Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Никопол,
18.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополският районен съд, в
публично заседание на деветнадесети ноември през двехиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Деница Тончева, като разгледа докладваното от
съдията НАУМОВА гр. д. № 663 по описа за 2018 г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно съединени
искове с правно основание чл.128
от КТ ,
чл.267
ал.1 от КТ, чл.221 от КТ и чл.224
от КТ.
Ищецът М.П.П. ***М. от ПлАК, твърди, че е работила при ответника ПК
“Обединение“ гр.Гулянци, по трудов договор, по силата на който е заемала
длъжността „месач - формовчик”, прекратен със заповед с изх. №779-18 28.06.2018
г., считано от 27.06.2018г.
Претендира неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 26.07.2015г. до 26.06.2018г., в размер на
2 400лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ в
съда до окончателното и изплащане. Сочи
още, че през периода 01.10.2017 г. – 26.06.2018 г. не е престирала труд, поради
престой по вина на работодателя, поради
повреда в съораженията на фурната, поради което претендира
възнаграждение за времето на престоя в размер на сумата от 4 500 лв. ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на ИМ в съда до окончателното и изплащане. Претендира и обезщетение
за общо 15 работни дни неизползван платен годишен отпуск, от които 5 дни за
2017г. и 10 дни за периода от 01.01.2018г., до 26.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на ИМ в съда до окончателното и изплащане. Претендира и сумата от
510лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното и
изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът „ПК“обединение“
гр.Гулянци в срока за отговор по чл.131 ГПК, чрез адв.Б.К. оспорва частично предявените искове.Сочи размера до
който счита, че исковете са основателни. Твърди да е изплатил частично
дължимите се на ищецата възнаграждения и обезщетения за процесния период.
Твърди, че въпреки, че ищцата е била в престой през сочения процесен
период, и същата не е изпълнявала задълженията си по трудовия договор и не е
престирала труд, то и е било начислявано трудово възнаграждение и
осигуровки.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл.128 от КТ.
По делото не е представен трудов
договор, но доколкото не се спори от страните, съдът приема, че от 17.07.2009г., страните са били в трудово правоотношение, по
силата на което ищцата е заемала длъжността „месач - формовчик” в ответната
кооперация.
Видно от представената по делото
заповед с изх.№779 -18/28.06.2018 г., трудовото правоотношение на ищеца с
ответника е прекратено на основание чл.327,
ал.1, т.2 от
считано
от 27.06.2018 г.
От изготвената по делото съдебно
икономическа експертиза се установява, че за процесният период, м. юли 2015г. - м. септември 2017 год. ищцата
не е получила трудово възнаграждение в общ размер от 2 750.80лв.
За месеците октомври 2017г. до юни
2018г., вещото лице е посоч ило, че неизплатеното трудово възнаграждението е в
размер на общо 3 338.63лв.
Съгласно чл. 242 от КТ положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден и работодателят е длъжен да заплати уговореното
възнаграждение независимо от нередовността на воденото от самия него
счетоводство.
При определянето на размера на
дължимото се от работодателя трудово възнаграждение следва да се съобрази
обстоятелството, че за месеците октомври 2017г. до юни 2018г., ищецът твърди, да е бил в производствен
престой. Поради това, съдът приема, че претенцията по отношение на трудовото възнаграждение за
периода от месец октомври 2017г. до
месец юни 2018г., каса предявеният иск
по чл. 267 от КТ, а не този по чл.128 от КТ.
В този смисъл предявеният
от ищцата против ответника , осъдителен
иск по чл. 128 от КТ следва да бъде
уважен за сумата от 2 750.80лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода от м. юли 2015
год. до м. септември 2017 год., ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на ИМ в съда – 20.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата. За
периода от м. септември 2017г. до
26.06.2018г., и за разликата до 2 400лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.242
ал.1 от ГПК, когато
присъжда възнаграждение за работа, съдът служебно постановява предварително
изпълнение, поради което и в настоящия случай следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в тази му уважена част.
По иска с правно основание чл.267
ал.1 от КТ:
Трудовият договор е особен вид
възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни
престации по него - от страна на работника/служителя - предоставяне на
работодателя на работната си сила, от страна на работодателя - заплащане на
трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила.
Работникът/служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и
то точно и добросъвестно /чл.124
и чл.125 КТ/,
като работодателят му дължи уговореното трудово възнаграждение /чл.128 КТ/ за
извършената работа. При непрестиране на работната сила право на трудово
възнаграждение съществува само в случаите, когато това не се дължи на виновно
поведение на работника/служителя, а именно: при неизпълнение на трудовите норми
/чл.266
ал.1 КТ/,
при престой и производствена необходимост /чл.267 КТ/,
при производство на некачествена продукция /чл.268
ал.3 КТ/.
В този смисъл е и решение №171/10.07.2013 г. по гр.д. №843/2012 г., ІV ГО на
ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.267
ал.1 КТ, за
времето на престой не по вина на работника/служителя същият има право на
брутното трудово възнаграждение. За да възникне в полза на ищеца право да
получи обезщетение за периода на престой в размер на брутното му трудово
възнаграждение е необходимо обаче освен престоя да не е по негова вина и същият
да е имал готовност през периода на престой да изпълнява трудовата си функция.
Обстоятелството, че не е издадена
изрична заповед за обявяване на престой за определен период не води до извода,
че такъв не е имало, след като спирането на работата е довело до действителна
невъзможност на работника/служителя да изпълнява трудовите си функции.
Задължението на
работника/служителя да бъде на работното си място по време на периода на
престой произтича от правото на работодателя по чл.120
ал.1 КТ да
измени характера и мястото на работа, т.е. да измени едностранно трудовото
правоотношение.
Следователно макар да не може да
изпълнява реално трудовата си функция по време на престоя работникът/служителят
следва да е на работното си място в работно време и да очаква разпорежданията
на работодателя. В противен случай следва да се приеме, че неизпълнението на
трудовата функция се дължи и на негово виновно поведение и в този случай на основание чл.267
ал.2 КТ обезщетение
за престой на работника не се дължи.
В тежест на ищеца е да докаже, че през сочения
период е бил налице престой, както и че в рамките на периода на престой се е
явявал на работното си място и е имал готовност да изпълнява трудовите си
функции или е ползвал отпуск, поради което не е имал задължение да се явява на
работното си място.
По делото не се спори, че през
периода от м.10.2017г. до 26.06.2018г., ищцата не е работила, поради престой и
производствена необходимост .
От приетото по делото заключение
на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че на ищцата е
начислявано трудово възнаграждение за периода
до септември 2017г., а за период от 06.10.2017г. до 27.06.2018г., такова не е начислявано.
Установява се също, че ищцата е
подала молба за ползване на отпуск за периода от 09.10.2017г. – 03.11.2017г.,
за което е издадена Заповед № 264/09.10.2017г.Установява се и това, че със Заповед № 268/04.11.2017г.,
на основание чл.173, ал.4 от КТ поради производствен престой , повече от 5 дни
е разрешено на ищцата ползването на платен годишен отпуск в размер на 19
дни за периода от 04.11.2017г. до 30.11.2017г., а със Заповед №
274/02.01.2018г. на същото основание и е разрешено ползването на платен
годишен отпуск за 37 работни дни за периода от 02.01.2018т. до 21.02.2018г.
При тези данни и с оглед на
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по
делото не се установи през м.декември 2017г., и от м.март до 26.06.2018г., да
бил налице престой не по нейна вина, както и същата да е имала готовност през
същия този период изпълнява трудовата си функция.
Напротив – по делото се установи
безспорно, че през сочения период ищецът не е престирал работна сила, като това
се дължи на виновното поведение на работника.
Ищеца доказа, само че през
месеците октомври и ноември 2017г. и през месеците януари и февруари 2018г.,
е ползвала платен отпуск, поради което не е имал задължение да
се явява на работното си място.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява,
частично основателен, а именно, в
размер на сумата от общо 1 476.82лв. за месеците октомври и ноември
2017г. и за месеците януари и февруари
2018г., като за м.декември 2017г., и от м.март 2018г. до 26.06.2018г, и за разликата до 4 500лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска с правно основание чл.224
от КТ:
Съгласно чл.224
от КТ, при
прекратяване на трудовото правоотношение служителят има право на обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, чийто размер се определя въз основа на
полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, през който служителят е работил най-малко 10 работни дни.
В тежест на работодателя е да
докаже положителния факт на ползване на отпуска или заплащането на дължимото
обезщетение за неизползването му.
Установи се, че страните са били
в трудово правоотношение, прекратено, считано от 27.06.2018 г., като съобразно
разпоредбата на чл.155 КТ е
в размер 20 работни дни.
Видно от приетото по делото
заключение на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, за процесният период на ищцата не се полага обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2017г. в размер на 5 дни и за 2018г. в
размер на 10 дни, т.к. такива са и били начислени в платежните ведомости на
ответната кооперация, вкл. и 20 дни за 2018г.
По иска с правно основание
чл.221 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 221 ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие
в случаите по чл. 327 , ал.1, т. 2 КТ, какъвто е настоящия случай, работодателя
му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение и в размер на
действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. Видно от приетото
заключение на СИЕ, обезщетението по чл. 221 КТ, изчислено в размер на месечното
брутно трудово възнаграждение, е 510.00 лв. – брутна сума, съответно 459.00 лв.
– чиста сума за получаване и е дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение – на 26.06.2018 г.
Ответника не е ангажирал
доказателства, че същата е платена, поради което иска следва да бъде уважен за
сумата от 459лв., като за разликата до претендираният размер от 510лв., следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените по делото разноски съобразно уважената част на исковете в
размер на 462.91 лв.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Никополския районен
съд държавна такса върху уважената част от исковете в размер на общо 219 лв. и
разноски за вещо лице в размер на 190 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ПК
“ОБЕДИНЕНИЕ“ гр. Гулянци с ЕИК *********
да заплати на М.П.П. с ЕГН **********
***, сумата от 2 750.80 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. юли 2015
год. до м. септември 2017 год., ведно със законната лихва, считано
от 20.07.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като за периода от м. октомври 2017 г. до 26.06.2018г., и за разликата до 2 400 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 267 от КТ, ПК“ОБЕДИНЕНИЕ“ гр. Гулянци с ЕИК
********* да заплати на М.П.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 1 476.82 лв.,
представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода на престой на работодателя през месеците октомври и ноември 2017г. и през месеците януари и февруари
2018г., ведно със законната лихва,
считано от 20.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като за месеците октомври и ноември 2017 г. и
за периода от месец март 2018г. до 26.06.2018г., и за разликата до 4 500 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.221 от КТ, ПК“ОБЕДИНЕНИЕ“ гр. Гулянци с ЕИК
********* да заплати на М.П.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 459.00 лв.,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2018г.
до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата до 510.00 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.П.П. с ЕГН ********** *** против ПК“ОБЕДИНЕНИЕ“ гр. Гулянци с
ЕИК ********* иск с правно основание чл.224
от КТ за
заплащане на сумата от 600лв., представляваща обезщетение за 5 работни дни
неизползван платен годишен отпуск за 2017 и за 10 работни дни, неизползван платен
годишен отпуск за 2018г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на
иска до окончатлено изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
ПК“ОБЕДИНЕНИЕ“ гр. Гулянци с ЕИК ********* на основание чл.78
ал.1 ГПК
да заплати на М.П.П. с ЕГН ********** *** сумата
от 462.910 лв., представляваща разноски по делото, съобразно размер на
уважените искове.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ПК“ОБЕДИНЕНИЕ“ гр. Гулянци с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Никополския районен
съд държавна такса върху уважената част от исковете в размер на общо 219 лв. и разноски за вещо лице
в размер на 190 лв.
ПОСТАНОВЯВА на чл.242
ал.1 ГПК,
предварително изпълнение на решението в
частта на присъденото възнаграждение по чл.128 от КТ.
Решението подлежи на обжалване
пред ПлОС с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: