Решение по дело №45/2023 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 април 2023 г.
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20237090700045
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

45

Габрово, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори март, две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН  КОСЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АНДРЕЕВ

                                                                                ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

                                                                                           

                       

при секретаря Елка Станчева и с участието на прокурор Тихомир Петков за Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 45 от 2023 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-326 от 16.02.2023 г., подадена от „*********“ ЕООД, ******** против Решение № 27 от 2.12.2022 г. на Районен съд Трявна /РСТ/, постановено по н.а.х.д. № 43 от 2022 г. по описа на същия съд, с искане за неговата отмяна.

С атакуваното съдебно решение е изменено Наказателно постановление /НП/ № 07-2200007 от 27.04.2022 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Габрово,с което на „***********“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – гр. *******, ЕИК:************, в качеството на работодател, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/  е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв., за нарушение на чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Изменението е в частта, с която е определен размер на наложена имуществена санкция от 2 500.00 лв., който размер съдът намалява на 1500.00 лв.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразяват в следното:

При извършена проверка на 29.11.2021 г. между 14.00 и 15.00 часа от служители на ДИТ – Габрово в обект – склад – работна площадка, находящ се в гр. *******, на посочен административен адрес, стопанисван от касатора, се установява, че на това място полага труд лицето Ц. И. В., на длъжност „общ работник“, с определено работно време, почивни дни и почивки в рамките на работния ден, посочени в НП. С лицето не е сключен писмен трудов договор, то не е получило екземпляр от заверено удостоверение за такъв. Същото получава седмично трудово възнаграждение. С него не е сключен и граждански писмен договор. При извършване на проверката е издадено постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ, т.к. отношенията между дружеството и това лице не са уредени като трудови, въпреки че то предоставя работна сила срещу заплащане. В процесното НП е обоснован извод за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН и чл. 415в, ал. 1 от КТ, като деянието не е счетено за маловажно. Санкцията от 2500.00 лв. е определена, като АНО е взел предвид обстоятелството, че нарушителят не е оказал и съдействие на контролните органи, както и поради факта, че при същата проверка са установени още три такива нарушения при същия работодател.

Според сочената като нарушена правна норма трудовият договор се сключва в писмена форма, а отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 /процесната/ или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. В случая АНО е наложил санкция в рамките на този диапазон, а РС е изменил същата, прилагайки минималната такава.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации, а именно – че посоченото в НП лице е полагало труд и, в тази връзка, че дружеството има качеството „работодател“.

За да постанови съдебния си акт, РС е приел, че нарушението е установено по несъмнен начин от обективна. При издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност. Излагат се съображения за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на РС, като същият не е изяснил делото от фактическа страна, не е събрал необходимите и относими доказателства, а вместо това се е произнесъл въз основа само въз основа подписана декларация от лице, което е било неграмотно и е подписало същата, без да е било запознато със съдържанието й. По делото пред РС са представени документи, с които касаторът не е бил запознат, протоколи, съставени след съставянето на АУАН.

В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Г.Н. *** и поддържа депозираната жалба.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт Н. С., която оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

АУАН и НП са съставени от оправомощени административни органи и в тях нарушението е ясно описано, като описанието кореспондира с хипотезата на сочената като нарушена правна норма.

Съдът следва да отбележи, че не може да се произнесе по отношение възражението на ответника по касационната жалба относно твърдяно от него неправилно намаление размера на наложената санкция, т.к. ДИТ - Габрово не е подала жалба срещу тази част от първоинстанционния съдебен акт и като по-благоприятна за касатора тя не може да се изменя в същата част от касационния съдебен състав.

В АУАН и НП точно и ясно е описано нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, доказателствата, които го потвърждават, вкл. и протоколи. Съдът следва да напомни, че описа на доказателствата е задължителен реквизит не за АУАН, а за НП. Нормата на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН не предвижда такъв реквизит за акта, с който се установява нарушението, за разлика от нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от същия нормативен акт, касаещ реквизитите на НП. В процесното НП са посочени отегчаващите и смекчаващи обстоятелства в частта, в която е обсъждан размера на санкцията и неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН и чл. 415в от КТ.

АС – Габрово не споделя становището на касатора за неустановеност на деянието от обективна страна. Напротив, от събраните писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установява, че при направената от органите на ДИТ – Габрово проверка в обекта на дружеството се установява, че посоченото в процесното НП физическо лице действително е предоставяло работна сила, като са описани нейните характеристики – вид на длъжността, работно време, почивки, трудово възнаграждение. Представената по делото декларация, подадена от името на това лице и подписана от него, няма данни да е била попълвана от друг, такива доказателства не са представени. Вярно е, че в изписаните саморъчно реквизити в нея са допуснати правописни грешки, но това не означава, че лицето е неграмотно, че не може изобщо да чете и да пише. Освен това и по отношение на това лице е издадено и влязло в сила Постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение от 29.11.2021 г. Самият КП от проверката е бил изпратен на официално заявения адрес на дружеството, но пратката е върната като непотърсена. За съставянето на АУАН на същото е отправена писмена покана, която е поставена по съответния предвиден ред като съобщение на предвидените за това места, с управителя е осъществен и разговор по телефон. Дори и да не е било връчено това Постановление по съответния ред, то най-късно към 9.09.2022 г., датата на първото о.с.з. по делото пред РС, следва да се счита за известно на страната, а не са налице нито твърдения, нито данни, че е оспорено или отменено.

От разпита на свидетелите по делото също може да се направи констатация, че РС е достигнал до правилните изводи за доказаност на деянието. Показанията на проверяващите са в съответствие както едни с други, така и със събрания писмен доказателствен материал. Самото лице – Ц. В., в о.с.з. самó посочва, че е „работило“: „Както работихме, полицаите дойдоха. Ние бяхме в базата, натоварвахме дърва… Ние казахме, че работим при М. /управителят на дружеството – б.м./… Ние сме на надник. Всяка седмица получаваме по 200.00 лв.“, като по-нататък свидетелят посочва също и че е ползвал работно време, почивки в рамките на работния ден, като посочва конкретни часове. Веселинов заявява, че сам е писал и подписал декларацията си. Няма данни за това върху него да е било упражнено насилие, такова неправомерно въздействие върху него и волята му по делото не се установява. Още повече, че и в съдебно заседание той потвърждава същите данни, които е изложил преди това писмено.

В заключение настоящата съдебна инстанция намира, че РС правилно е счел, че нарушението е установено по безспорен начин, както и че е спазена процедурата за неговото установяване и за издаване на самото НП.

Наличието, формата и характера на вината в случая са характеристики без значение за делото, т.к. санкционираното лице е юридическо и при него нарушението се установява от обективната страна, като на доказване подлежи само извършителя и деянието. Юридическите лица са правна фикция, поради което те не формиран вина, като субективно отношение към извършено от техни органи и служители деяние.

Санкционната норма е също правилно определена и посочена в НП, като санкцията, предвидена в нея, е индивидуализирана в рамките на посочения от законодателя диапазон и АНО се е съобразил със законовото предвиждане по този въпрос. По отношение намаляването на санкцията от страна на РС настоящият съдебен състав не дължи произнасяне, поради изложените по-горе мотиви.

От всички събрани доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, правилен и мотивиран се явява изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на НП и решението му, с което то е потвърдено, поради което АСГ следва да остави в сила първоинстанционния съдебен акт.

С оглед изхода на правния спор искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, юрисконсулт Н. Станева, за присъждане на деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция – юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно и следва да бъде уважено.

 

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно Решение № 27 от 2.12.2022 г. на Районен съд Трявна /РСТ/, постановено по н.а.х.д. № 43 от 2022 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 07-2200007 от 27.04.2022 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Габрово, с което на „***************“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – гр. *************, ЕИК:***********, в качеството на работодател, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/  е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 лв., за нарушение на чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, като със същото съдебно решение съдът е изменил това НП в частта, с която е определен размер на наложена имуществена санкция от 2 500.00 лв., който размер РС намалява на 1 500.00 лв.

ОСЪЖДА ************“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – гр. ************, ЕИК:*************, да заплати на Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по труда“ – София, деловодни разноски за настояща съдебна инстанция – юрисконсултско възнаграждение, на стойност 80.00 /осемдесет/ лв. на основание чл. 63д, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е на Наредбата за заплащане на правната помощ.

           

Решението е окончателно. 

           

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                              

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                     

 

                                                                                                           2.