О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю. БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Макариева
въззивно частно гражданско дело № 2253 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба
с вх. № 29873/16.10.2018 г., подадена от „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Л.М., с искане
да бъде допълнено в частта за разноските Определение № 2522/05.10.2018 г. по
настоящото дело, като бъдат присъдени такива в размер на 240 лева полза на молителя,
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна М.К.Р., чрез адв. Ю.Д. изразява становище за неоснователност на молбата.
Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение и моли да бъде редуцирано до минималното такова.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано
по частна
жалба на М.К.Р. срещу Определение № 3804 от 30.03.2018 г., постановено по гр.
д. № 1363 по описа за 2018 г. на ВРС, в частта, с която на основание чл. 130 ГПК е прекратено производството по
предявения отрицателен установителен иск по
чл. 124 ГПК от М.К.Р. срещу „Електроразпределение Север“ АД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 1428,82 лв., начислена за периода от 03.09.2016 г. до
02.09.2017 г. за обект с административен адрес гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“, бл. 13, ап. 20 с клиентски номер ********** и
абонатен № **********. Със същото определение ищецът (жалбоподател) е осъден да
заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 408 лева, представляваща
направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
С Определение № 2522/05.10.2018 г. съставът на ВОС
е потвърдил обжалвания първоинстанционен акт. При
постановяването на определението си, въззивният съд не се е произнесъл по искането за
присъждане на разноски, направено от въззиваемата
страна.
Искането за присъждане на разноски в производството
е направено своевременно от „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Л.М. с
подаването на отговор на частната жалба. Към отговора е приложен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, с който претендира се присъждане на такива в
размер на 240 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Извършването на
разноски за производството в претендирания размер е
доказано посредством представени писмени доказателства – договор за правна
защита и съдействие № 13567/08.05.2018 г., фактура № **********/08.05.2018 г. и
платежно нареждане от 15.05.2018 г.
Настоящият състав приема за неоснователно
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, доколкото размерът на същото е съобразен с
минималния такъв от 200 лева, предвиден в разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като върху същия е начислен ДДС, на основание §2а
от ДР на същата наредба.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени направените разноски в производството,
възлизащи в размер на 240 лева.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Определение № 2522/05.10.2018
г., постановено по в. ч. гр. дело № 2253/2018 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА М.К.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“,
№ 258 сумата от 240,00 лева (двеста
и четиридесет лева), представляваща направени разноски пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по
аргумент от чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.