№ 245
гр. Русе, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Димана С.а
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20224500100081 по описа за 2022 година
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди от ПТП с правно основание чл.432 КЗ във
вр.чл.516, ал.8 вр.чл.515 КЗ.
Ищецът М. Д. Д. твърди, че на 04.08.2021 г. около 02:50 ч на път ІІ-21
настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „ Мерцедес“, модел „В
180“ с рег.№ GG AA****, управляван от С. С.. Същият в района на км 5+500
нарушил правилата за движение по пътищата като не спазил необходимата
дистанция, вследствие на което реализирал ПТП с намиращото се пред него
МПС марка „JCB“, модел 532-120 с рег.№ С*****, управлявано от него.
Местопроизшествието било посетено от служители на „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Русе, които съставили констативен протокол с пострадали №
576/177, в който били описани обстоятелствата, свързани с инцидента. По
случая било образувано ДП №296/2021 г. по описа на ОДМВР-Русе, пр.пр.№
4810/2021 г. по описа на РП-Русе. ПТП настъпило изцяло поради
противоправното и виновно поведение на водача на лекия автомобил марка „
Мерцедес“, модел „В 180“ с рег.№ GG AA****- С. С., който с поведението си
нарушил конкретни правни норми: чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.23, ал.1 ЗДвП.
Като пострадал от пътния инцидент бил откаран в УМБАЛ „Канев“ в средно
увредено общо състояние, моментна загуба на съзнание, болки в областта на
1
главата и гърба. След извършени прегледи и консултации със съответните
специалисти били установени следните телесни увреждания: счупване на
гръбначния стълб в поясната област- Фрактура на ляв процесус трансверсус
на Л2, Л3 и Л4. Антеролистеза на Л5/Ес1. Охлузни рани в областта на главата
и шията. Бил приет в лечебното заведение за провеждане на консервативно
лечение на раните- била извършена хирургична обработка и поставена
превръзка. След отпадане на необходимостта от денонощно лекарско
наблюдение, бил изписан за продължаващо домашно лечение с дадени
указания за щадящ режим на покой и прием на лекарствени средства.
Получените в резултат от ПТП травматични увреждания му причинили болки
и страдания, които били със значителен интензитет през първия месец.
Възстановителният период обаче продължавал и до момента. Предвид
характера на травмите, следвало да спазва щадящ режим на покой без
натоварване. Бил изправен пред невъзможността да посреща със собствени
сили обикновени битови потребности, за задоволяването на които получавал
помощ от своите близки. Изпитвал непрестанни силни болки, усилващи се и
при леко движение като помръдване, кихане, кашляне, трудно повлияващи се
от обезболяващи. Водел активен начин на живот, като последиците от ПТП
довели до промяна в нормалното протичане на ежедневието му, ограничил
социалната си и семейна ангажираност. Връщането към обичайната
действителност му коствала време и търпение. Всичко това се отразило
негативно на емоционалното му състояние. Станал тревожен, неспокоен,
напрегнат, чувствал се в тежест на близките си. Преживеният стрес и
душевни страдания щели да го съпътстват до края на живота му. Към датата
на ПТП увреждащия автомобил имал валидна застрахователна полица
„Гражданска отговорност“, издадена от немска компания „HUK-COBURG“ с
код D-5521. Представител за уреждане на претенциите по смисъла на чл.503
КЗ за Р България било ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. С писмена
претенция- вх.№ 2845/25.08.2021 г. отправил искане за заплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. След изтичане на
предвидения тримесечен срок за произнасяне и липсата на отговор, на
основание чл.515 КЗ отправил доброволна претенция пред НББАЗ- вх.№ 2-
1928/01.12.2021 г., но липсвало произнасяне от ответника. С оглед
проведеното двустепенно рекламационно производство, изтичането на
предвидените в закона срокове за произнасяне и липсата на отговор, счита, че
2
за него е налице правен интерес от завеждане на иска. Претендира съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 02.02.2022 г. до окончателното плащане.
Претендира и направените разноски за производството.
Ответникът ,,Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ /НББАЗ/ – гр.София оспорва основателността на иска по
съображения, изложени в отговора на исковата молба.
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на
лекия автомобил, което да ангажира отговорността му за настъпилото ПТП.
Оспорва описания механизъм на ПТП, както и наличието на причинна връзка
между посочените вреди и пътния инцидент.
Твърди, че отговорността за настъпване на процесното ПТП е изцяло на
ищеца, който в нарушение на правилата за движение по пътищата и на
НАРЕДБА №3/2022 за временната организация и безопастността на
движението при извършване на строително-монтажни работи по пътищата,
извършвал ремонтни дейности без необходимото обозначение.
В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД с твърдения, че ищецът се намирал на платното без
необходимите обозначения и бил без поставен обезопасителен колан.
Оспорва иска и по размер с доводите, че е силно завишен и не е
съобразен с принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52
ЗЗД.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.08.2021 г., около 02:54 часа, през тъмната част от денонощието, на
второкласен път II-21 се е движил телескопичен товарач марка „JCB 532-120“
с рег.№ С *****, управляван от М. Д. Д. с посока на движение към гр. Русе. В
района на км 5 (в района срещу базата на „Лукойл“ до КТМ) товарачът се е
намирал в дясната, полагащата му се лента за движение и се е движил със
скорост от 20 до 32 км/ч. В предната си част, товарачът е превозвал
пластмасов бидон с открита горна част, в който е имало остатъци от кафяво-
3
черна течност. В същият момент, зад товарача, със скорост около 94,6 км/ч се
е движил л.а. „Мерцедес В 180 CDI“ с немски образец рег. № GG AA ****,
управляван от С. Г. С.. При описаното движение между процесните превозни
средства е настъпил удар, който е бил: по дължина на пътя – в района на
приетия Ориентир 2 (на 390 метра от приетия Ориентир 1 по посока на
огледа); по широчина на пътя – на около 4,20 метра вдясно от базовата линия
(лявата граница на платното за движение, гледано към гр. Русе). Ударът е
настъпил в дясната лента за движение, гледано към гр. Русе. Уврежданията,
деформациите и разположението на процесните превозни средства след
произшествието показват, че ударът е бил заден и кос. За автомобила ударът е
настъпил с предната му част, по-силно изразено вдясно. За челния товарач
ударът е настъпил в задната му лява част. След удара автомобила се е
отклонил вляво, спрямо посоката си на движение, като е изминал около 5,50
метра, след което се е ударил в предпазната ограда (мантинелата), за което
свидетелстват деформациите й. Автомобилът е преминал в разделителната
ивица, по която е изминал около 12,50 метра преди да преустанови
движението си, насочен към гр. Русе. След произшествието, челният товарач
се е отклонил вдясно, изминал е около 16,0 метра и е преустановил
движението си около дясната граница на платното за движение, гледано към
гр. Русе. Установено е, че и двамата водачи не са употребили алкохол.
Пътното платно в района на произшествието е от две платна за движение
за всяка посока, разделени от затревена разделителна ивица. Вляво и вдясно
на всяко от платната за движение има предпазна ограда (мантинела).
Произшествието е настъпило през тъмната част от денонощието, при сухо и
ясно време. Пътната настилка е била едрозърнест асфалт, била е суха, равна и
без неравности. Прав пътен участък. В района на произшествието платното за
движение към гр. Русе е широко 7,30 метра, разделено на две ленти с
единична прекъсната линия, като се имало лява и дясна ограничителни линии.
Широчината на дясната лента е била 3,50 метра, а на лявата – 3,80 метра.
Установено е наличието на стълбове на уличното осветление, но същото не е
работило.
Мястото на произшествието е в участък извън населено място, в района
между последното кръстовище за гр. Мартен и пътния възел на „КТМ“. За
участниците в произшествието са установени следните пътни знаци: „В10“ –
4
Забранено е влизането на пътни превозни средства, теглени от животинска
тяга и двустранно разположени табели с надпис „Вероятност от колона
спрели товарни автомобили!“.
Уврежданията, деформациите и разположението на процесните превозни
средства след произшествието показват, че ударът е бил заден и кос. За
автомобила ударът е настъпил с предната му част, по-силно изразено вдясно.
За челния товарач ударът е настъпил в задната му част, по-силно изразено
вляво. При огледа на автомобила е установено, че дължината му, мерено от
задната част на автомобила до предната деформация е около 3,64 метра в
неговата среда. Дълбочината на тази деформация е до дясната му част.
Наляво тази деформация намалява до предния ляв ръб на автомобила.
Габаритната дължината на автомобила е около 4,36 метра. След удара
автомобилът се е отклонил вляво, спрямо посоката си на движение, като е
изминал около 5,50 метра, след което се е ударил в предпазната ограда
(мантинелата), за което свидетелстват деформациите й. Автомобилът е
преминал в разделителната ивица, по която е изминал около 12,50 метра
преди да преустанови движението си, насочен към гр. Русе.
В началото на удара скоростта на лекият автомобил е била 94, 6 км/ч.
Според техническите данни на телескопичния товарач, максималната му
скорост на движение е в два диапазона: до 20 и до 32 км/ч.
Опасната зона за спиране на л.а „Мерцедес В180CDI“ с установената
скорост 94,6 км/ч е 105.74 м. При движение на лекия автомобил с 90 км/ч
опасната зона за спиране е 98.08 м.
Произшествието е настъпило на 04.08.2021г., около 02:54 часа, през
тъмната част от денонощието, при ясно и сухо време. При огледа на
произшествието е установено, че има стълбове на уличното осветление, но
същото не е работило. При огледа на телескопичния товарач е установено, че
в левия блок светлини има „опушена“ лампа, на която нажежаемата жичка е
разтопена.
Ако се приеме, че светлините на телескопичния товарач са работили,
възприемането на светлините на товара може да стане на повече от 200 метра,
тъй като пътя в района на произшествието е прав. За този вариант, след
сравняване на разстоянието, от което може да се възприемат светлините на
товарача – около и над 200 метра с опасната зона на автомобила с
установената скорост 105.74 метра може да се направи заключението, че за
този вариант водачът на автомобила е могъл да предотврати произшествието
чрез намаляване на скоростта и спиране.
5
Ако се приеме, че видимостта е била в границите на осветената зона от
фаровете на автомобила водачът на автомобила с включени къси светлини и с
установената скорост на движение 94.60 км/ч, както и с 90 км/ч не е могъл да
спре и да предотврати произшествието. При включени дълги светлини, както
с установената скорост на движение, така и при движение с 90 км/ч е могъл
да спре преди мястото на произшествието.
Водачът на телескопичния товарач – М.Д. не е имал техническа
възможност да предотврати произшествието, тъй като ударът за него е
настъпил в задната част на товарача. М.Д. е могъл да възприеме светлините
на движещите се зад него превозни средства, но не е имал възможност да
оцени разстоянието, на които се намират зад него.
Техническите причини за произшествието са действията на водач на
автомобила, свързани с възможностите за предотвратяване на
произшествието.
От представената медицинска документация е видно, че М. Д. Д. ЕГН:
********** е получил следните увреждания:
Антеролистеза на Л5/Ес1/приплъзване напред на по-горния спрямо по
долния прешлен/ в долната част на поясната област на гръбначния стълб,
счупване на напречните израстъци на втори, трети и четвърти поясни
прешлени вляво на гръбначния стълб, охлузни рани по главата и шията.
Установените счупвания следва да се квалифицират по медикобиологичния
признак: Трайно затрудняване на движенията на снагата. Същите са в пряка
причинно следствена връзка с ПТП на 04. 08. 2021 г.
Възстановителния период за напречните израстъци е от три до шест
месеца. При приплъзването на прешлените след този период следва да се
избягват физически натоварвания до около година. Болки има след травмата,
по време на раздвижването и при физически натоварвания, както и при
температурни разлики в рамките на възстановителния период. По отношение
на приплъзването на прешлените, същото може да е „тихо” – т.е да няма
клинични симптоми, които да навеждат към наличието на проблем. При
изписването е нямал такива клинични симтоми, видно от представената
епикриза. Описаните охлузвания се възстановяват за около десет-
четиринадесет денонощия.
6
В делото няма данни за нарушение на функцията на гръбначния стълб
или възникнали усложнения до момента на прегледа в ОСМ Русе.
В медицинската документация е отразено, че при произшествието Д. е
паднал върху терена след удара. Една от функциите на предпазния колан е да
предпазва изпадане от превозното средство. Процесният телескопичен
товарач не е оборудван с предпазен колан.
След ПТП М.Д. е откаран в УМБАЛ „Канев“ АД- гр.Русе и приет за
лечение в средно увредено общо състояние. Били са му направени
изследвания, не са били констатирани усложнения и на 07.08.2021 г. е бил
изписан за домашно лечение с прием на медикаменти.
Ищецът е бил на лечение в болнично заведение три дни като е изпитвал
силни болки- охкал, пъшкал, оплаквал се,приемал обезболяващи. След
изписването му дъщеря му св.К. в период от два месеца се е грижила за него,
тъй като не можел да се обслужва. Същата му помагала при обличане,
събличане, при къпане, помагала му при движение. В този период се оплаквал
от силни болки и приемал болкоуспокояващи, които облекчавали състоянието
му. След този двумесечен период се чувствал по- добре, движил се с помощни
средства, но и до момента не бил се възстановил- движил се самостоятелно,
но не бил същият човек- бил стресиран, не можел да й помага по начина, по
който го правил до инцидента, преустановил работата си.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства, приетата
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която съдът
въприема изцяло като обоснована и компетентно дадена, както и въз основа
на показанията на св.К.- дъщеря на ищеца, които съдът цени през призмата на
чл.172 от ГПК и ги кредитира, тъй като същите са логични, последователни,
свидетелят сочи непосредствено възприети факти и показанията
кореспондират с останалите доказателства по делото.
С писмените доказателства есе установява също, че към момента на ПТП
за лекия автомобил е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със застрахователна полица, издадена от немска
компания „HUK-COBURG“, с код D-5521. Представител за уреждане на
претенциите по смисъла на чл.503 КЗ за Р България било ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“. С писмена претенция- вх.№ 2845/25.08.2021 г. М.Д.
7
отправил искане за заплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди. Същият отправил писмена претенция пред НББАЗ- вх.
№ 2-1928/01.12.2021 г., въз основа на която била образувана щета № BG-21-
D-00581, приложена по делото.
Безспорно е, че до момента на ищеца не е определено и платено
застрахователно обезщетение.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432
КЗ във вр.чл.516, ал.8 вр.чл.515 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 516, ал.8 КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице спрямо ответника в качеството му на компенсационен
орган е обусловена от наличието на визираните в чл.515 и чл.516 КЗ
предпоставки.
Разпоредбата на чл.515 КЗ сочи, че НББАЗ има качеството на
компенсационен орган за заплащане на обезщетение на увреденото лице,
пребиваващо в Република България, само когато:
1. застрахователят на виновния водач или неговият представител за
уреждане на претенции в Република България не са дали мотивиран отговор
по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която
увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя
или представителя, или
2. застрахователят на виновния водач не е назначил представител за
уреждане на претенции в Република България.
Право на обезщетение съгласно чл.515, ал.2 КЗ има увредено лице, което
пребивава в Република България, ако са налице следните условия:
1. застрахователният договор на виновния водач е сключен със
застраховател, установен в държава членка, различна от Република България;
2. застрахованото моторно превозно средство на виновния водач
обичайно се намира в държава членка, различна от Република България;
8
3. застрахователното събитие е настъпило в държава членка, различна от
Република България или когато произшествието е настъпило на територията
на трета държава, чието бюро участва в системата "Зелена карта" – при
използването на моторни превозни средства, които са застраховани и
обичайно се намират на територията на държави членки.
Цитираната разпоредба регламентира активната и пасивна процесуална
легитимация на страните като в настоящият случай същата е налице както по
отношение на ищеца, така и по отношение на ответника в качеството му на
компенсационен орган.
По делото се установи по категоричен начин, че ПТП е настъпило на
територията на страната като към този момент за лекия автомобил марка
„Мерцедес“ с рег.№ GG AA**** е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с немска застрахователна компания,
чийто представител за уреждане на претенциите не е дал мотивиран отговор
по отправената до него писмена претенция в рамките на законоустановения
срок.
Предвид липсата на произнасяне от страна на представителя и в
изпълнение на чл.516 КЗ ищецът е отправил писмена претенция до ответника,
по която в двумесечния срок, визиран в чл.516, ал.2 КЗ не е налице
произнасяне от страна на ответника. С оглед на това и на основание чл.516,
ал.8 КЗ в полза на ищеца е възникнало правото на иск спрямо ответника.
Искът е допустим и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, при наличие на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и
водач на МПС, увреденото трето лице има право да предяви иск срещу
застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го
обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение.
9
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, респ.
отговорността на ответника в качеството му на компенсационен орган, в
доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи наличието на
претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС, който е
застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" в държава- членка на ЕС.
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищеца.
Деянието, което трябва да е противоправно, е конкретна човешка
постъпка, а причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия
състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за неимуществени и
имуществени вреди, в процеса следва да се установят горепосочените
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и да не е
осъществено обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената
презумпция за виновност.
В настоящият случай съдът намира, че са установени горепосочените
10
предпоставки, обуславящи отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства сочат, че
процесното ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил.
Механизмът на ПТП, опасните зони, както и техническите причини за
произшествието са конкретно описани в приетото по делото заключение,
изготвено на база данните от досъдебното производство.
Съгласно приетата по делото експертиза техническите причини за
произшествието са действията на водача на автомобила, свързани с
възможностите за предотвратяване на произшествието.
В експертизата е посочено, че при огледа на телескопичния товарач е
установено, че в левия блок светлини има „опушена“ лампа, на която
нажежаемата жичка е разтопена. Няма доказателства, които да установяват по
категоричен начин какво е било състоянието на светлините на товарача към
момента на ПТП, нито доказателства, които да установяват дали лекият
автомобил се е движил с включени къси и дълги светлини, поради което
експертът е посочил опасната зона на спиране във варианти.
Съгласно първия вариант, ако се приеме, че светлините на телескопичния
товарач са работили, възприемането на светлините на товара може да стане на
повече от 200 метра, тъй като пътя в района на произшествието е прав. За
този вариант, след сравняване на разстоянието, от което може да се
възприемат светлините на товарача – около и над 200 метра с опасната зона
на автомобила с установената скорост 105.74 метра може да се направи
заключението, че за този вариант водачът на автомобила е могъл да
предотврати произшествието чрез намаляване на скоростта и спиране.
Съгласно втория вариант, ако се приеме, че видимостта е била в
границите на осветената зона от фаровете на автомобила водачът на
автомобила с включени къси светлини и с установената скорост на движение
94.60 км/ч, както и с 90 км/ч не е могъл да спре и да предотврати
произшествието. При включени дълги светлини, както с установената скорост
на движение, така и при движение с 90 км/ч е могъл да спре преди мястото на
произшествието.
В експертизата е посочено, че водачът на телескопичния товарач – М.Д.
не е имал техническа възможност да предотврати произшествието, тъй като
ударът за него е настъпил в задната част на товарача. М.Д. е могъл да
възприеме светлините на движещите се зад него превозни средства, но не е
11
имал възможност да оцени разстоянието, на които се намират зад него.
Съобразявайки механизма на ПТП и техническата причина за неговото
настъпване, съдът приема, че същото е в резултат на виновното и
противоправно поведение на водача на лекият автомобил. Същият е
управлявал МПС с превишена скорост, не е съобразил предупредителните
знаци и не е предприел маневри по нейното намаляване или спиране, за да
избегне удара с товарача.
Дори да се приеме, че водачът е управлявал МПС с допустима от закона
скорост, същата не е била съобразена с конкретните пътни условия.
Произшествието е настъпило около 02:54 часа, през тъмната част от
денонощието, при ясно и сухо време, при неработещо улично осветление, в
близост до населено място, в участък, намиращ се в района между последното
кръстовище за гр. Мартен и пътния възел на „КТМ“ и при наличие на
двустранно разположени табели с надпис „Вероятност от колона спрели
товарни автомобили!“.
Посочените обстоятелства дават основание да се приеме, че поведението
на водачът на лекият автомобил е виновно и противоправно, тъй като същият
като участник в движение е нарушил правилата за движение, регламентирани
в ЗДвП- движил се е с превишена скорост, не е съобразил предупредителните
знаци и не е предприел маневри по намаляване на скоростта или спиране с
цел избягване на удара с движещия се пред него товарач. Ако същият се е
съобразил с нормативните изисквания и се е движил с допустимата от закона
скорост, респ. ако се е движил със съобразена скорост с оглед конкретните
пътни условия, е могъл да избегне удара. Поради това съдът приема, че
същият виновно и противоправно е причинил ПТП, в резултат на което
ищецът е получил телесни увреждания.
От представената медицинска документация и приетата експертиза се
установи по качегоричен начин, че М. Д. Д. е получил следните
увреждания:Антеролистеза на Л5/Ес1/приплъзване напред на по-горния
спрямо по долния прешлен/ в долната част на поясната област на гръбначния
стълб, счупване на напречните израстъци на втори, трети и четвърти поясни
прешлени вляво на гръбначния стълб, охлузни рани по главата и шията.
Установените счупвания следва да се квалифицират по медикобиологичния
признак: Трайно затрудняване на движенията на снагата. Същите са в пряка
12
причинно следствена връзка с ПТП на 04. 08. 2021 г.
Установи се, че възстановителния период за напречните израстъци е от
три до шест месеца. При приплъзването на прешлените след този период
следва да се избягват физически натоварвания до около година. Болки има
след травмата, по време на раздвижването и при физически натоварвания,
както и при температурни разлики в рамките на възстановителния период.
Получените от него охлузвания се възстановяват за около десет-
четиринадесет денонощия. Няма данни за нарушение на функцията на
гръбначния стълб или възникнали усложнения до момента на прегледа в
ОСМ Русе.
Установи се също, че след ПТП М.Д. е откаран в УМБАЛ „Канев“ АД-
гр.Русе и приет за лечение в средно увредено общо състояние. Били са му
направени изследвания, не са били констатирани усложнения и на 07.08.2021
г. е бил изписан за домашно лечение с прием на медикаменти. Ищецът е бил
на лечение в болнично заведение три дни като е изпитвал силни болки- охкал,
пъшкал, оплаквал се,приемал обезболяващи. След изписването му дъщеря му
св.К. в период от два месеца се е грижила за него, тъй като не можел да се
обслужва. Същата му помагала при обличане, събличане, при къпане,
помагала му при движение. В този период се оплаквал от силни болки и
приемал болкоуспокояващи, които облекчавали състоянието му. След този
двумесечен период се чувствал по- добре, движил се с помощни средства, но
и до момента не бил се възстановил- движил се самостоятелно, но не бил
същият човек- бил стресиран, не можел да й помага по начина, по който го
правил до инцидента, преустановил работата си.
Получените от ищеца и описани в медицинската документация телесни
увреждания са в пряка причинно- следствена връзка с пътния инцидент, в
който смисъл е и заключението на приетата по делото експертиза.
В резултат на ПТП М.Д. е получил една средна телесна повреда и
множество леки, което е наложило провеждане на тридневно болнично
лечение, както и лечение в домашни условия, щадящ режим и прием на
медикаменти.
Получените от ищецът травми са му причинили силни болки и страдание
през целия възстановителен период, установени както с експертизата, така и с
показанията на св.К.. Болките, както и преживеният стрес са променили
13
начина му на живот- преустановил трудовата си дейност, не можел да помага
на дъщеря си и да гледа пълноценно детето й, нуждаел се от помощ от страна
на близките си.
Посочените факти дават основание да се приеме, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди- болки и страдания от получените травматични
увреждания и проведеното по повод на тях лечение, което се е отразило и на
неговата психика, емоционално състояние и начин на живот, поради което
подлежат на обезщетяване.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост. Понятието „справедливост“
няма абстрактен характер. То е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени
при определяне на размера. При ангажиране на отговорността на
застрахователя следва да се съобразят и конкретните икономически условия в
страната, а като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетенията момент. /В този см. решение
№83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК./.
В настоящият случай ищецът е получил една средна и множество леки
телесни повреди, приет е незабавно в лечебно заведение, където са му
направи необходимите изследвания, проведено е медикаментозно лечение.
Получените от ищеца телесни увреждания са с продължителен
възстановителен период, свързан със силни болки и страдания, нужда от
чужда помощ в елементарните дейности. Същите са били съпроводени и с
психически дискомфорт и стрес, който не е отзвучал до момента.
Съдът като съобразява начина на извършване на деликта, вида и
характера на телесните увреждания, продължителността на проведеното
болнично и извънболнично лечение, възрастта на ищеца, установените силни
болки и страдание през целия период на лечение, като отчита, че към момента
е налице пълно възстановяване, без наличие на усложнения, като съобразява
преживеният стрес и промяната в начина на живот, като отчита социално-
икономическата обстановка в страната, приема, че справедливия размер на
застрахователното обезщетение възлиза на 20 000 лв.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване по
14
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от страна на пострадалия.
За да бъде намалено обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само, ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
В настоящият случай не се установи наличие на съпричиняване от страна
на ищеца както по отношение на ПТП, така и по отношение на получените
травми. Ищецът е управлявал ППС с ниска скорост и не е имал техническа
възможност да предотврати произшествието, тъй като ударът за него е
настъпил в задната част на товарача. М.Д. е могъл да възприеме светлините
на движещите се зад него превозни средства, но не е имал възможност да
оцени разстоянието, на които се намират зад него и съответно не е имал
възможност да предприеме съответни маневри за избягване на ПТП.
Управляваното от него ППС не е било оборудвано с предпазен колан.
Управляваното от ищеца ППС се е движило, а не е извършвало СМР без
необходимите за това обозначения.
Тези обстоятелства дават основание да се приеме, че възражението по
чл.51, ал.2 от ЗЗД е неоснователно.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск е основателен и
доказан до размер на 20 000 лв., до който размер следва да бъде уважен. В
останалата част над тази сума до претендирания размер от 50 000 лв. искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Съгласно чл.497 от КЗ във вр.чл.429 от КЗ законната лихва се дължи от
датата на писменото уведомяване. Ищецът е претендирала присъждане на
мораторна лихва от по- късен момент, поради което лихвата следва да се
присъди така, както е претендирана.
Разноските по делото следва да се определят съобразно правилата на
чл.78 от ГПК.
Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, поради което не е
направил такива. Същият е бил представляван от адв. безплатно, поради
15
което на основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на процесуалния му
представител следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 1130 лв.
съобразно чл.7 от Наредба №1/2004 г.
Ответникът е направил разноски за производството в размер на 2736 лв.
С оглед отхвърлената част от иска същият има право на разноски в размер на
1641.60 лв. Същият следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна
такса за производството в размер на 800 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ – гр. София да заплати на М. Д. Д.,
ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“Т.“ 20 сумата в размер на 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на ПТП, настъпило на 04.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
02.02.2022 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иск в останалата му част над сумата от 20 000 лв. до размер
на 50 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ – гр. София да заплати на основание
чл.38 от ЗА на адв. Я.Д. от САК сумата в размер на 1130 лв. възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ – гр. София да заплати по сметка на
Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 800 лв.
ОСЪЖДА М. Д. Д. да заплати на НББАЗ- гр.София сумата в размер на
1641.60 лв. разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
16
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
17