Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 22.11.2019
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Татяна Лефтерова-Савова
Секретар:
Валентина Петкова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №484/2019
г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на Т.М.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощник
– адвокат Д. Д. – от ДАК, с която против „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” №68,
е предявен осдителен иск за заплащането на сумата от 235 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди на собствения му л.а. „Ауди” с рег. № ТХ ****
ХТ, вследствие застрахователно събитие, настъпило на 21.06.2018 г., при
движение на автомобила по автомагистрала „Хемус”, след гр. Шумен, в посока гр.
Варна. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на л.а. марка
„Ауди”, с рег. № ТХ **** ХТ. На
21.06.2018 г. дъщерята на ищеца – *** управлявала посоченото МПС по автомагистрала „Хемус”, в
посока от гр. Шумен към гр. Варна, като около 15.00 ч., от автомобил движещ се
пред процесния, изхвърчал камък, който пукнал предното челно стъкло на
автомобила. Дъщерята на ищеца заявила незабавно пред застрахователя настъпването
на застрахователното събитие, като по указания на последния, увреденият
автомобил е бил насочен към негов доверен сервиз. За извършените ремонтни
дейности ищецът заплатил сума в размер на 235 лева. Застрахователят отказал да
заплати застрахователно обезщетение, като обосновал отказа си с възражението,
че увреждането не е настъпило по сочения от ищеца начин. Излагат се твърдения,
че последващи опити спорът с ответника да бъде разрешен, завършили с отказ да
бъде заплатена стойността на извършения на автомобила ремонт.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
ищцовата претенция и моли за отхвърлянето ѝ. Оспорва фактическите
твърдения, изложени в исковата молба, както по отношение механизма на
настъпване на
вредата, така и относно самата вреда. Намира, че отказът да бъде заплатено
застрахователно обезщетение е правилен. В условия на евентуалност въвежда
възражение за прекомерност на претендирания размер на обезщетение, предвид
възрастта на автомобила.
В съдебно заседание, ищецът и ответникът,
чрез процесуалните си представители, поддържат заявените становища.
Добричкият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от
фактическа страна, следното:
Видно от СРМПС част I, на 23.05.2018 г., ищецът Т.М.Т. е представил за
регистрация пред СПП – ОДМВР – Добрич, л.а. марка „Ауди”, модел „А4”, с номер
на рама ***, като автомобилът е регистриран с рег. № ТХ **** ХТ.
На 23.05.2018 г., на
горепосоченото превозно средство е извършен първоначален технически преглед,
като е издаден знак на осн. чл.140, ал.2 ЗДвП и чл.32д от Наредба I-45 на МВР.
На същата дата - 23.05.2018 г., в
гр. Варна, между страните по делото е сключен договор за застраховка „Каско на
МПС“ на автомобил, с покритие „Пълно каско“, обективиран в застрахователна
полица № 0312180187009274. Срокът на договора е от 13.00 ч. на 23.05.2018 г. до
23.59 ч. на 22.05.2019 г. Договорената застрахователна премия е в общ размер на
489,60 лева, дължима от застраховащия на две равни вноски, всяка от които в
размер на 244,80 лева. Първата вноска е платена при сключване на договора, а втората
е с падеж – 22.11.2018 г. Горните обстоятелства се установяват от представен от
ищцовото дружество препис от застрахователна полица № 0312180187009274.
Видно от искане за оценка на
вреди по застраховка „Каско на МПС”, на 22.06.2018 г., е образувана ликвидационна
преписка по щета № *********/22.06.2018 г. В искането *** заявява, че на
21.06.2018 г., в 15.00 ч. е настъпило застрахователно събитие по отношение на
застрахования автомобил. Дадено е следното описание на събитието: „При движение по магистрала от Шумен към
Варна от предходния автомобил хвръкна камъче и ми пукна предното стъкло”. В
допълнително обяснение от 26.06.2018 г. Маринова е посочила, че пътната
обстановка е била суха, на пътя е бил извършван ремонт, като движението по
магистралата се е осъществявало само в едното пътно платно. Видно от
обяснението, след придобиване и застраховане на автомобила, перата /на
чистачките/ са били подменени. С искането автомобилът е насочен за ремонт е
доверен сервиз - „Атанасови Глас“ ЕООД, като е отбелязано, че възлагателното
писмо /за извършване на ремонта/ ще бъде предадено в сервиза.
С писмо изх. № *********/02.07.2018
г. ответникът уведомява ищеца, че отказва изплащане на застрахователно
обезщетение поради установено несъответствие между констатираните увреждания и
декларираното събитие. Посочено е, че при извършване на огледа на увредения
автомобил е изготвен опис-заключение на щетите, като е констатирано увреждане
на челното стъкло и са направени снимки. Изрично е наблегнато на констатацията,
че характерът на вредите по челното стъкло – в зоната под перото на предна
дясна стъклочистачка изключвал възможността уврежданията да са били нанени по
заявения от *** начин, доколкото предната дясна стъклочистачка била без
повреди.
Последвалата кореспонденция между
страните, за която по делото са представени доказателства, не довела до промяна
в становището на застрахователя. Така, с писмо изх. № *********/16.07.2018 г.
ответникът уведомява ищеца, че не е налице основание за преразглеждане и
промяна във вече заявената позиция по образуваната ликвидационна преписка, като
отново отказва изплащане на застрахователно обезщетение.
Видно от протокол за оглед от
03.08.2018 г., съставен от застрахователя и подписан от Марина Маринова,
смяната на челното стъкло на процесния автомобил следва да бъде заплатена от
застрахования. От представена фактура № 227/10.08.2018 г., издадена от
„Атанасови Глас - Кобра“ ЕООД, ЕИК *********, с получател Т.М.Т., се
установява, че стойността на 1 бр. челно стъкло за л.а. с рег. № ТХ **** ХТ, възлиза
на сума в размер на 235 лева.
Приобщени по делото са Общите
условия на застрахователя за застраховка „Каско на МПС”.
По делото е допусната и е
изготвена съдебна автотехническа експертиза, от заключението, на която се
установява, че увреждането на стъкло на процесния л.а. е настъпило по сочения
от ищеца начин. В експертното заключение вещото лице, подробно и аргументирано
дава отговор на всеки от поставените му въпроси. Експертът сочи следния
механизъм на причиняване на щетите - на 21.06.2018 г., около 15.00 ч.
процесният автомобил се движи по автомагистрала „Хемус“, в посока от гр. Шумен
към гр. Варна, като от задна дясна гума на движещо се пред него превозно
средство полита камък, който се удря в долния десен ъгъл на предното стъкло, в
непосредствена близост до края на перото на стъклочистачката. Под въздействие
на силата на скоростта на движение и вибрациите на автомобила, пукнатините се
разпространяват почти по цялата ширина и височина на предно челно стъкло на
автомобила. Вещото лице сочи, че скоростта на удара е била 172 км/ч., като в
съдебно заседание пояснява, че при тази скорост дори предмет с тегло няколко
грама може да счупи стъклото. Сочи, че при инцидента, перото на
стъклочистачката се е намирало или по-ниско, или по-високо от мястото на удара.
В обстоятелствената част на експертизата е посочено, че вследствие на продължителна
експлоатация, почти всички автомобили имат износване в оста на рамото на
чистачките, като при спиране, същите остават в позиция близо до долния край на
предното стъкло. Видно от експертното заключение, към датата на сключване на
застрахователния договор – 25.05.2018 г., предното челно стъкло на л.а. „Ауди
А4“ с рег. № ТХ **** ХТ е здраво, без пукнатини и без наранявания, поради което
констатираните при огледа на 22.06.2018 г. увреждания не са от стара щета
съществувала преди сключване на договора. Стойността на челното стъкло по
експертна оценка на застрахователя е равна на стойността на стъклото по
представената от доверения сервиз фактура – 235 лева.
