РЕШЕНИЕ
№ 1668
гр. Пловдив, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330203036 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 14/03.05.2022г. на ** на
РИОСВ-Пловдив, с което на В. Н. В., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.
38, ал. 1, т. 6, пр. 2 от ЗБР и са отнети в полза на държавата общо 8 бр. диви
пойни птици – 3 бр. щиглец (Carduelis carduelis), 2 бр. обикновено конопарче
(Carduelis cannabina) и 3 бр. елхова скатия (Carduelis spinus) и 2 бр. метални
клетки, като на основание чл. 129а от ЗБР вр. чл. 1 от Тарифата за
обезщетения при нанесени щети на растителни и животински видове от
Приложение № 3 на ЗБР, за щета, нанесена на горепосочения животински вид
по смисъла на пар. 1, ал. 1 на Тарифата, било посочено, че В. следва да
заплати обезщетение в размер на 40 лв. за брой отнета от природата защитена
птица, а именно за 8 бр. защитени диви пойни птици – общо 320 лв.
В жалбата и в допълнителна молба се излагат съображения за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно
постановление. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
1
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
правилно и законосъобразно. Моли да се потвърди обжалваното наказателно
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните, и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за
неговото потвърждение по следните съображения:
На 28.01.2022г. служители на РИОСВ-Пловдив, съвместно със
служители на РУ-Стамболийски, извършили проверка в частен дом, находящ
се в ** във връзка със сигнал за незаконно отглеждане на птици. В хода на
проверката на място установили жалбоподателя В., който отглеждал пред
жилищната сграда в 2 бр. метални клетки общо 8 бр. диви пойни птици – 3
бр. щиглец, 2 бр. обикновено конопарче и 3 бр. елхова скатия.
За така извършеното бил издаден от свидетелката М. АУАН
№ 5/28.01.2022г. в присъствието на жалбоподателя В., който го подписал без
възражения. В АУАН било посочено, че се изземват осемте броя пойни
птици, както и 2 бр. метални клетки. Бил издаден и констативен протокол №
0011204/28.01.2022г., в който било описано, че дивите пойни птици са във
видимо добро общо състояние и на осн. чл. 39, ал. 2, т. 1 от ЗБР същите били
пуснати на свобода в околностите на **.
За така констатираното била образувана предварителна проверка и била
сезирана РП-Пловдив за преценка за извършено престъпление по чл. 287г, ал.
1 от НК. В хода на предварителната проверка били снети обяснения от
жалбоподателя, който посочил, че е закупил птиците месец преди проверката
на РИОСВ-Пловдив от непознат за него мъж от „Руския пазар“ в Пловдив за
сумата от 160 лв., след което ги откарал в дома му, където ги хранел и поил.
Посоченото от него било потвърдено и от полицейските служители от РУ-
Стамболийски и от експертите от РИОСВ-Пловдив. С Постановление от
2
22.02.2022г. РП-Пловдив отказала да образува ДП за престъпление по чл.
287г, ал. 1 от НК и изпратила преписката по компетентност на РИОСВ за
продължаване на административно-наказателното производство.
За така описаното било издадено обжалваното Наказателно
постановление № 14/03.05.2022г.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните в хода на производството гласни доказателствени средства –
показанията на св. М., които съдът кредитира напълно като последователни,
убедителни, достоверни и съответстващи с приложените по делото писмени
документи – Констативен протокол № 0011204/28.01.2022г., справка за
постъпил сигнал на „зелен телефон“, Постановление за отказ да се образува
ДП и изпращане на преписката по компетентност, събраните в хода на
извършената предварителна проверка по преписка рег. № 333 ЗМ –
27/28.01.2022г.: Докладни записки от **. Ш., Обяснения от **. Ш., Обяснения
от **. Н., Обяснения от Д.Д., Обяснения от М.М., Обяснения от В.В.,
Характеристична справка на жалб. В., Справка за съдимост, Писмо изх. № 0-
552-1/11.02.2022г., Писмо изх. № 0-550-1/11.02.2022г., Уведомително писмо
рег. № 333020-836/31.01.2022г. от ** К., приложени снимки.
В гореописаните доказателства не се съдържат съществени
противоречия, същите обективно и безпротиворечиво пресъздават
фактическата обстановка, приета за установена от съда.
По отношение на твърдението в жалбата, че птиците са били на
покойния баща на жалбоподателя, съдът намира, че същото представлява
защитна теза, доколкото противоречи както на посоченото от жалбоподателя
пред св. М., така и на всички останали събрани по делото в хода на
предварителната проверка доказателства, включително и от обясненията на
В., дадени пред органите на реда, в които той изрично посочва, че именно той
е закупил птиците предмет на производството, при това месец преди
процесното деяние, и ги е отглеждал в дома си. Поради това и в случай че
същите са били действително на починалия баща на жалбоподателя, то и той
неминуемо е щял да посочи това преди съставянето на АУАН или в срока за
възражение срещу същия, което обаче не е било сторено. Отделно от това,
дори да се приеме, че птиците изначално са били на бащата на
жалбоподателя, то дори и след смъртта му, жалбоподателят, който се явява и
3
наследник на баща си по закон, е продължил да държи същите пред дома си и
да ги отглежда.
Във връзка с възражението, че птиците не са от тези видове и породи,
съдът съобрази посоченото от св. М., която е експерт-биолог и има
съответната квалификация и която е установила птиците по вид и род.
Посоченото от свидетелката напълно съответства на посоченото и от
останалите присъствали на проверката лица, от които са били снети
обяснения в хода на предварителната проверка, включително и на другия
експерт Д.Д., който е и свидетел по акта. От друга страна жалбоподателят не е
възразил за вида на птиците преди пускането им в природата. Поради това и
възражението беше счетено за неоснователно.
При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна
следното:
Не се оспорва компетентността на актосъставителя и на
административнинаказващия орган, като същите се установяват от Заповед
№ РД-100/24.01.2022г. и от Заповед № РД-688/30.06.2021г. във връзка с чл.
130, ал. 1 от ЗБР.
При извършената служебна проверка съдът не установи да са били
допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и
НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е
издаден на 28.01.2022г., за нарушение, извършено на същата дата, а НП - на
03.05.2022г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.
34 ЗАНН. Описаното в НП нарушение отговаря на посоченото в АУАН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че
жалбоподателят В. е осъществил нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 6, пр. 2 от ЗБР.
Посочената норма въвежда забрана за отглеждане на взети от природата
екземпляри на животински видове от приложение № 3 на ЗБР. Посочените
породи птици – щиглец (Carduelis carduelis), обикновено конопарче (Carduelis
cannabina) и елхова скатия (Carduelis spinus), са включени в приложението в
разред „врабчоподобни“. За съставомерността на административното
нарушение е без значение дали извършителят е осъществил директно
вземането им от природата, или то е било извършено от трето лице, от което
4
впоследствие ги е закупил – в този смисъл е и Решение № 158 от 23.06.2020
г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 166/2020 г., съгласно което законът
„обявява за противоправни и всички действия по придобиване и
притежаване на тези защитени видове без да прави разграничение дали те
са взети от нарушителя директно от природата – уловени, намерени от
него или нарушителят ги е закупил от нерегламентирани тържища с цел да
ги отглежда и развъжда.“
Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗБР, за нарушение на чл. 38 от ЗБР на
физическите лица се налага глоба в размер от 100 до 5000 лв. В случая
наказанието е правилно индивидуализирано в размер малко над минималния
предвиден такъв, а именно глоба в размер на 200 лв. доколкото се установява,
че жалбоподателят е отглеждал немалък брой защитени животни – 8 броя.
Същевременно в случая с оглед броя на защитените обекти, предмет на
нарушението, не са налице условията да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН,
доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните деяния от същия вид.
Правилно е приложен и чл. 129, ал. 1 от ЗАНН, като правилно вещите,
предмет на нарушението - 8 бр. диви пойни птици – 3 бр. щиглец (Carduelis
carduelis), 2 бр. обикновено конопарче (Carduelis cannabina) и 3 бр. елхова
скатия (Carduelis spinus) и вещите, послужили за извършването на
нарушението – 2 бр. метални клетки, са били отнети в полза на държавата.
Правилно е бил приложен и чл. 129а от ЗБР и законосъобразно е било
определено за нарушителя да заплати за нанесени щети обезщетение в размер
на 40 лв. на брой отнета от природата защитена птица или общо сума в
размер на 320 лв. Съгласно § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на
Тарифата за обезщетение при нанесени щети на растителни и животински
видове, включени в приложение № 3 на ЗБР, "Щета" по смисъла на тарифата е
нараняването, осакатяването или убиването на екземпляри или отнемането
им от природата; унищожаването или вземането на яйца и разрушаването на
гнезда - за животинските видове, посочени в приложение № 1. В случая
намерените в двора на жалбоподателя птици са били затворени в
клетки, поради което и на практика в резултат на извършеното от страна на В.
административно нарушение е имало нанесена от него щета по смисъла на
закона, изразяваща се в отнемането на животните от природата и
5
отглеждането им в условия, несъответстващи на закона, а именно - затворени
в клетки и отделени от естествената им среда. Изложеното води до извод, че в
случая чл. 129а от ЗБР е бил приложим, поради което и с наказателното
постановление правилно е било определено обезщетение по този ред – в този
изричен смисъл е и Решение № 545 от 27.04.2018 г. на РС - Бургас по а. н. д.
№ 329/2018 г., по сходен казус при отнемане на птици от природата и
затварянето им в клетки. Обезщетението в размер на по 40 лева на птица е в
съответствие с т. 74.1., т. 74.2. и т.74.6 от приложение 1 на тарифата, поради
което в тази част постановлението също следва да се потвърди.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за
осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.
Предвид горното, Пловдивският районен съд, Х н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 14/03.05.2022г. на ** на
РИОСВ-Пловдив, с което на В. Н. В., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.
38, ал. 1, т. 6, пр. 2 от ЗБР и са отнети в полза на държавата общо 8 бр. диви
пойни птици – 3 бр. щиглец (Carduelis carduelis), 2 бр. обикновено конопарче
(Carduelis cannabina) и 3 бр. елхова скатия (Carduelis spinus) и 2 бр. метални
клетки, и на основание чл. 129а от ЗБР вр. чл. 1 от Тарифата за обезщетения
при нанесени щети на растителни и животински видове от Приложение № 3
на ЗБР, за щета, нанесена на горепосочения животински вид по смисъла на
пар. 1, ал. 1 на Тарифата, е определено В. да заплати обезщетение в размер на
40 лв. за брой отнета от природата защитена птица, а именно за 8 бр.
защитени диви пойни птици – общо 320 лв.
6
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН ********** да заплати на РИОСВ Пловдив сума в
размер на 80 лв., представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7