№ 451
гр. Дупница, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510201237 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Същото е второ по ред въззивно съдебно производство. Образувано е след, като с
Решение № 230/08.11.2023 г., по КАНД № 213/2023 г., на АС-Кюстендил е било отменено
Решение № 270/12.07.2023г., по АНД № 529/2023 г., на РС-Дупница, НО, I-състав, като
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Обжалван е от В. Б. Б., с адрес: гр. София, ул. ***, с ЕГН **********, законен
представител на „ВЕС ТРЕЙД ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез адв. А. И. от САК с
адрес за призоваване гр. София, ул. ***, Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 7078580, издаден
от ОДМВР-Кюстендил, с който на същия, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2,
т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100,00 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди по подробно изложени съображения, че процесният електронен
фиш е издаден при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
поради което е незаконосъобразен и неправилен. Иска се отмяна на същия.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Не се
представлява от упълномощения от него процесуален представител – адв. И.. Последната е
депозирала по делото писмена молба, ведно със списък на разноските по чл. 80 от ГПК и
договор за правна защита и съдействие. В молбата си прави искане делото да се разгледа в
нейно отсъствие, като взема становище по същество за основателност на жалбата и пледира
за отмяна на атакувания ЕФ. Претендира разноските пред всички съдебни инстанции,
съгласно представения списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание. Депозирано е писмено становище от редовно упълномощен юрисконсулт Гергана
Бучева, която оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение. На свой ред претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
На 18.02.2023 г. в 15:08 ч. жалбоподателят В. Б., законен представител на ВЕС ТРЕЙД
ГРУП“ ЕООД, с ЕИК ********* управлявал притежавания от дружеството лек автомобил
"***", с рег. № ***, извън населено място, на територията на обл. Кюстендил, общ. Дупница,
по АМ „Струма“, км 59+050 м., с посока на движение към Кулата, при въведено с ПЗ В-26
ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя - до
110 км/ч, като пътният знак е поставен на пътя в указаната посока на км. 58+302 м. и
въведеното ограничение важи до км. 59+117 м., където е поставен ПЗ В-34 „Край на
забраните въведени с пътни знаци“. При посоченото въведено с пътния знак ограничение на
скоростта до 110 км/ч, автомобилът, според приложения снимков материал е засечен да се
движи със скорост от 135 км/ч., от която скорост се твърди, че е приспаднат толеранс в
полза на водача и същата се зачита като 131 км/ч. Нарушението се твърди в ЕФ, че е
установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение ATTC СПУКС
ARH CAM S1, с фабр. № 11743с6, в стационарен режим на работа временно разположено
на пътя и заснето в 15:08 часа със снимка върху изображението с № 0010266 / - л. 24 от
делото. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на
жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр с ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на
100,00 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация
съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото, съгласно указанията на касационния съд дадени в Решение № 230/08.11.2023 г., по
КАНД № 213/2023 г., на АС-Кюстендил, както и от приложените по
административнонаказателната преписка по АНД № 213/2023 г., на РС-Дупница множество
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: протокол от
периодична проверка на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип, протокол за
ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1 от Наредбата,
разписка за връчен ЕФ и разпечатка от АИС-АНД за издаване и връчване на ЕФ, справка за
собствеността на МПС, заповед за утвърждаване образец за издаване на ЕФ, списък на
служителите преминали обучение за работа с АТСС, снимка на разположение на уреда,
писмо от Началник група за липса на други разпознати от АТСС МПС-та и начина на работа
на АТСС, ведно с приложения, както и от останалите приети по делото и служебно
изисканите от съда писмени доказателства – справка от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ
относно разположението на пътния участък и въведените за него ограничения на скоростта.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по
същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността,
т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо
от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие - право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш формално съдържа почти всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно
средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; частично за
описанието на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
Единственият, но съществен недостатък на изложеното в ЕФ описание на
2
нарушението е свързан с една не до там съществена, но налична непълнота и пропуск
относно посочването на приспадане на дължимия 3% толеранс в полза на водача, който
следва да е категорично посочен като стойност, т.е. дали се приспадат само 3 км/ч или 3 %
при установена скорост над 100 км/ч, както е в случая, доколкото величината на
приспаданата скорост в този случай е променлива и варира съобразно заснетата скорост на
движение на процесното МПС. Съдът не може да установява подобни обстоятелства едва от
приложените доказателства, вкл. снимка на нарушението, доколкото самият жалбоподател
не би могъл сам да установи това и да упражни адекватно правото си на защита. За него е
неясно посочената в текста на ЕФ “установена стойност на скоростта – 131 км/ч”, респ.
превишената такава – 21 км/ч, дали е такава преди или след приспадане на дължимия
толеранс, в случая от 3 %, чиято стойност не е изобщо посочена по-горе при описанието на
нарушението.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила.
Въпреки изложеното по-горе относно формалната редовност от външна страна на
обжалвания ЕФ съдът приема, че същият е изцяло неправилен и незаконосъобразен и следва
да бъде отменен поради следното:
На самостоятелно основание нарушението е недоказано от обективна страна поради
характеристиките на приложения снимков материал – л. 24 от делото, и най-вече с оглед
техническите характеристики и възможности на използваното АТСС - СПУКС ARH CAM
S1, с фабр. № 11743c6, с което е заснета Снимка с № 0010266 / - л. 24 от делото. В тази
връзка следва да се отчете изрично и обстоятелството, че дори след положените множество
усилия и служебно изискани писмени доказателства за това разполага ли изобщо
процесното АТСС с техническа възможност да разграничава скоростите на повече от едно
МПС движещи се в една и съща посока в съседни ленти или едно зад друго, този въпрос
остава абсолютно недоказан от АНО, доколкото в тази насока е изпратено единствено едно
писмо – л. 21 от делото, в което е посочено, че са заснети общо 4 бр. МПС в кадър, като е
било индексирано с превишена скорост и с разпознат рег. номер само процесното – лек
автомобил "***", с рег. № ***. В писмото недостоверно се сочи от подписалото го
длъжностно лице, че посочения в протокола по чл. 10 от Наредбата полицейски служител е
настроил същото за работа в стационарен режим, но на дата – 21.02.2023 г., която не
съвпада с датата на заснемане на процесния автомобил – 18.02.2023 г. Нещо повече пише, че
АТСС осъществява валидно заснемане, измерване на скорост и разпознаване на рег. номер в
съответната посока по минимум две пътни ленти в посока на движение, т.е. няма как да не
е заснело и разпознало номера и на движещото се вляво на кадъра от процесния лек
автомобил друго МПС със светъл цвят, разположено малко по-напред от него. Изложеното
в писмото представлява за съда само едно общо твърдение на длъжностно лице от състава
на заинтересованата от изхода на делото страна, която страна носи пълно и главно тежестта
за доказване на тези обстоятелства относно правомерната законосъобразна употреба и
техническите специфики и възможности на използваното АТСС.
Съобразно изложеното съдът приема, че авторството на нарушението описано в ЕФ не
бе доказано по категоричен и несъмнен начин, както изисква чл. 303 от НПК, вр. с чл. 84 от
ЗАНН. Видно от приетото веществено доказателство Снимка № 0010266 / - л. 24 от делото,
заснета от процесното техническо средство на дата – 18.02.2023 г., в 15:08 часа /съдържаща
1 кадър/, точно в момента на заснемане на процесния лек автомобил "***", с рег. № ***,
същият е осъществявал почти успоредно своето движение в най-лявата пътна лента, в една
посока с друг движещ се до него в съседната дясна пътна лента и попадащ отчасти в същия
кадър, установен от АТСС лек автомобил с неустановена марка и модел, респ. рег. номер.
От приложеното удостоверение за одобрен тип и от наличното в протокола за периодична
3
проверка техническо описание на АТСС, както и от изисканата изрично служебно от съда
съгласно указанията на АС-Кюстендил допълнителна информация за това: „Разполага ли
АТСС с техническа възможност да заснема и разграничава скоростите на заснети
едновременно и движещи се в една посока и в един и същи участък от пътя в съседни ленти
МПС-та или не?“ и от постъпилото във връзка с това писмо с приложения - на л. 21 от
делото, не се установява по никакъв начин процесното АТСС или всяко друго от този тип
технически средства да има предвидена конструктивно и фабрично или дори заложена
чисто теоретично техническа възможност да установява и разграничава едновременно
скоросттите на две МПС-та заснети от камерата на АТСС, в един и същ кадър, движещи се в
една и съща посока, както е в процесния случай. Няма данни за такава възможност и при
употребата му при временно монтиране на АТСС в стационарен работен режим на пътя,
както е посочено в протокола по чл. 10, ал.1 и писмото, както и при евентуално избран
съответно автоматичен или алтернативно ръчен режим на измерване. Напротив подобен
извод не може да се направи и от останалите писмени и веществени доказателства във
връзка с годността и употребата на техническото средство /удостоверение, изготвен
снимков материал, и протоколи за периодична проверка и т.н./. Върху снимковия материал
липсва каквото и да е отразяване, за кой точно от двама заснети един до друг леки
автомобила се отнася установената скорост. Преценката да се ангажира
административнонаказателната отговорност в случая, на единия или евентуално в отделни
производства и на двамата водачи е чисто субективна и според съда това е недопустимо.
Напротив според съда, с оглед разположението на пътя на двете заснети в приложения
снимков материал МПС-та, напълно вероятно е нарушение на скоростта с посочения размер
да е извършило и другото несанкционирано с процесния ЕФ МПС, тъй като същото се
движи в съседната пътна лента и е разположено по-напред в процесния пътен участък на
движещия се до и зад него в лявата пътна лента лек автомобил "***", с рег. № ***,
управляван от жалбоподателя.
По силата на чл. 746, ал. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол (обн., ДВ, бр.98 от 07.11.2003г.), конструкцията на
скоростомерите трябва да позволява да се индивидуализира МПС, чиято скорост е измерена,
включително при едновременно движение на две или повече МПС, при изпреварване или
разминаване или когато скоростомерът е монтиран на движещо се МПС. От своя страна
разпоредбата на чл. 752, ал.4 от Наредбата, въвежда изискване уредите за контрол на
скоростта да осигуряват, че изобразената позиция на МПС и на свързания с него документ с
изображение могат еднозначно и безспорно да причислят стойността на измерената скорост,
именно към същото това МПС, а не към някое друго.
Ангажирането на административнонаказателната отговорност, която е лична, не може
да почива на предположения и догадки, а единствено на безспорно установени факти и
доказателства, каквито в случая категорично липсват.
Важно е да се подчертае недвусмислено, че по никакъв начин не може да се установи,
с каквито и да е други допълнителни доказателства и да се гарантира една фабрично
непредвидена и непосочена дори като съществуваща според АНО, явно незаложена, а и
неустановена по делото техническа възможност на процесния уред – АТСС СПУКС ARH
CAM S1, с фабр. № 11743c6, с който е заснета приложената Снимка № 0010266, да отчете
правилно и поотделно едновременно скоростта на заснетите в един и същ кадър две или
повече МПС-та. Обратното разбиране означава съдът да приеме, че с действията си по
санкциониране на установения лек автомобил чрез издаване на ЕФ АНО, чрез негов
служител, може сам да направи тази преценка като на практика създаде такава
допълнителна техническа възможност и допълнителни функции на техническото средство,
каквито не са предвидени, което е абсурдно.
В този смисъл е и съдебната практика при наличие на заснети два автомобила в
4
кадрите на снимковия материал приложен към електронен фиш виж. Решение № 318 от
15.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 310 / 2018 г. на Административен съд - Видин, Решение №
461 от 20.9.2013 г. по н. д. № 620/2013 г. на I състав на Административен съд - Плевен,
Решение от 02.10.2017 г. по н. д. № 111 / 2017 г. на Административен съд - Сливен,
Решение № 62 от 9.7.2013 г. по н. д. № 73/2013 г. на Районен съд – Дряново и др.
Доказателствената тежест за установяване на нарушението, респ. на авторството е
изцяло на АНО. АНО не е установил явно и несъмнено годността на извършеното заснемане
на нарушението с приложения клип /кадър/, а от там недоказано остава и авторството на
нарушението по отношение на жалбоподателя, който е управлявал един от заснетите
няколко леки автомобила с една и съща посока на движение.
Нещо друго, което следва да се отбележи изрично и във връзка с горното е
обстоятелството онагледено визуално на представената на л. 23 от делото снимка на
разположението на АТСС в пътния участък. При внимателен преглед на същата и
съпоставянето й с наличната на следващия лист № 24 от делото - Снимка № 0010266 се
установява, че посоката и разположението на двата кадъра при преценка насочеността на
АТСС от заснетата негова позиция на пътя изобщо не си съвпадат. Не са необходими
каквито и да е специални знания, а единствено най-общ внимателен преглед, за да се
установи, че позицията на АТСС при заснемане на процесната снимка - Снимка № 0010266
е била не на посочения на л. 23 от делото парапет на мостово съоръжение, намиращ се
отляво на кадъра, до края на пътя след аварийната лента, а явно при установяване на
нарушението АТСС е било изобразено на отсрещната страна и вдясно до крайната пътна
маркировка на процесната лява пътна лента. Това е така доколкото безспорно процесния лек
автомобил и другите движещи се в същата посока МПС-та са заснети на лист № 24 от
делото - Снимка № 0010266, от друга позиция на АТСС, гледано отдясно на кадъра, а не от
лявата им страна, както се твърди, че е било заснето разположението на АТСС на л. 23 от
делоот, при въвеждането му в употреба на процесната дата. Същото се подчертава и от
самата заснета пътна маркировка, която очертава завоя на пътя в този пътен участък, няма
как същата да се заснеме отдясно, ако АТСС е било позиционирано изцяло отляво на пътя
по посоката на заснемане, както недостоверно сочи АНО в писмото си с приложения
снимков материал за разположението му. Фонът зад заснетия кадър с нарушението също би
бил различен, ако АТСС наистина е било позиционирано, както се твърди в писмото на
представения снимков материал за разположението и насочеността му. В този случай фонът
зад заснетите МПС-та би бил зает от разделителната мантинела на двете платна за
движение, а не само от оградата в края на пътя и на това платно за движение, като се вижда
на л. 24 от делото.
Налице са и недостатъци при оформяне на приложения протокол по чл. 10 от
Наредбата, в който липсва дата на приемане, име и фамилия на приелото го длъжностно
лице и режим на измерване.
По разноските:
С оглед на изхода от правния спор и съобразно претенцията за разноски заявена
своевременно от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение в посочените размери, поотделно пред всички съдебни инстанции, както и
съобразно представените доказателства договори за правна помощ имащи характера на
разписки за заплатените суми в брой и на основание чл. 226, ал.3 от ЗПК, във вр. с чл. 63д,
ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.,
съдът приема, че следва да осъди ОДМВР-гр. Кюстендил, представлявано от Директора, да
заплати в полза на жалбоподателя В. Б. Б., с адрес: гр. София, ул. ***, с ЕГН **********,
съответно по АНД 1237/2023 г., по описа на РС-Дупница, Н.О., V-състав - адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 400,00 лв., тъй като делото не е с голяма фактическа
и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание в настоящата инстанция, както
5
и да заплати съответно: сумата от 400,00 лв. - адвокатско възнаграждение в минимален
размер по КАНД № 213/2023 г., по описа на АС-Кюстендил и сумата от 400,00 лв. -
адвокатско възнаграждение в минимален размер по АНД №529/2023 г., на РС-Дупница, Н.О.,
I-състав, доколкото и по това дело адвокатът не се е явил лично и същото е приключило в
едно открито съдебно заседание и в тази му част направеното възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение в по-висок размер е основателно, или общо
да заплати сумата в размер на 1200,00 лева за заплатените в брой отделни адвокатски
възнаграждения за трите съдебни инстанции.
Така мотивиран и на основание член 63 и чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 226,
ал. 3 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 7078580, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с
който на В. Б. Б., с адрес: гр. София, ул. ***, с ЕГН **********, законен представител на
„ВЕС ТРЕЙД ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100,00 лева,
за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР-гр. Кюстендил, представлявано от Директора, да заплати в полза
на В. Б. Б., с адрес: гр. София, ул. ***, с ЕГН **********, сумата в размер на общо 1200,00
лева, включваща съответно сумите от: 400,00 лв. – адв. възнаграждение по настоящото
дело; 400,00 лв. – адв. възнаграждение по КАНД № 213/2023 г., по описа на АС-Кюстендил,
както и 400,00 лв. - адв. възнаграждение по АНД № 529/2023 г., на РС-Дупница, Н.О., I-
състав.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - Кюстендил, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6