Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 11.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч,
Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесети август, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при
участието на секретаря В. Василева, като разгледа докладваното от младши съдия
Кристиан Гюрчев в.гр.д. №
479 по описа за
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.
28, ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДетето/.
С
Решение № 263 от 04.06.2019 г., постановено по гр. д. № 745 по описа за
Недоволна
от решението останала Ц.Г.С., която чрез адв. С.Ч. е подала въззивна жалба с
оплаквания за неговата неправилност. Твърди, че районният съд, съобразявайки влошените
взаимоотношения между С. и Е. И.-баща на детето, както и факта, че не съжителстват
заедно от години, е следвало да извърши призоваването по посочения от нея адрес
в с. ***, а не по постоянния ѝ, който се обитава от И.. В тази насока смята,
че проверяваната инстанция е допуснала нарушение на процесуалните правила, тъй
като, макар на съда да е бил известен адрес, на който връчването е можело да
стане лично или чрез друго лице по реда на чл. 46 от ГПК, не са били предприети
действия в тази насока. Така първоинстанционното производство е протекло без
нейното знание и участие. На следващо място моли въззивната инстанция да
съобрази настъпилите промени в обстоятелствата по делото, а именно, че Е. И.-баща
на детето, е починал, което наложило С. да се върне от Кипър и да поеме грижите
за Ф. И. - малолетна сестра на М.И.. С оглед на завръщането ѝ от Кипър и изразеното
намерение да вземе и двете при себе си счита, че в интерес на М.И. е да бъде
прекратено настаняването му в ЦНСТДБУ-1- гр. Ловеч и грижите за него да ѝ
бъдат възложени. Моли съдът да отмени решението на РС-Ловеч и да се произнесе в
тази насока.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от адв. Ц.Ж. *** – особен
представител на М.Е.. Сочи се, че обжалваният съдебен акт е правилен и постановен
изцяло в интерес на детето, доколкото предвиденият едногодишен срок за
настаняването му е изтекъл и се налага ново настаняване. В тази насока се
мотивира, че бащата на М. е починал, майка му се намира в Кипър и до настоящия
момент настаняването му в Центъра е оказало благоприятно развитие върху
развитието му и обучението му. По отношение на посочените в жалбата
новонастъпили обстоятелства – завръщането на майката от чужбина, поемането на
грижите за малолетната Ф. и заявеното желание да се грижи за М., счита, че едва
при доказването им ще е налице основание за промяна на първоинстанционното
решение.
Дирекция
„Социално подпомагане“ – Ловеч не се е възползвала от правото си по чл. 263 от ГПК да представи отговор на жалбата.
В
съдебно заседание въззивницата се явява лично и с адв. Дончева от АК-София,
като излага становище, че поддържа жалбата. Счита, че от събраните
доказателства се установява, че има възможност и желание да се грижи за децата
си, поради което жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
Особеният
представител на М.И. – адв. Ц.Ж. се явява, като изразява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че изложените твърдения от С. не са
подкрепени с доказателства, поради което не може да се приеме, че е налице
промяна в обстоятелствата, налагаща промяна в мярката. Релевира, че жилището,
което се обитава от жалбоподателката и Ф., не е нейна собственост, както и че С.
не разполага с възможност материално да обезпечи нуждите на М.. Акцентира, че
до съдебното заседание детето не е поддържало контакт и не е искало дори да
говори с майка си. Счита, че към настоящия момент интересите на детето могат да
бъдат най-добре защитени с продължаване на настаняването му в ЦНСТДБУ-1- гр. Ловеч.
Дирекция
„Социално подпомагане“ – Ловеч се представлява от Ю.сконсулт Вачев, който
изразява становище, че с оглед събраните доказателства – социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ Кнежа, становището на майката и на детето,
жалбата следва да се уважи.
На
основание чл. 15 от ЗЗДетето М.И. е изслушан, като изразява становище, че се
чувства добре в Ценъра и иска да продължи образованието си в гр. Ловеч. Изявява
желание да живее с майка си.
От допуснатите и събрани доказателства в гр. дело № 745
по описа за
По допустимост:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 28, ал. 6 от
ЗЗДетето – обжалваният съдебен акт е връчен на С. на 24.06.2019 г., а видно от
п.к. жалбата е изпратена на 28.06.2018 г., тоест в предвидения едноседмичен
срок, от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 262 във вр. с чл.
260 и чл. 261 от ГПК, поради което съдът я приема за редовна и допустима. На
следващо място, отчитайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният състав счита,
че решението на Районен съд-Ловеч е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. С оглед на изложеното съдът
преминава към проверка по реда на чл. 271 от ГПК по същество на правилността на
атакуваното решение.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с молба от Дирекция „Социално подпомагане“ – Ловеч, в която се сочи, че
с Решение
№ 37/13.02.2018 г. на Районен съд - Ловеч, влязло в сила на 09.03.2018 г.,
непълнолетният М.Е.И. е настанен в Център за настаняване от семеен тип за деца
без увреждания – 1 гр. Ловеч за срок от една година. Изложени са твърдения, че
мярката е предприета след предоставена полицейска закрила на детето, както и че
родителите му са разделени – майката Ц.С. е извън страната, а бащата Е. И. е
сменил местоживеенето си и не е осигурил възможност да се установи дали е
обезпечил подходящи условия за отглеждането на М.И.. Според молителя в ЦНСТДБУ
– 1 гр. Ловеч са задоволени основните битови потребности на детето и му е
осигурена благоприятна среда за развитие. Отчитайки, че по време на престоя му
в Центъра, М.И. е бил посещава единствено от Н. М. И. – негова леля по бащина
линия, която не е декларирала желание да се грижи за него в семейна среда,
както и липсата на подходящо приемно семейство на територията на Община Ловеч,
счита, че съгласно чл. 28 във връзка с чл. 27, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 2 във
връзка с чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 5, ал. 1 от ЗЗДт непълнолетният М.И. следва да
бъде настанен в ЦНСТДБУ-1-Ловеч за срок от още две
години.
Първоинстанционният съд е
изпратил съобщения на Ц.С. и Е. И.
в качеството им на заинтересовани страни в производството, като същите не са
били открити на постоянните им и настоящи адреси. Неоснователни са твърденията
в жалбата, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е призовал С. ***.
Както се посочи, районният съд е изпратил съобщение до постоянния и настоящия
адрес на жалбоподателката, а именно: ***; и област ***, като и двете съобщения са се
върнали с отбелязване, че С. не живее на адресите. По делото липсва надлежно сезиране на съда, че С. иска да бъде
призовавана в с. ***. Единствените данни в тази насока се извеждат от Заявление
от 07.01.2019 г., адресирано до директора на ДСП-Долна Митрополи, в което
въззивницата е определила горепосочения адрес за „постоянен“. С оглед на
изложеното настоящата инстанция приема, че не е налице хипотезата на чл. 38,
изр. първо от ГПК, поради което и съдът не е допуснал процесуално нарушение. В
тази насока следва да се отбележи, че видно от наличното по делото съобщение
обжалваният съдебен акт е връчен на С. на 24.06.2019 г. на адреса ѝ в
село Х.. Последното е обяснимо с наличните по делото данни, че по време на
производството последната се е намирала в Гърция, където живеела и работела. Така
съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ГПК С. е следвало да определи съдебен
адресат, което тя не е сторила. На база посоченото настоящият съдебен състав не
констатират нарушения на процесуалните правила относно призоваването и
връчването на съобщения, уредени в глава VI от
ГПК.
Първоинстанционният съд е уважил молбата, като се е
мотивирал, че С. се намира извън страната и не е изявила желание да се грижи за
детето в семейна среда, а бащата, възпрепятсвайки извършването на проверката от
социалните, не е позволил да се установи дали разполага с нужните условия за
отглеждане на детето. С оглед на изложеното проверяваната инстанция приела, че
в интерес на детето е срокът на настаняването му в Центъра да продължен за още
две години.
Като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото липсва спор, а и видно от удостоверение за раждане,
М.Е.И. е роден на *** г. в гр. *** с родители: Ц.Г.С. – майка, и Е. М. И. – баща.
С Решение № 37 от 13.02.2018 г., постановено по гр.д. №
171/2018 г. на Районен съд - Ловеч, влязло в сила на 09.03.2018 г., съдът настанил
М.Е.И. в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи 1 – гр. Ловеч, с
адрес: ***, за срок от една година. Съдебният състав се мотивирал така
наложената мярка за закрила с обстоятелството, че майката се намира извън
страната, бащата е прекъснал контакт с детето, не го е посещавал в Центъра и
няма данни да полага усилия за подобряване на родителския си капацитет, както и
с липсата на близки и роднини, които да изразят желание да се грижат за детето
в семейна среда.
С Решение № 73 от 12.02.2019 г., постановено по гр. д. № 1650
по описа за
Със Заповед № ЗД/Д-ОВ-009 от 08.03.2019 г. директорът на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Ловеч удължил срока за настаняването на М.И.
за срок от една година, като се мотивирал, че Е. И. е сменил местоживеенето си,
но не е осигурил възможност на социален работник да установи наличие на
подходящи условия за отглеждане на детето, както и че Ц.С. се намира извън
страната.
От изготвения пред първоинстанционния съд доклад на ДСП-Ловеч
се установява, че М.И. е включен в регистъра за деца, нуждаещи се от специална закрила
– деца в риск, като Отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Ловеч е започнал работа
по случая на детето на 21.03.2016 г. след постъпил сигнал по Национална
телефонна линия за деца – 116-111. В тази насока първоначално са били
предприети мерки за закрила в семейна среда, като за детето се е грижил Е. И. –
негов баща. Впоследствие след постъпили последващи сигнали и заповед за
предоставяне на полицейска закрила на началника на РУ-Ловеч е била предприета
мярка за закрила настаняване в ЦНСТДБУ 1 - гр. Ловеч. В докладите е посочено,
че екипът на ЦНСТДБУ 1 - гр. Ловеч е подсигурил основните битови
потребности на детето, като му е осигурено лично пространство, облекло и обувки
, съответстващи на възрастта, лични вещи за
поддържане на хигиена, както и подходящ дневен режим съобразно потребностите му.
През учебната 2018/2019 г. М. е бил ученик в седми клас на ОУ „***“ – гр.
Ловеч, като за придвижването му до учебното заведение е подсигурен организиран
транспорт. Според социалния работник детето се нуждае от стимулиране относно
редовното посещение на учебни занятия и усвояване на учебния материал. По
отношение на родителите е изложено, че са разделени от август на
Актуален Социален доклад по отношение на М.И. е изготвен и по
искане на настоящата инстанция, като е констатирано, че на 22.06.2019 г. Е. И.
е починал. В останалата си част доклада припокрива гореизложеното, а именно, че
детето се намира в ЦНСТДБУ-1-гр. Ловеч, като му е осигурена подходяща среда за
развитие, достъп до здравеопазване и подходящо учебно заведение. По отношение
на майката отново е отбелязано, че детето осъществява ежедневни контакти с нея
по телефона и интернет, изпраща му финансови средства и го посещава, когато е в
страната.
По искане на съдебния състав е бил изготвен и социален доклад
по отношение на Ф. И., в който е посочено, че след смъртта на Е. И. жалбоподателката
се е върнала от Гърция и е заявила желание да се грижи за Ф., която до този
момент е живяла с баща си. В тази насока е изложено, че С. и И. са живели на
семейни начала около 15 години, като имат три общи деца – Т. И. /починал на
30.09.2016 г. при ПТП/, М.И. на 15 години и Ф. И. на 5 години. Поради
неразбирателства двамата са се разделили, като И. не позволил на
жалбоподателката да вземе децата с нея и да полага грижи за тях. Към 23.08.2019
г. С. е поела грижите за дъщеря ѝ, като двете съжителстват с В. К.– братовчедка на С., в
имот, собственост на последната, находящ се в с. ***. Жилището е в добро
техническо състояние, състои се от две стаи и коридор, като се извършва
цялостен ремонт. Пред социалния работник С. е заявила, че се издържа от
получени средства от сезонна работа в сферата на зеленчукопроизводството и от
спестеното по време на престоя ѝ в Кипър. Констатирана е емоционалана
връзка между Ф. и жалбоподателката, като последната се е ангажирала да я запише
в детската градина на селото. С оглед настъпилата промяна в обстоятелствата –
смъртта на И., въззивницата е заявила готовност да се грижи и за М.. В
заключението си социалният работник е приел, че семейната среда отговаря на
нуждите на Ф. и не представлява опасност за живота, здравето и развитието
ѝ, както и че майката притежава необходимия родителски капацитет за
отглеждането и възпитанието ѝ.
По делото е била изготвена служебна справка в Национална база
данни – „Население“ по отношение на Ц.С., като е установено, че последната
разполага със следните адреси: *** – постоянен, и с. *** – настоящ,
актуализиран на 02.08.2019 г.
С оглед данните по делото, че Е. И. е починал, е изискана
актуална справка и за него, като е констатирано, че същият е починал на
22.06.2019 г.
В проведения разпит пред настоящата инстанция свидетелката В.
К. – братовчедка на въззивницата, е посочила, че обитава заедно със сина си, С.
и Ф. къща, находяща се в с. ***. Жилището се състои от две стаи, коридор,
кухня, баня, като С. и Ф. разполагат с отделна стая. Твърди, че е платила
дължимото за придобиването на имота, но сделката още не е минала през нотариус.
На основание чл. 15 ал. 1 от ЗЗДт районният съд е изслушал М.И.,
като последният е заявил, че се чувства добре в Центъра, където е свикнал,
разбира се с всички и има приятели. Ученик е в седми клас в училище „***“ –
гр. Ловеч и успехът му е добър. Споделил е, че с майка си общува постоянно по
телефона и че тя му изпраща пари всяка седмица. Обаждала му се и за всички
празници, а когато е в България, го посещавала в Центъра. Посетила го на Коледа
и Нова година. Баща му скоро не го е посещавал. Детето е изразило, желание в
близките две години да остане в ЦНСТ.
На
основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт и с оглед новонастъпилите обстоятелства
настоящата инстанция също изслуша детето. М. заяви, че му предстои да започне осми
клас в Професионална гимназия по икономика, търговия и услуги със специалност
„готвач“. В класа му ще бъдат и част от съучениците му в СОУ „***”, което е
посещавал до седми клас. Запознат е, че майка му в момента живее в с. ***
заедно с братовчедка си и сестра му, като заявява готовност и желание да
заживее при тях. Иска да продължи образованието си в Ловеч, като сочи, че
училището има пансион, който може да се посещава през работната седмица, а през
уикенда да се прибира в дома на майка му. Доволен е от условията в дома,
харесва стаята си, като разполага с баня, тоалетна, телевизия и интернет. Споменава,
че е имал конфликт с майка си по отношение на нейния приятел, но вече са в
добри отношения.
Съдебният
състав изслуша и Ц.С., която посочи, че живее в с. *** и се занимава със
сезонна работа на полето – бране на зеленчуци, като получава по 25 лв. на ден.
Сочи, че разполага и със средства в размер на около 3000 лв., спестени по време
на престоя ѝ в Кипър, като ги използва за извършваните ремонтни дейности
по къщата. Изразява желание да се грижи за сина си през уикендите, а през
работната седмица той живее в общежитията. В тази насока е готова да покрива
транспортните му разходи в двете посоки в размер на 16 лв. Заявява, че
запозната с нуждите на детето, включително и тези във връзка с образованието му.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като
взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно
разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното от
правна страна:
Настоящата инстанция
приема, че е сезирана с молба с правно основание чл. 26, ал. 1 и чл. 28, ал. 1
във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДетето.
На първо място съдебният
състав приема, че М.И. е дете в риск по смисъла на §1, т.11, б. „а” и „в“ от ДР
на ЗЗДетето, тъй като до настоящия момент не се констатира лице с нужния
родителски капацитет, както и е налице реална опасност за неговото нравствено,
социално и интелектуално развитие при промяна на така наложената му мярка. Съдът
стигна до посоченото съждение, отчитайки, че след раздялата на родителите на М.,
майка му е заминала за чужбина и го е оставила изцяло на грижите на баща му.
Липсата на родителски качества у последния, починал към днешната дата, е
установена както в производството по налагане на мярката за закрила, така и в
инициираното по негово искане производство за последващото ѝ изменение. Що
се отнася до С. до образуването на настоящото въззивно производство, същата не
е демострирала реално желание да се грижи за М., а само готовност при наличие
на подходящи условия за това с каквито досега не е разполагала. На следващо
място от изготвените социални доклади се установи, че след извеждането му от
семейната среда и настаняването му в ЦНСТДБУ 1 -
гр. Ловеч се е наложило да бъдат преодоляни дефицити в образователното му
развитие, като в тази насока са положени значителни усилия. Видно от
изслушването му към днешна дата може да се приеме, че е проведена успешна
образователна интеграция, като М. заявява желание да продължи образованието си
и да се реализира професионално като готвач. Въпреки това следва да се
отбележи, че този процес е напълно обратим, като, макар към днешна дата М. да
посещава редовно учебни занятия и да се справя с учебния материал, в доклада е
акцентирано, че същият се нуждае от постоянен контрол и допълнително
стимулиране. Последното е обяснимо и от факта, че преди настаняването му в дома,
докато е бил под грижите на родителите си, М. е трябвало да повтаря пети клас.
С оглед
на гореизложеното и съобразявайки, че ЗЗДетето отдава приоритет на това едно
дете да бъде отгледано в неговата семейна среда, като настаняването му извън
семейството е възможно по изключение при наличие на някоя от предвидените в чл.
25, ал. 1 от ЗЗДетето предпоставки, настоящият съдебен състав счита, че в
процесния случай са налице хипотезите на чл. 25, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗДетето.
По делото по безспорен начин се установи, че родителите на М.И. не са
разполагали с нужния родителски капацитет към момента на настаняването му ЦНСТДБУ
1 - гр. Ловеч. По време на престоя му не е констатирана промяна на това
обстоятелство, доколкото бащата не е доказал, че разполага с условия за
отглеждането му, а майка му е изявила само формално желание без да е предприела
конкретни мерки в тази насока.
В
настоящото производство съдебният състав ще се ограничи само относно
изследването на родителския капацитет на Ц.С., тъй като към днешна дата Е. И. е
починал. Така действително е налице промяна в обстоятелствата след
постановяване на първоинстанционното решение – С. се е завърнала от Гърция,
поела е грижите за малолетната си дъщеря Ф. и е предприела действия за трайното
си установяване в България. От представения социален доклад по отношение на
детето се доказа, че през периода на пребиваването си в чужбина С. е поддържала
постоянен контакт с М. и го е посещавала при възможност в Центъра. Наличието на
емоционална обвързаност между двамата е видна и от изслушванията на детето пред
двете инстанции, като пред настоящата той изрази желание да живее с майка си,
след като тя вече се намира в България. В същия момент жалбоподателката не
представи доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че
разполага с необходимия родителски капацитет, за да задоволи социалните, битови
и образователни нужди на М.. От показанията на свидетелката В. К. – братовчедка
на С., се установи, че двете съжителстват заедно с малолетните си деца в къща,
състояща се от две стаи, баня и кухня. По твърдения на К. имотът е закупен от
нея, като предстои издаване на нотариален акт, като в тази насока отново не
бяха представени доказателства. Съдът се съгласява с изнесените опасения от
страна на особения представител, че пребиваването на С. в жилището зависи изцяло
от волята на собственика. На следващо място не бяха представени доказателства
за материалните възможности на жалбоподателката, но дори да се приеме за вярно
изложеното от нея, че разполага със спестявания в размер на 3000 лв. и полага
сезонна работа с надница в размер на 25 лв. дневно, е под въпрос дали с тези
средства може да се издържа тричленно семейство за един по-продължителен период.
В тази насока следва да се отбележи, че по думите на жалбоподателката
спестяванията ще бъдат използвани за извършващия се ремонт на къщата. Съдът
акцентира, че при изслушването на М. последният изяви желание да запази средата
си и да продължи обучението си в гр. Ловеч, като след напускането на ЦНСТДБУ 1
- гр. Ловеч ще обитава пансион към общината, а през уикенда и празниците ще се
прибира при майка си. Посоченото затвърждава тезата, че детето е изградило
социална среда, с която майката следва да се съобрази и подкрепи. В тази насока
не бяха представени доказателства. Така въпреки заявената готовност от С.,
същата не посочи как реално ще покрива дори седмичните му транспортни разходи в
размер на 16 лв. Неясно за съдебния състав остана и дали С. въобще е наясно
какви мерки трябва да предприеме, за да подсигури кандидатстването за пансион в
гр. Ловеч и дали въобще има готовност да предприеме действия в тази насока с
оглед започването на учебна година. Така въззивнита инстанция счита, че макар
да е налице промяна на обстоятелствата, С. не доказа да разполага с нужния
родителски капацитет за задоволяване на нуждите на М..
При
прилагане на мярката настаняване извън семейството трябва да се приложи
поредността, предвидена в чл. 26, ал. 1 от ЗЗДетето. В процесния случай не са
установени близки и роднини, желаещи да се грижат за детето в семейна среда. Лелята
по бащина линия, макар и да поддържа връзка с детето, посещавайки го в Центъра,
не е декларирала писмено желанието си да се грижи за него в семейната си среда.
Така настоящият съдебен състав счита, че с оглед на интереса на детето, мярката
му – настаняване в център от резидентен тип, следва да бъде продължена за още
една година, в какъвто смисъл се е произнесъл и Районен съд - Ловеч.
Въпреки
гореизложеното съдът адмирира изявеното желание и предприетите от нейна страна действия
– завръщането ѝ и в България и поемане на грижите за малолетната Ф., но
счита, че С. следва да демонстрира конкретни действия, от които съдът да се убеди,
че е налице константна възможност да полага нужните грижи и за сина си. Следва
да се отбележи, че М. е тийнейджър, който е формирал вече социален кръг в гр.
Ловеч и избрал определен път на професионално развитие – да стане готвач.
Последното се потвърждава и от изслушването му, при което той заяви, че иска да
живее и учи в Ловеч, като само за уикендите да пътува при майка си в с. ***. Съдът
се счита за длъжен да даде примерни насоки, при изпълнението на които нуждата
от настоящата мярка би отпаднало. Така С. следва да докаже, че разполага с
годно жилище за отглеждането на двете деца, като същото не следва да е изрично
нейно, а е достатъчно да се докаже правното основание, на база което да може да
се изведе, че жилището ще може да се ползва през един продължителен период –
договор за наем, заем за послужване, нотариален акт и т.н. На следващо място С.
следва да разполага с постоянен доход като източникът може да е граждански,
трудов и т.н., но да не е временен и да позволява задоволяването на основните
нужди на децата. Като за начало молителката може да използват и предвидените
възможности за подпомагане от страна на държавата – например наследствена
пенсия с оглед факта, че бащата на Ф. е починал. Не на последно място от поведението
ѝ спрямо детето трябва да може да се констатира, че демонстрира постоянна
заинтересованост към нуждите му. В тази насока С. следва да поддържа регулярни
контакти с детето, включително и да го посещава редовно в Центъра и да се
интересува от образователното му развитие, като посещава родителски срещи и
поддържа контакт с учителите му.
С оглед
изложеното съдът счита, че при изготвяне на Индивидуалния план за грижата на М.
следва да се съобрази желанието на детето да общува по-пълноценно със С., като
се създадат условия за постепенна адаптация и за двете страни. Това би могло да
се постигне първоначално чрез предвиждане на възможност
на детето да посещава за кратки периоди дома на майка му. При констатиране на
положителна тенденция, сроковете могат постепенно да бъдат удължавани. С оглед
на факта, че С. е неграмотна е препоръчително същата да бъде подпомогната, като
ѝ се осигури нужната информация относно правата на децата ѝ за
получаване на наследствени пенсии, както и други възможности за получаване на
временни или постоянни доходи.
Съобразно
изложеното, при съвкупното разглеждане на всички обстоятелства в двете съдебни
инстанции, служещи като критерии за определяне интереса на М.И., въззивният съд счита, че макар жалбата
да се явява неоснователна с оглед наличието на позитивна промяна в нагласата на
Ц.С., решението следва да се измени, като мярката се запази, а определеният
двугодишен срок се намали на една година. Съдът
напомня, че в процесния случай действа като спорна съдебна администрация,
поради което решението няма сила на присъденото нещо. Така при възникване на
нови променени обстоятелства въззивникът разполага с процесуална възможност да
поиска изменение на мярката, а дори и прекратяване на настаняването.
Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 271, ал. 1,
предл. 1 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 263 от 04.06.2019 г., постановено по гр. д.
№ 745 по описа за
НАСТАНЯВА детето М.Е.И., с ЕГН: **********, в Център за настаняване
от семеен тип за деца без увреждания – 1, с адрес: *** за срок от една година
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………… ЧЛЕНОВЕ:
1……………………..
2……………………..