№ 11100
гр. София, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110108333 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Б. П. Ж. срещу Ф---- ООД, с
която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателен установителен иск
за нищожност на неустоечна клауза в чл.11 в Договор за потребителски кредит № -,
сключен между страните, кумулативно съединен с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД за осъждане ответника да плати сума в размер на 247,56лв., представляваща
платена при липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение.
Твърди се, че между страните бил сключен на 23.06.2021г. договор за
потребителски кредит № -, с предмет – потребителски кредит за сумата от 600лв.,
платим на 13бр. двуседмични вноски. В чл.11 от договора имало предвидена
неустоечна клауза, съгласно която при непредоставяне на обезпечение се дължала
неустойка, платима разсрочено, заедно с погасителните вноски, която била в размер на
413.14лв. Твърди се, че към датата на подаване на иска ищцата заплатила изцяло
задълженията си по договора.
Формулиран е петитум за обявяване нищожността на клаузата (иска се
произнасяне относно действителността на договора в мотивите, без да се предявява
самостоятелен иск), така и осъдителен иск за връщане на сума, платена по нищожната
неустоечна клауза.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който намира исковете за неоснователни. Твърди, че на 23.06.2021г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит, като на 23.06.2021г. е усвоена сумата от
1
600лв. от ищцата, така и задължението било изцяло погасено на 01.11.2022г., като било
постигнато споразумение за прекратяване на договора, като при погасяване на
задължението длъжникът бил със забава от 315дни. Твърди се, че по договора били
заплатени суми в общ размер на 783.13лв. (600лв. главница, 63.13лв. лихва, 70лв. глоба
за закъснение, 50лв. глоба за предсрочна изискуемост), без да са събирани пари за
неустойка, поради което липсвал правен интерес от исковете, защото по конкретния
договор нямало заплащане на неустойката, а съществувало плащане само за
главницата.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно между
страните, че на 23.06.2021г. ищецът сключил с ответника договор за потребителски
кредит № -, като същият е приет като писмено доказателство. В същия е договорено, че
се отпуска размер на кредита от 600лв., платим за срок от 26 седмици, при фиксиран
ГЛП от 37.98%, с ГПР от 39.55% и краен срок за издължаване 22.12.2021г.
Съгласно чл.11 е уговорено, че в 7-дневен срок от подписване на договора
кредитополучателят се задължавал да предостави на финансовата институция изброени
гаранции относно изпълнение на задължението по кредита, а именно: чл.11, т.1 –
Банкова гаранция, издадена от търговска банка, със седалище Република България,
валидна до 30 дни след крайния срок на договора и гарантираща всички плащания по
главница, лихва и неустойки и разходите по договора за сума не по-малка от
663.13лв., вкл. същата следвало да бъде безусловна и неотменима; чл.11, т. 2 –
застрахователна полица за сключен в полза на финансовата институция договор за
застраховка с одобрен застраховател срещу риск от неизпълнение на финансовите
задължения. В чл.11, т. 3 е договорено, че в случай, че не бъдат предоставените
изброените гаранции по договора се начислявала неустойка от 413.14лв., която се
заплащала на части, заедно с всяка от погасителните вноски по кредита.
Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
сумата по кредита в размер на 600лв. бил усвоен на 23.06.2021г. в пълен размер,
договорената възнаградителна лихва била в размер на 63.13лв., а размерът на
постъпилата сума от ищцата била в размер на 910.69лв. Вещото лице дава заключение,
че ако към ГПР се добави сумата от 413.14лв. дължима като неустойка по чл.11, т. 3 от
Договора, то размерът на ГПР следвало да се изчисли в размер на 173.57%.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са: 1) обуславящи отрицателни установителни искове при условията на
евентуалност за нищожност на клаузата по чл.11 от Договор за потребителски кредит
№ -; обективно кумулативно съединени с 2) обусловен осъдителен иск по чл.55, ал.1
пр.1 ЗЗД.
По отрицателните установителни искове в доказателствена тежест на ищеца е
разпределено да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен
2
договор за потребителски кредит с договорените клаузи, в който случай ответникът
следва да докаже, че не са налице визираните пороци. Твърдените от ищеца пороци са
множество и непоследователно заявени. Независимо от поредността и съотношението,
посочени от ищеца, отрицателните установителни искове са предявени при условията
на евентуалност. По принцип съдът е длъжен да разгледа основанията за
недействителност в поредност според сочения от ищеца порок, но доколкото служебно
задължение на съда е да разгледа исковете от най-тежкия към по-леките, доколкото ако
сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно
прогласяването на нейната недействителност на друго основание. Въпреки типизирано
изготвената искова молба с твърдения за визирани множество пороци, които
самостоятелно представляват евентуално съединени отрицателни установителни
искове, конкретно е формулиран иск за нищожност на конкретна клауза по договора.
Поради тази причина, с оглед необходимостта от разглеждане на исковете от най-
тежкия порок (приеман в практиката за противоречието със закона – например
Решение № 60204 / 25.11.2021 г. По гр.д. гр.д. №3376/20 г., Трето г.о. на ВКС), съдът
намира, че следва първо да се произнесе по иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1
ЗЗД вр. чл.21, ал.1 ЗПК вр. чл.19, ал.4 ЗПК. Конкретната клауза за неустойка
предвижда основание за начисляването - изискването за предоставяне на
обезпечение, чрез безусловна банкова гаранция или застрахователна полица за
сключен в полза на финансовата институция договор за застраховка с одобрен
застраховател срещу риск от неизпълнение на финансовите задължения, което съдържа
множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри,
които - предвид характера, броя и изключително краткия срок, в който следва да се
предоставят на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът за предоставяне
на „гаранциите“ е твърде кратък - за потребителя се създава значително затруднение,
както относно „безусловната“ банковата гаранция, така и по отношение сключването
на договор за застраховка с одобрен застраховател, т.е. действия, за които са нужни
технологично време и чуждо съдействие. При това положение следва извод, че с
предвиждане на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а
оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата на
неустойка, начислена при неизпълнение на изначално непосилно трудно изпълними
предпоставки, които обяснява и предвиждането неустойката да се кумулира към
погасителните вноски и се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява
сигурна печалба за заемодателя. Поради което и настоящият състав приема, че
конкретната неустойка представлява „скрито възнаграждение“.
На следващо място, неустойка, която представлява скрито възнаграждение, е била
известна на кредитора към момента на подписване на договора, клаузите за настъпване
на основание за начисляването са мъчно изпълними за потребителя, граничещи с
невъзможност, поради което и със сключване на договора търговецът е предвидил
сигурното им начисляване, поради което и събирането е включено към погасителния
план наред с погасителната вноска, то това скрито възнаграждение представлява
разход, който е пряко свързан с договора, известен на кредитора и следва същият да се
включи при изчисляване формирането на ГПР. Общият разход по кредита с оглед
дефинитивната разпоредба на §1, т.1 ДР на ЗПК формира основата за потребителя за
изчисляване на ГПР и решението дали да бъдат включени или не допълнителни
разходи в общия разход оказва влияние върху действителния ГПР. Поради това ГПР е
важно средство за потребителя, предназначено да му помогне и да го информира през
различните етапи от сключване на договора. Съдът приема, че когато ГПР е
3
неправилно изчислен или неверен, подвеждащ и поради това резултатът на практика
не би бил различен от случая, в който изобщо не е посочен ГПР – санкцията е
нищожност на договора, съответно клауза, която цели заобикаляне изискванията на
закона по размера на ГПР е нищожна. Умишленото невключване на „скрито
възнаграждение“ облечено във формата на неизпълнимо условие, неизпълнението на
което дава основание за начисляване на неустойка, което съдът приема, че попада под
дефиницията на общ разход по кредита, цели заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, поради
което конкретно за атакуваната клауза по договора е налице основание за нищожност
по чл.21, ал.1 ЗПК вр. чл.19, ал.4 ГПК. Отделно от това се обуславя и санкцията по
чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а именно недействителност на целия договор, при което
се дължи единствено чистата стойност на кредита (т.е. главницата). С оглед
заключението на вещото лице се установява, че при включване на неустойката при
формиране на ГПР, то същият е в размер на 173,57%.
По обусловения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по делото, че между
страните има сключен договор за потребителски кредит, по който са изплатени
задълженията в полза на ответника, в който случай ответникът следва да докаже, че
получената сума е на валидни договорни клаузи. С оглед приетото по-горе съдът
приема, че е налице недействителност на клаузата от договора, предвиждаща
начисляването на неустойка, като с оглед заключението на в.л., съгласно което ищецът
заплатил по договора сумата от 910.69лв., то обусловения иск за сумата от 247.56лв. се
явява изцяло основателен.
По разноските:
С право на такива разполага ищецът, който е бил освободен от такси и разноски,
представлявал се е от адвокат по чл.38 ЗАдв, представен е Договор за правна защита и
съдействие между ищцата и еднолично адвокатско дружество „Д---“, БУЛСТАТ: - ф.д.
№ 24/2021г. по описа на 24 състав на СГС, поради което в полза на адвокатското
дружество следва да се присъдят разноски определени от съда, който намира за
справедлив размер от 400лв. с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и
обусловеността на предявените искове.
Ответницата е била освободена от такси и разноски, поради което на основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС разноски
за д.т. и вещо лице в общ размер на 300лв.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Б. П-- Ж., ЕГН: **********, гр.С----,
срещу „Ф----“ ООД, ЕИК: - гр.С------, че клаузата в чл.11 в Договор за потребителски
кредит № -/23.06.2021г. е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.21,
ал.1, вр. чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „Ф----“ ООД, ЕИК: - гр.С------, да
заплати на Б. П-- Ж., ЕГН: **********, гр.С----, сумата от 247.56лв., представляваща
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № -/23.06.2021г., ведно
със законната лихва, считано от 14.02.2023г. до изплащане на вземането.
4
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „Ф----“ ООД, ЕИК:
- гр.С------, да заплати на еднолично адвокатско дружество „Д---“, БУЛСТАТ: - ф.д. №
24/2021г. по описа на 24 състав на СГС, разноски по делото в общ размер на 400лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Ф----“ ООД, ЕИК: - гр.С------, да
заплати по сметка на Софийския районен съд разноски по делото в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5