О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ ......../30.10.2015 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на тридесети октомври през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА
КОЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията,
търговско
дело № 1539/2015 г. по описа на ВОС, ТО,
за да
се произнесе, взе
предвид следното:
С разпореждане № 10146/14.10.2015 г. съдът
е разпоредил преписи от исковата молба
и приложените към нея доказателства да се връчат
на ответниците В.З.Д. и М.Н.Д..
След връчване
на препис от исковата молба
на ответниците е постъпил
отговор с рег. № 32451/30.10.2015 г. от същите, който
отговаря на законовите изисквания.
С оглед
на това, препис от отговора
на ответниците следва
да се изпрати
на ищеца, който може в двуседмичен
срок да подаде
допълнителна искова молба.
Същевременно с отговора на исковата молба е направено искане от ответниците
за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело
№ 20153110401227 по описа на СИС при ВРС, по което са били предприети
изпълнителни действия по продажба на недвижимите имоти, върху които е
предоставено обезпечение на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. Ответниците посоцчват, че с депозираното възражение по ч.гр.дело №
7204/2015 г. по описа на ВРС изцяло е оспорено вземането и е оспорена, като
неравноправна договорна клауза по договор за ипотечен кредит № 6205/12.12.2006
г. Изразено е становище, че в исковото производство съдът може да извърши
преценка дали наведените доводи за неравноправност на клаузи по потребителския
договор имат отношение към претендираното от
кредитора вземане и по този начин да бъде обосновано спиране на принудителното
изпълнение.
Настоящият състав намира, че искането за спиране на принудителното
изпълнение следва да бъде оставено без уважение, по следните съображения:
Производството е образувано по
искова молба, предявена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя” 7, представлявано от Левон Карекин Хампарцумян
и Андреа Казини, подадена чрез пълномощника адв. Цветелина Ангелова, срещу В.З.Д. с ЕГН: ********** и М.Н.Д.
с ЕГН: **********, двамата с адрес ***. Така предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК и с него ищецът цели да установи по
отношение на ответниците съществуването на вземането си, удостоверено със
заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 7204/2015 г. по
описа на ВРС, ХХ състав. С отговора на
исковата молба ответниците са направили искане за спиране на изпълнителното производство,
което е образувано по повод на издадената заповед за изпълнение. Спирането на
това изпълнително производство се предпоставя от спирането на незабавното
изпълнение на издадената по ч.гр.дело № 7204/2015 г. по описа на ВРС заповед за
изпълнение. Това спиране обаче не може да стане в настоящото производство, тъй
като спирането на изпълнението по
изпълнителното дело е предвидено като обезпечителна мярка по чл. 397, т. 3 от ГПК, т.е. спирането може да се допусне само в съпътстващото производство по
обезпечение на иска. По силата на чл. 389 и чл. 390 от ГПК обаче право да искат
обезпечение на иска имат само ищците, но не и ответниците. В случая лицата,
поискали спиране на изпълнението са ответници, поради което не могат да искат
обезпечение по реда на 389 и сл. от ГПК. Отделно от това обезпечението по
висящо производство гарантира интересите на ищеца, докато в случая, ако бъде
допуснато спирането ще бъде постигнато точно обратното – гарантиране на
интересите на ответниците. Последните имат възможност да спрат воденото срещу
тях изпълнително производство чрез спиране на действието на заповедта в частта
й за незабавното изпълнение, което може да стане обаче по реда на 420 ГПК.
Компетентен да се произнесе по това искане е съответния районен съд, издал
заповедта за изпълнение, като неговото определение ще подлежи на обжалване пред
съответния окръжен съд. Предвид на това, освен че не са налице предпоставките
по чл. 389 и сл. от ГПК за допускане на обезпечение чрез спиране на
изпълнението, то не е налице и компетентност на окръжния съд да се произнесе по
това искане, което следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 420 от ГПК.
Дори да се приеме за основателно твърдението на ответниците за съществуване
на неравноправна клауза в договора, законът е предоставил възможност за спиране
на принудителното изпълнение, а именно по реда на чл. 420 от ГПК. Тази
възможност не може да бъде тълкувана разширително, като така не може да бъде
тълкувана и възможността за обезпечение по чл. 389 от ГПК само предвид
евентуалното наличие на неравноправна клауза.
Воден от гореизложеното
и
в същия смисъл,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с отговора
на исковата молба от ответниците В.З.Д. с ЕГН: **********
и М.Н.Д. с ЕГН: **********, двамата с адрес ***, искане
за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 20153110401227 по описа на СИС при ВРС
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от
писмения отговор на исковата молба,
както и препис от настоящото определение
на ищеца по делото, на основание
чл. 372, ал. 1 от ГПК.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може в двуседмичен срок от получаването
да подаде допълнителна искова молба, с която може да поясни
и допълни първоначалната.
СЪДЪТ УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че в срока на допълнителната
искова молба може:
1/ Да
измени предявения иск.
2/ Да
привлече трети лица и да предяви
искове срещу тях.
3/ Да
поиска съдът да се произнесе
със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата
молба правоотношение, от което зависи
изцяло или отчасти изходът на делото, както
и
4/ Да
посочи и представи нови доказателства, които не е могла
да посочи и представи с исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта му, с която е оставено
без уважение искането за спиране на принудителното изпълнение подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на ответниците.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: