№ 1693
гр. Варна, 07.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно
гражданско дело № 20213100501610 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:47 часа се явиха:
Въззивникът МБАЛ ВАРНА към ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ – ГР.
СОФИЯ, редовно призован, представлява се от Ю.К. Д. Г. И АДВ. В.С., редовно
упълномощени и приети от съда от преди.
Въззиваемата страна ЕНЧ. П. Д., ЕК. ЕНЧ. Д. И ПЛ. ЕНЧ. Д., редовно призовани,
не се явяват лично, представляват се от АДВ. М.Р., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Ю.К Г.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
1
Съгласно мотивите на определение № 2314/01.07.2021 г.
Ю.К Г.: Поддържам жалбата. Оспорвам отговора на въззивната жалба. Нямам
възражения по доклада. Няма да соча други доказателства.
АДВ. С.: Поддържам жалбата. Оспорвам отговора на въззивната жалба. Нямам
възражения по доклада.
АДВ. Р.: Оспорвам жалбата и поддържам отговорите. Нямам възражения по доклада.
Няма да соча други доказателства. Няма да представям списък с разноски.
Ю.К Г.: Представяме списък с разноските и доказателства за извършването им.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представеният от въззивната страна списък по чл.
80 ГПК, ведно с доказателства за сторени разноски.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Ю.К Г.: Моля да отмените първоинстанционното решение. Считаме, че същото е
неправилно и незаконосъобразно и е постановено при съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила. Считаме, че със същото е присъдено
несправедлив и прекомерен размер на обезщетенията за ищците, който не съответства на
действително претърпените от тях нематериални вреди.
АДВ. С.: С оглед изложеното в отговора от въззиваемата страна бих искал да
отбележа, че безспорно установено по делото беше, че основна вина за случилото се пътно-
транспортно произшествие е на пострадалата Д. - работник във Военномедицинска
академия. Основният въпрос, който следва да се разглежда е, налице ли е груба небрежност
или не, както и справедливият размер на съответното обезщетение. Самата технология на
пътно-транспортното произшествие предполага една трайна запознатост на пострадалата с
пътно-транспортния участък, по който тя пътува всеки ден, нейният автомобил не е първия
за деня, който е пътувал по този маршрут и освен това, след като е тръгнал автомобилът тя е
спряла, взела е ученик на стоп и е продължила, т.е. в този момент са налице действия по
2
спиране въпреки, че тя е запозната с обстановката и е могла да възприеме това, което се
случва. Както колегите казват на стр. 21 „Безспорно е налице и допуснато нарушение по
смисъла на чл. 20 от Закона за движението по пътищата.“
С оглед изложеното моля да отмените първоинстанционното решение и да ни дадете
срок за писмени бележки.
АДВ. Р.: Моля на база цялостен анализ на доказателствата да направите извод за
неоснователност на въззивната жалба. Считам, че пъровоинстанционния съд е изпълнил
процесуалните си задължения да обсъди обективно и в цялост всички доказателства, като
моля да споделите неговите фактически и правни изводи, като считам, че същите са резултат
на стриктно изпълнение на задълженията.
Има два основни въпроса в настоящия процес, като единия от тях е за
неоснователност на твърденията във въззивната жалба, свързано с наличие на груба
небрежност в конкретния случай. За да бъде даден отговор на този въпрос, както сме
посочили в отговора, следва внимателно да се изследват конкретните причини, довели до
настъпване на пътния инцидент на въпросния пътен участък, т.е. изясняване на механизма
на ПТП и водещите фактори за настъпването му. Техния анализ дава основание да се
приеме, че в конкретния случай В. Д. като водач на автомобила си, с който е пътувала по
обичайния маршрут на път за работа или за дома й, не е допуснала груби нарушения на
правилата за движение по пътищата, оттам и не са налице и условията и предпоставките за
извод по чл. 201, ал. 2 КТ. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е анализирал
гласните доказателства и в частност показанията на свидетелите Х.Д., Т.Ж., А.А., които са
били подложени редом с писмените такива на един внимателен експертен анализ, които
очертават следната картина и причини за настъпване на инцидента: Зимен ден, заледен
пътен участък, снежна покривка, която е покривала не само пътя, но и банкета, непочистено
платно за движение, неопесачен и нелугиран пътен участък, невъзможност за възприятие на
всички водачи, движещи се в този пътен участък в този момент да отграничат края на
платното за движение от банкета. В тази връзка акцентирам вниманието на показанията на
водача на автобуса и на свидетеля Х.Д., возещ се в автомобила на Д., които са категорични,
че в него момент, именно с оглед неизпълненията на задълженията на стопанина на пътя да
го поддържа съобразно изискванията – да го почиства и обезопасява чрез лугиране и
опесачяване, не е позволявал не само на Д., а и на който и да е от участниците да разбере
къде е края на платното за движение. Именно анализът на техните показания и най-вече тези
на Х.Д., че автомобилът е попаднал в дупка, констатациите от огледния протокол и изводите
на експертите, дават основание да се приеме, че единствената причина, която е довела до
резултата е свързана с невъзможността на Д. да възприеме края на платното за движение,
попадане на предното дясно колело в банкета, оттам и ротацията на автомобила и въпреки
съответните опити да овладее автомобила, предвид близостта с насрещно движещия се
автобус се е стигнало до този инцидент.
3
Считам, че основната, водеща причина за напускане на автомобила на платното за
движение и стъпването на банкета, е неизпълнението на задължението на лицата,
оторизирани да стопанисват пътя и да го поддържат. Касае се за допуснато нарушение по
смисъла на чл. 3 от ЗДвП именно от стопанина на пътя, респективно на лицата, на които е
възложена поддръжката. Затова и не могат да бъдат споделени доводите, че трудовата
злополука е настъпила преимуществено заради действия, респективно бездействия на
работника.
Естествено е, че има допуснато нарушение от страна на водачката Д. на чл. 20, ал. 2,
изр. 1 ЗДвП, което обаче по никакъв начин не може да сочи за съществен принос за
настъпване на резултата, което както отбелязах е неизпълнение на задълженията на
длъжностните лица по поддръжката на пътя.
Д. е водач с дългогодишен стаж и ако пътния участък беше почистен, по никакъв
начин не може да се счита и да се приеме, че би допуснала загуба на управление и
напускане на платното за движение при все, че тя познава добре този пътен участък, движи
се ежедневно по него до местоработата си, като искам да подчертая, че състоянието на
платното за движение към момента на инцидента е създавало реална предпоставка други
водачи, пътуващи по този път в този момент да загубят контрол върху управлението на
автомобилите си по идентичен начин.
На второ място, във връзка с довода във въззивната жалба свързан с това, че
увеличената скорост, с която Д. се е движила е довела до загубата на контрол върху
автомобила, считам за неоснователен и не може да бъде споделен по следните съображения:
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, именно въззивниците в
настоящата инстанция, следваше при условията на главно пълно доказване да докажат това
възражение. Това възражение не беше доказано и не бе установено в процеса Д. да се е
движила с конкретна величина на скоростта. В тази посока моля да приемете и до известна
степен противоречивите констатации на двамата експерти, тъй като и двамата са
категорични, че показанията на скоростомера фиксирани в резултат на удара, по никакъв
начин не могат да бъдат приети за меродавни с оглед обстоятелството, че в момента на
удара, в резултата на напускането на платното и от последвалата ротация автомобилът,
въпреки желанието на Д. е продължил да се движи странично на платното за движение
независимо, че тя правилно е контрирала с волана. При това положение съвсем закономерно
е било тя да се опитва с подаване на газ да овладее автомобила и да избегне
съприкосновение с насрещно движещия се. При това минимално сцепление на колелата с
пътната настилка и лекото подаване на газ, води до увеличаване на предавателното число,
отчитане на по-високи обороти, но не и до реално постъпателно движение на автомобила,
така че и тази величина в никакъв случай, съобразно констатациите на вещите лица не е
меродавна.
4
Моля да приемете, че даже и да беше установено в процеса движението със скорост
80 км/ч, то по никакъв начин с оглед мястото, на което настъпва инцидента, а именно прав
участък при все, че Д. преди това със същата скорост се е движила и е взела завоя успешно
без да се ротира автомобила, ми дава основание да поддържам, че не е имало пречка при
тази величина на скоростта тя да продължи праволинейното си движение и да достигне до
мястото, до което е пътувала и само и единствено невъзможността да възприеме края на
платното и напускането му, е довело до пътния инцидент, а не движението с несъобразена
скорост.
Моля да приемете и възражението ми в тази посока, че се прави опит пред
настоящата въззивна инстанция за първи път да се въведат нови доводи, свързани с нови
възражения, което изрично сме посочили във въззивната жалба. На практика е недопустимо
с оглед изискванията на чл. 266, ал. 1 ГПК, за първи път тук пред настоящата инстанция,
след изтичане на въпросните преклузии с отговора на първата инстанция да се твърди, че
именно движението с такава скорост, след ротиране на автомобила не е позволило на
водачката да го овладее, каквито доводи и твърдения не са били релевирани своевременно и
надлежно в процеса.
Поддържам и всички доводи в отговора на въззивната жалба, където подробно сме
аргументирали нашата теза и сме дали конкретен отговор на поставените във въззивната
жалба въпроси. Моля да ги приемете като част от защитната ми пледоария пред настоящата
инстанция.
Моля да оставите в сила първоинстанционното решение, като приемете, че то не
страда от каквито и да е пороци, които да налагат неговото изменение.
АДВ. С. (реплика): С оглед на факта, че колегата твърди, че едва сега, за първи път
навеждаме доводи и аргументи в посока, че скоростта на автомобила е била 80 км/ч, бих
искал да отбележа, че това е направено от нас още в отговора на исковата молба. По
отношение на това, дали скоростта е била 80 км/ч и дали вещите лица са го установили или
не, безспорно на зададен от нас въпрос каква е скоростта, вещите лица отговарят, че е към
80 км/ч. Нещо повече, при зададен от нас въпрос, дали в снимковия албум от самото
местопроизшествие щетите по автомобила говорят за такава скорост, вещото лице потвърди,
че тези щети върху автомобила, вероятно съответстват на тази скорост.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от правна и фактическа страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на пълномощниците на въззивната страна в 7-дневен срок и
пълномощника на въззиваемата страна в 10-дневен срок, считано от изготвяне на съдебния
протокол да представят писмени бележки по делото.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:07 часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6