Р Е Ш Е Н И Е
№475 16.11.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
десети ноември .2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №594 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО вр. с чл. 128 от АПК, образувано по жалба
на В.Г.Х. против Решение № 1040-23-7/25.02.2020г на Директор ТП НОИ Стара Загора, с което е
потвърдено Разпореждане №232-00-1045-3/31.12.2019г на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП НОИ Стара Загора за отказ да бъде отпускане
парично обезщетение за безработица на основание чл.10 от КСО - Осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.
С
Разпореждане №232-00-1045-3/31.12.2019г, Ръководителя на осигуряването
за безработица ТП НОИ Стара Загора отказва отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО по заявление №232-00-1045/24.09.2019г, подадено от
Х. въз основа на прекратено правоотношение по чл.71 ал.1 от КТ на 20.09.2019г,
поради липсата на данни за подадени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ за сключен
трудов договор и неговото прекратяване от страна на работодателя „ГЛОБАЛ ГРУП
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД. При проверка е констатирано, че за лицето не е възникнало
основание за осигуряване предвид разпоредбата на чл.10 ал.1 от КСО при
осигурител „ГЛОБАЛ ГРУП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД.
След подаване на заявлението с Заповед №1/19.09.2019г за прекратяване на
срочното трудово правоотношение, считано от 20.09.2019г, е извършена проверка в
информационната система на НОИ и е установено, че в Регистъра на трудовите
договори липсват данни за сключване и прекратяване на представения от Х. трудов
договор, както и в Регистъра на осигурените лица в осигурителя „ГЛОБАЛ ГРУП
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД за периода от 12.08.2019г до 20.09.2019г. Поискано е от ТП
НОИ София-град да бъде извършена проверка относно установяване на
осигурителните права на заявителя – упражнявал ли е трудова дейност и
възникнало ли е за него основание за осигуряване предвид чл.10 ал.1 от КСО. За
целта производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е
спряно с Разпореждане № 232-00-1045-1/11.10.2019г. на ръководител на
осигуряването за безработица. / стр.23/. С констативен протокол №
КП-5-21-00680561/19.11.2019г за извършена проверка поразходите на ДОО на Глобал
Груп Интернешънъл ЕООД е установено, че Х. е назначен, съгласно сключен трудов
договор №3/12.08.2019г на основание чл.10 ал.1 от КТ с изпитателен срок от 6
месеца, на пълно работно време на длъжността „бизнес консултант – информационни
технологии“. Постъпил е на работа на 12.08.2019г. Със заповед №1 от 19.09.2019г
трудовото правоотношение на лицето е прекратено, считано от 20.09.2019г на
основание чл.79 ал.1 от КТ. По данни от информационната система на НОИ се
установило, че Х. няма подадена уведомление по чл.62 ал.5 от КТ за сключен
трудов договор и за неговото прекратяване от страна на работодателя към момента
на проверката – започнала на 28.10.2019г и приключила на 19.112019г. Цитирани
са разпоредбите на чл.63 ал.1 от КТ относно задължението на работодателя да
предостави екземпляр на работника от подписания от двете страни трудов договор
и копие на уведомлението за регистрацията му по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от
НАП, както и забраната за работодателя да допуска до работа работника преди да
му предостави трудовия договор и уведомлението. Предвид неизпълнение на тези
задължения на осигурителя е дадено предписание за заличаване на данните по реда
на чл.5 ал.4 от КСО за периода от 12.08.2019г до 20.09.2019г. Предвид
цитираните разпоредби на КТ не е възникнало основание за осигуряване по смисъла
на чл.10 от КСО. На 01.11.2019г в хода на проверката, извършвана от ТП НОИ
София-град, пълномощника на осигурителя Глобал Груп Интернешънъл ЕООД / стр.41
по делото/ декларира под страх от наказателна отговорност, което означава, че
декларацията е годно средство за доказване до установяване на противното, че Х.
е постъпил на работа, но онлайн магазина няма физическо място на работа.
Работното му време е пълно от 08.30ч до 17.30ч, трудовото възнаграждение се
изплаща в брой, нает е по препоръка на друго лице, има висше образование,
размера на възнаграждението е 1804лв., а длъжността е бизнес-консултант.
Освободен поради не справяне с работата. Представя към декларацията си трудов
договор №03/12.08.2019г с посочена дата на постъпване 12.08.2019г, неподписан
от работника, но подписан и подпечатан от работодателя, както и фишовете за
заплати, и извлечение от платежната
ведомост, които ответника не прилага по преписката, но същите са представени и приети в хода на съдебното
дирене от жалбоподателя.
С разпореждане №
232-00-1045-2/17.12.2019г на ръководител на осигуряването за безработица,
производството по заявлението на Х. е възобновено, а обжалваното разпореждане
№232-00-1045-3/19.1.2019г е постановено въз основа на фактите и правните
мотиви, посочени в КП № КП-5-21-00680561/19.11.2019г на ТП НОИ София-град, а
именно липсват данни за подадени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ за сключен
трудов договор и прекратяване на трудовото правоотношение, следователно за
лицето не е възникнало основание за осигуряване по аргумент от чл.10 ал.1 от КСО.
Разпореждането е връчено на 30.01.2020г
лично от Х. и е обжалвано пред Директор ТП НОИ на 31.01.2020г, като с Решението
си, предмет на настоящото съдебно производство ответника допълва доводите за
отказ, изложени в Разпореждане №232-00-1045-3/19.12.2019г с довода, че заявителя
не е подписал трудовия си договор, няма данни кога и как същият му е връчен.
Позовава се и на дадените от ТП НОИ София-град задължителни предписания на
осигурителя ГЛОБА ГРУП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД да заличи данните, подадени по реда на
чл.5 ал.4 от КСО.
Решението е изпратено по пощата на
адреса на заявителя в административното производство, посочен в жалбата против
разпореждането от 19.12.2019г, но разписката е върната в цялост с отбелязване,
че не е потърсена пратката. Директора на ТП НОИ Стара Загора не е приложил реда
на чл.18а ал.9 от АПК, приложим предвид липсата на специална уредба в КСО.
Следователно подадената на 15.09.2020г по пощата жалба против Решението на
директор ТП НОИ Стара Загора се счита за допустима.
С жалбата си, а в съдебно заседание и
чрез процесуалния си представител Х. иска отмяна на решението и на потвърденото
с него разпореждане за отказ да му се отпусне парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО с доводи, че то е постановено при неправилно
приложение на материалния закон, като отрицателните последици от неизпълнение
на задължението на работодателя да изпрати уведомление за сключения трудов
договор и за неговото прекратяване, му се вменяват с отричане на основание за
възникване на осигуряване по аргумент от чл.10 от КСО. Иска от съда да бъде
върната преписката с указания да се признае правото му по чл.54а от КСО при
новото разглеждане на заявлението му от 24.09.2019г. Претендира разноските по
делото.
Ответника Директор ТП НОИ Стара
Загора, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена
жалбата, тъй като при осигурителя е намерен не подписан от работника трудов
договор, съгласно констативния протокол от 19.11.2019г на ТП НОИ София-град, а
връчените предписания на осигурителя за заличаване на данните по чл.5 ал.4 от КСО са влезли в сила и не са обжалвани. Иска от съда да присъди възнаграждение
за юрисконсулт.
Допустимата жалба на В. Г.Х. против Решение №1040-23-7/25.02.2020г на
Директор ТП НОИ Стара Загора се явява основателна.
Съгласно чл.54а от КСО Право на парично обезщетение за безработица
имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Положителния факт на внесени
осигурителни вноски във фонд „Безработица“, за посочения период от 12.08.2019г
до 20.09.2019г, е установен към 19.12.2019г, когато е издадено разпореждането
за отказ да се признае право на парично обезщетение за безработица, от
Справката данни от РОЛ на стр. 28 по делото, от която е видно, че за Х. на
28.10.2019г са подадени необходимите данни за осигуряването върху сумата по
договора от 1060.51лв. Тъй като към датата на подаване на заявлението –
24.09.2019г тази информация не е била налична в посочения регистър, а в
регистъра на трудовите договори е липсвала и регистрация на процесния, както и
уведомление за неговото прекратяване, правилно административния орган е спрял
производството на 11.10.2019г, за да бъде извършена проверка на качеството на
заявителя на осигурено лице по смисъла на §1 т.3 от ДР на КСО, която
определителна разпоредба е аналогична на посочения в чл.10 от КСО момент и
условия, при които осигуряването възниква за конкретно лице, а именно: Осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. Съответно качеството на осигурено лице има онова
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Става ясно, че главния положителен факт, който
чл.54а ал.1 от КСО изисква за възникване правото на обезщетение за безработица
е качеството на заявителя на осигурено лице, тъй като правото е за онова лице,
за което са внесени или дължими осигурителните вноски. Тези вноски са дължими и
се внасят, тогава когато се сбъдва условието на чл.10 от КСО – започване на
трудова дейност. Следващите условия на чл.54а ал.1 от КСО са регистрация в
Агенцията по заетостта, не упражняване на трудова дейност, която е основание за
осигуряване и не придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в РБ
или пенсия за старост в друга държава, или не получаване на пенсия в намален
размер по чл.68 от КСО, съответно професионална пенсия. Следователно правилно е
изследвано качеството на физическото лице на осигурено и конкретно дължимостта
на осигурителни вноски за посочения в заявлението му период на извършване на
трудова дейност. КСО се интересува от реалното изпълнение на трудовите
задължения, а не от формалните изисквания за валидност на трудовия договор –
той следва да е писмен, а това означава подписан и от двете страни. С
подписване на трудовия договор възниква трудовото правоотношение – чл.61 от КСО, но това все още не е основание за осигуряване, тъй като по силата на чл.10
ал.1 от КСО правно значение има началния момент на неговото изпълнение. Този момент се определя по уговорка от
страните по договора по силата на диспозитивната разпоредба на чл. 63 ал.3 от КТ, а факта на постъпване на работа – обективен и социален положителен от
действителността, не зависи от изпълнението на задължението на работодателя да
не допуска до работа работника преди да му връчи екземпляр от подписания трудов
договор и копие от регистрираното в НАП уведомление за неговото сключване. Изпълнението
на договора започва с постъпване на работа, което е удостоверено писмено от работодателя
/ представлява и признание, че е започнало престиране на трудовите функции/– на
страница 37 по делото е представено писмено изявление на работодателя, че
работникът е постъпил на работа на 12.08.2019г. Ето защо няма правно значение
дали работодателя е изпълнил задължението си по чл. 62 ал.3 вр. с чл. 63 ал.2
вр. с ал.1 от КТ – постъпването на работа да следва изпращането на
уведомлението за възникване на правоотношението и работникът да получи
екземпляри от трудовия договор и от документа за регистрация на уведомлението в
НАП. Изпълнението на това задължение не е факт от значение за възникване на
трудовия договор, нито заличава началото на неговото изпълнение. В настоящия случай е удостоверено писмено, че
лицето е постъпило на работа, а работодателя и осигурител е заявил в хода на
проверката, извършвана от ТП НОИ София-град, че лицето В.Х. е постъпил на
работа на 12.08.2019г, като са му изплатени трудови възнаграждения за процесния
период и това е вписано във ведомостите за заплати. Факта, че Х. не е подписал
екземпляра от трудовия договор, който е при работодателя сочи, че в нарушение
на правилото на чл. 61 ал.1 от КТ за сключване на договора с подписването му от
двете страни преди постъпване на работа. Разпоредбата на чл.10 ал.1 от КСО и
тази на чл.54а ал.1 от същия кодекс се интересуват от началото на изпълнение на
трудовите правоотношения, от реалните факти по предоставяне на работна сила,
което е удостоверено писмено от работодателя. В заключение: посочените в
разпореждането от 19.12.2019г правни норми от КТ не съдържат факти, имащи
значение за началото на изпълнение на трудовата дейност, която се изисква от
чл.10 ал.1 от КСО и чл.54а ал.1 от КСО. Законодателя си служи с понятието
трудова дейност и ако нейното осъществяване се установи, то за физическото лице възниква основанието да се счита за
осигурено- дължими са осигурителни вноски и ще се ползва от осигурителни права.
В Констативния протокол на ТП НОИ София град е прието, че лицето е постъпило на
работа на 12.08.2019г, като само поради липсата на уведомления до НАП за
сключване и прекратяване на договора е прието, че липсва основание за
възникване правото на осигуряване, а в решението си ответника допълва и още
едно фактическо – липса на подпис на трудовия договор, но този факт не
означава, че трудова дейност не е извършвана, след като писмено е удостоверено
от кредитора / работодател/, че в негова полза започва изпълнение на трудовата
функция. Жалбоподателя претендира разноски за един адвокат в размер на 490лв,
които следва да бъдат платени по банков път, но не представя доказателства за
заплащането им по уговорения начин до края на устните състезания, поради което
и не следва да му бъдат присъдени.
Воден от тези мотиви,
Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ Решение №
1040-23-7/25.02.2020г на Директор ТП НОИ Стара Загора и потвърденото с него
Разпореждане № 232-00-1045-3/19.12.2019г на ръководителя на осигуряването за
безработица.
ВРЪЩА преписката за ново
разглеждане на Заявление № 232-00-1045/24.09.2019г подадено от В.Г.Х..
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
Решението да се съобщи,
чрез изпращане на препис до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: