№. 260404 / 5.11.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№. 2520 по описа на РС-Монтана за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се конститутивен иск за унищожаване на договор за доброволна делба с правно основание чл.27, вр. с чл. 33, ал.1, изр. първо от ЗЗД.
Предявен е от К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx срещу ответника С.В.С., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, иск с петитум: да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде унищожен Договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот, сключен на 21.05.2020 г. между страните, вписан в Служба по вписванията-Монтана с вх.рег. №. 1427/21.05.2020 г., акт №. 106, том 2, имотна партида 106163-106165, като сключен при крайна нужда при явно неизгодни условия за К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
К.К.Д. и С.В.С. са били съсобственици при равни права на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор 48489.9.696/четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка девет точка шестстотин деветдесет и шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. община Монтана, област Монтана, одобрени със Заповед РД-18-29 от 05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед 18-3218 от 27.04.2015 г. на Началника на СГКК-Монтана, с адрес: г. у. К. №. 2. п. 3. кВ.м./триста деветдесет и един квадратни метра/, трайно предназначение на територията-урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване/до 10 м./, номер по предходен план: 2931,2932/две хиляди деветстотин тридесет и едно и две хиляди деветстотин тридесет и две/, квартал 59/петдесет и девет/, парцел XXII/двадесет и втори/, при съседни поземлени имоти с идентификатори:48489.9,159, 48489.9.158, 48489.9.183, 48489.9.182, 48489.9.163, 48489.9.162, заедно с намиращия се в имота самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.9.696.1.2/четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка девет точка шестстотин деветдесет и шест точка едно точка две/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. обшина Монтана, област Монтана, одобрени със Заповед РД-18-29 от 04.03.2006 г. на ИД на АК, последно изменение със заповед 18-3218-27.04.2015 г. на Началника на СГКК Монтана с адрес: г. у. К. №. 26, ет.1, намиращ се в сграда №. 1/едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.9.696 /четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка девет точка шестстотин деветдесет и шест/, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:2/две/, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на ниво 1:на същия етаж:48489.9.696.1.1, под обекта и над обекта-няма, на ниво 2: на същия етаж: 48489.9.696.1.1, представляваща съгласно документи за собственост североизточна сграда-близнак, на два етажа, със застроена п. 46,5 кВ.м./четиридесет и шест цяло и пет десети квадратни метра/, разгъната застроена п. от 93 кВ.м./деветдесет и три квадратни метра/ съгласно одобрен архитектурен проект, състояща се на първи етаж от кухня, дневна, баня-тоалетна и на втория етаж от две спални, с прилежащо мазе със светла п. от 10,73 кВ.м./десет цяло и седемдесет и три стотни квадратни метра/.
На 21.05.2020 г. между съсобствениците бил сключен договор за доброволна делба, по силата на който имотите са поставени в дял на ответника и той е станал техен изключителен собствениК. За уравняване на дела на ищеца същия е получил сумата от xxxx лВ./единадесет хиляди лева/, която му е била платена по банков път в деня на сделката.
Договорът за доброволна делба бил сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
В значителни периоди преди сключване на договора за делба ищецът Д. бил без работа, респ. без доходи, чрез които да осигурява издръжка на семейството и на себе си. Поради тази причина се е наложило да набави парични средства чрез заеми от трети лица. Чрез тях е посрещал най-належащите свои и на семейството си нужди. Преустановил е здравното си осигуряване. По някои от заемите е изпадал в просрочие, поради което се е налагало да погасява просрочените задължения чрез нови заеми. През м. май 2020 г. е изпаднал в просрочие по всичките си кредитни задължения.
Поради това състояние, ищецът е взел решение да осребри притежаваната от него ½ ид.ч. от по-горе описаните недвижими имоти, в резултат на което е сключил с ответника договора за доброволна делба от 21.05.2020 г. За това решение не е уведомил съпругата си, въпреки, че семейството му е живяло в същото жилище почти 20 г.
С договора за делба ищецът Д. се е съгласил за притежаваната от него ½ ид.ч. от делбените имоти да получи сумата от xxxx лВ., както и да предаде владението на ответника до 10.06.2020 г. Тази стойност обаче била многократно по-ниска от пазарната цена на имотите. Веднага след получаване на владението от ответника, същият е обявил процесните недвижими имоти за продажба на цена от 105 000,00 лВ.
Ищецът твърди, че ако не бил изпаднал в описаното по-горе състояние, той нито щял да вземе решение за сключване на договор за делба, нито да сключи договора при така уговорените неблагоприятни за него и семейството му условия. Ето защо процесният договор бил сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответната страна e постъпил писмен отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като неоснователен.
В отговора се твърди следното:
На първо място ответникът намира, че процесният договор за доброволна делба от 21.05.2020 г. е изцяло действителен и не страда от какъвто и да е пороК.
Към датата на сключване на договора за доброволна делба К.К.Д. не е бил в състояние на крайна нужда по смисъла на ЗЗД.
Делбата била направена по инициатива и с водещото участие на ищеца.
Предложението на сключване на сделката било отправено от К.Д. още януари 2020 г.-близо 5 месеца преди договора за доброволна делба, през който период ищецът е събирал необходимите документи.
В хода на разговорите и събирането на документите е възникнала идея той да продаде притежаваните от него идеални части в съсобствеността на бащата на ответника В. С. М., за което е получил и известна сума.
В крайна сметка К.К.Д. се е уговорил с В. С. М. да сключи договор за доброволна делба със сина на последния-ответника С.С..
Поддържа, че в периода, който предхожда сключването на договора, ищецът не е имал материални затруднения и такива затруднения не са го мотивирали да сключи сделката.
Към датата на договора ищецът не е имал спешна нужда от пари.
Поддържа, че действителната причина, поради която ищецът е завел настоящото дело е да изнудва С.В. за още пари.
На следващо място намира, че договорът не е сключен при неизгодни за ищеца Д. условия.
Оспорва, че за притежаваната от ищеца ½ ид.ч. от делбените имоти К.К.Д. е получил сумата от само xxxx лВ. за уравнение на дяловете. Страните по договора са определили сумата отчитайки получените от ищеца преди неговото сключване пари и вещи от наследствената маса.
На следващо място са отчели близката си родствена връзка, фактът, че до неговото сключване в продължение на почти 20 г.единствено К.К.Д. и неговото семейство са живяли безвъзмездно в целия имот, а също възрастта и състоянието на имота, в който ще бъде предаден, включително вещите, които допълнително ще бъдат изнесени.
След сключване на договора ищеца Д. и съпругата му са изнесли всички останали движими вещи от имота и са демонтирали всичко, което е могло да се демонтира, като по този начин са обезценили имота и твърдяната в исковата молба стойност на имота-105 000,00 лВ. не е вярна.
Наред със сумата от xxxx лВ.К.К.Д. лично и чрез съпругата си е получил за правата си от имота и други суми:
Преди сключване на договора: на 11.05.2020 г.- xxxx лВ. от бащата на ответника В. С. М., като част от цената за продажбата на притежаваните от ищеца идеални части в съсобствеността, за което има съставена разписка от същата дата;
Впоследствие двамата се договорили ищеца Д. да задържи получената сума в размер на xxxx лВ., с която да бъде намалена дължимата от С.С. сума за уравнение на дела на К.Д. по сключения между последните двама договор за доброволна делба.
След сключване на договора:
За извършените от семейството на ищеца подобрения, които последният не е успял да демонтира поради техния характер, след сключване на договора С.В.С. е заплатил на ищеца, чрез съпругата му сумата от xxxx лВ. по банкова сметка.
xxx, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
Съображенията на Районния съд са следните:
По делото са приобщени писмени доказателства, разпитани са свидетели в съдебно заседание, ищецът даде лични обяснения пред съда по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК, приети са заключения на вещите лица по назначените от съда съдебно-oценъчна и съдебно-графолична експертизи.
За да бъде уважена искова претенция с правно основание чл. 27, вр.с чл. 33, ал.1, изр. първо от ЗЗД, следва да са налице в кумулативност двете законови предпоставки за унищожаване на договора:1./ да е сключен поради крайна нужда и 2./ при явно неизгодни условия.
По първото основание за унищожаемост на договора- като сключен поради крайна нужда:
Съгласно Решение №. 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №. 4277/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията К. А.: Фактическият състав на понятието "крайна нужда" се състои от три елемента: състояние на крайна нужда, определено от такова състояние на субекта, което го принуждава да сключи сделката, наличието на причинна връзка между условието да се сключи сделката и самата сделка и сделката да е сключена при явно неизгодни условия. Според Решение 206 от 12.12.2019 г. на ВКС по гр.д.№. 1368.2018 г., състоянието на крайна нужда е липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основните потребности, например-за издръжка-лична или на семейството, за лечение, за плащане на изискуеми задължения и др., което състояние да е въздействало върху волята на страната по сделката, упражнявайки натиск и я е мотивирало да я сключи, като при нормални обстоятелства страната не Б. сключила сделката или поне не Б. я сключила при тези условия.
В процеса следва да се установи не просто наличието на крайна нужда у ищеца, а тя да е била налице именно към датата на сделката.
По делото не е спорно и е видно от приетите по делото доказателства, че :
Страните по делото са близки роднини-С.В.С. е племенник на ищеца.
На 21.05.2021 г. в гр.Монтана в изискуемата законна форма за действителност/писмена с нотариална заверка на подписите/ е сключен Договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот- Поземлен имот с идентификатор 48489.9.696/четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка девет точка шестстотин деветдесет и шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. община Монтана, област Монтана, одобрени със Заповед РД-18-29 от 05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед 18-3218 от 27.04.2015 г. на Началника на СГКК-Монтана, с адрес: г. у. К. №. 2. п. 3. кВ.м./триста деветдесет и един квадратни метра/, трайно предназначение на територията-урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване/до 10 м./, номер по предходен план: 2931,2932/две хиляди деветстотин тридесет и едно и две хиляди деветстотин тридесет и две/, квартал 59/петдесет и девет/, парцел XXII/двадесет и втори/, при съседни поземлени имоти с идентификатори:48489.9,159, 48489.9.158, 48489.9.183, 48489.9.182, 48489.9.163, 48489.9.162, заедно с намиращия се в имота самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.9.696.1.2/четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка девет точка шестстотин деветдесет и шест точка едно точка две/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. обшина Монтана, област Монтана, одобрени със Заповед РД-18-29 от 04.03.2006 г. на ИД на АК, последно изменение със заповед 18-3218-27.04.2015 г. на Началника на СГКК Монтана с адрес: г. у. К. №. 26, ет.1, намиращ се в сграда №. 1/едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.9.696 /четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка девет точка шестстотин деветдесет и шест/, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:2/две/, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на ниво 1:на същия етаж:48489.9.696.1.1, под обекта и над обекта-няма, на ниво 2: на същия етаж: 48489.9.696.1.1, представляваща съгласно документи за собственост североизточна сграда-близнак, на два етажа, със застроена п. 46,5 кВ.м./четиридесет и шест цяло и пет десети квадратни метра/, разгъната застроена п. от 93 кВ.м./деветдесет и три квадратни метра/ съгласно одобрен архитектурен проект, състояща се на първи етаж от кухня, дневна, баня-тоалетна и на втория етаж от две спални, с прилежащо мазе със светла п. от 10,73 кВ.м./десет цяло и седемдесет и три стотни квадратни метра/, сключен на 21.05.2020 г. между страните с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията-Монтана с вх.рег. №. 1427/21.05.2020 г., акт №. 106, том 2, имотна партида 106163-106165. Посочена е сумата, която ищецът следвало да получи за уравняване на дела си от 1/2 ид.ч- xxxx лВ.
В продължение на около 20 години ищецът е живял в жилището, предмет на договора за доброволна делба заедно със съпругата си към онзи момент-сВ. М. Д. и двете си деца.
Предвид, че към 21.05.2021 г.-датата на сключване на договора за доброволна делба, все още ищецът К.Д. не е бил разведен със съпругата си/това е станало с бракоразводно съдебно решение от 26.10.2020 г./ и имат две деца, то съдът намира, че ,,крайната нужда‘‘ следва да се прецени дали е налице, както индивидуално за ищеца, така и за членовете на неговото семейство.
На първо място, установи се, че инициативата за процесната сделка е била от страна на ищеца.
На следващо място, при личните си обяснения пред съда по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, ищецът призна, че не Б. казал, че се е чувствал притиснат.
Следва да бъде уточнено, че в процеса не бе установено ищецът Д., или някой от членовете на неговото семейство да са имали спешен здравословен проблем, нужда от операция и т.н. или някакво друго форсмажорно обстоятелство.
По делото се установи, че ищецът, в значителни периоди преди сделката е оставал без работа. Само по себе си обаче влошеното материално положение на ищеца не е достатъчно, за да се приеме, че към момента на сделката е бил изпаднал в крайна нужда. Такава нужда е налице, само ако е оказала сериозен натиск върху волята на лицето да реши да сключи сделката, без който натиск то не Б. я сключило или не Б. я извършило при конкретните условия и клаузи. Такъв натиск може да окаже единствено нужда, която е спешна и неотложна, която е свързана с тежка житейска ситуация, възникнала внезапно и непредвидимо, излизането от която е възможно единствено чрез спешна продажба на имота и да не е могла да бъде задоволена по друг начин. В този смисъл: Решение №. 452/25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №. 4277/2008 г. Решение №. 1645/21.07.2015 г. на САС по В.гр.д.№. 4698/2014 г.
Въпреки установеното до известна степен влошено материално състояние на ищеца Д. и семейството му, макар и без никаква конкретика в какво точно се изразява това ,,влошено материално състояние‘‘/ В този смисъл и показанията на сВ. М. В., че ,,финансовото и икономическото състояние на семейството станало много тежко‘‘/ и взетите от него няколко заема, не се установи ищецът да е имал спешна нужда от пари за неотложен, неотменим разход за себе си или за член от семейството му. Показанията на сВ. М. В., че: различни хора са й се обаждали и са я срещали в града, като са й съобщавали, че ищецът им дължи пари-суми от по 10,00 лВ.-20,00 лВ.-50,00 лВ., както и, че са й се обаждали от финансови институции и оператори, че К.Д. бил в просрочие, извън падежната дата, за ,,огромни суми‘‘ останаха изолирани и неподкрепени от останалата доказателствена съвкупност, поради което съдът не ги кредитира в тази част-съгласно чл. 172 от ГПК/сВ. е бивша съпруга на ищеца/. На следващо място не се установи ищецът Д. и да е бързал с продажбата на имота, тъй като сделката се е проточила във времето. Още повече пък, както съдът вече посочи по-горе, това не е бил единствения имот на ищеца-имал е още два, както и 2 МПС. Общоизвестно е, че в Република Б. много семейства живеят в тежки материално-битови условия и в недостиг на финансови средства. По делото обаче липсват доказателства за някакво събитие или обстоятелство, изискващи спешна и неотложна нужда от пари, обстоятелство, което не Б. могло да бъде преодоляно по друг начин освен чрез прехвърлянето на процесния имот.
Относно безработицата на ищеца, съдът намира, че донякъде същият сам се е поставил в това положение. Видно от приложената в заверен препис копие от трудова книжка на ищеца Д., последното отразено в нея тр. правоотношение е прекратено на 01.07.2018 г. на осн. чл. 325, ал.1, т.1 от КТ/ по взаимно съгласие/. Респективно ищецът сам се е съгласил да остане безработен, а оттам и без доходи.
Освен горното, се установи, че и след прекратяване на трудовото си правоотношение с ,,Ч. Е. Б.‘‘ АД на 01.07.2018 г. ищецът е работил. Видно от приложена справка от ТД на НАП за сключени от ищеца тр.договори, К.Д. е работил по трудови правоотношения за следните периоди: за период от 4 месеца- от 07.08.2019 г. до 05.12.2019 г.- в ,,СОТ-С. Т. за период от 4 месеца от 03.06.2020 г. до 08.10.2020 е работил в ,. С.Отново следва да се подчертае, че не бе установена никаква основателна причина ищецът да остава за дълги периоди от време без работа-нито здравословна, нито каквато и да било друга. Ищецът е млад и здрав, в трудоспособна възраст, поради което Б. могъл да престира труд.
Самият ищец призна пред съда, че е бил без работа само четири-пет месеца преди датата на сделката.
Освен това по делото бяха приети доказателства, видно от които ищецът Д. не се е явил на няколко конкурса за заемане на различни длъжности, до които е бил допуснат. От посоченото Б. могло да се заключи, че ищецът не е полагал достатъчна активност да си намери работа, или за определени периоди може Б. дори не е желаел да работи.
Само по себе си обстоятелството, че ищецът е вземал заеми не обуславя състояние на крайна, неотложна нужда от парични средства. По делото бяха приложени следните договори за заем: 1./договор за паричен заем от 28.08.2019 г./л.138 от делото/, сключен между В. И. И., ЕГН xxxxxxxxxx/заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 4 500,00 лВ.; 2./ договор за паричен заем от 23.09.2019 г./л.139 от делото/, сключен между С. Й. Д. ЕГНxxxxxxxxxx/заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 800,00 лв; 3./ договор за паричен заем от 10.10.2019 г./л.140 от делото/, сключен между М. Д. И., ЕГН xxxxxxxxxx/заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 2 650,00 лВ.; 4./ договор за паричен заем от 18.10.2019 г./л.141 от делото/, сключен между Ц. Д. Л., ЕГН xxxxxxxxxx/заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 3000,00 лВ.; 5./ договор за паричен заем от 17.11.2019 г./л.142 от делото/, сключен между Д. В. Н. ЕГН xxxxxxxxxx /заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 5000,00 лВ. и разписка за получена сума към него от 21.05.2020 г.;6./ договор за паричен заем от 20.11.2019 г./л.144 от делото/, сключен между Д. С. Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 2000,00 лВ.; 7./ договор за паричен заем от 02.03.2020 г./л.147 от делото/, сключен между А. П. А. ЕГН xxxxxxxxxx /заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 4 300,00 лВ. ; 8./ приложените на л. 145-146 от делото договор за паричен заем от 01.12.2019 г. сключен между Ц. Й. П., ЕГН xxxxxxxxxx и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx за сумата от 4 500,00 лВ. и разписка за получена сума към него от 21.05.2020 г.; 9./договор за паричен заем №. 36070924 от 31.10.2019 г. и 10./ договор за потребителски кредит, тип кредитна линия №. 3-990-6003-222911 от 26.03.2020 г. Първо- изобщо не е ясно за какво са били вземани тези заеми, респективно те биха могли да бъдат вземани. както за спешни и неотложни нужди, така и за различни развлечения, екскурзии, луксозни стоки и др., които ищецът иска да има на момента, но не може да си го позволи, както често се случва в живота. На следващо място всички заеми, взети от частни лица, са били падежирали преди сделката, като не се установи някой заемодател да е предприел действия по принудително събиране на сумите срещу ищеца Д., което означава, на първо място, че той най-вероятно е бил в състояние да ги върне и на следващо място, че не е бил ,,притиснат‘‘ от заемодателите, за да сключи доброволната делба. На следващо място, съгласно заключението на вещото лице З. единият от договорите за заем и разписка към него, а именно посоченият под т.8 по-горе, е неистински, като неносещ подписа на заемодателя Ц. Й. П.. Респективно това доказателство не следва да бъде зачетено от съда. Не следва да бъдат зачетени и следва да се изключат от доказателствата по делото и посочените под т.9 и т.10 по-горе-договор за паричен заем и договор за потребителски кредит тип кредитна линия, тъй като според вещото лице тяхната истинност не може да бъде потвърдена, а съгласно чл. 193, ал.3, изр. второ от ГПК доказателствената тежест за установяване на автентичността на оспорените документи е на представилата ги страна-ищеца.
На следващо място, що се касае до приложените на л. 153-166 от делото: договор за потребителски кредит №. **********/03.04.2019 г. и договор за потребителски кредит №. **********/19.12.2019 г., сключени между ,. Б. А. Б. и М. В. Д.: на първо място за тях важи същото, казано по-горе за взетите от ищеца заеми от частни лица-те са били изцяло изтекли и падежирали към 21.05.2020 г.; на следващо място, първият от посочените по-горе потребителски кредити е взет от бившата съпруга на ищеца-М. Д., като целеви- за покупка на стока, а именно компютърна конфигурация 1 бр. Посочената стока безспорно не е от първа необходимост, а покупката й води до съмнение въобще до колко точно е било затруднено материално семейството на ищеца към датата на сделката.
Свидетелят В. С. М. твърди в своите показания, че ищецът по никакъв начин не е демонстрирал, че е материално затруднен и няма доходи, от които да се издържа: ,,не е бил притиснат финансово. Пие си постоянно, кара си колата, аз съм го виждал по заведенията‘‘.
На следващо място, и преди и по време и след сделката, докато все още са били семейство, респективно едно домакинство, М. Д./бивша съпруга на ищеца/ е работила на постоянна работа, като редовно е получавала доходи. Към момента на сделката-21.05.2021 г. доходът й е бил около 1 000,00 лВ. Освен това същата през 2020 г. е получила и извънтрудови доходи от около 1 000,00 лВ. По този начин семейството не е било лишавано от постоянна издръжка.
Важно е да се уточни, че се установи, че процесният имот не е бил единствен за ищеца- същият е разполагал и със земеделска земя и къща в С. Челюстница, с които е могъл свободно да се разпорежда и да черпи дивиденти от тях, както и 2 бр. МПС.
В заключение съдът отново следва да напомни, че ищецът призна в съдебно заседание, че не се е чувствал притиснат, за да сключи сделката.
Така мотивиран, съдът намира, че към 21.05.2021 г.-датата на сключване на доброволната делба на наследствен имот, ищецът К.Д. не се е намирал в състояние на крайна нужда и такава не го е мотивирала да прехвърли дела си и то при тези условия.
По второто основание за унищожаемост на договора-като сключен при явно неизгодни условия:
Съгласно Решение №. 26 от 30.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №. 151/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. Ц.: Явно неизгодни условия по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗЗД при сключването на договор, в най-често срещания случай са налице тогава, когато има явна, очевидна нееквивалентност между насрещните престации по договора, при наличие на много съществена разлика между действителната стойност на вещта и цената й по договора. Преценката за това следва да е конкретна и комплексна. При извършването й несъмнено следва се вземат предвид най-вече действителното фактическо и правно състояние на вещта - с оглед установяване действителната й стойност към момента на сключването на договора, която да се съпостави с уговорената в него цена. Освен това следва да се имат предвид и всички останали клаузи на договора (ако има такива) и уговорените в тях модалитети или други (освен основните) насрещни договорни задължения, които се отразяват и са от значение за еквивалентността на престациите им по договора.
Съгласно заключението на вещото лице Р. по допуснатата от съда съдебно-оценъчна експертиза, което съдът напълно кредитира, като обосновано, компетентно и безпристрастно изготвено, пазарната цена на целия процесен имот е в размер на 53 708,00 лВ., респективно на 1/2 ид.ч. от него, предмет на договора за доброволна делба от 21.05.2020 г. е в размер на 26 854 лВ.
На първо място обаче следва да бъде взето предвид, че процесната сделка не е покупко-продажба на идеална част, а договор за доброволна делба и дадената сума е само за уравняване на дяловете. На следващо място в договора от 21.05.2021 г. е удостоверено следното:,, К.К.Д. заяви, че е съгласен да не получи дял от описания имот, тъй като е получил и други вещи от наследствената маса, като за уравнение на дяловете К.К.Д. получава сумата от xxxx лВ.‘‘. Следва да бъде взета предвид и роднинската връзка между страните/ ответникът е племенник на ищеца/, тъй като при толкова близки роднински отношения честа практика е, поради презумпцията за близост и доверие между съконтрахентите да се правят взаимни отстъпки между страните, или пък, както в случая, плащането да се осъществява не наведнъж, а на етапи, ако не е налице възможност за еднократно плащане. Често при тези сделки близките отчитат и техните предхождащи отношения, правени услуги в миналото, емоционални мотиви и т.н. Респективно сделките между роднини са от по-особена категория и следва да бъдат третирани по-различно от обикновените сделки между непознати субекти-в подкрепа на тази теза е и разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК-забрана за допустимост на свидетелски показания за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000,00 лВ., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия,по съребрена линия до четвърт степен и по сватовство до втора степен включително.
Вън от гореизложеното, посочената сума от xxxx лВ. не е единствената, получена от ищеца Д. във връзка с договора за доброволна делба. Ищецът сам в съдебно заседание признава при изслушване на личните му обяснения по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК, че е получил 17 000,00 лВ.,по делбата, като склонил общо да получи за уравнение на дяловете 30 000,00 лВ. Тъй като когато страна признае неизгоден за нея факт-в случая, че ищецът е получил общо 17 000,00 лВ./а не xxxx лВ./ по доброволната делба, този факт поради неоспорването му се счита за установен и не се нуждае от по-нататъшно доказване.
Относно сумата от 13 000: на дата 04.08.2020 г. било сключено споразумение между все още тогава съпругата на ищеца- сВ.М. В. Д. и ответника. В т.3 от същото е посочено, че С.В.С. е длъжен да възстанови на М. Д. част от стойността на подобренията в имота , а именно сумата от xxxx лВ. Не се спори,че сумата е преведена с преводно нареждане от 11.08.2020 г. Видна е връзката на това споразумение и преведената сума от xxxx лВ. с процесния договор за доброволна делба, тъй като същата е изрично упомената в споразумението.
На следващо място, сумата от xxxx лВ. е посочено, че е за направени от семейството на ищеца подобрения в прехвърления имот, които са се отразили при определяне на пазарната стойност на имота.
По-нататък сВ. М. Д. твърди в своите показания:аз не съм получила и стотинка.... не съм видяла пари.....не не съм получила нищо‘‘. Посоченото навежда на извода, че и тази сума от xxxx лВ. реално е била усвоена от ищеца Д. и е във връзка с доброволната делба.
На следващо място в своите показания сВ.В. С. потвърди пред съда, че ищецът след сделката му е поискал още xxxx лВ. по нея, като след като са били преведени им е предал ключовете за имота. Именно това са и преведените пари по споразумението с бившата съпруга на ищеца. Общата сума, дадена на ищеца от този свидетел и ответника е 30 000,00 лВ. Свидетелят категорично потвърди, че тези допълнителни xxxx лВ. реално са за уравнение на дяловете по договора за доброволна делба.
Предвид горното, съдът намира, че реално получената сума по договора за делба е в общ размер от 30 000,00 лВ., което е дори над пазарната цена на дела на ищеца от 26 854,00 лВ. Респективно не са налице явно неизгодни за ищеца условия по договора и същият не е бил ощетен.
За пълнота съдът следва да посочи, че дори да бе получена само сумата от 17 000,00 лВ. от ищеца за уравняване на дела му, то пак, предвид всички обстоятелства по делото не биха били налице явно неизгодни условия, тъй като на първо място ищецът е получил и други движими вещи от наследствената маса и на следващо място, получената сума е много над половината от пазарната цена на дяла.
Във връзка с твърденията на ответната страна, че съдът следва да зачете като меродавна пазарната цена на процесния имот в приложения на л. 135 от делото предварителен договор за покупко-продажбата му от 29.12.2020 г./94 000,00 лВ./, а не тази, посочена в заключението на вещото лице по СОЕ: на първо място, този договор е предварителен и не е станал окончателен, не е породил правни последици, респективно това не е окончателната продажна цена. На следващо място, този предВ. договор е сключен много след процесния договор за доброволна делба-седем месеца по-късно. На трето място, предВ. договор е сключен между други лица, а не между същите страни, както по настоящото дело. На последно място, както вече съдът посочи по-горе в мотивите си, в процеса не се касае за унищожаване на договор за покупко-продажба на имот, а на договор за доброволна делба. Поради всичко изложено, съдът не намира за меродавна посочената в този предварителен договор продажна цена като правилната пазарна цена на процесния имот и не следва да бъде вземана предвид.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че и втората предпоставка за унищожаемост на договора за доброволна делба- като сключен при явно неизгодни условия не е налице.
Относно откритата процедура за оспорване на истинността на частни свидетелстващи документи по реда на чл. 193-194 от ГПК:
Бе направено оспорване от ответната страна на следните доказателства: 1./договор за паричен заем от 28.08.2019 г./л.138 от делото/, сключен между В. И. И., ЕГН xxxxxxxxxx/заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 4 500,00 лВ.; 2./ договор за паричен заем от 23.09.2019 г./л.139 от делото/, сключен между С. Й. Д. ЕГНxxxxxxxxxx/заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 800,00 лв; 3./ договор за паричен заем от 10.10.2019 г./л.140 от делото/, сключен между М. Д. И., ЕГН xxxxxxxxxx/заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 2 650,00 лВ.; 4./ договор за паричен заем от 18.10.2019 г./л.141 от делото/, сключен между Ц. Д. Л., ЕГН xxxxxxxxxx/заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 3000,00 лВ.; 5./ договор за паричен заем от 17.11.2019 г./л.142 от делото/, сключен между Д. В. Н. ЕГН xxxxxxxxxx /заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 5000,00 лВ. и разписка за получена сума към него от 21.05.2020 г.;6./ договор за паричен заем от 20.11.2019 г./л.144 от делото/, сключен между Д. С. Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 2000,00 лВ.; 7./ договор за паричен заем от 02.03.2020 г./л.147 от делото/, сключен между А. П. А. ЕГН xxxxxxxxxx /заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 4 300,00 лВ. ; 8./ приложените на л. 145-146 от делото договор за паричен заем от 01.12.2019 г. сключен между Ц. Й. П., ЕГН xxxxxxxxxx и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx за сумата от 4 500,00 лВ. и разписка за получена сума към него от 21.05.2020 г.; 9./договор за паричен заем №. 36070924 от 31.10.2019 г. и 10./ договор за потребителски кредит, тип кредитна линия №. 3-990-6003-222911 от 26.03.2020 г.
Съгласно заключението на вещото лице З. по назначената от съда съдебно-графологична експертиза, което съдът изцяло кредитира, като професионално и обективно изгответно и като неоспорено от страните: документите, посочени в т. от 1 до 7 по-горе- са истински и са съставени от лицата, които са посочени като техни издатели. Поради изложеното следва да бъде признато за установено от съда, че оспорването не е доказано.
На следващо място вещото лице е категорично, че договорът за заем, посочен в т. 8 по-горе и разписка за получена сума към него, не са подписани от посочената като заемодател Ц. Й. П., ЕГН xxxxxxxxxx. Това означава, че тези документи, съгласно чл. 194, ал.2 от ГПК, следва да бъдат прогласени за неистински от съда. Неистински/подправен/ документ означава, че той не е издаден/подписан/ от лицето, което е посочено в него като негов автор/издател/. На следващо място, съгласно чл. 194, ал.3 от ГПК, тези документи, ведно с препис от настоящото решение следва да се изпратят на РП-Монтана за преценка има ли извършено престъпление.
Що се касае до посочените в т.9 и т.10 договори, предвид, че тяхната истинност е оспорена от ответната страна и те не носят нейния подпис и съгласно чл. 193, ал.3, изр. второ, то съдът намира, че тъй като не бе установена категорично в процеса тяхната истинност, което е в доказателствена тежест на ищеца, то тези документи следва да се изключат от доказателствената съвкупност по делото.
Водим от горното,съдът намира, че искът, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
При този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, съобразно чл. 78, ал.3 от ГПК, направените деловодни разноски от него в пълен размер-така, както са посочени в приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx срещу С.В.С., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx иск с правно основание чл.27, вр.с чл. 33, ал.1, изр. първо от ЗЗД за унищожаване на Договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот- Поземлен имот с идентификатор 48489.9.696/четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка девет точка шестстотин деветдесет и шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. община Монтана, област Монтана, одобрени със Заповед РД-18-29 от 05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед 18-3218 от 27.04.2015 г. на Началника на СГКК-Монтана, с адрес: г. у. К. №. 2. п. 3. кВ.м./триста деветдесет и един квадратни метра/, трайно предназначение на територията-урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване/до 10 м./, номер по предходен план: 2931,2932/две хиляди деветстотин тридесет и едно и две хиляди деветстотин тридесет и две/, квартал 59/петдесет и девет/, парцел XXII/двадесет и втори/, при съседни поземлени имоти с идентификатори:48489.9,159, 48489.9.158, 48489.9.183, 48489.9.182, 48489.9.163, 48489.9.162, заедно с намиращия се в имота самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.9.696.1.2/четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка девет точка шестстотин деветдесет и шест точка едно точка две/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. обшина Монтана, област Монтана, одобрени със Заповед РД-18-29 от 04.03.2006 г. на ИД на АК, последно изменение със заповед 18-3218-27.04.2015 г. на Началника на СГКК Монтана с адрес: г. у. К. №. 26, ет.1, намиращ се в сграда №. 1/едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.9.696 /четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка девет точка шестстотин деветдесет и шест/, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:2/две/, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на ниво 1:на същия етаж:48489.9.696.1.1, под обекта и над обекта-няма, на ниво 2: на същия етаж: 48489.9.696.1.1, представляваща съгласно документи за собственост североизточна сграда-близнак, на два етажа, със застроена п. 46,5 кВ.м./четиридесет и шест цяло и пет десети квадратни метра/, разгъната застроена п. от 93 кВ.м./деветдесет и три квадратни метра/ съгласно одобрен архитектурен проект, състояща се на първи етаж от кухня, дневна, баня-тоалетна и на втория етаж от две спални, с прилежащо мазе със светла п. от 10,73 кВ.м./десет цяло и седемдесет и три стотни квадратни метра/, сключен на 21.05.2020 г. между страните с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията-Монтана с вх.рег. №. 1427/21.05.2020 г., акт №. 106, том 2, имотна партида 106163-106165, като сключен при крайна нужда при явно неизгодни условия за К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx-като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на С.В.С., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx сумата от общо 2 467,92 лВ. деловодни разноски по гр.д.№. 2520/2020 г.по описа на РС-Монтана, съгласно приложен на л.235 от делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.194, ал.2 от ГПК, че:
I.- оспорването на истинността следните документи: 1./договор за паричен заем от 28.08.2019 г./л.138 от делото/, сключен между В. И. И., ЕГН xxxxxxxxxx/заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 4 500,00 лВ.; 2./ договор за паричен заем от 23.09.2019 г./л.139 от делото/, сключен между С. Й. Д. ЕГНxxxxxxxxxx/заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 800,00 лв; 3./ договор за паричен заем от 10.10.2019 г./л.140 от делото/, сключен между М. Д. И., ЕГН xxxxxxxxxx/заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 2 650,00 лВ.; 4./ договор за паричен заем от 18.10.2019 г./л.141 от делото/, сключен между Ц. Д. Л., ЕГН xxxxxxxxxx/заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 3000,00 лВ.; 5./ договор за паричен заем от 17.11.2019 г./л.142 от делото/, сключен между Д. В. Н. ЕГН xxxxxxxxxx /заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 5000,00 лВ. и разписка за получена сума към него от 21.05.2020 г.;6./ договор за паричен заем от 20.11.2019 г./л.144 от делото/, сключен между Д. С. Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 2000,00 лВ.; 7./ договор за паричен заем от 02.03.2020 г./л.147 от делото/, сключен между А. П. А. ЕГН xxxxxxxxxx /заемодател/ и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx/заемополучател/ за сумата от 4 300,00 лВ. - не бе доказано;
II.- изключва от доказателствата по делото, тъй като истинността им не бе установена категорично, следните частни документи: 1./договор за паричен заем №. 36070924 от 31.10.2019 г. и 2./ договор за потребителски кредит, тип кредитна линия №. 3-990-6003-222911 от 26.03.2020 г.;
III.- частни документи, приложени на л.145-146 от делото- договор за паричен заем от 01.12.2019 г. между Ц. Й. П., ЕГН xxxxxxxxxx и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx за сумата от 4 500,00 лВ. и разписка за получена сума към него от 21.05.2020 г. са неистински, като неподписани от посочената като заемодател Ц. Й. П., ЕГН xxxxxxxxxx.
Разпорежда на осн. чл. 194, ал.3 от ГПК приложените на л. 145-146 от делото договор за паричен заем от 01.12.2019 г. сключен между Ц. Й. П., ЕГН xxxxxxxxxx и К.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx за сумата от 4 500,00 лВ. и разписка за получена сума към него от 21.05.2020 г., заедно с препис от решението да се изпратят на Районна прокуратура-Монтана.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: