№ 2361
гр. София, 16.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110155943 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. С. А., с която срещу "*****“ ООД са
предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК
за прогласяване нищожността на договори за кредит № SO2899/04.02.2022 г.; SO
2900/04.02.2022 г. и SO 2908/11.02.2022 г., а в условията на евентуалност – искове по
чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК.
- искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от общо 3988,40
лева, представляваща сбор от недължимо платени от ищеца на ответника суми във
връзка с договорите за кредит (над погасените главници и договорни лихви, които
ищецът не отрича, че дължал на ответника).
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесните договори за кредит, по
силата на които ответникът му е предоставил суми от по 3000 лева (общо 9000 лева),
като по всеки договор му е била начислена такса за експресно разглеждане, която е
била включена като част от погасителната вноска по всеки договор. Поддържа да е
погасил предсрочно задълженията си по договорите за кредит, като до 26.04.2022 г. е
заплатил на ответника сума в общ размер на 13 676 лева, от която 3988,40 лева не
била дължима. Излага доводи за нищожност на процесните договори поради
противоречието им със закона – неправилно посочване на ГЛП и на ГПР в договорите.
Отделно излага съображения за нищожност на клаузите в договорите, предвиждащи
заплащането на такси за експресно разглеждане, като противоречащи на закона, на
добрите нрави и като неравноправни. Представя документи, които иска да се приемат
като доказателства по делото и заявява искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявените искове. Счита, че предявените установителни искове били недопустими
поради липса на правен интерес и идентичност на предмета на същите. Отделно
поддържа, че във връзка с процесните договори за кредити е подавал заявления и са
били образувано ч.гр.д. № 19563/2022 г., ч.гр.д. № 19564/2022 г. и ч.гр.д. №
19732/2022 г., по които са били издадени заповеди за изпълнение, а длъжникът е
1
извършил плащанията в срока за доброволно изпълнение. Твърди се по договор №
2908/11.02.2022 г. да е била издадена заповед за изпълнение, с която да са присъдени
следните суми: 600 лева – главница, възнаградителна лихва 57,30 лева, държавна такса
– 25 лева и адвокатско възнаграждение 450 лева; във връзка с договор №
2900/04.02.2022 г. да са присъдени главница – 750 лева, възнаградителна лихва 57,30
лева, държавна такса – 25 лева и адвокатско възнаграждение – 550 лева; за
задълженията по договор № 2899/04.02.2022 г. да е издадена заповед за главница 1000
лева, възнаградителна лихва 57,30 лева, държавна такса – 25 лева и адвокатско
възнаграждение 750 лева. Прави искане съдът да изиска и приложени посочените
ч.гр.д. или да извърши служебно справка за точните номера на заповедните
производства, които кредиторът бил образувал срещу този длъжник. Твърди да не са
осчетоводявани суми за погасяване на задължения по такси за експресно разглеждане.
Позовава се на съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната, че
настоящото производство е недопустимо, след като по искане на заявителя се били
развили заповедни производства. Оспорва исковете по основание и по размер. Моли за
отхвърлянето им и претендира разноски.
Възраженията за недопустимост на предявените искове, заявени с отговора, не
могат да бъдат споделени – нито е налице идентичност на установителните и
осъдителните искове, нито може да бъде отречено правото на страна по договора да
иска прогласяване на неговата недействителност. Цитираната практика от ответника
касае различни производства и не искове за прогласяване на нищожност. Практиката
на районни и окръжни съдилища в страната не е задължителна за настоящата
инстанция, с оглед което и позоваването на същата не би могло да обуслови дори
частично прекратяване на производството,още повече същата противоречи, както на
практиката на СЕС, така и на тази на ВКС.
С Решение на СЕС от 17.05.2022 г. по дело С-600/19 е възприето разрешението,
че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която
поради действието на силата на пресъдено нещо и на преклузивния срок не
позволява нито на съда в производството по принудително изпълнение върху
ипотекиран имот да провери служебно неравноправния характер на договорни
клаузи, нито на потребителя — след изтичането на срока за подаване на
възражение — да се позове на неравноправността на тези клаузи в това
производство или в последващо производство по установителен иск, когато
посочените клаузи вече са били проверени служебно от съда относно евентуално
неравноправния им характер, но съдебното решение, с което се допуска изпълнение,
не съдържа никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършването на
тази проверка, и в това решение не е посочено, че прец.та на съда след посочената
проверка повече не може да бъде оспорвана, тъй като не е направено възражение в
посочения срок.
Съдът се позовава и на разрешението, дадено с Решение № 491/23.07.2024 г. по
гр.д. № 1767/2023 г. на ВКС, в което върховните съдии реферират и към други
решения на СЕС в обратния на цитирания с отговора смисъл.
Ето защо и предявените искове са допустими и производството по същите
не подлежи на прекратяване.
На ответника чрез процесуалния му представител следва да се предостави
възможност в срок до ОСЗ да се позове на конкретните производства, касаещи
процесните договори за кредит, доколкото посочените в отговора на исковата молба
след справка в ЕИСС се установи, че касаят различни материални правоотношения.
2
Доколкото на настоящия съдебен състав е служебно известно процесуалното
поведение на страната да образува действително голям брой заповедни производства
срещу длъжниците си, то и съдът в настоящия случай не намира, че следва служебно
да извършва проверка и да установява кои са тези производства, след като ответникът
е този, който се позовава на същите.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
всеки от договорите, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба
основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, а в
условията на евентуалност, че клаузите за експресно разглеждане са нищожни поради
противоречие с императивни норми на закона, поради накърняване на добрите нрави,
т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските
и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на
несправедливото обогатяване, както и че имат неравноправен характер.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е
заплатил процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и
че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е
налице основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесните
договори суми.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във
връзка с процесните договори за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от
9000 лева общо, както и че ищецът е заплатил на ответника претендираните от
последния във връзка с договорите за кредит суми.
Следва да се приемат представените от ищеца и от ответника документи като
писмени доказателства по делото.
Следва да се допусне изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани от ищеца с молбата от 23.10.2024 г.
На ответника следва да се укаже да посочи ел.способ за връчване на книжа на
осн. чл. 50, ал. 5 ГПК.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
3
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно
заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената
със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени
искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в
случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца с исковата
молба документи.
ПРИЛАГА служебно изготвените преписи от книжа от ел.папки на ч.гр.д. №
19563/2022 г., ч.гр.д. № 19564/2022 г. и ч.гр.д. № 19732/2022 г. всички по описа на
СРС.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да даде отговор на задачите, поставени от ищеца с молбата от 23.10.2024 г., при
депозит в размер на сумата 500 лева, вносима от ищеца по депозитната сметка на СРС
в едноседмичен срок от съобщението, в който по делото следва да се представи
документ за внасяне на депозита.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д..
Вещото лице да се уведоми за задачата и да се призове за ОСЗ след представен
документ за внесен депозит.
УКАЗВА на ответника да предостави достъп до счетоводните си записвания на
вещото лице, като ако препятства изготвянето на заключението, съдът ще приеме за
установени на осн. чл. 161 ГПК твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата молба
и съставляващи основание на предявените осъдителни искове.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2025
г. от 10:20 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да посочи
ел.способ за връчване на книжа по делото с оглед разпоредбата на чл. 50, ал. 5
ГПК, доколкото дружеството попада сред кръга правни субекти, за които
процесуалният закон предвижда ДА ПОЛУЧАВА книжа САМО по ел. път.,
независимо дали се представляват от адвокат в конкретното производство или
не. При неизпълнение на това указание съдът ще наложи на страната глоба в
размер на 300 лева.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи
препис от отговора на ИМ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4