М О Т И В И
към присъда по НОХД N 16 по описа за
2015 год. на Каварненски районен съд.
На 26.01.2015 год. КРП е внесла обвинителен актпо вх. Пр. №175/2014г. по описа на РП-Каварна, ведно с материалите по досъдебно
производство №68/2014г. по описа на РУП-гр.Каварна, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимият И.В.И.- ЕГН **********,
роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес в гр. гр.В., български гражданин,
българин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, за извършено отнего престъпление както следва: За това, че на 13.03.2014г. в
гр. К., на кръстовището на ул. „Б.” и ул.”С.”, при управление на лек автомобил ***
е нарушил правилата за движение по пътищата: визирани, в чл.20,
ал.2 от
Закона за движение по пътищата: "Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, да бъдат в състояние да спрат пред всяко
видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението; чл.21
ал.1 от ЗДв.П: „При избиране скоростта на движението на водача на пътно
превозно средство е забранено за превишава 50км.ч в населено място, като същия
е управлявал със превишена скорост от 118км.ч."; чл.42
ал.1 т.1 от ЗДв.П:„ Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен:Преди да
подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и
че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво“
и чл.42 ал.2 т.1 от ЗДв.П:„Водача при
изпреварване е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно
средство“-като водача на лек автомобил *** е извършил неправилно изпреварване
на лек автомобил *** водача на който е подал сигнал за промяна на посоката за
движение наляво, с което по непредпазливост е причинил значителни имуществени
вреди на лек автомобил ***, собственост на Ж.Е.К. в размер на 9550лв. и на лек
автомобил *** собственост на И.Е.А. на стойност 1100лв. -
престъпление по чл. 343, ал.1, б.”а”, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представител на КРП поддържа обвинението изцяло. Приема, че от събраните в досъдебното
производство и в съдебната фаза писмени и гласни доказателства се разкрива
същата фактическа обстановка, каквато е отразена в обвинителния акт. Изтъква,
че по безспорен начин са установени всички факти от обективната страна на
престъплението, а и от субективната страна на престъпланието, извършено по
непредпазливост от подсъдимия. Намира за безспорно доказано обвинението от
фактическа и правна страна, като намирам обвиняемия за извършител на деянието,
в което е обвинен. Изтъква, че при определяне на наказателната отговорност,
безспорно следва да се вземат предвид събраните по делото характеристични
данни, предишните осъждания за извършени от подсъдимия престъпления, данни за
предишни нарушения, като заявява, че това нарушение е изключително грубо, граничещо с пълно пренебрежение на съществуващите
правила, гарнирано в последствие с напускане на местопроизшествието. Пледира на
подсъдимия на основание чл.343 ал.1 б.а вр. чл.342 ал.1 от НК да бъде наложено
наказание от 1 година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяна ефективно в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Заявява, че следва така
наложеното наказание да бъде групирано с наказанието по предишните му
осъждания, като бъде определено едно общо най-тежко наказание.
Защитникът
на подсъдимия счита, че извършването на престъпленията, както и неговото
авторство от страна на подсъдимия е безспорно доказано. Подкрепя становището на
КРП досежно обстоятелството, че в нито един момент от досъдебното производство
подсъдимия не оспорва вината си. Счита, че наказанието, което бе поискано от
представителя на обвинението е значително завишено като изтъква, че закона е
предвидил максимална граница на лишаване от свобода в размер на 1 година.
В хода на съдебно заседаниеподсъдимият И. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, възползва се от правото си да не
дава обяснения. Изразява съжаление за стореното. Моли съда за налагане на
минимално наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установенаследната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА
На
13.03.2014г.около 17.00часа в гр.К., по ул.Б. в посока гр.Ш. се движил лек
автомобил **** управляван от св.В.Т., собственост на св.Ж.Е.К.. В автомобила
нямало други хора, а пътната настилка асфалтова, суха, запазена, хоризонтална,
в много добро състояние. Видимостта била много добра. Наближавайки кръстовището
с ул.Ст., св.Т. намалила скоростта си на движение до около 8км.ч., подала ляв
мигач и предприела маневра завой на ляво с цел да продължи движението си по ул.Ст..
