Решение по дело №2668/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 297
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20191630102668
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

№ 297 / 13.8.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

  13.08.2020 година

град Монтана

 

                                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав :

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Силвия Георгиева и в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 2668 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

     

        

Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.432, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

         Ищецът “Р. (. Е., вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК 8., със седалище и адрес на управление: град С., пощ.код 1407, район Лозенец, бул.”Н. В.” 55, Е. 2., представлявано от Изпълнителния директор - А. В. А. - Изпълнителен директор и М. Т. П. – Прокурист твърди в исковата молба, че в законоустановения срок и на основание чл.415, ал.1 от ГПК предявява установителен иск относно вземания в общ размер от 1 072,24 лева. Твърди, че с Рамков договор № 1. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix / Visa Classic / MasterCard Gold / Visa Platinium / BILLA Visa Classic, "Р. (. Е. отпуснало на кредитополучателя Д.Ц.Г., кредитен лимит в размер на 1000 лева. Твърди, че разполага с лиценз за банкова дейност, поради което процесният договор за кредит е кредитна сделка. Договорът за банков кредит е търговска сделка по смисъла на чл.286, ап.2 от ТЗ във връзка с чл.1, ал.1, т.7 от Т3. Поддържа, че по силата на сключения договор – като частноправна последица от правното му действие – между страните по делото е възникнало валидно кредитно правоотношение. Съобразно този договор банката издава кредитна карта на името на картодържателя и одобрен кредитен лимит, съгласно правилата на Банката. Кредитният лимит се предоставя от банката по разплащателна сметка. Олихвяването се извършва ежемесечно, като дължимата възнаградителна лихва се събира в края на всеки месец за сметка на кредитния лимит. Използваната сума от кредитния лимит се олихвява с лихвен процент на годишна база. Всеки месец, Банката информира Картодържателя, чрез изготвено Извлечение, за: минималната погасителна вноска, срок на внасяне, извършени транзакции, начислени лихви, такси и комисионни. Срокът за плащане на минималната погасителна вноска е до 16-то число на месеца. Поддържа също, че картодържателят се задължава да обслужва редовно и в срок ползваната част от кредитния лимит в съответствие с информацията от Извлечението и условията по Договора. Твърди, че съгласно чл.79 и чл.86 от ЗЗД - кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжника не изпълни точно задължението си. При неизпълнение на парично задължение, картодържателят дължи законна лихва от деня на забавата. Твърди, че картодържателят е усвоявал многократно суми чрез издадената му кредитна карта от средствата, отпуснати по разплащателната му сметка. Поддържа, че на датите на падеж от 16.11.2018 г. до 16.04.2019 г. кредитополучателят не заплатил дължимите месечни анюитетни вноски (включващи главница и лихва) към банката в необходимия размер, което представлява случай на неизпълнение по Договора за кредит на основание чл.59, б."а” от Договора. Поради настъпване на случай на неизпълнение и във връзка с чл.59, б.”а" от Договора и във връзка с чл. 432 от Търговския закон, банката надлежно упражнила възникналото потестативно (преобразуващо) право да обяви (направи, трансформира) изцяло в предсрочно изискуем целия ползван кредит, уговорен като дължим в условията на разсрочено плащане (всички дължими от кредитополучателя на банката суми във връзка с кредита) и да постави длъжника в забава по отношение на предсрочно изискуемите вземания. В изпълнение на изискването на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), във връзка с горецитираните договорни клаузи, от страна на кредитора беше изготвено писмо за обявяване на случай на неизпълнение и предсрочно изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита по Рамков договор № 1. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix / Visa Classic / MasterCard Gold / Visa Platinium / BILLA Visa Classic от 31.08.2017 година. Твърди, че кредитополучателят Д.Ц.Г. е уведомен за предсрочната изискуемост на вземането по Рамков договор № 1. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix / Visa Classic / MasterCard Gold / Visa Platinium / BILLA Visa Classic от 31.08.2017 г., с писмо с изх.номер ИЗХ-001-31827/18.04.2019 г. Волеизявлението на банката, обективирано в изпратеното писмо, е редовно връчено на адресата, поради което е породило целените правни последици. Завършен е фактическият състав на обявяване на предсрочната изискуемост. Едностранната промяна в договореното отношение произтича от зачетена от правния ред причина. Невъзможностга за кредитора да получава обещаните му месечни вноски обуславят принципно установената възможност да изиска цялата сума и да използва всички правни средства, за да я събере. На 17.01.2019 г. е осчетоводена предсрочно изискуемост на вземанията на банката по Договора за кредит.

Ищецът твърди, че между страните е уговорена възнаградителна договорна лихва, като възнаграждение за ползването на предоставения кредит (граждански плод), съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ (чл.33 от Договора). Същата представлява цената на услугата, предоставена от банката; това е цената на стойността на капитала, който се отчуждава за временно ползване. Между страните е постигнато неустоечно съглашение - клауза за обезщетение за забава в размер на 10% на годишна база върху забавената дължима от Картодържателя сума (чл.47 от Договора) - с което предварително и отнапред е определен размерът на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита (отговорността на длъжника за пълно неизпълнение или ненадлежно изпълнение на задължението). Виновното неизпълнение на договорно задължение от страна на длъжника породи договорната му отговорност, която представлява вторично санкционно едностранно правоотношение между кредитора и длъжника. Задължените лица отговарят за всички материалноправни последици на забавата. В съдържанието на договорната отговорност се включва правото на кредитора и насрещното задължение на длъжника да обезщети вредите.

Твърди, че банката предприела действие за принудително събиране на вземанията си, като подала в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение. Впоследствие по образуваното ч.гр.д.№ 1492/2019 г. по описа на Районен съд - Монтана, била издадена заповед за изпълнение, по силата на която Д.Ц.Г. бил осъден да заплати дължимите по Договора за кредит суми. Правният интерес за предявяване на иска се обуславя от обстоятелствата, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което: да установи със сила на пресъдено нещо спрямо ответника съществуването на вземанията му, произтичащи от Рамков договор № 1. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix / Visa Classic / MasterCard Gold / Visa Platinium / BILLA Visa Classic от 31.08.2017 година, съгласно издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1492/2019 г. на Районен съд - Монтана, а именно: просрочена главница в размер на 1000,00 лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението - 30.05.2019 г. до окончателната плащане на главицата; просрочено редовна лихва в размер 50,11 лева, начислена за периода от 12.11.2018 г. до 16.01.2019 г. включително; 2,13  лева - изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 16.11.2018 г. до 16.01.2019 г. включително; изискуема такса в размер на 20,00 лева за периода от 8.12.2018 г. до 8.12.2018 г. включително. При условията на евентуално обективно съединяване, в случай че устанавителният иск по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК бъде отхвърлен като неоснователен, поради липса на предсрочно изискуемост на кредита, моли да бъде осъден ответника да заплати на „Р. (. Е. следните суми, представляващи изискуеми вземания по Рамков договор № 1. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix / Visa Classic / MasterCard Gold / Visa Platinium / BILLA Visa Classic от 31.08.2017 година, а именно: главница по месечни вноски с падежи от [падежът, следващ последната неплатена вноска в Извлечението от счетоводните книги] до датата на връчване на исковата молба на ответника и предсрочно изискуема главница в размер общо на 1 000 лв. ведно със законната лихва за забава върху претендираното вземане, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане. Твърди, че настоящата искова молба служи като покана за изпълнение, от който момент длъжникът изпада в забава. Исковата молба има характер на уведомление до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията му за главницата. Процесните вземания, претендирани с настоящия иск стават предсрочно изискуеми в хода на спорното искова производство в момента на връчване на ответника на настоящата искова молба. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д.Ц.Г. да заплати на "Р. (. Е., всички направени по настоящото дело разноски (платени държавни такси и хонорари за вещи лица), включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева на основание чл.7, ап.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.78. ал.8 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д.Ц.Г. xxx, чрез назначения му особен представител адвокат Д.И. xxx е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че исковите претенции са допустими. Заявява, че в качеството си на особен представител на ответника по делото, до настоящия момент няма установен контакт с него. Фактически констатации, възражения и изводи прави на основание приложените към исковата молба писмени доказателства. Заявява, че оспорва твърденията на ищеца, относно изпълнение на клаузите на чл.27 от Рамков договор № 1708182226З94850 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от 31.08.2017 година. Твърди, че преди започване на заповедното производство ответникът по делото е следвало да получи покана за доброволно плащане, от която да бъде информиран какви задължения има, за какъв период са и евентуално да предприеме действия за погасяването им. Трябвало е да му бъде даден срок, в който да ги погаси, с указания, че ако не погаси задълженията си, договорът ще бъде развален на основание чл.87 от ЗЗД и ще му бъде образуване дело и евентуално изпълнително производство за принудително събиране на задълженията му. Предназначението на поканата за доброволно изпълнение е да се даде възможност на длъжника да изпълни задължението си, което ще изключи необходимостта от разваляне на договора и предприемане на принудително изпълнение в тази насока. Следователно при така представени от ищеца писмени доказателства, без надлежно да бъде връчена и оформена покана за доброволно изпълнение и уведомяване за разваляне на договора, не установява задължения в полза на ищеца, поради което претенциите му срещу ответника за плащане са неоснователни.

Твърди, че от приложеното по делото писмо изх.№ИЗХ-001-31827/18.04.2019 г., относно предсрочна изискуемост по Рамков договор № 1. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от 31.08.2017 г. и приложен към него документ от „Български пощи” Е. е видно, че писмото не е получено лично от Д.Ц.Г., а е посочено, че същото не е потърсено в срок. Следователно, не е налице валидно уведомяване на ответника за настъпила предсрочна изискуемост на сумите по кредитната карта. Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж. Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето действие е необходимо длъжникът да е уведомен, т.е. изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК и във всички случаи кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Ето защо, поради неангажиране на доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит. Следователно, претенцията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита е неоснователна.

Ответникът поддържа, че по делото не е приложен погасителен план от който да бъде установено какъв е срока на процесния договор и какви суми се дължат от кредитополучателя. Задължително изискване, с оглед разпоредбите на чл.60 ал.2 от ЗКИ е кредитодателят да посочи броя на вноските, които не са издължени на договорените дати, както и общия размер на просрочената сума. Доказателства в тази насока не са представени по делото от ищеца. Следователно съдът не следва да уважава исковата претенция, било то и само за вноските с настъпил падеж, до постановяване на решението. В този смисъл е ТР 8/02.04.2019 г. на ОСГК на ВКС по тълк. Дело № 8/2017 г.

Поддържа и това, че процесният договор за кредитна карта е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн.ДВ, бр.18/05.03.2010 г./. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал.2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В конкретния казус са предявени претенции за допълнителни лихви и такси. Отговорността за лихва, предвидена с клаузите на договора, както и такси, по същество представляват обезщетение, дължимо при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по събиране на вземането. Счита, че с предявяване на горепосочените претенции се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания - редовна, лихва, наказателна лихва и такса, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Следователно посочените клаузи, на които ищецът основава претенциите си за допълнителни лихви и такса, се явяват нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по кредитното правоотношение.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Д.Ц.Г., която заповед е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, в резултат на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е сключен Рамков договор № 1. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix / Visa Classic / MasterCard Gold / Visa Platinium / BILLA Visa Classic, сключен между "Р. (. Е. и Д.Ц.Г.. Съгласно договора „Банката” е издала карта със срок на валидност три години, с разрешен кредитен лимит в размер на 1000 лева и заплащане на годишна лихва в размер на 17,9 %. От заключението на вещото лице В.П.Т. се установява, че ответникът Д.Ц.Г. е погасил от усвоената главница сумата от 212,19 лева. Вещото лице е установило, че от начислените договорни лихви ответникът е погасил 98,79 лева. Вещото лице е посочило в заключението си, че са останали незаплатени следните суми: 1000 лева – главница, 50,11 лева – договорна лихва, 2,13 лева – обезщетение за забава и 20,00 лева – такси.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и от заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебна експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. 

По делото е безспорно установено, че на 31.08.2017 година между страните е сключен Рамков договор № 1. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix / Visa Classic / MasterCard Gold / Visa Platinium / BILLA Visa Classic.

От заключението на вещото лице В.П.Т. се установява, че ответникът е изплатил сумата от 212,19 лева – част от главницата и от начислените договорни лихви - 98,79 лева. По делото няма доказателства, от които да е видно, че останалата част от главницата и договорните лихви са изплатени. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си да заплати сумите в уговорените в договора  срокове, но такива доказателства по делото не са представени. Кредитът е с настъпил падеж. От тук следва, че ответникът дължи връщане на останалата част от кредита, която видно от заключението на вещото лице Т. е в размер на 1000,00 лева и договорна лихва в размер на 50,11 лева.

Претенцията за лихва за забава върху непогасената част от главницата се явява основателна в заявения размера от 2,13 лева, както и 20,00 лева – такси – дължими за преразглеждане на кредитоспособността на ответника и за надвишаване на кредитния лимит.

Ето защо заявените искови претенции като основателни, следва да бъдат уважени.

Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 75,00 лева – разноски в заповедното производство и 675,00 лева - реализирани в настоящото производство разноски.

 

По горните съображения съдът

 

                                Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от “Р. (. Е., ЕИК 8., със седалище и адрес на управление: град С., пощ.код 1407, район Лозенец, бул.”Н. В.” 55, Е. 2., представлявано от Изпълнителния директор - А. В. А. - Изпълнителен директор и М. Т. П. – Прокурист към Д.Ц.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 1000,00 лева - представляваща главница по Рамков договор № 1. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix / Visa Classic / MasterCard Gold / Visa Platinium / BILLA Visa Classic, сумата от 50,11 лева – договорна лихва за периода от 12.11.2018 г. до 16.01.2019 г. включително, сумата от 2,13 лева – обезщетение за забава за периода от 16.11.2018 г. до 16.01.2019 г. включително, сумата от 20,00 лева - такси за периода от 8.12.2018 г. до 8.12.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 04.06.2019 година до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 11492/2019 година по описа на Районен съд – Монтана.

ОСЪЖДА Д.Ц.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на “Р. (. Е., ЕИК 8., със седалище и адрес на управление: град С., пощ.код 1407, район Лозенец, бул.”Н. В.” 55, Е. 2., представлявано от Изпълнителния директор - А. В. А. - Изпълнителен директор и М. Т. П. – Прокурист сумата от 75,00 лева – разноски в заповедното производство и 675,00 лева - реализирани в настоящото производство разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                             

 

 

 

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :