Решение по дело №316/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 89
Дата: 11 август 2021 г. (в сила от 11 август 2021 г.)
Съдия: Яни Георгиев Гайдурлиев
Дело: 20212100600316
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Бургас , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова

Детелина К. Димова
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Светослав Здравков Маринчев (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100600316 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Тодор
Досев от АК – Бургас, защитник на подсъдимия Д. Я. К., по жалба от адвокат
Станко Кралев от АК – Бургас, повереник на частния обвинител и граждански
ищец Г. С. С., и по жалба от адвокати Петър Димитров и Събин Дучев,
двамата от АК – Бургас, повереници на гражданските ответници А. И. А. и Д.
Х. Н., срещу присъда № 260005/11.01.2021 г., постановена по НОХД №
1552/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Д. Я. К.,
ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 28.10.2017 г., около
04:45 ч., в гр. Бургас, на паркинга на „Макдрайв“ в ж.к. „Зорница“, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, в съучастие с Д. Х. Н., В. Н. В. и А. И. А., като
съизвършител, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на
главата причинил средна телесна повреда на Г. С. С. с ЕГН ********** от гр.
Бургас, изразяваща се в счупване на челюст - счупване на лява ябълчна кост,
1
която анатомично и структурно е свързана с горната челюст, а функционално
(чрез дъвкателната мускулатура) с долната челюст и обуславя тризмус
(невъзможност за отваряне на устата в пълен обем), довело до трайно
затруднение на дъвченето за срок повече от 30 дни, поради което и на
основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е бил осъден на пробация при следните
пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес: гр. В., кв.
„***“, бл. *, ет. *, стая № *, за срок от осем месеца, с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично; - задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от осем месеца; - забрана за напускане на
жилището, което обитава, в периода от 23.00 часа до 06.00 часа за срок от
осем месеца.
Със същата присъда подсъдимият Д. Я. К., ЕГН ********** и
гражданските ответници В. Н. В., ЕГН **********, А. И. А., ЕГН **********
и Д. Х. Н., ЕГН ********** са били осъдени да заплатят солидарно на Г. С.
С., ЕГН **********, сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъплението, подробно описано в обвинителния акт, ведно със законната
лихва от датата на деликта - 28.10.2017 г. до окончателното изплащане, като
за горницата над 10 000 лв. до сумата от 50 000 лв. искът е бил отхвърлен
като неоснователен.
С присъдата в тежест на подсъдимия К. и на гражданските
ответници В., А. и Н. са били възложени направените по делото разноски,
като съдът се е произнесъл и какво да стане с вещественото доказателство по
делото.
С жалбата, подадена от адв. Досев, се твърди, че
първоинстанционната присъда е постановена в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както
и, че наложеното наказание е явно несправедливо. Направено е искане за
отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият К. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Чрез
подадено по реда на чл. 320, ал. 4 от НПК допълнително писмено изложение,
2
защитникът на подсъдимия К., адв. Досев, допълва доводите, изложени във
въззивната му жалба, за явна несправедливост на наложеното наказание, като
оспорва необходимостта от налагане на пробационна мярка „забрана за
напускане на жилището което обитава“ в периода от 23.00ч до 06.00 ч.
Твърди си, че евентуалното изтърпяване на тази пробационна мярка би било
прекомерно вината на подсъдимия и не би допринесло за превъзпитателния
процес. В подкрепа на това твърдение се изтъква, че подс. К. е с постоянен
адрес в гр. К., където е семейството му; че учи в гр. В. и живее там, където е и
настоящият му адрес; че е студент във втори курс, редовно обучение, в *****
в гр. В. и битието му на млад човек и студент предполага пътуване до
местоживеенето на семейството му, както и поддържането на социални
контакти в колегиална и приятелска обстановка, а забраната за напускане на
жилището в определения времеви период би довело до ненужна изолация от
естествената му среда.
С жалбата, подадена от адв. Кралев, се изразява недоволство от
присъдата, в частта, с която обезщетението в размер над присъдения до
претендирания от 50 000 (петдесет хиляди) лева е отхвърлен, и в тази част се
прави оплакване за неправилност на присъдата. В подкрепа на същото се
сочи, че съдът не е взел предвид всички обстоятелства от значение за
прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което се
счита, че присъденият размер на обезщетение е несправедлив. Направено е
искане за изменение на присъдата в обжалвана й част, като се уважи изцяло
предявения иск за неимуществени вреди, както и да се присъдят направените
пред двете инстанции разноски.
С жалбата, подадена от адвокати Петър Димитров и Събин Дучев, се
изразява недоволство от присъдата в гражданско-осъдителната й част, като се
твърди, че същата е незаконосъобразно и неправилна, а така присъденият
размер на обезщетението не е съобразен с критериите за справедливост по чл.
52 от ЗЗД. Изтъква се, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна
степен и с нужната критичност високият процент съпричиняване от страна на
пострадалия и по този начин неоправдано е присъдил завишен размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Направено е искане за изменение на
присъдата в гражданско-осъдителната й част, ката се намали размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева на 5 000
3
лева.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от
Окръжна прокуратура - Бургас пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната й част. Счита, че
събраната от първата инстанция доказателствена съвкупност сочи на
несъмнен извод за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК от страна на подсъдимия К.. По
отношение на наказанието, прокурорът счита, че районният съд е наложил
санкция, която съответства на обществената опасност на извършеното и на
дееца, и не намира основание за допълнително облекчаване на правното
положение на подсъдимия К.. Що се отнася до гражданско-осъдителната част
на първоинстанционната присъда, представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас счита, че районният съд е допуснал процесуално нарушение, което е
основание за отмяна на присъдата в гражданско-осъдителната й част,
касателно лицата конституирани от районния съд като граждански
ответници. Посочва, че това са бившите подсъдими по делото, за които
наказателното производство е приключило със споразумения за решаване на
тяхната наказателна отговорност. Сочи, че те неправилно са били
конституирани от районния съд като граждански ответници впоследствие при
решаване на делото по общия ред, защото граждански ответник е лице, което
носи гражданска отговорност за чуждо поведение. Тоест, граждански
ответник не може да е лицето, което е имало съответното противоправно
поведени и пряко е причинило престъпния резултат. Според прокурора,
правилно е било за тези лица гражданският иск да бъде разгледан в отделно
производство от гражданския съд.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Г.С., адв.
Кралев, пледира за изменение на обжалваната присъда в гражданскоправната
й част, като се увеличи размера на присъденото обезщетение до
претендирания размер. Твърди, че е безспорно установено и доказано
естеството на съставомерното увреждане, причиняването на несъставомерни
увреждания, изключителния интензитет на претърпените болки в
продължените на около месец – месец и половина от страна на пострадалия и
още осем месеца до пълното възстановяване от причиненото телесно
увреждане. Повереникът счита, че при този висок интензитет на болката и
4
продължителност на страданието, справедливо би било обезщетението в
претендирания от тях размер. Що се отнася до твърдението, че са били
нарушени правата на гражданските ответници в това производство, адв.
Кралев не споделя това становище. Сочи, че първоинстанционният съд е счел,
че приемането на гражданския иск няма да затрудни наказателното
производство и от тук на там ответниците са имали всички процесуални
възможности да сочат своите възражения против предявения граждански иск
и като основание, и като размер.
Частният обвинител и граждански ищец Г.С., редовно призован, не
се яви в съдебно заседание пред въззивния съд.
Повереникът на гражданския ответник А.А., адв. Димитров, намира
първостепенният съдебен акт за незаконосъобразен в гражданско-
осъдителната му част. На първо място счита, че уваженият размер на
гражданския иск от 10 000 лева не е съобразен с критерия за справедливост,
залегнал в чл. 52 ЗЗД. Посочва, че в хода на провелото се съдебно следствие
пред първоинстанционния съд категорично било доказано, че пострадалият
граждански ищец е допринесъл в изключително голяма степен за настъпване
на противоправното деяние, като именно той е бил инициатора, за да се
получат действията, които са се развили пред „Макдоналдс“. Счита, че това
обстоятелство не е било отчетено в достатъчно пълна степен от
първоинстанционния съд. На следващо място адв. Димитров твърди, че
присъдата е незаконосъобразна в гражданско-осъдителната й част, тъй като
влиза в противоречие със своята мотивна част. В тази връзка посочва, че в
мотивите си първоинстанционният съд е посочил в раздела относно
гражданския иск, че следва да осъди гражданските ответници солидарно за
сума от 5 000 лева, а с диспозитива на присъдата ги е осъдил солидарно за
сума от 10 000 лева. На тези основания адв. Димитров пледира за изменение
на присъдата в гражданско-осъдителната й част, като се намали размера на
гражданския иск до 5 000 лева, който счита, че е справедлив и би репарирал в
пълна степен причинените болки и страдания. Повереникът изразява
несъгласие със становището на представителя на Окръжна прокуратура -
Бургас, че не е следвало техните доверители да бъдат конституирани в
качеството на граждански ответници и излага съображения в тази насока.
5
Повереникът на гражданския ответник Д.Н., адв. Дучев, поддържа
депозираната жалба за намаляване на така определеното солидарно
обезщетение на подзащитния му с останалите подсъдими в размер на 10 000
лева. Също изразява несъгласие със становището на прокурора от Окръжна
прокуратура – Бургас, че доверителите им не е следвало да бъдат
конституирани като граждански ответници.
Гражданските ответници А. И. А., Д. Х. Н. и В. Н. В. молят
присъденото обезщетение да бъде намалено до 5000 лева.
Пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия К., адв.
Досев, поддържа жалбата само в частта относно наведения довод за явна
несправедливост на наложеното наказание, като заявява, че не поддържа
останалите оплаквания, посочени в жалбата. В пледоарията си излага
подробни аргументи в подкрепа на твърдението, че наложената на
подзащитния му пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК – забрана за
напускане на жилището, което обитава, би довела до негативен резултат,
изразяващ се в неоправдана репресия с оглед на изолацията, в която
фактически се поставя подс. К.. Предвид на това защитникът моли за
намаляване на наложеното на подзащитния му наказание, като се отмени
пробационната мярка забрана за напускане на жилището, което обитава.
Подсъдимият К. в лична защита заявява, че поддържа всичко казано
от защитника му адв. Досев и няма какво да добави. В последната си дума
моли съда да намали присъдата, като премахне това, че не може да напуска
дома си.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен
акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, установи
следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, поради подаването им
в законоустановения 15-дневен срок от лица с надлежна процесуална
легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт.
При разглеждането на жалбите по същество, въззивният съд намира
6
следното:
1. Относно наказателната част на присъдата:
При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният
съд намери за установена следната фактическа обстановка, която съответства
с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд:
Подсъдимият Д. Я. К. е роден на **** г. в гр. Б.. Същият е с
постоянен адрес в гр. К., ул. „***“ № * и с настоящ адрес в гр. В., ул. „***“ №
*, ет. *, ап. *. Той е ***, *** гражданин, ***, *** образование, *** и е с ЕГН
**********. Понастоящем подс. К. е студент в *** – ***, втора година,
редовна форма на обучение, специалност „Информационни и
комуникационни технологии“.
На 28.10.2017 г., около 04.30 часа сутринта, пострадалият Г.С. и
приятелите му – свидетелите Д. Г. и К. А. пристигнали в заведение за бързо
хранене „Макдрайв“ в гр. Бургас, намиращо се в ж.к. „Зорница“, за да си
вземат нещо за ядене. Придвижвали се с автомобила на С., марка „Мерцедес“,
управляван от св. А.. Преди това посочените лица посетили нощен бар
„Азаро“, където пострадалият С. и св. Д. Г. употребили значително
количество алкохол. Техният приятел - св.К. А. бил шофьор, защото той не
пиел алкохол. След като пристигнали на „Макдрайв“ те си поръчали храна, но
поради наличие на много клиенти обслужването ставало твърде бавно и това
наложило да изчакат известно време. През това време св. Г.С. получил
телефонно обаждане от св. И. Т., която уведомил къде се намират и я поканил
да дойде при тях. Тя пристигнала при тях, управлявайки лек автомобил марка
„Шевролет“, бял на цвят, придружена от св. П. Д., който седял на предна
дясна седалка. Свидетелката Т. паркирала автомобила си до касата на
„Макдрайв“ и със св. Д. поръчали храна, без да слизат от колата. В същото
време на касата на „Макдрайв“ на работа били свидетелите Д. В. и Х. Д..
Междувременно на „Макдрайв“ с лек автомобил „Фолксваген Голф
4“ с рег. № *** пристигнали подсъдимия Д.К., А.А., Д.Н. и В.В. (последните
трима, конституирани като граждански ответници в производството пред
първата инстанция). С тях бил и техният приятел - св.Г. П.. Те също били в
нощен клуб и употребили алкохол с изключение на св.Г. П., който шофирал
7
автомобила и трябвало да прибере приятелите си до гр.К., тъй като те
живеели в това населено място.
Докато изчаквали да се приготви храната, към компанията на
подсъдимия се насочил св. Г. и поискал да ги почерпи, но в това време
пострадалият С. му извикал, че е объркал компанията. В този момент
виждайки, че непознатите заговорят св. Т. и се подпират на автомобила й,
пострадалият С. се обърнал с висок глас към тях да се дръпнат от превозното
средство и да оставят Т.. Последвала размяна на обидни реплики между С. от
една страна и компанията от гр. К. от друга страна. Пострадалият С. се ядосал
на обидна реплика, отправена от В.В., и той се насочил към него
ръкомахайки. Двамата се сдърпали един друг с ръце и се блъскали взаимно.
Виждайки това, Д.Н., А.А. и подс. К. се нахвърлили върху св. Г.С. и
започнали да му нанасят множество удари с юмруци и ритници в областта на
главата и тялото, като същото сторил и В.В.. Пострадалият С. бил повален на
земята и не могъл да им се противопостави, като в резултат на нанасяните му
удари усетил силна болка в областта на челюстта. С. се опитал да стане и да
се измъкне, но ударите продължавали, предимно в главата и той изпаднал в
безпомощно състояние.
Свидетелите И. Т., Д. В. и Г. П. се провиквали към групата на
подсъдимия да спрат с побоя, но те не сторили това. Свидетелят Д. Г. още в
началото на спречкването също се опитал да разтърве биещите се, като
застане между С. и четиримата непознати, но последните го избутали и
продължили да нанасят удари на пострадалия. Служителите на „Макдрайв“
сигнализирали чрез паник бутон на СОТ.
Няколко минути след преустановяване на побоя над С. на място
пристигнал патрулен автомобил на „СОТ-161“ ЕООД, който блокирал пътя на
л.а. „Фолксваген Голф 4“ с рег. № ***, управляван от св. П., с което МПС по
същото време подс. К., А., Н. и В. се опитали да напуснат района на
Макдрайв. След това на мястото пристигнал и полицейски автопатрул, в
състав свидетелите С. Т. и Д. Н., както и екип на Център за спешна
медицинска помощ - Бургас, който откарал пострадалия Г.С. в МБАЛ- Бургас,
за оказване на спешна медицинска помощ. На 28.10.2017 г. пострадалият С.
бил приет за лечение в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, където престоял до
8
01.11.2017 г.
С протокол за доброволно предаване от 01.11.2017 г. на органите на
полицията e бил предаден 1 бр. диск с видеозаписи от охранителните камери
на ресторант „Зорница“ - „Макдрайв“ в гр. Бургас от времето на инцидента (л.
115 – 116 от ДП).
От заключенията на извършените по делото съдебномедицински
експертизи № 46/2018 г. (л. 68 - 70 от ДП) и № 125/2018 г. (л. 186 – 188 от
ДП) се установява, че пострадалият Г.С. е получил контузия на главата и
лицето, с обширни кръвонасядания и отоци с охлузвания по главата и лицето
със счупвания на лицеви кости (лява орбита и долен орбитален ръб на същата,
дъгата на лявата ябълчна кост), причиняващи кръвоизливи в максиларните
синуси и левия фронтален такъв, както и обуславящи ограничения в обема на
отваряне на устата, съпътстващи се със сътресение на мозъка, кръвоизливи по
конюнктивите на двете очи. Според вещото лице установените фрактури на
лицевите кости отговарят да са получени от множество удари в областта на
главата с твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито са и
юмруците и ритниците на човек. Вещото лице е дало заключение, че
счупването на лява ябълчна кост, която анатомично и структурно е свързана с
горната челюст, а функционално (чрез дъвкателната мускулатура) с долната
челюст и обуславя тризмус (невъзможност за отваряне на устата в пълен
обем), е причинило трайно затруднение на дъвченето за срок повече от 30
дни.
По делото е изготвена и техническа експертиза – протокол от
02.01.2018 г., обект на която е бил 1 брой оптичен носител DVD-R
„Verbatim”, съдържащ видеозаписи от охранителните камери на ресторант
„Зорница“ – „Макдрайв“ (л. 56 - 61 от ДП). Съгласно заключението на
експерта, върху видеозаписите, съдържащи се на диска, не се установяват
признаци, водещи до съмнения за извършвани корекции или други
технически интервенции, или монтаж, като всички видеозаписи са изготвени
на 28.10.2017 г. От видеозаписите са извлечени снимкови кадри (6 броя), като
снимките са подредени в хронологичен ред.
Така приетите от въззивната инстанция фактически положения, до
които е достигнал и първостепенният съд, се установяват въз основа на
9
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност:
- Гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Г.С.,
Ж. Ж., А. Н., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд; показанията на свидетелите Д. Г., К. А., И. Т., дадени на досъдебното
производство и приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. Г. П., дадени в хода на съдебното
следствие пред БРС и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени
чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК;
показанията на свидетелите С. Т., Д. Н. и Д. К., дадени на досъдебното
производство и приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. Х. Д., дадени на досъдебното
производство и приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на свидетелите П. Д. и Д. В., дадени на
досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им на основание
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК; както и отчасти от показанията на
свидетелите В.В., Д.Н. и А.А., дадени в хода на съдебното следствие пред
БРС;
- Писмени доказателствени средства, събрани на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл. 283 от НПК: протоколи за
разпознаване на лица, протокол за освидетелстване (оглед на лице) и
протокол за оглед на веществени доказателства;
- Писмени доказателства, прочетени и приети по реда на чл. 283 от
НПК: съдебномедицинско удостоверение № 319.10/2017 г., епикриза на Г.С.,
протоколи за доброволно предаване, заверени копия от медицинска
документация от УМБАЛ - Бургас, уверение № 11244/28.04.2021 г., издадено
от *** – *** и справка за съдимост на подсъдимия К.;
- Експертни заключения, изготвени на досъдебното производство,
по: съдебномедицински експертизи № 46/2018 г. (л. 68 - 70 от ДП) и №
125/2018 г. (л. 186 – 188 от ДП) и техническа експертиза – протокол от
02.01.2018 г. (л. 56 - 61 от ДП);
- Веществени доказателствени средства: фотоснимки, изготвени при
10
извършените разпознавания на лица, освидетелстване (оглед на лице) и оглед
на веществени доказателства; и
- Веществени доказателства: оптичен носител DVD-R „Verbatim”,
съдържащ видеозаписи от охранителните камери на ресторант „Зорница“ –
„Макдрайв“, приобщен към доказателствения материал с протокол за
доброволно предаване.
В изпълнение на задължението си по чл. 13 от НПК
първоинстанционният съд е извършил задълбочен и подчинен на правилата
на формалната логика анализ на доказателствената съвкупност и е изложил
подробни съображения относно това на основата на кои от доказателствата и
доказателствените средства е формирал вътрешното си убеждение, като при
съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати
логически грешки. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да
промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, свързани с релевантните по делото факти, тъй като в мотивите
му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е
допуснато превратното им тълкуване. Поради това, въззивната съдебна
инстанция изцяло възприе фактическата обстановка, установена от
първостепенния съд.
По отношение на гласните доказателствени средства, районният съд
е обсъдил в пълнота сведенията, получени чрез разпит на посочените по-горе
свидетели, посочил е кои факти от значение за делото се извеждат от
показанията на всеки един от разпитаните по делото свидетели и какво е
тяхното отношение с останалите доказателства. Въззивният съдебен състав
изцяло се съгласява с доказателствения анализ на гласните доказателствени
източници, направен от първоинстанционния съд. Правилно първостепенният
съд е гласувал доверие на показанията на свидетелите Г.С., И. Т., П. Д., К. А.,
Д. Г., Г. П. и Д. В., след като същите са били преценени в контекста на
собствената им логичност и последователност, както и в корелацията им с
други доказателствени източници. Посочените свидетели пресъздават
обстоятелствата, свързани с повода и развитието на инцидента, като посочват
и лицата, участващи в нанасянето на удари на пострадалия С.. В показанията
си св.П., който е бил заедно с подсъдимия и неговите приятели, с
11
категоричност е посочил, че подс. К. е нанасял удари на пострадалия С., като
на няколко пъти е заявил, че и четиримата негови приятели са нанасяли удари
на пострадалия, визирайки К., А., В. и Н..
Наред с това, показанията на горепосочените свидетели напълно
кореспондират с видеозаписите от охранителни камери на ресторант
„Зорница“ – „Макдрайв“, съдържащи се на приобщения към
доказателствената съвкупност оптичен носител. В редица свои решения
състави на ВКС са указвали, че случайно създадените фото-, видео-,
кинозаписи и пр., вкл. записите, създадени чрез предварително поставени на
обществени места камери е допустимо да бъдат ползвани в доказателствения
процес с оглед на способността им да допринесат при разкриването на
истината, като при съмнение, автентичността им може да се проверява с
всички процесуални способи, вкл. и по експертен път (в тази насока напр.
Решение № 390/2009 по н. д. № 393/2009 г., ВКС, ІІ н. о.). В случая, чрез
назначената в досъдебното производство техническа експертиза – протокол
от 02.01.2018 г. е установена липса на манипулации върху записаната върху
диска информация.
Правилно при изграждане на своите фактически изводи,
първоинстанционният съд не е възприел изцяло за достоверни показанията на
свидетелите Д.Н., В.В. и А.А.. Настоящият въззивен съдебен състав споделя
аргументите, с които първостепенният съд е отказал да кредитира
показанията на тези свидетели в частта, в която са заявили, че не са видели
подс. К. да е нанасял удари на св. С.. В тази част показанията им
противоречат както на показанията на свидетелите А., Г., Т. и П., така и на
видеозаписите от охранителните камери на ресторант „Зорница“ –
„Макдрайв“.
Правилно и законосъобразно са приобщени събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, въз основа на които БРС е
основал своите доказателствени изводи, чрез тяхното прочитане по реда на
чл. 283 от НПК. Същите са процесуално допустими и годни, и отразяват
валидно извършени процесуално-следствени действия, като при
провеждането им са били спазени всички изисквания на НПК.
Правилно и законосъобразно са приобщени и изготвените на
12
досъдебното производство експертни заключения по назначените
съдебномедицински и техническа експертизи. Същите са били изготвени при
условията и по реда, предвидени в НПК, от компетентни вещи лица,
назначени по предвидения процесуален ред. От заключенията на извършените
две съдебномедицински експертизи се установяват вида и характера на
телесните увреждания, претърпени от св. С., както и механизмът на
получаване на нараняванията.
Въззивната инстанция не констатира да е налице твърдяното във
въззивната жалба на защитника на подсъдимия К., адв. Досев, нарушение на
материалния закон.
В рамките на процесуално законосъобразно установените
фактически положения, правилно и съобразно разпоредбите на материалния
закон фактите, свързани с поведението на подсъдимия К., са квалифицирани
като извършено от него престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Установени чрез съответните доказателствени
способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на това
деяние и правилно са били квалифицирани като причиняване на средна
телесна повреда. С общата си дейност с Д.Н., В.В. и А.А., изразила се в
нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата на пострадалия
С., подсъдимият К. е нарушил телесния интегритет на С. и е увредил неговото
здраве, която увреда като общ резултат по медикобиологични характеристики
представлява средна телесна повреда, състояща се в счупване на челюст -
счупване на лява ябълчна кост, която анатомично и структурно е свързана с
горната челюст, а функционално (чрез дъвкателната мускулатура) с долната
челюст и обуславя тризмус (невъзможност за отваряне на устата в пълен
обем), довело до трайно затруднение на дъвченето за срок повече от 30 дни.
Подсъдимият К. заедно с Д.Н., В.В. и А.А., при наличие на общ умисъл, са
нанасяли множество удари на пострадалия С., като всеки от тях е съзнавал, че
съпричинява престъпния резултат - нанасянето на средна телесна повреда на
пострадалия. Предвид на това в случая е налице съизвършителство и
подсъдимият следва да понесе отговорност за общия престъпен резултат –
гореописаната средна телесна повреда, а не само за резултата от конкретните
свои действия спрямо пострадалия С..
13
Поради това оплакването за допуснато нарушение на материалния
закон е неоснователно и липсват основания за оправдаването на подсъдимия
К.. Тук следва да се отбележи и това, че този довод не се поддържа от
защитника на подсъдимия, адв. Досев, в съдебно заседание пред настоящата
инстанция.
Правилно първоинстанционният съд е индивидуализирал
наказанието на подсъдимия К., след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК
(предвид непълнолетието му към момента на извършване на деянието), по
реда на чл. 55 от НК, като е отчел наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, каквито са чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни, както и неразумната продължителност на
наказателното производство спрямо този подсъдим. Като допълнителни
смекчаващи отговорността на подс. К. обстоятелства въззивният съд отчита,
че инкриминираното деяние е инцидентна проява в живота на подсъдимия,
предвид липсата на данни за други противообществени прояви, както и
установеното по делото поведение на пострадалия С., който също е
допринесъл за възникването на конфликта, обръщайки се с висок глас към
компанията от гр. К. да се дръпнат от превозното средство на св. Т. и също
отправяйки обидни реплики към тях.
С оглед на изложеното, въззивната инстанция намира за правилно и
законосъобразно приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК по
отношение на подс. К.. В случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, като наред с това и най-лекото предвидено в
закона за конкретното престъпление наказание (в случая три месеца
лишаване от свобода) се явява несъразмерно тежко. Предвид на това
правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от НК и е заменил наказанието лишаване от свобода с наказание
пробация. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК
приложимите за непълнолетни извършители наказания са обществено
порицание и пробация. Наказанието обществено порицание не съответства на
тежестта на извършеното от подсъдимия К. деяние и е несъразмерно леко,
съотнесено към обществената опасност на деянието. Правилно
първостепенният съд е приел, че в случая наказанието пробация се явява
адекватна санкция спрямо извършеното от подс. К. деяние, като въззивната
14
инстанция също счита, че целите на наказанието по чл. 36 от НК по
отношение на подс. К. (към настоящия момент същият е навършил
пълнолетие) могат успешно да бъдат постигнати с налагане на наказание
пробация.
Въззивният съд намира за основателно оплакването за прекомерност
на санкцията спрямо подсъдимия К. с налагането на пробационна мярка по
чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК – „ограничения в свободното придвижване“,
изразяващи се в наложената забрана за напускане на жилището, което
обитава, в периода от 23.00 часа до 06.00 часа за срок от осем месеца.
Първоинстанционният съд е мотивирал налагането на тази пробационна
мярка с особеностите на дееца, който е в млада възраст и според БРС през
тъмната част на денонощието злоупотребява с алкохол, след което явно му е
невъзможно да се контролира, поради което по-удачно би било в посочения
интервал от време да обитава жилището си. Настоящият въззивен състав не се
съгласява с този извод на районния съд.
Комплексната оценка на вида и броя смекчаващи вината
обстоятелства от значение за наказателната отговорност на подсъдимия К.
дават основание на въззивния съд да приеме, че в случая не е налице
необходимост за налагане на посочената пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2,
т. 3 от НК. Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият К. е с
постоянен адрес в гр. К. и с настоящ адрес в гр. В., където е студент в *** –
***, редовна форма на обучение. Ограничаването на свободното му
предвижване, би било израз на прекомерна и ненужна в случая наказателна
репресия, която не е съобразена с конкретната лична обществена опасност на
подсъдимия К.. Въззивният съд счита, че с налагането на първите две
задължителни пробационни мерки за срок от осем месеца поведението на
подсъдимия К. ще бъде коригирано в максимална степен, по начин съответен
на личната му обществена опасност и на тежестта на извършеното деяние.
Изтърпяването на тези две задължителни пробационни мерки са достатъчни
подсъдимият да преосмисли постъпката си и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото.
По изложените съображения въззивният съд намери за основателна
жалбата на защитника на подсъдимия К., в частта й, с която се претендира
15
явна несправедливост на наложената пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3
от НК, което налага първоинстанционната присъда да се измени в
наказателната част, като се отмени наложената на подсъдимия К.
пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК, изразяваща се в забрана за
напускане на жилището, което обитава, в периода от 23.00 часа до 06.00 часа
за срок от осем месеца.
2. Относно гражданско – осъдителната част на присъдата:
С внесения на 28.04.2020 г. в Районен съд – Бургас обвинителен акт
от прокурор при РП - Бургас, срещу В. Н. В., ЕГН **********, Д. Х. Н., ЕГН
**********, А. И. А., ЕГН ********** и Д. Я. К., ЕГН **********
(непълнолетен към датата на деянието, но могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си) е било повдигнато
обвинение за това, че на 28.10.2017 г., около 04.45 ч., в гр. Бургас, на
паркинга на „Макдрайв“ в ж.к. „Зорница“, в съучастие, като съизвършители,
причинили средна телесна повреда на Г. С. С. от гр. Б. - престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. По посочения обвинителен акт е
било образувано НОХД №1552/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
С молба от 17.06.2020 г. повереникът на пострадалия Г.С., адв.
Кралев, е направил искане доверителят му С. да бъде конституиран като
частен обвинил, като е предявил и граждански иск за обезщетение на
причинени неимуществени вреди в резултат на деянието на четиримата
подсъдими. С протоколно определение от 18.06.2020 г. първоинстанционният
съд е конституирал пострадалия Г.С. като частен обвинител, приел е за
съвместно разглеждане предявения от С. срещу подсъдимите В. Н. В., Д. Х.
Н., А. И. А., и Д. Я. К. граждански иск за солидарното им осъждане да му
заплатят сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултата на престъплението, описано в
обвинителния акт, ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното й изплащане, и е конституирал С. и като граждански ищец.
В проведено на 06.08.2020 г. разпоредително заседание,
подсъдимите В., Н. и А., както и техните защитници - адвокатите Кенов,
Деметров и Дучев, са заявили желание производството спрямо тях да
продължи по реда на глава 29 от НПК, като са били представени в писмен вид
16
споразумения за решаване на делото. Подсъдимият К. и неговият защитник,
адв. Досев, както и повереникът на частния обвинител и гражданки ищец С.,
адв. Кралев, са дали съгласие за одобряване на представените споразумения.
Същевременно защитникът на подсъдимия К. е заявил, че по отношение на
подзащитния му желаят производството да се разгледа по общия ред.
Във връзка с постигнатите споразумения с подсъдимите В., Н. и А.,
на основание чл. 384а, ал. 2 от НПК е било образувано НОХД № 3153/2020 г.
по описа на Районен съд – Бургас, по което се е произнесъл друг съдебен
състав на БРС, като с определение №260014/13.08.2020 г. е одобрил
постигнатите споразумения между подсъдимите В., Н. и А., техните
защитници адвокатите Кенов, Димитров и Дучев и Районна прокуратура –
Бургас, съгласно които В., Н. и А. се признават за виновни за това, че на
28.10.2017 г., около 04.45 ч., в гр. Бургас, на паркинга на „Макдрайв“ в ж.к.
„Зорница“, в съучастие по между си и с Д. Я. К., като съизвършители,
причинили средна телесна повреда на Г. С. С. от гр. Б. - престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от НК на всеки един от тримата са били наложени наказания
пробация.
След влизане в сила на посочения съдебен акт по НОХД №3153/2020
г. по описа на Районен съд – Бургас, производството по НОХД №1552/2020г.
по описа на Районен съд – Бургас е продължило по общия ред по отношение
на подсъдимия К.. В съдебно заседание, проведено на 15.10.2020 г., съдебният
състав констатирал, че наказателното производство спрямо подсъдимите
Д.Н., В.В. и А.А. е приключило с окончателен съдебен акт (с одобрено
споразумение за решаване на делото по НОХД №3153/2020 г. по описа на
БРС), но тъй като срещу тях бил предявен граждански иск, счел, че същите
следва да бъдат конституирани като граждански ответници. По тези
съображения, с определение от 15.10.2020г., първоинстанционният съд
конституирал Д.Н., В.В. и А.А. като граждански ответници в производството
по НОХД №1552/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас. С постановената
присъда, предмет на съдебен контрол в настоящото производство,
първоинстанционният съд осъдил подсъдимия Д. Я. К. и конституираните в
качеството на граждански ответници В. Н. В., А. И. А. и Д. Х. Н. да заплатят
солидарно на Г. С. С. сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща
17
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъплението, подробно описано в обвинителния акт, ведно със законната
лихва от датата на деликта - 28.10.2017 г. до окончателното изплащане, като
за горницата над 10 000 лв. до сумата от 50 000 лв. отхвърлил гражданския
иск като неоснователен.
Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в конституиране на Д.Н., В.В. и А.А.
като граждански ответници в производството по НОХД № 1552/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас.
В доктрината и съдебната практика еднозначно се приема, че
гражданският ответник в наказателния процес е лице, което не е участвало в
извършването на престъплението и неговата отговорност е за вреди,
причинени от вредоносната дейност на други лица (извършителя на
престъплението). В случая Д.Н., В.В. и А.А. са съизвършители, наред с Д.К.,
на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
осъществено спрямо пострадалия Г.С., поради което и е било недопустимо те
да бъдат конституирани като граждански ответници в наказателния процес по
НОХД № 1552/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, продължил по общия
ред спрямо подсъдимия К.. След като наказателното производство спрямо
посочените трима извършители на престъплението е приключило със
споразумение за решаване на делото, одобрено от друг съдебен състав по
друго наказателно дело, образувано на основание чл. 384а, ал. 2 от НПК, то за
съдебния състав на БРС, продължил разглеждането на делото само по
отношение на подсъдимия К., не е съществувала процесуална възможност да
се произнесе по същество по приетия с протоколно определение от 18.06.2020
г. за съвместно разглеждане граждански иск за неимуществени вреди срещу
В. Н. В., Д. Х. Н. и А. И. А. Същевременно, доколкото в случая отговорността
за причинените на пострадалия С. неимуществени вреди, от страна на
извършителите на престъплението, е солидарна, то първостепенният съд не
може да се произнесе и само по отношение на гражданската отговорност на
подсъдимия К.. В случая единствената процесуална възможност за съдебния
състав на БРС, продължил разглеждането на делото по отношение на
подсъдимия К., е била да прекрати производството по гражданския иск, като
укаже на гражданския ищец, че следва да предяви иска си пред гражданския
18
съд.
По изложените съображения въззивният съд прие, че следва да
отмени първоинстанционната присъда в гражданско – осъдителната й част и
да прекрати производството по приетите за съвместно разглеждане
граждански искове срещу Д. Я. К., В. Н. В., Д. Х. Н. и А. И. А. По този начин
ще се даде възможност на гражданския ищец С. да предяви иска си за
неимуществени вреди пред гражданския съд, като го насочи срещу всички
извършители на престъпното деяние и да претендира солидарното им
осъждане. С оглед на този резултат, първоинстанционната присъда подлежи
на отмяна и в частта й, в която подсъдимия К. и гражданските ответници В.,
А. и Н. са осъдени да заплатят, всеки един от тях, по 100 лв. държавна такса
върху размера на уважения граждански иск и по 5 лв. държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Районен съд – Бургас.
При този изход на делото относно гражданско – осъдителната част
на присъдата на БРС настоящата въззивна инстанция не следва да обсъжда
доводите, изложени в жалбите, подадени от адвокат Кралев и от адвокатите
Петър Димитров и Събин Дучев, за несправедливост на присъдените размери
на обезщетението за неимуществени вреди.
С оглед виновността на подсъдимия К. в извършване на
престъплението, предмет на обвинението, правилно първоинстанционният
съд е ангажирал отговорността му за разноските, направени в хода на
досъдебната фаза (в размер на 58,71 лв.) и по време на съдебното
производство (в размер на 80 лв.), на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и ал. 3, вр.
чл. 334, т. 3 от НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260005/11.01.2021 г., постановена по НОХД
№ 1552/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас в наказателната й част, като
ОТМЕНЯ наложената на подсъдимия Д. Я. К., ЕГН ********** пробационна
мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК, изразяваща се в забрана за напускане на
жилището, което обитава, в периода от 23.00 часа до 06.00 часа за срок от
19
осем месеца.
ОТМЕНЯ присъдата в гражданско – осъдителната й част, както и в
частта относно присъдените разноски за държавна такса върху размера на
уважения граждански иск и за служебно издаване на изпълнителен лист по
сметка на Районен съд – Бургас, като ПРЕКРАТЯВА производството по
гражданския иск, предявен от Г. С. СТ, ЕГН ********** срещу Д. Я. К., ЕГН
**********, В. Н. В., ЕГН **********, А. И. А., ЕГН ********** и Д. Х. Н.,
ЕГН ********** за осъждането им да му заплатят солидарно сумата от 50 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултата на престъплението, описано в обвинителния акт, ведно със
законната лихва от датата на деликта до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено
съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20