По искане на ищеца, по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели – **** – дъщеря на
ищеца и *** – без родство с ищеца и дела с ответника.
От показанията на св. М…, ценени
от съда при спазване изискването на чл.172 ГПК, се установява, че на 21.06.2018
г., по автомагистрала „Хемус“, в посока от гр. Шумен към гр. Варна, св.
Маринова управлявала собствения на баща ѝ л.а. „Ауди А4“ с рег. № ТХ ****
ХТ. Движението се извършвало само в едното пътно платно на магистралата, тъй
като другото било в ремонт. В автомобила св. Маринова пътувала със своя
приятелка – Ирена Славова. Внезапно на управляваното от свидетеля МПС било
причинено увреждане от камък, изхвърлен от задна гума на камион, движещ се пред
управлявания от св. Маринова автомобил. Свидетелката сочи, че се чул пукот,
като впоследствие тя и спътничката ѝ забелязали пукнатина в долната дясна
част на стъклото, която първоначално била с големината на монета, но впоследствие
размерът ѝ се увеличил. Сочи, че се налагало да мие стъклото, тъй като
вследствие на ремонта, то се замърсявало от вдигания прах.
Свидетелят Ирена Славова излага
фактическа обстановка изцяло кореспондираща със заявените от св. Маринова
обстоятелства. На 21.06.2018 г. двете със дъщерята на ищеца пътували от гр.
Пловдив, като при движение по автомагистрала „Хемус“, след гр. Шумен в посока
гр. Варна, на челното стъкло, на управлявания от св. Маринова автомобил изненадващо
било нанесено увреждане. На пътя бил извършван ремонт, като всички превозни
средства се движели в колона. От задната гума на камион движещ се пред автомобила,
в който пътували двете жени, изхвърчал камък, който пукнал предното челно
стъкло на процесното превозно средство. Пукнатината била с големината на
монета, като същата се намирала в долния десен ъгъл на предното стъкло –
непосредствено пред мястото на свидетеля.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ. Същият е допустим, а разгледан
по същество, той е и основателен.
В процесния случай, в тежест на ищеца е да установи, в
условията на пълно и главно доказване: наличие на валидно застрахователно
правоотношение, по което е изправна страна; настъпване в срока на
застрахователното покритие на соченото застрахователно събитие, за които
застрахователят носи риска, причинна връзка между събитието и нанесеното
увреждане, както и размер на вредата. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си въведени с отговора на исковата молба, а именно, че механизмът
на настъпване на застрахователното събитие не е соченият от ищеца, както и че
претендираното обезщетение е в завишен размер.
Прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, по смисъла на чл.146, ал.1,
т.4 ГПК е обстоятелството, че между страните е сключен договор за застраховка
„Каско на МПС”, като същият е обективиран в застрахователна полица №
0312180187009274/23.05.2018 г.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че увреждането не е причинено по сочения в Искането
за оценка начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
от заключението на изготвената по делото съдебна експертиза се установява, че предното
челно стъкло на автомобила е пукнато в периода след датата на сключване на
застрахователния договор – 23.05.2018 г., т.е. не се касае за „стара щета”,
която е съществувала преди горепосочената дата. Събрани са доказателства, че на
21.06.2018 г., при движение по автомагистрала „Хемус“, на собствения на ищеца
лек автомобил, случайно е било нанесено увреждане, причинено от изхвърлен от
задна гума на превозно средство, движещо се пред застрахования и увреден
автомобил. При данни, че в участъка, където е настъпило събитието, движението е
било концентирано само в едно пътно платно, то е обяснимо защо автомобилите са
се придвижвали в колона един след друг. Определената от вещото лице скорост на
удара е 172 км/ч., като съгласно изразеното становище в съдебно заседание, дори
лек предмет, с тегло няколко грама, при движение с подобна скорост, би причинил
увреждане като процесното.
Съдът намира за неоснователно
възражението, че е невъзможно увреждането да е настъпило по заявения от ищеца
начин, тъй като на мястото на удара се намирал краят на перото на дясна
стъклочистачка, а същата не била увредена. Перото на стъклочистачката не е
закрепено по неподвижен начин за стъклото на автомобила. При данни, че на пътя
е бил извършван ремонт /твърдение, което не е оспорено от ответника/, то
обяснимо, всяко движещо се превозно средство би причинило замърсяване на
челното стъкло на следващ го автомобил, вследствие преминаване през запрашен
участък. При движение на стъклочистачката с цел измиване на стъклото и
отстраняване на замърсявания, краят на перото не би се намирал там, където би
бил в случай на покой. Отделно от това, вещото лице е посочило, че продължителната
експлоатация на автомобила води до износване оста на рамото на чистачките,
което променя позицията им при спиране.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите по делото, като намира същите за непротиворечиви.
Показанията им кореспондират както със заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, което сочи, че е технически възможно увреждането по автомобила да
настъпи при описания от ищеца механизъм, с писмените доказателства по делото, така
и с приложения снимков материал, от които се установява нанесената щета по предното
панорамно стъкло на автомобила.
По делото не се събраха
доказателства щетата да е настъпила вследствие непокрит от застрахователя риск.
Възражение в този смисъл не е направено от ответника. Покритието по застрахователния
договор е „Пълно Каско”. Съгласно чл.5 ОУ на застрахователя за застраховка
„Каско на МПС”, застрахователен риск е обетивносъществуващата вероятност от
бъдещо увреждане на МПС, в резултат на събитие, посочено в отделните рискови
клаузи, съгласно условията на застрахователния договор, възникването на която
вероятност е несигурно, неизвестно и независимо от страните по договора или
трето ползващо се лице. Видно от чл.6 ОУ, клаузата „Пълно Каско” включва щети
при пътнотранспортно произшествие, а съгласно §1, т.47 от ДР на ППЗДвП, „пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. Не се твърди,
а и не се представят доказателства за наличие на основание по чл.408 КЗ за
отказ за плащане на застрахователно обезщетение.
Възражението на ответника, че размерът на
претендираното от ищеца обезщетение е завишен, предвид възрастта на автомобила и същият не отговаря на действителния, е неоснователно. На основание чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Доколкото не се представят доказателства между страните по
застрахователния договор да е била налице уговорка по реда на чл.387, ал.1 КЗ,
то следва да се приеме, че застрахователната стойност е тази, посочена в нормата
на чл.400, ал.1 КЗ, а именно – такава срещу която, вместо застрахованото
имущество, може да се купи друго от същия вид и качество. По делото са
представени фактура, ведно с фискален бон, издадени от доверения сервиз, към
който ищецът е бил насочен, съгласно които, стойността на процесната вещ е 235
лева. Съгласно заключението на
приетата по делото съдебна експертиза, стъклото не подлежи на износване и
изхабяване, освен ако не бъде счупено. Становището на вещото лице е, че стойността на увреденото
стъкло е именно 235 лева.
При горните
доводи, съдът намира ищцовата претенция за основателна и като такава
същата следва да бъде уважена изцяло. Основателна е и претенцията за заплащане
на законната лихва върху главното задължение, считано от датата на подаване на
исковата молба – 12.02.2019 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и съдебно –
деловодни разноски в общ размер на 527,50 лева, от които: 50 лева – държавна такса, 175,50 лева – възнаграждение на вещо лице и 300 лева - адвокатско възнаграждение. Разноски за производството по
в.ч.гр.д.№526/2019 г. по описа на ДОС не следва да се присъждат, доколкото с
частната жалба ищецът не е претендирал такива.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” №68, да заплати на Т.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 235 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди на собствения му л.а. „Ауди” с рег. № ТХ **** ХТ, вследствие
застрахователно събитие, настъпило на 21.06.2018
г., при движение на автомобила по автомагистрала „Хемус”, в посока от гр. Шумен към гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” №68, да заплати на Т.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото в общ размер на 527,50 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: