Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 02.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети юни
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Габриела Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №15564
по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №139240
от 11.06.2019г., постановено по гр.дело №2725/2019г. по описа на СРС, ГО, 61
с-в, са отхвърлени предявените от „Т.С.”ЕАД срещу „Н.9.“ООД искове с правно
основание чл.422 ГПК вр.чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите: 1240,69 лева-
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот- апартамент №4 в
гр.София, ул.“*******, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., с която сума
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение 19.07.2018г. до изплащането; 124,89
лева- мораторна лихва за периода от 16.07.2015г. до 02.02.2018г.; 96,25 лева
такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на
ищеца; 19,38 лева- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2015г. до 02.02.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 20.08.2018г. по гр.д.№47395/2018г. по описа
на СРС, 61 състав.
Решението е постановено
при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.“ООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
„Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия за стопански нужди в качеството
си на собственик на процесния топлоснабден имот. Твърди, че ответникът има
качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и дължи претендираните
суми за главници и лихви за забава. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения
срок не е подаден отговор от ответника по жалбата и в производството. В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника оспорва жалбата като
неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира
разноски във въззивната инстанция.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са по
реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.59 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, но по различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви.
Настоящият състав
не споделя мотивите на първоинстанционния съд в частта им, с която неоснователността
на иска с правно основание чл.59 ЗЗД е обоснована с наличие на облигационно
правоотношение по силата на закона и оттам- неприложимост на субсидиарният иск
за неоснователно обогатяване. По делото не се оспорва, а и от представените писмени
доказателства безспорно се установява, че ответникът е собственик на процесния апартамент.
Не се оспорва и фактът, че за процесния период не е сключен писмен договор за
доставка на топлинна енергия, както и твърдението на ищеца в исковата молба, че
ответникът относно процесния обект е "небитов клиент" по смисъла на §
1, т. 33а от ДР на ЗЕ по аргумент от противното на нормата на § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ /нова ДВ, бр. 54 от 2012г./. Предвид това качество на ответниците,
обстоятелството, че същите са собственици на процесния топлоснабден имот, не е
достатъчно за обосноваване на извод за съществуването на договор за търговска
продажба на топлинна енергия и както е приел първоинстанционният съд на
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, където е предвидено, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост са клиенти на
ТЕ. Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, въвеждаща писмената форма за
действителност на договорното правоотношение между топлопреносното предприятие
и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди /стопански нужди/, е
императивна- установеното в нея правило е задължително и не може да бъде
дерогирано от страните. Доколкото за процесния период между страните не е
налице писмен договор за доставка на ТЕ за небитови нужди, ползването на
топлинна енергия от "небитов клиент" е основание да бъде направен
извод за наличие на имуществено разместване, по силата на което потребителят се
е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите, които е следвало да
направи за доставената от ищеца топлинна енергия, а ищецът се е обеднил,
неполучавайки цената на услугата. Следователно за ищеца е налице възможността
да предяви иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
За да бъде
ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване обаче не е достатъчно да се установи само, че същият
е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е
ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца
топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи. Обогатяването на
едно лице се изразява в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в
намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи,
които той е трябвало да понесе. В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът
си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за
процесния имот, на който е собственик. По делото обаче не са ангажирани
доказателства за твърдяното ползване на процесния топлоснабден имот през
исковия период от ответника. За да е основателна претенцията, основана на
нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да се установи обогатяването на
ответника чрез консумирането на доставена топлинна енергия и спестяване на
разходи за нейното овъзмездяване, което е обусловено от установяване на факта
на ползване на имота. Ищецът следва да установи по реда на пълното и главно
доказване това релевантно за претенцията обстоятелство. При процесуалното
бездействие на ищеца и предвид правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, се налага извод, че съдът следва да приеме за ненастъпили
тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Отнесено към
разглежданата хипотеза това означава, че липсва елемент от фактическия състав
на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а именно- обогатяване от страна на ответника, поради
което предявеният иск е неоснователен. Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на
разноски в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение от 300 лева,
което е в минималния предвиден от закона размер.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№139240 от 11.06.2019г., постановено по гр.дело №2725/2019г. по описа на СРС,
ГО, 61 с-в.
ОСЪЖДА „Т.- С.“ЕАД с ЕИК:******* да заплати на „Н.9.“ООД с ЕИК*******
сумата от 300 (триста) лева- разноски
за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.“ООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/