РЕШЕНИЕ
№ 3446
гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330110130 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Й. Ц., ЕГН:
**********, от гр. *********, ул. „*********“ № *****, чрез пълномощник адв. З. В., срещу
„Вивагро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Цалапица, общ. Родопи,
обл. Пловдив, ПИ *********, представлявано от управителя И. Г.
Предявен е иск да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със
Заповед № ********** г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и ТПО е
прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени. Претендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение с
ответника на длъжност „********“. Твърди да е изпълнявал трудовите си задължения, но често да
са му възлагани несвойствени задачи – да поправя развалени селскостопански машини, да
почиства халето, и др., като често бил викан да полага труд и в извънработно време.
Същевременно в дружеството се управлявали селскостопански машини от лица, които нямат
нужната правоспособност. За тези нередности ищецът неколкократно изразявал недоволството си
пред финансовия директор – Н. Г.
На *********г. отново бил извикан на работа преди началото на работното време,
което започвало в 08:00 часа. Ищецът се явил, работил, след което се опитал да влезе при
финансовия директор и около 10:30 часа успял да проведе разговор с него. Той се опитал да убеди
ищеца, че в бъдеще тези проблеми ще се разрешат, ищецът не бил склонен и пожелал да му бъде
1
дадена молба за напускане, която да попълни, за да прекрати трудовото си правоотношение. Тонът
се изострил, заявление за напускане не му било дадено, ищецът си тръгнал, като устно заявил, че
напуска работа, и си тръгнал.
Впоследствие установил, че от страна на работодателя са съставени три протокола,
подписани от трима служители, вкл. и управителя. На този от дата ******* било записано, че
ищецът самоволно е напуснал работа, на този от ****** – че не се е явил на работа на тази дата, а
на този от ****** – че ищецът на ****и ****** не се е явявал на работа, което било установено с
двата предходни протокола. Ищецът получил покана от ******г. по куриерско дружество *******,
с която му бил даден еднодневен срок за писмени обяснения. Ищецът позвънил по телефона на
управителя, за да даде обяснения, но последният не отговорил на повикванията му.
Впоследствие ищецът получил заповед с поставена дата ********г., с която трудовото
му правоотношение се прекратява поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ за
това, че два дни – на *****г. и *********г., не се е явил на работа. След това му била връчена
покана да заплати на работодателя обезщетение в размер на една брутна заплата.
Ищецът твърди, че Заповед № ******** г. на работодателя, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ,
е незаконосъобразна и моли за нейната отмяна, поради следното:
На **** се е явил на работа и са му искани обяснения за това, защо преждевременно е
напуснал работното си място. Същевременно впоследствие бил наказан за това, че на тази дата и
следващата не се е явил на работа, което съставлявало отделно нарушение на тр. дисциплина –
едното било преждевременно напускане на работа, а другото – неявяване. Ето защо няма как да е
извършил нарушението неявяване на работа два последователни работни дни – ***** и ****, тъй
като на **** се е явил на работа. Тръгването по-рано от работа се сочи да съставлява отделно
нарушение на трудовата дисциплина, било му е искано обяснение за него, но е наказан за друго,
което не е извършил. В заповедта се визирала нормата на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, което
нарушение обаче не било налице.
На следващо място, следвало да му се даде разумен срок за даване на обяснения.
Еднодневният такъв е бил недостатъчен, за да се обмислят обясненията и да се депозират пред
работодателя, както и да бъде извършена консултация с юрист относно тяхното съдържание, като
се твърди разумният такъв да е следвало да бъде поне 3 дни. Освен това искането за даване на
обяснения не съответствало на наложеното наказание. Обясненията били искани за това защо на
***** си е тръгнал, след като се е явил на работа, а бил наказан за неявяване на работа 2 дни – на
**** и *****.
С оглед на горното се твърди наказанието да е незаконосъобразно наложено, поради
което се моли да бъде отменено, както и да му се присъдят разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника, чрез
пълномощника адв. И. М., с който исковете се оспорват. Сочи се, че ищецът е бил назначен по
ТПО на длъжност “********: на осн. тр. договор от **********г., като до средата на м. ******* е
изпълнявал задълженията си. Досежно дейностите, които ищецът твърди да са му възлагани като
несвойствени се твърди от ответника, че те са включени в длъжностната му характеристика.
Цитира се същата, т. 7, 8 и 15 досежно реда и чистотата, изправността и отстраняване на
възникнали неизправности на машината, с която работи. Твърди се тези задължения да са вменени
на ищеца с длъжностната му х-ка.
2
Досежно нарушенията, за които е наказан, се излага следната фактическа обстановка:
Около 10 часа на***** ищецът се явил в офиса на дружеството, видимо афектиран, като този ден
мениджърът Н. Г. е бил на разположение от 08:30 часа сутринта в офиса. Достъпът до
помещението бил свободен и неограничен за всички работници и служители. Твърди се това да е
бил часът, в който ищецът се е явил на работа въобще, като се твърди на тази дата – **********г.
той да не е изпълнявал каквато и да било работа по трудовото си правоотношение. Появяването му
в офиса не можело да се приеме като явяване на работа. Отделно самият ищец в исковата си молба
признал, че се е явил в офиса само, за да прекрати своето трудово правоотношение, което обаче не
било сторено. Появяването в офис, за да прекратиш ТПО, без да престираш раб. сила, не можело да
се счете за явяване на работа и изпълнение на тр. задължения, поради което според работодателя
това е пълно неявяване на работа по см. на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ. В офиса ищецът е заявил, че
отказва да работи, няма да престира работна сила и напуска. Бил е предупреден от служителя Н. Г.
за последиците от самоволният отказ да работи, било му е указано, че следва да отправи
предизвестие за прекратяване на ТПО, както и последиците от неспазването му – че ще дължи една
заплата обезщетение на работодателя. Ищецът заявил, че отказва да работи повече и си тръгва
веднага. Твърди се тези обстоятелства да се установяват и от самата искова молба, в която ищецът
не излага никакви твърдения къде и как е полагал труд на ****, както и да се е явил на работа и да
е работил след тази дата. Ето защо се твърди поведението му да представлява самоотлъчка –
неявяване на работа по см. на чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ.
На следващия ден, *********г. в 08:00 часа ищецът също не се явил на работа.
Нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ било надлежно протоколирано в протокол от тази
дата. Горните две нарушения представлявали основание за налагане на дисц. наказание уволнение
съгл. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, като при определянето му били взети предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата около извършването му и поведението на ищеца съгл. чл. 189, ал. 1
КТ.
На **********г. на осн. чл. 193 ал. 1 КТ ищецът бил поканен да се яви в офиса на
дружеството в еднодневен срок и да даде писмени обяснения за неявяването на работа на
*********г. и едноличното необосновано напускане на раб. място на *********г., представляващо
пълно неявяване на работа предвид липсата на престация на раб. сила на тази дата. Ищецът бил
уведомен за последствията от неявяването си. Твърди се срокът да е бил разумен и обоснован с
оглед естеството на извършваната от ищеца работа като *******– в активния земеделски сезон
извършваните от земеделските производители дейности не търпели отлагане, а дейността на
********* била основополагаща за работния процес. Доводите за необходимост от обмисляне
били несъстоятелни, след като ищецът на *********г. ги е изложил пред мениджъра и е заявил, че
повече не желае да работи, но не желае и да спази формата за прекратяване на ТПО. Последващото
му неявяване на ********** потвърдило това.
Поканата за обяснения била получена на ********г., видно от обр. разписка, това било
отразено и в протокола от *********г. Ищецът не дал обяснения нито устно, нито писмено. Не е
представил и доказателства за уважителна причина за неявяването си тези два дни. Изискването на
писмени обяснения било редовно и покривало изискванията на чл. 193 от КТ. На ********г. Със
Заповед № ********** г., на осн. чл. 188, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ на В. Ц. било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и ТПО било прекратено на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 от КТ, за това, че на*******и *********г. неоснователно не се е явил на работа, като не е
представил уважителни причини за това. Ето защо се моли искът като неоснователен да се
3
отхвърли.
В съдебно заседание и с допълнителни писмени становища всяка от страните чрез
процесуалния си представител поддържа твърденията си, счита същите за доказани и претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за
незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по
трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради налагане на дисциплинарно
наказание “уволнение”, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи
законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен
орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава
изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за
прекратяване на трудовото правоотношение че ищецът е извършил посочените в заповедта
дисциплинарни нарушения, и че процедурата по уволнението на ищеца е спазена – изискани са
обясненията на ищеца преди налагане на наказанието, че обясненията са искани за нарушенията, за
които е наказан, и че наказанието е наложено в предвидените в КТ срокове.
Същевременно, доколкото се твърди нарушението да е извършено чрез бездействие –
неявяване на работа, в тежест на ищеца е да установи, че се е явил на работа и е полагал труд на
********г. до момента на явяването си в офиса на дружеството.
В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени
доказателства – трудов договор № ******** г. и допълнителни споразумения към него се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността
“********” на пълно работно време, на 8-часов работен ден, с основно трудово възнаграждение
2135, 32 лева и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит в размер на 3 % или 64,
08 лева.
Със заповед № **********., издадена от И. Т. Г. в качеството му на управител на
„Вивагро“ ЕООД трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 188, т.
3, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ с дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че на датите
*********г. и *********г. В. Ц. не се е явил на работа, като не е представил уважителни причини за
това.
В заповедта е посочено, че същата се издава на осн. чл. 195 от КТ и във връзка с
отправена покана до служителя на осн. чл. 193 от КТ да се яви в офиса на Вивагро ЕООД за даване
на писмени обяснения за неявяването му на работа на ***********г. и *********г, като същият не
се е явил да даде обяснения, което е било констатирано с протокол от **********г.
По делото са представени и от двете страни по делото следните три протокола:
Протокол от **********г., съставен и подписан от управителя И. Г. и служителите Г.
А.– ********, и М. Д. – П. – *********. В същият е записано, че на дата *г. в 10**********:30 часа,
понеделник, служителят В. Ц. – *********, с посочени данни на същия, по собствено и
необосновано желание е напуснал работното си място, без да уведоми или поиска разрешение от
прекия си ръководител. Посочено е, че протоколът е съставен в с. ********** в 17:00 часа.
Протокол от ***********г., съставен и подписан от управителя И. Г. и служителите Г.
4
А. – ********, и М. Динкова – Петрова – ******. В същият е записано, че на дата ***********г.,
вторник, в 08:00 часа служителят В. Ц. – ***********, с посочени данни на същия, не се е явил на
работа. Посочено е, че протоколът е съставен в с.************** в 17:00 часа.
Протокол от *********г., съставен и подписан от управителя И. Г. и служителите Г.А. –
*********, и М. Д. – П. – ***********. В същият е записано, че се констатира, че на следните дати
– на *********г. и на *******г. служителят В. Ц. – ******, с посочени данни на същия, не се е явил
на работа. Горното било констатирано с протоколи от същите дати. Записано е, че на *******г.
четвъртък, на служителя е връчено писмо с обратна разписка, с което е поканен да се яви в базата на
дружеството в с. ******* да даде писмени обяснения в еднодневен срок, и че в дадения в поканата
срок не се е явил да даде такива за неявяването си на работа.
Представено е със самата искова молба искането за даване на писмени обяснения –
покана на осн. чл. 193, ал. 1 КТ, получено от ищеца, с изходящ номер **** от ******г., подписано
от И. Г. и с положен печат на дружеството Вивагро ЕООД. В искането е посочено, че се моли В. Ц.
да заповяда в еднодневен срок от получаван на тази покана във „Вивагро“ ЕООД с посочен адрес,
за да даде писмени обяснения за неявяването си на работа на дата ********г. и за едноличното и
необосновано напускане на работното си място на *********г. Посочено е, че при неявяване ще
бъде започната процедура по дисциплинарното прекратяване на трудовото му правоотношение.
Ответната страна е представила освен поканата и разписката за получаването й – срещу подпис на
********г.
Заповедта за прекратяване на ТПО, покана за получаване на тр. книжка и покана да се
изплати на работодателя обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ са получени от ищеца чрез куриер на
„********“ на*******г. срещу подпис в товарителницата.
В тр. книжка на ищеца е вписана дата на прекр. на ТПО – *******г. на осн. чл. 330, ал. 2,
т. 5 от КТ, и прослужено време от **********г. до *********г.
По делото е представена дл. х-ка на ищеца, събрана е преписка от Дирекция „Инспекция
на труда“****** по извършена проверка по сигнал от ищеца, представени са компютърни
разпечатки от система, която се твърди да е за отчитане на работното време и е оспорена от
ищцовата страна.
Спорът е сведен до обстоятелството полагал ли е ищеца труд на дата ******г. до
момента на разговора и спора с лицето – представител на дружеството, във връзка със задълженията
на трактористите, и спазена ли е дисциплинарната процедура при уволнението на ищеца, в частност
налице ли е фактическият състав на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ – неявяване на работа
два последователни работни дни, и на ищеца искано ли е обяснение точно за нарушенията, за които
е наказан – за неявяване на работа на датите*******г. и ***********г. – понеделник и вторник.
Във връзка с твърденията на двете страни за събитията на ********г. са събрани
следните доказателства – показанията на свидетеля на ответника Н. Т. Г., негов служител, и на
свидетеля на ищеца Р. В. К. – негов бивш колега и бивш служител на ответника.
От показанията на свидетеля Г., към момента на събитията офис мениджър при
ответника, понастоящем счетоводител, се установява, че на дата ********г. работното време на
ищеца е започвало в 08:00 часа, а това на свидетеля в 08:30 часа, ищецът се явил на работното място
на свидетеля в офиса около 10:30 часа, като ищецът бил възмутен от „ситуацията отвън“, която
била описана така – на ищеца били възлагани несвойствени задължения за ремонт на машини, което
5
се различавало от **********. Ищецът се оплакал и изявил желание за напускане, свидетелят му
обяснил, че трябва да подаде предизвестие и ако не го отработи, дължи обезщетение, ищецът се
ядосал и си тръгнал. Първо си поискал трудовата книжка, но му било казано, че ще бъде получена
чрез куриер. Ищецът трябвало да предаде чип за работното време и го оставил отвън на свой колега.
Свидетелят обяснява, че тракторите са в базата в село ******, където е и офисът на дружеството,
както и че ****** има задължения да смазва машината, да я почиства, да прикача инвентар към нея,
с който ще обработва площите, и да извършва дребни ремонти по машината. Впоследствие било
установено, че въпросният ден ищецът изобщо не се е чекирал, този чип обаче не бил за контрол на
достъпа, а за отчитане на работното време. Ищецът не се бил чекирал. След проверката на тези
обстоятелства се съставили констативните протоколи, като след първия протокол – от *********г.
се започнала процедура по уволнението на ищеца. След това той повече не се явил на работното си
място, като подал сигнал до ДИТ Пловдив и им била извършена проверка.
От показанията на свидетеля К., както и от представените от ответника писмени
доказателства се установява, че този свидетел е работил по сключен трудов договор с ответника до
дата *******г., като според показанията на свидетеля през пролетта на *****г. отново е бил
извикан на работа във Вивагро ЕООД, където твърди да е работил като **********без сключен
трудов договор към дата *********г. Свидетелят обяснява за системата за отчитане на работното
време, че датчикът за чекиране се е намирал в офиса, че работното време на служителите в офиса
започва по-късно от това на трактористите, че това на трактористите само формално започва в 08:00
часа, че реалният час на начало на работния ден е когато бъдат повикани и в която база бъдат
повикани, че лятото са започвали работа доста по-рано. На **********г. са ремонтирали дискова
брана „Мадара“, която се прикачва към трактор, за да се обработва земята с нея, и целият ден
свидетелят е бил в базата в с. *****. За тази дата били извикани от прекия си началник Д. в седем
часа сутринта, в базата в *******, за да ремонтират браната. Свидетелят вече бил започнал работа
по ремонта й, заедно с колегата Ж., когато дошъл ищеца, около 07:15 часа. За този ден задачата им
била да поправят тази брана, частите за която били дошли от Ш., и след това да излязат на полето да
работят с нея. В. работил от 07:15 часа до около 10:00 часа, когато имали почивка, бил недоволен и
казал, че отива в офиса, за да се разбере с Н., след разговора с Н. отишъл при тях, казал, че не са се
разбрали и си взел довиждане. Свидетелят обяснява за начина на работа в дружеството и че редовно
на ******** е възлаган ремонт на земеделски инвентар, той също не е бил доволен и впоследствие е
напуснал, без втория път да му бъде сключен изобщо трудов договор. Същият показва телефона си,
представя отчети и видеоклипове за седмицата, в която е работил с ищеца, датите **** и ****, вкл.
и на кои дати са работили по дисковата брана в базата. Отчетите и клиповете са изпращани по
вайбър на *******г. на телефонен номер, срещу който е записано името Д. Показанията на този
свидетел се подкрепят от констатациите на ДИТ както относно ремонтите, така и относно
обстоятелството, че при проверката е установено, че в дружеството работят лица без сключен тр.
договор. Показанията на свидетеля са дадени под страх от наказателна отговорност, като относно
събитията на дата *****г. представляват допълнение на показанията на свидетеля на другата страна
и не им противоречат.
При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните изводи:
Процесната заповед е незаконосъобразна, по следните съображения:
Заповедта е редовна от външна страна, издадена от компетентен орган, в същата са
описани нарушенията, за които е наказан ищеца, кога са извършени, и законовият текст, въз основа
6
на който се налага наказанието. Съдът намира обаче, че дисциплинарната процедура не е спазена –
на ищеца е наложено наказание за друго нарушение, а не за това, за което са искани писмените
обяснения и това, което е установено от работодателя с протоколи от дати****и ******г. В случая с
оспорената заповед ищеца е наказан за нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ – неявяване на работа
в два последователни работни дни –**** и *****г. В самите протоколи на работодателя обаче и в
искането за даване на обяснения са описани различни нарушения – преждевременно напускане на
работа на ******г. – в 10:30 часа, и неявяване на работа въобще на дата ******г. На ищеца са
искани обяснения точно за тези нарушения – преждевременно напускане на работа на ******г., в
10;30 часа, и неявяване на работа на ********г. изобщо. Впоследствие с оспорената заповед е
наказан за нещо друго – неявяване на работа два последователни работни дни – на **** и
*********г.
От една страна, на ищеца не са искани обяснения за нарушението, за което е наказан. От
друга, не е осъществен фактическият състав на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като на дата ********г.
ищецът се е явил на работа и е напуснал в 10:30 часа, което по безспорен и категоричен начин се
установява от всички гореобсъдени доказателства.
Съгл. разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения, и да събере и оцени посочените доказателства. Съгл. ал. 2, когато работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения,
съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В конкретния
случай изискването на обяснения за преждевременно напускане на работа на една дата и пълно
неявяване на работа на следващата такава и налагане на наказание за неявяване на работа на същите
две дати представлява налагане на наказание за различно нарушение от това, за което са поискани
обясненията и се приравнява на пълна липса на поискани такива. В случая ищецът, независимо от
краткия срок, е преценил, че за това, за което са му поискали обяснения, няма да даде такива, но
впоследствие е наказан за нещо различно, за което не са му поискани и би реагирал различно в
случай, че му бяха поискани обяснения точно за това, за което е наказан. Същият изцяло е бил
лишен от възможността да се защити, тъй като не са му поискани обяснения за два дни неявяване на
работа, а е бил наказан точно за това. Констативният протокол за два дни неявяване на работа и
приравняване на напускането на дата ******* на пълно неявяване, съставен на *******, не е връчен
на ищеца с искането за даване на обяснения, което вече е било връчено на *********г., и същият е
бил в пълно неведение за „преквалификацията“ от страна на работодателя на нарушението в друго
такова, за което обяснения не са поискани. С оглед на горното, налице е основанието за отмяна на
заповедта по чл. 193, ал. 2 от КТ.
Ето защо съдът приема, че заповедта е формално незаконосъобразна и като такава
следва да бъде отменена.
Само за пълнота следва да се посочи, че не се установява да е налице нарушението по
чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като на дата********г. ищецът се е явил на работа преди началото на
работното време, полагал е труд до първата почивка и след разговора с представителя на
работодателя, проведен в периода 10:00 – 10:30 часа е напуснал преждевременно работното си
място. На *******г. не се е явил на работа, за което страните не спорят. Горните две обстоятелства
са констатирани и от самия работодател в съставените от него протоколи от тези две дати. Ето защо
тези два дни не представляват "неявяване на работа два последователни работни дни“, т. като
7
нарушението от дата ********г. попада в приложното поле на друга разпоредба, тази на чл. 190, ал.
1, т. 1 от КТ и за да представлява самостоятелно основание за дисц. прекр. на ТПО, следва да е
извършено три пъти в рамките на един календарен месец. Неявяването на работа е само на дата
************г. Последващо неявяване на работа след дата *********г. е неотносимо към спора,
тъй като не попада в обхвата на уволнителната заповед.
Предвид дотук изложеното съдът намира, че уволнението на ищеца като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски. Същите възлизат на сумата от
600 лева, платено адв. възнаграждение, което е със 150 лева под минимума за този вид искове. Ето
защо съдът намира, че същите следва да се присъдят изцяло.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на **** държавна такса върху уважения иск,
както следва: по чл. 344, ал. 1, т. 1 за отмяна на уволнението – 80 лева. В негова тежест следва да се
възложат и разноските за свидетел в размер на 20 лева, платени от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на В. Й. Ц., ЕГН: **********, от гр. ******, ул. „****“ №
**** чрез пълномощника адв. З. В., извършено със Заповед № *******г., издадена от И. Т. Г. в
качеството му на управител на „Вивагро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Цалапица, общ. Родопи, обл. Пловдив, п. к. 4218, ПИ *******, с която трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 188, т. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от
КТ с дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от *********г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО
ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА „Вивагро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Цалапица, общ. Родопи, обл. Пловдив, п. к. 4218, местност Орта хан, ПИ **********,
представлявано от управителя И.Г. да заплати на В. Й. Ц., ЕГН: **********, от гр. *****, ул.
„******“ № ****, чрез пълномощника адв. З. В. сумата от 600 лева (шестстотин лева) – разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Вивагро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Цалапица, общ. Родопи, обл. Пловдив, п. к. 4218, местност Орта хан, ПИ ******* представлявано
от управителя И. Г. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на***** сумата от 80 лева (осемдесет лева) – държавна такса върху уважените искове, както и
сумата от 20 лева (двадесет лева) – разноски за призоваване на свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата, на която е обявено постановяването му – 26.10.2022г., на основание
чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
9