В същото време и посока на движение, зад лекия автомобил управляван от св.Т. се
движил друг лек автомобил ***, собственост на св. И.Е.А., управляван от подс.И.В.И..
Наближавайки мястото на произшествието и движещия се пред него автомобил,
подсъдимият предприел маневра изпреварване, като по време на маневрата се
движил със скорост около 118км.ч.в рамките на града. При създалата се ситуация
и в резултат на взаимно пресичащите се траектории на автомобилите е настъпил
удар между предната дясна част на лекия автомобил *** управляван от подсъдимия
и предната лява част на лекия автомобил **** управляван от св.В.Т.. Мястото на удара между двата автомобила
било на около 15 метра преди ориентир № 1 и на около 10 метра в дясно от левия
край на платното за движение по посока гр.Ш..
В
резултат на удара и възникналите моментни сили лекият автомобил управляван от св.Т.
бил изхвърлен във въздуха и след като се завъртял под ъгъл 180 градуса, около
вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка, в процес на транслация и
ротация се придвижил напред и в ляво на разстояние около 21метра.
Другият
автомобил, управляван от подсъдимия се отклонил в ляво в процес на транслация и
ротация и се придвижил напред и в ляво, качил се върху левия банкет като по
този начин изминал около 25метра, след което продължил движението си в посока
платното за движение и спрял. След като и двата автомобила се установили в
покой, подсъдимият привел в движение управлявания от него автомобил и го
паркирал в двора на близкия автосервиз, така както е намерен по време на огледа
на местопроизшествие.
От
заключенията на назначените съдебно-автотехнически и оценителни експертизи които съдът кредитира като обективни, безпристрастни и компетентни, се установява, че нанесената на св.Ж.Е.К., вследствие извършеното престъпление
имуществена вреда е на стойност 9550лв., а на св.И.Е.А. имуществена вреда е
на стойност 1100лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложените фактически положениясъдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства – обясненията
на подсъдимия, показания на свидетели, заключенията на вещото лице по
възложените авто-технически и оценителни експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие и
протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбуми към тях, протокол от
изготвена съдебно-медицинска експертиза, декларация за семейно и материално
положение, характеристични данни за
подсъдимия, както и неговото свидетелства за съдимост.
Съдът
кредитира дадените от подсъдимия показания.
В хода на
съдебното производство всички свидетели бяха предупредени за носената от тях
наказателна отговорност за лъжесвидетелстване и обещаха да говорят истината.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите В.А.Т., Д.Е.К., Ж.Е.К., С.Й.Г.,И. С. И. и
И.Е.А., дадени в хода на досъдебното произоводство, които бяха
приобщени към доказателствения материал по делото.
Съдът приема всички
събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в
хода на досъдебното производство и преценя, че заедно с обясненията на
подсъдимия Н. и показанията на свидетелите са взаимно допълващи се, правдиви и
следва да бъдат кредитирани, съобразно цитираните по-горе съображения.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При
така установената безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с деянието
си подсъдимият И.В.
И.реализирал от обективните и субективни признаци на съставите
попрестъпление по чл. 343 ал.1 , б.”а”,
във вр. с чл. 342 , ал.1 от НК.
От
обективна страна подс. И.В.
И.е нарушил следните разпоредби: - чл.20, ал.2 от Закона за
движение по пътищата: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението;
-
чл.21 ал.1 от ЗДв.П: „При избиране скоростта на движението на
водача на пътно превозно средство е забранено за превишава 50км.ч в населено
място, като същия е управлявал със превишена скорост от 118км.ч.";
-
чл.42 ал.1 т.1 от ЗДв.П:„ Водач, който ще
предприеме изпреварване, е длъжен:Преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го
изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно
превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво“;
-
чл.42 ал.2 т.1 от ЗДв.П:„Водача при
изпреварване е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство“,
в резултат на което е причинил пътно – транспортно произшествие в следствие на
което са причинени значителни имуществени вреди на лек автомобил ***, собственост на Ж.Е.К. в размер на 9550лв.
и на лек автомобил *** собственост на И.Е.А. на стойност 1100лв. Тези
действия на подсъдимия са довели до настъпването на визираните от закона
общественоопасни резултати.
От
субективна страна деянието е извършено от страна на подсъдимия виновно, при
форма на вината несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал.3, предл.1
от НК. Той не съзнавал общественоопасния характер на деянието си и не е целял
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
предвиди тяхното настъпване предвид нарушенията за правилата за движение, които
е извършил.
Съдът
намира, че по отношение на подсъдимия е било налице специфичното за този вид
престъпление намерение – управление на МПС в нарушение на правилата за движение
и в следствие надценяване на собствените си способностите на водач на МПС.
Причина
за извършване на престъплението от страна на подсъдимия е незачитането на
установения в страната правов ред и ниско правосъзнание.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия И.В. И. съдът прецени като
смекчаващи отговорността обстоятелства неговите самопризнания за извършеното
престъпление в съдебна фаза. В същото време Съдът прие, че са налице отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно: предишни осъждания за тежки
умишлени престъпления, които не оказват влияние на правната квалификация на
деянието, наличие на административни наказания за извършени нарушения на ЗДП,
лошите му характеристични данни. Предвид тези обстоятелства, Съдът прие, че
следва наказанието да бъде определено при превес на отегчаващите над
смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Същевременно
Съдът приема, че не са налице и изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на подс.Н. обстоятелства, които да обуславят прилагането на разпоредбата
на чл. 55 от НК.
Предвид
предишните осъждания, част от които на „Лишаване от свобода“, изтърпяването на
което не е отложено Съдът намира, че е неприложима разпоредбата на чл.66 от НК.
Предвид
гореизложеното съдът намери, че на И. следва да бъдат наложени следните
наказания: "ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА" за срок от 6 /шест месеца/. Същевременно провеждането
на съкратено съдебно следствие и прилагането на чл.370 и следващите от НПК,
заявено от подсъдимия и защитника му обвързва съда при определяне на наказанието
да приложи разпоредбата на чл.58”а” от НК, като Съда намали така определеното
наказание с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“, а
именно срок от 4/четири/ месеца.
Предвид
предишните осъждания, част от които на „Лишаване от свобода“, изтърпяването на
което не е отложено Съдът намира, че е неприложима разпоредбата на чл.66 от НК,
поради което следва наказанието да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
"Строг" режим на изтърпяване на наказанието, с настаняване в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип на осн. чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.
На основание
чл.25 ал.1, във връзка с чл. 23, ал.1 от НК
Съдът групираналоженото на поде. И.В.И., ЕГН **********, роден на
*** ***, с постоянен и настоящ адрес в гр. гр.В., български гражданин,
българин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, наказание по
настоящото наказателно производство, с наложеното му с Присъда №1/23.01.2015г.
по НОХД №197/2014г. по описа на PC
гр. Каварна,влязла в законна сила на 10.02.2015г. в размер на 2/две/
години „Лишаване от свобода", което следва да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален "Строг" режим на изтърпяване на наказанието, с
настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на осн. чл. 61,
т.2 от ЗИНЗС, като определи на подсъдимия общо най-тежко наказание в размер на
2/две/ години „Лишаване от свобода", като следва наказанието да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален "Строг" режим на изтърпяване на
наказанието, с настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип
на осн. чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.
На осн.чл.25,
ал.2 от НК Съдът приспадна от така наложеното общо наказание изтърпяната част
от която и да е от двете присъди.
На основание
чл. 59, ал. 1 от НК Съдът приспадна от така наложеното наказание времето през
което подсъдимият е бил задържан под стража с наложена мярка за неотклонение
„Задържане под стража" по НОХД №197:2014г., считано от 28.03.2014 г. до
настоящия момент.
На основание
чл. 301, ал.1, т.11 от НПК Съдът постанови приложените по делото веществени
доказателства - лек автомобил ***, намиращ се на съхранение в двора на РУП
гр.Каварна, да бъде върнат на собственика му И.Е.А..
Съдът осъди
подсъдимия И.В.И., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен и настоящ
адрес в гр. гр.В., български гражданин, българин, със средно образование,
безработен, неженен, осъждан, да заплати по сметка на КРС направените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 618,60лв./шестстотин и осемнадесет лева
и 60 ст./, както и сумата от 5 лв. ДТ за издаване на един изпълнителен лист.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :