О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 28.05.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№271 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД, /в
несъстоятелност/, гр.София чрез синдиците А.Д. и К.М. против Разпореждане №6459 от
12.04.2019г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№1981/2019г. по
описа на съда, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист на заявителя „Корпоративна Търговска
Банка” АД – в несъстоятелност, гр.София за заплащане от „Общинска охрана и СОТ
- Сливен“ ЕООД, гр.Сливен на главница в размер на 5552,04лв., представляваща
комисионна по договор за издаване на банкова гаранция, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 300лв., като неоснователно – не е
представен документ, удостоверяващ, че длъжника е уведомен за изискуемост на
комисионната по договора за издаване на банкова гаранция и не е представено
извлечение от сметка.
Жалбоподателят
„КТБ” АД – в несъстоятелност, гр.София чрез синдиците Д. и М. твърди, че атакуваното
разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че предмет на
заявлението, както е посочено в него е вземане за дължими и неплатени
комисионни по издадена Банкова гаранция №553/17.04.2013г. с наредител на
гаранцията „Общинска охрана и СОТ - Сливен“ ЕООД, гр.Сливен и бенефициент –
Община Сливен и по чл.1, ал.3, б.“А“ от Договор за издаване на банкова гаранция
от 15.04.2013г. Банковата гаранция /издадена/ е със срок на валидност до
30.05.2018г. и е върната в Банката в оригинал на 13.06.2018г. /прилага писмото
за връщане/. Съгласно Еднообразните правила на гаранциите при поискване,
гарантът действа за сметка на наредителя и последният му дължи всички разходи
по плащане на гарантираната сума, провизии на гаранта /възнаграждение/, такси
за обработка и други договорени такси и комисионни. Поради това и в изпълнение
на основното си задължение, синдиците са подали искането за издаване на заповед
за изпълнение за събиране на вземанията по неплатените комисионни, договорени в
чл.1, ал.3, б.“А“ от Договор за издаване на банкова гаранция от 15.04.2013г. В
приложената справка за задълженията на „Общинска охрана и СОТ - Сливен“ ЕООД,
гр.Сливен, подписана от надлежно упълномощени лица, било посочено, че
просроченото вземане се претендира за период от 17.01.2015г. до 30.05.2018г. и
е в размер на 5552,04лв.Счита, че тъй като не се касае за банков кредит, то не
се прилага и не е задължителна разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Освен това,
съгласно чл.23, ал.1 от ЗБН, всички вземания на КТБ АД - в несъстоятелност,
стават изискуеми от датата на откриване на производството по несъстоятелност на
банката на 22.04.2015г., като решението е публикувано в Търговския регистър. С
оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане и
да постанови ново, с което да уважи искането му за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника.
След
преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
Сливенски
районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, подадено от „Корпоративна Търговска Банка“ АД, /в
несъстоятелност/, гр.София, с което се иска от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги против длъжника
„Общинска охрана и СОТ - Сливен“ ЕООД, гр.Сливен за заплащане на сумата
5552,04лв., представляваща комисионна за откриване и ангажимент по чл.1, ал.3,
б.“А“ от Договор за издаване на банкова гаранция от 15.04.2013г. и направените
разноски в размер на 300лв.
Към заявлението е приложена
справка за задълженията на „Общинска охрана и СОТ - Сливен“ ЕООД, гр.Сливен към
04.04.2019г. по Договор за издаване на банкова гаранция от 15.04.2013г., БГ
№553 от 17.04.2013г. с покритие 49572,03лв., като е посочено, че задължението е
за комисионна за изгаване, съгласно чл.1, ал.3, б.“А“ от Договора, период на
просрочие 17.01.2015г. – 30.05.2018г. и размер на задължението –
5552,04лв.
Представен е препис от
Договора за издаване на банкова гаранция от 15.04.2013г., като в чл.1, ал.3,
б.“А“ е уговорено заплащане от наредителя на банката на комисионна за издаване
в размер на 0,8% на тримесечие или част от него върху размера на банковата
гаранция. Приложено е копие от издадената банкова гаранция №553/17.04.2013г. и
добавък към нея за удължаване на срока й до 30.05.2018г.
С атакуваното Разпореждане №6459 от 12.04.2019г. по
ч.гр.д.№1981/2019г. СлРС е отхвърлил заявлението като неоснователно. В мотивите
си съдът е приел, че не е представено извлечение от сметка, като не е посочено
кога е станало вземането изискуемо, какъв е бил срока за плащане на
комисионната, като не били представени доказателства за уведомяване на
длъжника за изискуемостта на
комисионната; не било ясно и комисионната по коя точка е на чл.1, ал.3 от
Договора.
Разпореждането е връчено на заявителя на 10.05.2019г.,
като в законоустановения и указан едноседмичен срок - на 16.05.2019г. – датата
на пощенското клеймо, е подадена разглежданата жалба против него.
Към частната жалба е представено копие от
придружително писмо от 13.06.2018г., с което „Общинска охрана и СОТ - Сливен“ ЕООД,
гр.Сливен е върнал оригиналите на Банковата гаранция и добавъка към нея, поради
изтичане на валидността им на 30.05.2018г.
Представено е и извлечение
от електронната система на Банката, съдържащо отделните вноски на дължимата
комисионна по периоди, считано от 17.04.2013г. до 17.04.2018г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист съдът е длъжен да провери дали документът е редовен от външна
страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като
извън него могат да се събират само доказателства относно изискуемостта на
вземането /чл.418, ал.3 от ГПК/. Недопустимо е в производството по чл.417 от ГПК да се обсъждат други факти и обстоятелства извън документа, въз основа на
който се иска издаване на заповед за изпълнение.
Представения
от кредитора „Корпоративна
Търговска Банка“ АД, /в несъстоятелност/, гр.София към
заявлението по чл.417 от ГПК документ - извлечение от счетоводните книги на банката
представлява документ по чл. 417, т.2 от
ГПК, с който се установява вземане на банката - заявител към длъжника „Общинска
охрана и СОТ - Сливен“ ЕООД, гр.Сливен. Освен това, към него е представен и
препис от договора, от който произтича вземането.
Следва да
се посочи, че изрично в заявлението по чл.417 от ГПК и в извлечението от
счетоводните книги на Банката е
посочено, че претендираното вземане е просрочена комисионна за издаване на
банкова гаранция /откриване и ангажимент/ и по чл.1, ал.3, б.“А“ от Договор за издаване на банкова гаранция от
15.04.2013г. Видно от представения Договор, такава комисионна действително е
уговорена между страните. Не е налице неяснота и смесване с други, дължими към
банката такси. Изводите на районния съд
тази насока са неправилни.
Размерът
на незаплатената част и периода на просрочието са изрично посочени в
приложеното извлечение от счетоводните книги и възпроизведени и в заявлението.
Видно от представения документ не се касае за предсрочно изискуемо вземане, за
да е необходимо уведомяване на длъжника за обявена предсрочна изискуемост.
Вземането категорично и в цялост е с настъпил падеж /30.05.2018г./, т.е.
просрочено. В тази насока извода на районния съд за наличие на предсрочна
изискуемост и липса на обявяването й на длъжника е неправилен и в разрез с
посоченото от заявителя във процесното заявление по чл.417 от ГПК и в
представеното извлечение от счетоводните книги на Банката.
Освен
това се касае за банка, обявена в несъстоятелност, чийто вземания по силата на
закона /чл.23, ал.1 от ЗБН/ са станали изискуеми от датата на откриване на
производството по несъстоятелност /22.04.2015г./.
Тъй като
представения документ по чл.417, т.2 от ГПК е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника, то направеното
искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е
основателно и следва да се уважи.
Като е
достигнал до друг правен извод, районният съд е постановил неправилен и
незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и делото да се върне на
районния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и
на изпълнителен лист в полза на заявителя против длъжника „Общинска охрана и
СОТ - Сливен“ ЕООД, гр.Сливен за посочената в заявлението сума и направените в
заповедното производство разноски.
Ръководен от изложените съображения
и на основание чл.278 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №6459 от 12.04.2019г., постановено по ч.гр.д.№1981/2019г. по описа на Сливенски
районен съд, като неправилно и
незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за издаване
на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и на изпълнителен лист в полза на
заявителя „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“
АД, /в несъстоятелност/, гр.София против длъжника „Общинска охрана и СОТ - Сливен“
ЕООД, гр.Сливен за посочената в заявлението сума и направените в заповедното
производство разноски.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.