№ 111
гр. Свищов, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20254150100206 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл. 222, ал. 3 във вр. с чл. 228, ал.1 от КТ и по
чл. 228, ал. 3 от КТ.
Ищцата К. Т. Н. твърди, че от 07.04.2014 година работила по трудово
правоотношение за неопределено време с ответното дружество на длъжност „Шивач
мъжко/дамско облекло“, при осемчасов работен ден, като със Заповед № ***********
година трудовият й договор е прекратен, на основание член 328, ал. 1, точка 3 от КТ -
поради намаляване обема на работата, считано от същата дата, към която дата за нея е
възникнало правото й по член 68 от КСО на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди,
че последните десет години от трудовия й стаж е работила само при ответника, поради което
и след като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и е следвало
обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест
месеца. Посочва се, че при изчисляване на това обезщетение е следвало да бъде взето
предвид възнаграждението й за предходния месец – ноември 2024 година, за който й е било
начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1168,12 лева, от което пък размерът
на дължимото обезщетение за шест месеца бил в размер на 7008,72 лева, но същото не било
заплатено от ответника. Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да й заплати сумата от 7008,12 лева обезщетение за придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест
1
месеца, на база брутното трудово възнаграждение за месец ноември 2024 година,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, ведно със
законната лихва върху сумата от завеждане на делото до окончателното плащане, както и на
основание член 228, ал. 3 от КТ, ответникът да бъде осъден да й заплати мораторна лихва в
размер на 145,95 лева, считано от 25.01.2025 година до 20.03.2025 година, като се
претендират и разноски по делото. В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца –адв. П. Л. от ЛАК заявява, че поддържа исковата претенция в частта за начислените
лихви и направените разноски за водене на делото. Оспорва заявеното от ответната страна в
писмения отговор, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Оспорва
заявеното, че до връчване на исковата молба, не му е било известно, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на 14.12.2024г. те била придобила
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Оспорва, че не била представила
доказателства пред ответника, че е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Представя разпечатка от банковата сметка на ищцата, от която се установявало, че
по главния иск по чл. 222, ал.2 от КТ, на 09.04.2025г. бил постъпил паричен превод от
ответника в размер, равняващ се на претендираната от ищцата сума 7008,12 лева, с
посоченото основание – плащане обезщетение от 6 брутни трудови възнаграждение, поради
което този иск не се поддържа. По отношение на иска по чл. 222, ал.3 от КТ взема
становище, че обезщетението е парично и възниква от момента на прекратяване на
трудовото правоотношение. Поддържа, че при забавеното му изпълнение работодателят
дължи лихва на работника. Сочи, че в чл.3, т.3 от трудовия договор, сключен между
страните, изрично било уговорено възнагражденията да се изплащат в срок до 25 – то число
на месеца, следващ предходния, поради което на основание чл. 228, ал.3 от КТ моли съда да
осъди ответника да и заплати сумата в размер на 145,95 лева, представляваща законна
мораторна лихва, изчислена по програма „Калкулатор БГ“ върху претендираната главница
от 7008,12 лева, считано от 25.01.2025г. – последния определен ден в трудовия договор за
месеца, в който вземането е станало изискуемо до 20.03.2025г. – дата на завеждане на
исковата молба. На осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД претендира и законна лихва върху главницата от
7008,12 лева, изчислена по програма „Калкулатор БГ“, размер на 55,72 лева, считано от
20.03.2025г. – датата на завеждане на исковата молба до 09.04.2025г. – датата, на която
ответника е изплатил дължимата сума. Счита, че ответника си с поведението си е дал повод
за завеждане на делото, поради което претендира да й се присъдят направените по делото
разноски.
Ответникът „Л.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град
Свищов, ул. „Н.П.“ №5, вх. „Б“, ет. 4, представлявано от управителя Г.А., чрез адв. Н. Б., в
дадения от съда срок е подал отговор на исковата молба, в който заявява, че до връчване на
исковата молба не им е било известно, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което
било лично право на работника и се упражнявало по негова инициатива, поради което и се
2
признава иска за претендираното обезщетение, но се взема становище, че не следва да бъдат
възлагани на ответника разноските, тъй като не били дали повод за завеждане на делото.
Ответното дружество счита, че не дължат и мораторна лихва и законна лихва за забава с
оглед заявената готовност за незабавно плащане поради което счита, че тази претенции
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. С допълнително подадено
становище по делото ответника твърди, че след завеждане на делото били проведени
разговори с ищцата по телефона, в които същата е обещала да представи доказателства за
пенсионирането си, но така и не го направила, поради което те й изпратили покана чрез
куриерска фурма „С.“ на 01.04.2025г., а на 09.04.2025г. получили по пощата незаварено
копие от Разпореждане № **********/14.03.2023г. на ТП НОИ – В. Търново за
пенсионирането на ищцата. Въз основа на разпореждането, на 09.04.2025 г., било
извършено плащане от тяхна страна по сметка на ищцата, за претендираната главница в
размер на 7008,12 лева с основание – обезщетение 6 БТВ възнаграждение при
пенсиониране. Заявява се със становището, че поддържа отговора на исковата молба в
останалата му част. Моли съда да приложи разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК и да не им
бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не са дали повод за завеждане на
делото поради незнание за настъпването на факти от които ищцата черпи права, а от друга
страна – декларирали, че незабавно ще платят дължимото обезщетени след представяне на
доказателства, че ищцата е придобила право на пения за осигурителен стаж и възраст.
Претендира направените по делото разноски. В хода на устните състезания моли съда да
отхвърли така предявените искове, с оглед направеното от тяхна страна плащане на
главницата. Счита, че не е дал с поведението си повод за завеждане на делото, поради което
претендират и разноски. Поддържа, че разпореждането за пенсиониране не било
представено не само пред работодателя, но и на съда, при завеждане на исковата молба. С
получаване на исковата молба ответното дружество разбрало, че ищцата била придобила
право на пенсия, поради което изискало доказателства от нея, които тя му представила
впоследствие и незабавно й било изплатено претендираната главница. Излага, че ако към
исковата молба и било представено разпореждане на пенсиониране и банкова сметка,
веднага щяло да нареди плащане, без да я кани и изчаква да отговаря писмено. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за установено
следното:
Не се спори между страните, а същото се установява и от представения по делото
трудов договор, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало
по силата на трудов договор № ************ г., със сключването на който ищцата
изпълнявала длъжността „Шивач мъжко/дамско облекло“ в ответното дружество. Трудовия
договор бил сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1 във вр. с чл. 70 от КТ със срок за
изпитване шест месеца, считано от датата на постъпване на работа -07.02.2014г., в полза на
работодателя, с изтичането на който срок не бил прекратен и считал за окончателно сключен
3
по силата на чл. 71, ал.2 от КТ, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на
МРЗ за страната. В договора е уговорена и продължителността на работния процес – 5 дни в
седмицата, 8 часа на ден при 8 часа законоустановено работно време. Описано е в чл.3.3 от
договора, че възнагражданията се изплащат както следва: аванс – до 15-то число на текущия
месец и заплата до 25-то число на месеца, следващ предходния.
Видно от представеното предизвестие с из.№ ************г. ответното дружество е
уведомило ищцата, че поради намаляване обема на работа, ще бъде освободена от заеманата
от нея длъжност „Шивач мъжко/дамско облекло“ в срок 30 дни от получаване на
предизвестието. Посочено още в същото е, че трудовото правоотношение ще бъде
прекратено, след като й бъде връчена заповед за прекратяване.
Представи се по делото и Заповед № ***************г. на Управителя на „Л.” ООД,
за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата К. Н. на длъжност „Шивач
мъжко/дамско облекло“, считано от 14.12.2024г., поради намаляване обема на работа. В
заповедта е разпоредено на лицето да се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск – за 2 дни в размер на 111,25 лева.
Датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответника се
установява и от приложеното извлечение от трудовата му книжка, видно от което ищецът е
работел при ответника при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933,00
лева.
Представени са фишове за получаваната от ищцата заплата за месеците ноември
2024г. и декември 2024г., видно от които брутното възнаграждение за месец ноември 2024г.
възлиза в размер на 1168,12 лева, а за месец декември 2024г. е 726,05 лева.
С приложената покана от 31.03.2025г., връчена с обратна разписка чрез куриерска
фирма „С.“, ответното дружество е поканило ищцата в 3 –дневен срок от получаване на
поканата да представи доказателства за пенсионирането си по чл.68 от КСО.
Съгласно разпореждане с изх. № **********/14.03.2023г. на ТП на НОИ гр. Велико
Търново, на ищцата била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и пенсия по чл. 68 а,
ал.1 КСО, считано от 26.01.2023г. в размер на 467,00 лева.
Относно претендираната искова сума – 7 008,12 лева главница, ответникът
представи с допълнителното становище по делото платежно нареждане от 09.04.2025г.,
съгласно което на същата дата е превел на ищцата претендираната сума за главница в
размер на 7008,12 лева. Заплащането на исковата сума за главница след завеждане на делото
не се оспорва от ищцата.
По осъдителния иск по чл. 222, ал. 3 КТ: Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ,
при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ако е работил при същия работодател през
4
последните 10 години от трудовия му стаж. Доказа се в настоящия случай, че са налице
всички, визирани в нормата, предпоставки. Видно от представения трудово договор и копие
на трудовата книжка ищцата през последните десет години е работила в ответното
дружество, който факт не се оспорва и от ответника. Трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено, считано от 14.12.2024 г., което се доказва от приложеното предизвестие,
Заповед №***********г. Същото е отразено и в трудовата й книжка. Безспорно от
представеното разпореждане на ТП на НОИ гр. Велико Търново с изх. №
**********/14.03.2023г. се установява, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата вече е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, поради което с цитираното разпореждане е определен размерът й. По отношение на
размера на претендираното обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. Същият е заявен в
исковата молба в размер на 7008,12 лева, който размер не се оспорва от ответника. В хода на
производството, се направи признание от ответното дружество, че иска е основателен в
претендирания размер и се представиха доказателства- платежно нареждане от 09.04.2025г.,
с което се доказа плащане на претендираната сума главница. Поради настъпилия
правопогасителен факт – плащане, претенцията за главница в размер на 7008,12 лева,
представляваща обезщетение при уволнение с придобиване право на пенсия следва да бъде
отхвърлена, като погасена чрез плащане в хода на процеса.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД – претендира се законна лихва считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. По
делото няма данни, а не се твърди от ответника с оглед възникналото за него задължение за
изплащане на ищеца на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, да е предприел и действия по
изплащане на претендираната законна лихва за върху процесното обезщетение. Искова
молба е постъпила в съда на 20.03.2025 г., а същата представлява и покана за плащане, а
плащането е извършено на 09.04.2025г., то претенцията за заплащане на лихва за забавено
плащане в размер на законната лихва е основателна и като такава следва да уважи, като се
осъди ответникът да заплати на ищеца законната лихва върху сумата от 7008,12 лева за
периода от 20.03.2025г. до датата на плащане - 09.04.2025г..
По отношение на претенция за мораторна лихва в размер на 145,95 лева с правно
основание чл. 228, ал.3 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба обезщетенията, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на
месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор е договорен друг срок, а след изтичане на този срок
работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Във всички случаи правото
на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да е придобито по време на съществуване
на трудовото правоотношение, независимо на какво правно основание, като неоснователно е
възражението на ответника, че ищцата не е уведомила за това, както и не е уведомила, че е
работила последните десет години при този работодател, тъй като необходимите документи
за тази преценка се съдържат в личното и досие.Ищецът претендира присъждане на
обезщетение за забава върху дължимото обезщетение от 25.01.2025г. до 20.03.2025г. –
5
датата на подаване на исковата молба, но доколкото трудовото правоотношение е прекратено
на 14.12.2024г. , срокът за изплащане на процесното обезщетение е изтекъл на 31.01.2025г. ,
поради което работодателят считано от 01.02.2025г. е изпаднал в забава и дължи мораторна
лихва върху дължимото обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, чийто размер съдът по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на Калкулатор.БГ
определи в размер на 127,36 лева за периода от 1.02.2025г. до датата на завеждане на
исковата молба – 20.03.2025г., като за разликата до претендирания размер от 145,95 лева и за
периода от 25.01.2025г. до 1.02.2025г. , отхвърля като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска като
неоснователен. В случая първия иск се отхвърля като погасен чрез плащане след депозиране
на исковата молба, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е
станал причина за завеждане на делото- арг. от противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК и следва
да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, а втория иск се явява частично
уважен. Поради изложеното, ответникът следва да заплати на ищеца разноските в исковото
производство в размер на 1097,23 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковете. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски
съобразно отхвърлената част от иска за мораторна лихва в размер на 3,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд - Свищов държавна такса в размер на 280,35 лева по иска с правно
основание чл.222, ал.3 от КТ, 50,00 лева държавна такса по иска с правно основание чл. 228,
ал.3 от КТ, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Т. Н. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. „Р.“ № 10, вх.Г,
ет.6, ап.56, чрез пълномощника адв. П. Л. от ЛАК срещу „Л.” ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление град Свищов, ул. „Н.П.“ №5, вх. „Б“, ет. 4,
представлявано от управителя Г.А., иск с правно основание чл. 222, ал.3 от КТ, във вр.
чл.222, ал.1 от КТ за сумата от 7008,12 лева/седем хиляди и осем лева и дванадесет
стотинки/ - главница, представляваща дължимо обезщетение при прекратяване на
трудово правоотношение, след като работника е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като ПОГАСЕН чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Л.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град
Свищов, ул. „Н.П.“ №5, вх. „Б“, ет. 4, представлявано от управителя Г.А. да заплати на К. Т.
Н. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. „Р.“ № 10, вх.Г, ет.6, ап.56 законна лихва върху
6
главницата от 7008,12 лева, за периода от 20.03.2025г. – датата на завеждане на исковата
молба до 09.04.2025г. – датата на заплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Л.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
град Свищов, ул. „Н.П.“ №5, вх. „Б“, ет. 4, представлявано от управителя Г.А. да заплати на
К. Т. Н. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. „Р.“ № 10, вх.Г, ет.6, ап.56 сумата 127,36 лева
/сто двадесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва,
върху претендираната главница от 7008,12 лева, за периода от 1.02.2025г. до 20.03.2025г. ,
като до претендирания размер от 145,95 лева и за периода от 25.01.2025г. до 1.02.2025г. ,
отхвърля като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Л.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
град Свищов, ул. „Н.П.“ №5, вх. „Б“, ет. 4, представлявано от управителя Г.А. да заплати на
К. Т. Н. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. „Р.“ № 10, вх.Г, ет.6, ап.56 сумата 1097,23
лева – направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. Т. Н. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. „Р.“ № 10, вх.Г, ет.6,
ап.56 да заплати на „Л.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град
Свищов, ул. „Н.П.“ №5, вх. „Б“, ет. 4, представлявано от управителя Г.А. сумата 3,00 лева –
направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Л.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
град Свищов, ул. „Н.П.“ №5, вх. „Б“, ет. 4, представлявано от управителя Г.А. да заплати на
Районен съд Свищов сумата от 280,35 лева – ДТ по иска по чл. 222, ал.3 от КТ, вр. с
чл.228, ал.1 от КТ, 50,00 лева държавна такса по иска с правно основание чл. 228, ал.3 от
КТ, както и 5,00 лева – такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7