№ 4504
гр. Варна, 20.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502853 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 301163/29.10.2021 г. при ВРС от
ИЛ. ИВ. ЯНК., чрез процесуален представител против Определение №
265951/21.10.2021 г. на ВРС по гр.д. № 8262/2020 г. по описа на същия съд,
с което е уважена молба с вх. № 292082/24.06.2021 г., подадена от ответника
по делото „НАР НАРЛИЕВ И СИЕ“ СД с искане за допълване на решение №
261955/14.06.2021 г. по гр.д. № 8262/2020 г. по описа на ВРС в частта за
разноските, като са присъдени 450 лева за адвокатско възнаграждение,на осн.
чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Жалбоподателят моли за отмяна на определението, като счита същото
за незаконосъобразно, необосновано и несправедливо. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е присъдил пълния размер на
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника по
съображения единствено, че заплатената сума се явявала по–ниска от
законоустановения минимум в Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Излага становище, че дължимият размер
следва да се определи пропорционално на прекратената част от иска, а
именно върху 41.296% като от общо заплатеното възнаграждение за адвокат в
размер на 450 лева, на ответника се следва сумата от 185.83 лева. Твърди за
недопустимо съдът да присъжда пълния размер на сторените от ответната
страна разходи с оглед факта, че част от първоначално завения размер на
исковете е уважен. Моли за отмяна на определението в обжалваната част и
произнасяне в насока съобразяване на възнаграждението с действително
дължимия размер. Моли за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Становището на ответната страна е за неоснователност на жалбата.
Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е изчислил размера на
дължимото адвокатско възнаграждение съобразно прекратената част на спора.
1
Излагат се твърдения, че доколкото заплатеното възнаграждение и по двата е
иска е по–малко от установения минмум в Наредбата, то следва цялото да
бъде присъдено. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.
Жалбата е допустима за разглеждане, подадена е в срок, от лице,
легитимирано с правен интерес от обжалване акта на ВРС, а по същество е
основателна.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове, предявени от И.Я. срещу
„НАР НАРЛИЕВ И СИЕ“ СД за заплащане на сумата от 2 700 лева,
представляваща главница, дължима на осн. чл. 361 от ЗЗД, както и сумата от
805.50 лева, законна лихва за забава върху главницата за периода 09.08.2017
г. – 12.07.2020 г. В проведено открито съдебно заседание на 23.03.2021 г.
ищецът е предприел изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез
намаляване размера на първоначално заявените претенции за главница до
1 585.00 лева, а за лихва до 472.86 лева. Делото е прекратено за горницата до
първоначално заявените суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК на ответника се следват
разноски при прекратяване на делото съразмерно с прекратената част от иска.
Настоящият състав намира, че в посочената хипотеза на ответника се
следват разноски съобразно константната съдебната практика и доколкото
същият няма вина за прекратяване на делото.
Видно от материалите по първоинстанционното дело, ответникът е
сключил договор за правна защита и съдействие с процесуалния си
представител на дата 22.03.2021 г., т.е. преди датата на откритото съдебно
заседание /23.03.2021 г./, в което ищецът е предприел изменение на иска.
Договореното адвокатско възнаграждение към него момент е 450 лева, което
налага да се приеме, че ответникът е уговорил сумата съобразно материалния
интерес на делото преди изменението на иска, който е в общ размер на
3 505.50 лева, представляващ сбора от сумите по първоначално заявените
искове. Освен това трябва да се настои, че в договора за правна защита и
съдействие не са отграничени размерите на възнагражденията по всеки един
от исковете, респективно в конкретика възнаграждението съобразно
предприетия подход при договаряне между страните трябва да се възприеме
като общо определено. Оттам и дължимото трябва да се определи в общ
размер по двата иска на база материалния интерес в прекратителната част.
Затова и съдът не коментира изобщо въпроса доколко се следва
възнаграждение по всеки един от исковете и ако да – в каква хипотеза.
Така ответникът има право на разноски пропорционално на
прекратената част, като в настоящия случай съотношението на прекратената
част по делото спрямо първоначално заявения размер на исковете се равнява
на 41,296 %. С оглед горното и доколкото ответникът е заплатил хонорар от
450 лева, то дължимия размер от заплатените е 185,83 лева.
Твърденията на ответната страна, че заплатената сума от 450 лева е по–
ниска от законоустановения размер, дължим съгласно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и поради това се
следва в цялост биха имали значение ако съдът е сезиран с въпроса за
прекомерността им.
Уговарянето на адвокатско възнаграждение и неговият размер е израз на
2
договорната свобода, уредена в чл. 9 от ЗЗД. Това, че ответникът и неговият
процесуален представител са приели за справедлив размер на
възнаграждението по-нисък от минималния не може да доведе до дерогиране
на императивната разпоредба на ГПК, респективно да се присъди в повече от
дължимото, доколкото законът запретява неоснователното обогатяване.
Предвид гореизложеното въззивният състав намира, че жалбата се явява
основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното определение отменено
за горницата над присъдените 185.83 лева.
С оглед изхода на спора и доколкото жалбоподателят е направил искане
за присъждане на разноски в настоящата инстанция, за което е представил
доказателства, както и списък по чл. 80 от ГПК, то следва да му бъде
присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция
от 300 лева, както и платената държавна такса, в размер на 15 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 265951/21.10.2021 г., постановено по гр.д. №
8262/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която е допълнено решение №
261955/14.06.2021 г. по гр.д. № 8262/2020 г. по описа на ВРС в частта за
разноските и ИЛ. ИВ. ЯНК., ЕГН **********, е осъден да заплати на „НАР
НАРЛИЕВ И СИЕ“ СД, ЕИК ********* сума за адвокатска защита в размер
на 450 лева, за горницата над дължимите 185.83 /сто осемдесет и пет и
0.83/ лева до присъдените от 450 лева за адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА „НАР НАРЛИЕВ И СИЕ“ СД, ЕИК *********, със
седалище: гр. Варна, да заплати на ИЛ. ИВ. ЯНК., ЕГН **********, от гр.
Варна, сумата от 315.00 /триста и петнадесет/ лева, представляваща сторени
в настоящото производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.
274, ал.4 вр. чл. 280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3