СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
08.06.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 13.05.21г. /с участието на секретаря Д.
Цветкова/ гражданско дело № 11549/19г.
и констатира следното:
Предявен е иск Н. Д. против Л. И. с правно основание чл. 59 от ЗЗД за
сумата 41 600 лева. Претендира се /при условията на и чл. 86 от ЗЗД/ и
законна лихва /в размер на 6 552 лева/ върху посочената сума /главница/ за
периода 13.02.18г. – 02.09.19г.
Правната квалификация на главния иск е направена от председателя на състава
в контекста на изложените в исковата молба твърдения /фактически обстоятелства/
и заявеният петитум /преценени в съвкупност/; косвено и в контекста на
съдържанието на събраният в процеса гласен доказателствен материал /който на
практика доизяснява застъпваната от ищцата теза/. В същата връзка: съдържанието
на исковата молба /преценено в контекста и на съдържанието на събраните в
процеса гласни доказателства/ не може да обоснове квалифициране на основния иск
в хипотезите на чл. 56 от ЗЗД или чл. 74 от ЗЗД /с оглед това – председателят
на състава не обсъжда заявените от ответника възражения в посочените насоки/.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Събраните по делото доказателства /писмени, гласни и експертни – преценени
в съвкупност и в контекста на твърденията, възраженията и признанията на
страните/ удостоверяват, че:
На 04.10.07г. ответникът /Л. И./ и дъщерята на ищцата /Т. Д./ са сключили
/в качеството си на кредитополучатели/ договор за банков кредит с „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД /банка; заемодател/. Учреденото правоотношение впоследствие е
било допълнено /изменено/ с анекси към посочения /основен/ договор /сключени на
18.06.08г. и на 13.04.09г./. На 13.02.18г. ищцата е изплатила окончателно –
изцяло /със своя сума в размер на общо 83 200 лева/ оставащата част от
кредита /погасила е цялото оставащо вземане на банката към посочените
кредитополучатели/.
Искът
е неоснователен:
Събраният
по делото доказателствен материал /писмен, гласен и експертен – преценен в
съвкупност/ удостоверява, че: процесният кредит е бил изтеглен /усвоен/ от Л. И. и Т. Д. с цел покупка на /и извършване
на довършителни СМР-ти в/ недвижим имот. Такава сделка действително е била
сключена от посочените страни /като купувачи/ като същите са придобили
собствеността върху вещта при квоти 1/3 ид. ч. за ответника и 2/3 ид. ч. за Т. Д. /към момента имотът е поделен
в рамките на съдебно производство при същите – посочените дялове/. Към 13.02.18г. /когато ищцата е погасила
остатъка от кредита и е финализирала учредената договорна връзка между
кредитополучателите и банката/ Л. И. вече
е бил изплатил /със свои лични средства/ на Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сума в размер на общо
99 687, 94 лева /което плащане на практика е покрило изцяло и дори е
надхвърлило стойността на получената от него квота на съсобственост в имота/. В
такава хипотеза /с оглед изложеното/ следва да се приеме, че: стореното от
ищцата плащане е покрило стойността на другия дял от съсобствеността /този на
дъщеря й/, което обстоятелство - изключва извода за настъпило в полза на
ответника обогатяване.
Ако
горните изводи да не бъдат споделени:
Събраният
по делото доказателствен материал /основно – гласен в тази насока; преценен в
съвкупност/ удостоверява, че процесното плащане /погасяване на кредита/ е било
направено: или в полза на двамата кредитополучатели или поне в полза на Т. Д. - с дарствено намерение /цел;
основание/. В такава хипотеза не може да се приеме, че една от основните
предпоставки на чл. 59 от ЗЗД /липса на основание/ се явява удостоверена. Може
да се приеме в случая /от друга страна/, че гласният доказателствен материал
/преценен в съвкупност/ покрива и фактическия състав на правилото по чл. 55,
ал. 2 от ЗЗД /процесните средства са били платени от ищцата безвъзмездно в
полза – в помощ на семейството или поне на Т. Д./. Това обстоятелство също
изключва възможността да се претендира връщане на платената сума.
В допълнение /по същите съображения главният иск би се явил неоснователен и
в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД – ако се приеме, че това е
правилната квалификация на основната претенция/.
С оглед изхода на спора по главната претенция – следва да бъде отхвърлена и
акцесорната такава /и по съображенията, изложени в ТР № 5 от 19г. на ВКС,
съгласно които: в хипотезата на неоснователно обогатяване - законна лихва се
дължи не от момента на съответната престация, а от момента на поканата; липсват
доказателства, съответно и твърдения - такава да е била отправяна до ответника
преди завеждане на делото/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете /с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ на Н.М.Д.
ЕГН ********** против Л.О.И. ЕГН **********.
ОСЪЖДА Н.М.Д. да плати на Л.О.И. 2 760 лева – съдебни разноски /на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: