МОТИВИ по НОХД № 30 496/09 г. по описа на РС -
МОНТАНА
Подсъдимият Р.Т.Ц. е обвинен в това, че на 26.06.2009
г. при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с непълнолетния
наказателно отговорен Я.Т.В., В.М.Т. и В.Г.С. и като съизвършител, без редовно
писмено позволително отсякъл неустановен брой липови дървета от горския фонд –
от отдел 361, подотдели “ж” и “е” в землището на с. Д. Р., област Монтана като
общия брой на отсечените дървета на 26.06.2009 г. и на 27.06.2009 г. е 43 бр. на
стойност 743 лева – престъпление по чл. 235, ал. 4, пр. 2 вр. с чл. 235, ал. 3,
т. 1 вр. с чл. 235, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК и
за това, че на 27.06.2009
г. при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с непълнолетния
наказателно отговорен Я.Т.В., В.М.Т. и В.Г.С. и като съизвършител, без редовно
писмено позволително отсякъл неустановен брой липови дървета от горския фонд –
от отдел 361, подотдели “ж” и “е” в землището на с. Д. Р., област Монтана, като
общия брой на отсечените дървета на 26.06.2009 г. и на 27.06.2009 г. е 43 бр. на
стойност 743 лева – престъпление по чл. 235, ал. 4, пр. 2 вр. с чл. 235, ал. 3,
т. 1 вр. с чл. 235, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК, с
което е осъществил състава на престъплението по чл. 235, ал. 4, пр. 2 вр. с чл.
235, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 235, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 29, ал.
1, б. ”а” и б. ”б” от НК.
Подсъдимият Я.Т.В. е обвинен в това, че на 26.06.2009
г. макар и непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, след предварителен сговор с Р.Т.Ц., В.М.Т.
и В.Г.С. и като съизвършител, без редовно писмено позволително отсякъл
неустановен брой липови дървета от горския фонд – от отдел 361, подотдели “ж” и
“е” в землището на с. Д. Р., област Монтана като общия брой на отсечените
дървета на 26.06.2009 г. и на 27.06.2009 г. е 43 бр. на стойност 743 лева –
престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 235, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК и
за това, че на 27.06.2009
г. макар и непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, след предварителен сговор с Р.Т.Ц., В.М.Т.
и В.Г.С. и като съизвършител, без редовно писмено позволително отсякъл
неустановен брой липови дървета от горския фонд – от отдел 361, подотдели “ж” и
“е” в землището на с. Д. Р., област Монтана, като общия брой на отсечените
дървета на 26.06.2009 г. и на 27.06.2009 г. е 43 бр. на стойност 743 лева –
престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 235, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК, с което е осъществил състава на престъплението по чл. 235, ал. 3,
т. 1 вр. с чл. 235, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 26, ал. 1
от НК.
Подсъдимият В.М.Т. е обвинен в това, че на 26.06.2009
г. след предварителен сговор с Р.Т.Ц., непълнолетния наказателно отговорен Я.Т.В.
и В.Г.С. и като съизвършител, без редовно писмено позволително отсякъл
неустановен брой липови дървета от горския фонд – от отдел 361, подотдели “ж” и
“е” в землището на с. Д. Р., област Монтана като общия брой на отсечените
дървета на 26.06.2009 г. и на 27.06.2009 г. е 43 бр. на стойност 743 лева –
престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 235, ал. 1, пр. 1 от НК и
за това, че на 27.06.2009
г. след предварителен сговор с Р.Т.Ц., непълнолетния наказателно отговорен Я.Т.В.
и В.Г.С. и като съизвършител, без редовно писмено позволително отсякъл неустановен
брой липови дървета от горския фонд – от отдел 361, подотдели “ж” и “е” в
землището на с. Д. Р., област Монтана, като общия брой на отсечените дървета на
26.06.2009 г. и на 27.06.2009 г. е 43 бр. на стойност 743 лева – престъпление
по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 235, ал. 1, пр. 1 от НК, с което е осъществил
състава на престъплението по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 235, ал. 1, пр. 1
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият В.Г.С. е обвинен в това, че на 26.06.2009
г. след предварителен сговор с Р.Т.Ц., непълнолетния наказателно отговорен Я.Т.В.
и В.М.Т. и като съизвършител, без редовно писмено позволително отсякъл
неустановен брой липови дървета от горския фонд – от отдел 361, подотдели “ж” и
“е” в землището на с. Д. Р., област Монтана като общия брой на отсечените
дървета на 26.06.2009 г. и на 27.06.2009 г. е 43 бр. на стойност 743 лева –
престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 235, ал. 1, пр. 1 от НК и
за това, че на 27.06.2009
г. след предварителен сговор с Р.Т.Ц., непълнолетния наказателно отговорен Я.Т.В.
и В.М.Т. и като съизвършител, без редовно писмено позволително отсякъл
неустановен брой липови дървета от горския фонд – от отдел 361, подотдели “ж” и
“е” в землището на с. Д. Р., област Монтана, като общия брой на отсечените
дървета на 26.06.2009 г. и на 27.06.2009 г. е 43 бр. на стойност 743 лева –
престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 235, ал. 1, пр. 1 от НК, с което
е осъществил състава на престъплението по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 235, ал.
1, пр. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Прокурора поддържа обвинението
по отношение и на четиримата подсъдими, считайки, че деянието е извършено от
обективна и субективна страна от всички подсъдими, предлагайки конкретни по вид
и размер наказания за всеки един от тях.
Подсъдимият В.Г.С. се признава за виновен по
обвинението, давайки обяснения, според които е подвел другите трима подсъдими, казвайки
им, че има разрешение от горски стражар, да отидат и да отсекат липови дървета
защото му трябвали пари да замине при майка си, която била на работа в Италия.
Подсъдимите Я.Т.В., Р.Т.Ц.
и В.М.Т., не отричат, че на 26.06.2009 г. и на 27.06.2009 г. са били заедно с
подс. С. и, че са отсекли процесните дървета с цел на оберат липовия цвят от
тях, но и тримата посочват, че не са знаели, че подс. С. ги е излъгал казвайки
им, че има разрешение от горски стражар, при условие, че такова липсвало.
Назначения служебен
защитник на подс. С. пледира за постановяване на осъдителна присъда спрямо
същия, и за постановяване на оправдателна присъда спрямо другите трима
подсъдими излагайки убедителни доводи за липса на умисъл у същите.
Назначения служебен
защитник на подсъдимите Ц., В. и Т. пледира за постановяване на оправдателна
присъда спрямо тримата подсъдими също навеждайки доводи за липса на умисъл, респ.
несъставомерност на деянието спрямо тези трима подсъдими.
Доказателствата по делото
са писмени и гласни, изслушано и прието е и експертно заключение.
Съдът след като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като
взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Р.Т. xxx,
има четири деца, без образование е, изкарва прехраната си работейки на лица
чрез закупена моторна резачка. Заради осъжданията си по НОХД №№ 310/99 г., 304/02
г., 521/02 г. и 157/03 г. всички на МРС, процесното деяние е квалифицирано от
РП Монтана като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК.
Подсъдимият В.М.Т.
xxx, без образование е, осъждан е по НОХД №№ 1818/06 г. на РС Враца и
290/06 г. на МРС, като процесното деяние е извършено в определения изпитателен
срок с определение от 10.04.2009 г. на ВОС, с което общото наказание “пробация”
по двете дела е заменено с условно лишаване от свобода за срок от шест месеца с
изпитателен срок от три години, считано от 21.04.2009 г..
Подсъдимият В.Г.С.
xxx, без образование е, неосъждан е.
Подсъдимият Я.Т.В.
xxx, неосъждан е, без образование е, а към момента на деянието е бил
непълнолетен.
Макар и от различни населени места четиримата подсъдими
се познавали. Подс. Ц. изкарвал прехраната на многодетното си семейство като
ходил по хора в селото, където живеел да им реже дърва посредством закупената
от него моторна резачка. Знаейки, че подсъдимия Ц. има такава резачка, кон и
каруца, подс. С. трябвайки му пари да замине при майка си в Италия, отишъл при
подс. Ц. и го излъгал, че има разрешително от горски стражар да отидат да
наберат липов цвят. Подс. С. излъгал подс. Ц., защото знаел, че подс. Ц. иначе
няма да се съгласи да дойде с него и да реже дърва. Същата лъжа подс. С.
изрекъл и пред подсъдимите Т. и В., които имали нужда от средства за препитание
и знаейки, че подс. С. има разрешение, не виждали нищо лошо в това да отидат и
да отсекат дърва с цел да оберат липовия цвят от тях и след това да си разделят
получените средства от продажбата му. Така на 26.06.2009 г. четиримата
подсъдими отишли в местността “Сливовшки дол” в землището на с. Д. Р., област
Монтана където знаели, че има липови дървета и цвета им е добър. Подс. Ц.
започнал да реже дървата, а другите трима подсъдими ги поваляли, кастрели
клоните им и обирали липовия цвят от тях, поставяйки го в каруцата на подс. Ц..
Обирайки около една каруца, четиримата се прибрали, а впоследствие подс. С.
продал цвета и дал по пет леда на останалите трима подсъдими. На следващия ден
– 27.06.2009 г. отново отишли и започнали същата дейност, докато ловците св. Г.В.
и св. И.Т. не се появили в района. Четиримата подсъдими чули изстрел и викове
от страна на ловците и панически започнали да бягат, като преди това подс. С.
казал на всички “бегайте”. И четиримата подсъдими започнали да бягат
изоставяйки резачката, каруцата и два коня. В процеса на бягането подс. Ц.
попитал подс. С. – “защо да бягаме, нали
имаш разрешително”, при което подс. С. отговорил – “немам, излъгах ви”. Подсъдимите Ц., В. и С. успели да избягат и отишли
в дома на подс. Ц. xxx където започнали да се карат с подс. С. заради това, че
ги е подвел и съответно им е създал неприятности. Подс. Т. не успял да избяга и
бил заловен от св. Т.. От своя страна св. Т. прибрал изоставената резачка от
подс. Ц. xxx да съобщи за случая. За случая били уведомени и св. Г.Б. xxx
обслужващ района и св. И.И. xxx също отговарящ за района. Св. Б. отивайки на
място установил, че са отсечени общо 43 бр. липови дървета в отдел 361 в
подотдели “ж” и “е” в землището на с. Д. Р., област Монтана. На място открил и
1 бр. каруца синя на цвят с впрегнат кон в нея и още един кон до тях, който
пасял. Каруцата била натоварена с липов цвят и клони от дървета. Каруцата и
конете били закарани в бившия стопански двор на с. Д. Р., като впоследствие
конете били върнати на подс. Ц. чрез неговата съпруга, а каруцата и намиращо се
в нея била конфискувана с констативен протокол, съхраняваща се в ДГС Монтана. Св.
Т. предал на полицията намерената резачка, а на място пристигнала и оперативна
група на РУ на МВР Монтана, която извършила оглед и заснела местопроизшествието.
Св. И. установил самоличността на подс. Т., а след разговор с него и тази на
другите трима подсъдими, които открил в дома на подс. Ц.. Впоследствие св. Б.
изготвил спрямо подсъдимите и актове за нарушения по ЗГ.
В хода на образуваното по случая досъдебно производство
/ДП/ била назначена и изготвена съдебно лесотехническа – оценъчна експертиза. Видно
от заключението й, което съда прие и огласи е, че стойността на отсечените
липови дървета е 743 лева, като МРЗ се е нанасяла три пъти в причинената щета.
За да посочи горните факти и обстоятелства съдът
анализира и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани в хода на
досъдебното и съдебното производство писмени и гласни доказателства.
Съдът анализира всички гласни доказателства, като обсъди
заедно и поотделно показанията на свидетелите – Г.П.В., И.Д.Т., Г.Ц.Б. и И.Т.И..
Всички свидетели дават показания за фактите и обстоятелствата, станали им
известни на 27.06.2009 г. след залавяне на четиримата подсъдими и на практика
няма съществени противоречия между техните показания и тези на четиримата
подсъдими. Противоречие има само между показанията на св. В. и св. Т. в частта
им където отричат да са стреляли, но това е без значение за предмета на делото.
Съдът в тази насока само ще посочи, че дава вяра на подсъдимите и приема, че на
27.06.2009 г. е било стреляно с пушка от ловците, а повода заради който тези
ловци са били в района не е било възможно да е посочения от свидетелите В. и Т.,
защото доколкото е известно на съда, масло и сол за дивеч не се поставят през м.
06. от годината.
Съдът възприема за обективни обясненията на четиримата
подсъдими и не вижда причина да не им дава вяра, а твърдението на прокурора за
доказаност на обвинението от субективен характер спрямо подсъдимите Ц., Т. и В.,
за голословно, съответно недоказано съгласно установените принципи и способи по
НПК. И четиримата подсъдими още в рамките на ДП добросъвестно и правдиво са
посочили, че трима от тях са били подведени от подс. С. и, че ако са знаели, че
последния няма разрешително, да не са отишли с него да секат липови дървета. Тази
версия бе потвърдена и в рамките на съдебното дирене, без РП Монтана да успя да
представи каквито и да е годни доказателства в полза на твърдението на
представителя й, че деянието е извършено виновно не само от подс. С., но и от
подсъдимите Ц., В. и Т.. Това, че подсъдимите Т. и Ц. са осъждани, че са секли
дърветата, а не са брали само цвета от тях, съответно не се останали на място, за
да кажат, че “имат разрешение”, не доказва деянието им от субективна страна, като
много важно е да се посочи, че доказателства за вината на трима от подсъдимите
не е имало и в рамките на ДП, съответно не са били налице условия за повдигане
на обвинение спрямо тези подсъдими, с изключение на подс. С.. По никакъв начин
не е доказан и състава на деянието по чл. 235, ал. 3, т. 1 от НК – четиримата
подсъдими да се сговорили предварително за извършване на деянието – липсват
каквито и да е данни в тази насока – гласни и/или писмени, а извода, че е
налице предварително сговаряне изцяло противоречи на обясненията на четиримата
подсъдими, които са единствения източник на доказателства затова какво се е
случило преди 27.06.2009 г., съответно преди да бъдат заловени и установени. Деянието
по чл. 235, ал. 1 и сл. от НК е предвидено да е извършено виновно при пряк или
евентуален умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Имайки предвид събраните
по делото доказателства деянието не се доказа да е извършено виновно от
субективна страна от тримата подсъдими – Ц., Т. и В.. Заради това, че не се
доказа деянието да е извършено виновно от тези подсъдими, бяха налице условията
на чл. 304 НПК и съдът ги оправда. В тази насока съдът изцяло споделя
наведените доводи от защитата и не намира за нужно да ги преповтаря в настоящите
мотиви.
Тежестта да докаже обвинението по дело от общ характер
лежи върху прокурора и разследващите органи. Нещо повече, съгласно 103, ал. 2
НПК подсъдимите не са длъжни да доказват, че са невинни. Въз основа на
обективно, пълно и всестранно установената по делото фактическа обстановка в
контекста на изложеното тълкуване на закона, съдът намери, че в процесния
случай подсъдимите Ц., Т. и В. не са извършили деянието в което са обвинени от
субективна страна - виновно и затова ги оправда както следва:
- за времето от 26.06.2009 г. до 27.06.2009 г. при
условията на продължавано престъпление и опасен рецидив за подс. Ц., като
непълнолетен, но разбирал свойството и значението на деянието и могъл да
ръководи постъпките си за подс. В., след предварителен сговор помежду си и като
съизвършители без редовно писмено позволително виновно да са отсекли
неустановен брой липови дървета от горския фонд в отдел 361, подотдели “ж” и
“е” в землището на с. Д. Р., област Монтана като общия брой на отсечените
дървета е 43 бр. на обща стойност 743 лева.
Съдът призна
и подсъдимия В.Г.С. за
невинен и го оправда по обвинението за
извършено престъпление по смисъла на чл. 235, ал. 3, т. 1 от НК – деянието да е
извършено след предварително сговаряне с Р.Т.Ц., В.М.Т. и непълнолетния към
момента на процесното деяние Я.Т.В. и в частта на обвинението по чл. 235, ал. 1,
пр. 1 от НК където е посочено – “неустановен
брой липови дървета”. Съдът имайки предвид установената съдебна практика
констатира противоречие в използваните признаци при квалифициране на
обвиненията от РП Монтана – когато се приема, че деянието е извършено след
предварително сговаряне не може да се сочи и това, че е извършено в съучастие
като извършители по смисъла на чл. 20, ал. 1 и сл. от НК. Двата елемента се
изключват, като е недопустимо и несъвместимо са се сочи предварително сговаряне
като елемент от конкретен престъпен състав и обикновеното съучастие по смисъла
на чл. 20, ал. 1 и сл. от НК. На второ място съдът констатира и противоречие в
обвиненията относно това, че е посочено – “неустановен
броя липови дървета”, а впоследствие се заключава, че общия брой на
отсечените дървета за двата дни – 26.06. и 27.06.2009 г. възлиза на 43 бр. на
стойност 743 бр..Установено е по делото, че броя на отсечените дървета е 43 бр.,
а това, че са били отсечени и други дървета, които са били неустановени, не е
доказано, без да може да се ползват подобни термини в обвинение – след като
нещо не е установено, то не е доказано, а след като не е доказано, не може да
бъде елемент от деяние по смисъла на НК. Имайки предвид горното, съдът санира
допуснатите нарушения на материалния закон, като оправда трима от подсъдимите, а
по отношение на подс. С. прецизира обвинението така, че правилно да е приложен
закона. Съдът констатира още в разпоредително заседание още един пропуск на
обвинението, изразяващ се в това, че в обстоятелствената част и в диспозитива
на обвинителния акт е посочен чл. 26, ал. 1 от НК, но текстово липсва изписване
в диспозитивите спрямо и четиримата подсъдими – не е посочено, че деянието е
извършено при условията на “продължавано престъпление”. Поради това, че този
признак е посочен в обстоятелствената част на обвинителния акт и с оглед
разбирането на съда имайки предвид ТР №2/2002 г. на ОбСНК при ВКС, съдът прие, че
тези материално правни несъответствия не са довели до съществени процесуални
нарушения. Още повече, че съдът използвайки процесуално допустимите способи
оправда подсъдимите и така санира тези нарушения.
Съдът имайки предвид събраните писмени и гласни
доказателства по делото, намери, че доказано от обективна и субективна страна е деянието само на
подс. С., който бе доказано, че е извършил деяние по смисъла на чл. 235, ал. 1,
пр. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, при
този разбор на доказателствата и това тълкуване на закона, съдът намери, че са
налице условията на чл. 303, ал. 2 НПК единствено и само спрямо подс. С., като:
Подс. В.Г.С. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.
235, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК:
- за времето от 26.06.2009 г. до 27.06.2009 г. при
условията на продължавано престъпление в съучастие като извършител с Р.Т.Ц., В.М.Т.
и непълнолетния тогава Я.Т.В. без редовно писмено позволително отсякъл 43 бр. липови
дървета на стойност 743 лева от горския фонд в отдел 361, поотдели “ж” и “е” в
землището на с. Д. Р., област Монтана.
От субективна страна е налице пряк умисъл при подс. С. - последния
е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването
на обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Подс. С. е
знаел, че няма разрешително/позволително/ за сеч, било му е известно, че без
позволително не може да се секат дърва в гората, и въпреки това е подвел
другите трима подсъдими с намерението да си набави средства, за да отиде в
Италия при майка си.
По отношение на другите трима подсъдими – Ц., В. и Т. не
е налице нито един елемент от посоченото по горе по отношение на подс. С.. И
тримата подсъдими са били излъгани, подведени от подс. С., така че отивайки на
място и отсичайки дърветата с цел събиране на липовия цвят, същите не са
съзнавали, че извършват нещо нередно, в т. ч. и престъпление по смисъла на
повдигнатите им обвинения от РП Монтана. В подкрепа на обясненията на тримата
подсъдими са и показанията на св. Б., който заяви, че разрешително за събиране
на липов цвят се издава от ДГС Монтана, като дори се позволява дърветата да се
кастрят при издаване на такова позволително.
За извършеното от подс.
В.Г.С. престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК
съдът го призна за виновен и му наложи съответни наказания – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда/ лева.
Наказанието ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на
основание чл. 66, ал. 1 от НК се ОТЛАГА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО му за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Наказанието спрямо подс. С. е индивидуализирано при условията
на чл. 57, ал. 2 вр. с чл. 54, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 47, ал. 1 от НК от НК, разбира
се при спазване на изискването на чл. 26, ал. 2 от НК. Съдът имаше предвид и
изискванията на чл. 56 от НК, а именно, не бяха отчетени като смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, които са взети предвид от закона при определяне на
съответното престъпление – в случая отсичането на дървета. При определяне вида
и размера на наказанията съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства със
значение за тяхната индивидуализация, като ги определи при условията на чл. 54,
ал. 1 и ал. 2 от НК, а кумулативно предвиденото наказание глоба при условията
на чл. 47, ал. 1 от НК. Тук е мястото да се посочи, че когато наказанието се
определя при условията на чл. 57, ал. 2 вр. с чл. 54 НК и за съответното деяние
са предвидени кумулативни наказания, не може както предлага прокурора, да се
налага само едно от тях – лишаване от свобода, без наказанието глоба. Наказанието
лишаване от свобода бе определено при следните смекчаващи отговорността обстоятелства
– касае се за млад мъж, който и е с чисто съдебно минало и прави пълни
самопризнания и при отегчаващите такива – отсечените установени като брой
дървета не са малък брой и за растежа им е било необходимо доста време. Съдът
не приложи разпоредбата на чл. 55 НК, защото липсват обстоятелства по делото, които
да налагат приложение на смекчената отговорност по смисъла на цитираната
разпоредба спрямо подс. С.. Кумулативно предвиденото наказание глоба бе
определено в размер на предвидения минимум при условията на чл. 47, ал. 1 от НК
имайки предвид имотното състояние на подсъдимия – по делото липсват данни за
състоятелност и наличие на реализирани доходи от подс. С..
При условията на чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи
изпълнението на наказанието една година лишаване от свобода за изпитателен срок
от три години, защото са налице
условията за това – до настоящия момент подс. С. не е осъждан, наложеното
наказание е по – малко от три години и най – важното, съдът счита, че за
постигане целите на наказанието и за поправяне на подс. С., не е наложително да
се изтърпи ефективно наказанието.
С така наложените по вид и размер наказания съдът счита, че
могат да се постигнат целите на чл. 36 НК, справедливо са определени съобразени
със степента обществена опасност на деянието и на подсъдимия и не на последно
място съдът ги намира за съответни по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
След влизане в
сила на настоящата присъда съдът разпореди да се ВЪРНАТ на подсъдимия Р.Т.Ц.
– 1 бр. каруца с гумени колела – синя на цвят, съхраняваща се от ДГС
Монтана и 1 бр. моторна резачка без горна и Д. дръжка, предадена на РС Монтана
и съхраняваща се като веществено доказателство по делото. Съдът разпореди
горното защото имайки предвид обвинението спрямо подс. Ц. xxx каруцата не е
средство за извършване на изпълнителното деяние “отсякъл”, нито е предмет на
престъплението, но най – важното е, че за да са се отнемат вещи по смисъла на
чл. 53 от НК то трябва не само да принадлежат на подсъдимия, но и да е доказано,
че е виновен. По делото въз основа на обясненията на подс. Ц. е установено, че
каруцата и моторната резачка са негова собственост, но поради изложеното по
горе същите не следват да се отнемат в полза на държавата, съответно трябва да
му бъдат върнати. Затова и съдът разпореди връщане на тези вещи на подс. Ц..
Съдът не приложи нормата на чл. 235, ал. 7 от НК защото
по делото липсват данни предмета на престъплението да е отнеман по реда на ЗГ, респ.
да липсва или да е отчужден, за да се присъжда равностойността му.
При този изход на делото и при условията на чл. 189, ал. 3
и ал. 4 НПК, съдът:
ОСЪЖДА
подсъдимия подсъдимия В.Г.С. да заплати по сметка на ВСС
сумите – 17.50 / седемнадесет лева и 0.50 ст. / лева деловодни разноски – част
от изплатеното възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Частта
от деловодните разноски – по 17.50 лева за всеки поотделно, които следваше да
заплатят оправданите подсъдими – Ц., Т. и В., остават за сметка на държавата
съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: