Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 30.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III граждански състав, в публичното заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното гр.д. №197/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Г.В.С., чрез адв. А.Д. от ВАК, срещу „……..“ АД осъдителен иск с правно основание с чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 7200 лв., представляваща остатъка от дължимо застрахователно обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат на покрит риск от пакетна застраховка „Дом“ съгласно полица №…………..., а именно: пожар от 29.06.2017г. възникнал в недвижим имот с адрес гр. Ихтиман, ул. „Д. Дебелянов“ №8, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 22.02.2018г., до окончателното ѝ заплащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за пакетна застраховка „Дом“ съгласно полица №…………. по отношение на процесната жилищна сграда. Поддържа, че на 29.06.2017г. вследствие на причинен от късо съединение пожар са причинени щети на жилището и намиращите се вътре движими вещи, а вследствие на гасенето на пожара бил наводнен и намиращият се на долния етаж магазин (също собственост на ищеца). Твърди, че застрахователят е уведомен на 30.06.2017г. и е изпратена комисия да опише щетите в констативен протокол. Поддържа, че му е заплатена сумата от 2800лв., която е недостатъчна.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва същата. Твърди, че между страните е сключен процесният договор, като обект на същия са жилищна сграда, помощни и селскостопански сгради, обзавеждане, техника и уреди, но Договорът не касае магазина на ищеца по арг. от т. 4.6. от общите условия на дружеството и последният не е обект на застраховане по полицата. Поддържа, че за късо съединение и токов удар страните са уговорили лимит на застрахователната отговорност до 3% от общата застрахователна сума за движимо и недвижимо имущество. Твърди, че преведената на ищеца сума от 2810лв. е достатъчна да обезщети понесените вреди. Поддържа, че част от претендираните вреди не са в пряка причинна връзка със застрахователното събитие.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения нотариален акт № 147, том I, дело № 411/1993 г. се установява, че считано от 27.04.1993г. ищецът Г.С. е станал собственик на процесният недвижим имот.
По делото не се спори, а и от застрахователна полица № ……. г. се установява, че между ответника , в качеството му на застраховател, и ищеца в качеството му на застрахован, е сключен договор за имуществено застраховане по отношение на собствения на последния недвижим имот с местоположение обл. София, гр. Ихтиман, ул. ….. №., при уговорена застрахователна сума от общо 70000 лв., застрахователна премия в размер на 107,31 лв., и период на застрахователното покритие от 00:00 часа на 28.03.2017г. до 23:59 часа на 27.03.2018 г., като в т. 2 от договора е обективирана декларация от застрахования, че е запознат с Общите условия. Застрахованите групи имущества включват Жилищни сгради и помощни (селскостопански) сгради, техника и уреди и обзавеждане, като за тях са договорени съответните покрити рискове, сред които „А1“, както и допълнително покритие „Б7“. Договорът е подписан от страните.
От приемо- предавателен протокол за общи условия се установява, че застрахованият е получил екземпляр от Общите условия.
От представените по делото общи условия и приложение – клаузи към тях, се установява, че според т.4.6 от Общите условия „Не се застраховат по тези общи условия движими и недвижими имущества, използвани с производствени или търговски цели“, както и че според приложение- клаузи към ОУ клауза „А1“ обхваща като покрити рискове „пожар“ (включително и щети в застрахованото или друго съседно жилище причинени при неговото гасене), клауза "Б7" обхваща като покрити рискове „късо съединение“, съгласно клауза „А2- разходи за разчистване“ разноските за отстраняване, разчистване и извозване на отломки, развалини и остатъци от застрахованото имущество в резултат на настъпило застрахователно събитие се обезщетяват от застрахователя до размер 5% (3500лв.) от общата застрахователна сума (70000лв.).
От изходящ от ответника констативен протокол за оглед от 04.07.2017г. по щета №……….. се установява, че комисия е извършила оглед на място и е констатирала подробно описаните в протокола щети, като по отношение на причината за пожара е посочено, че се очаква документ от РСПБЗН. гр. Ихтиман.
От Оценка на щета (л. 92 и л. 93 от делото) се установява, че за полица № 0811170081005251 ответното дружество е приело, че по отношение на застрахователното събитие на 29.07.2017г. на адрес гр. Ихтиман, ул. „Димчо Дебелянов“ №8 причината за изгорелите кухня, ламперия, под и прозорци е „късо съединение“, като в графата за изплащане на обезщетението е отбелязано „в по-късен етап“.
От Служебна бележка №334/03.07.2017г. на РСПБЗН гр. Ихтиман, адресирана до ищеца се установява, че на 29.06.2017г. около 18,20ч. е получен сигнал за пожар в къща на адрес гр. Ихтиман, ул. „Димчо Дебелянов“ №8, че пожарът е ликвидиран от служителите на РСПБЗН гр. Ихтиман.
От Писмо от 12.12.2017г. на РСПБЗН гр. Ихтиман до директора на РДПБЗН София се установява, че посочената в горецитираната служебна бележка причина е на база изготвена Телефонограма №57/29.06.2017г.
От Телефонограма №57/29.06.2017г. се установява, че е получено съобщение за пожар в имота на ищеца, описано е увреденото имущество и като предполагаема причина за произшествието е посочено късо съединение.
От Статистически лист за произшествие, изх. №332/30.06.2017г. се установява, че предполагаемата причина е късо съединение.
От възложена от ответника на „Фламтех“ ЕООД техническа експертиза по пожарна безопасност се установява, че според „Фламтех“ ЕООД вероятната причина за възникването на пожара в недвижимия имот на ищеца е техническа неизправност в електрическата част на абсорбатора (високо преходно съпротивление в електрически връзки, претоварване при създадени специфични условия във вътрешността на електросъоръжението), както и че е възможно възникването на пожар в електросъоръжение без наличие на късо съединение.
От показанията на свидетеля Карабонева се установява, че през месец юни 2017г. свидетелят е възприел лично как къщата на ищеца гори, като кухнята (мебели, шкафове, маса), дограмата и хола са били значително увредени от пожара. Установява се също така, че застрахователят след извършен оглед е заплатил сума от около 2800лв., които не са били достатъчни за възстановяване на къщата.
Съдът възприема показанията на разпитания свидетел, тъй като същият разказва свои лични възприятия за фактите от обективната действителност, които служат за изясняване на релевантни за спора факти.
От заключението на вещото лице по изготвените и приети по делото съдебно- оценителна и допълнителна съдебно- оценителна експертизи, както и от изслушването му в съдебно заседание, се установява, че щетите са причинени от развилия се пожар в имота на ищеца и са на обща стойност от 11010,17лв., като в приложение №1 (л. 119 от делото) тези щетите са описани по пера. Съдът не споделя изложеното от вещото лице в констативно- съобразителната част в частта, в която се посочва, че за сумата от 994лв. не се предявяват претенции, тъй като това е правен въпрос, а освен това с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес ищецът е този, който разполага с възможността да определя цената и обхвата на предявения иск.
От представените от ищеца фактури, фискални бонове и гаранционни карти се установяват направените от същия разходи за възстановяване на претърпените имуществени вреди.
От Преводно нареждане (л. 68 от делото) се установява, че ответникът е наредил по сметка на ищеца на 23.01.2018г. сумата от 2810,43лв. на основание щета №*********/2017г.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 1 КЗ.
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск; срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие; застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на страните. Типични за вида договор са изначално установените Общи условия от застрахователя, които при доказателства за писменото им приемане – имат обвързваща сила за застрахования, като при несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора (чл. 186, ал. 1 КЗ отм.).
Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият, в законния или в уговорения с общите условия на договора срок, е уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи: 1) наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Домашно имущество"; 2) настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3) размера на настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди, както и 4) изпълнение от ищеца на задължението си за уведомяване на застрахователя в предвидения срок. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, както и твърдяното от него основание за изключване или намаляване на отговорността си.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно между страните обстоятелството, че между тях е съществувало действително застрахователно правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане, че на 29.06.2017г. е възникнал пожар на адрес гр. Ихтиман, ул. „Д. Дебелянов“ №8, както и че на 30.06.2017г. застрахователят е уведомен и е извършен оглед.
Между страните не е налице спор, както за наличието на валидно възникнала облигационна обвързаност, така и относно факта на заплащане на уговорената застрахователна премия. Не се спори и относно обстоятелството, че в срока на застрахователното покритие (от 00:00 часа на 28.03.2017г. до 23:59 часа на 27.03.2018 г.), а именно на 29.06.2017г., в обект, попадащ в обхвата на застрахователната закрила, а именно - имота на ищеца на адрес гр. Ихтиман, ул. „.. №., е възникнал пожар. Няма спор също така, че застрахователят е бил уведомен своевременно за настъпване на събитието- на 30.06.2017г..
Причината за Пожара е "техническа неизправност в електрическата част на абсорбатора". Видно от материалите по делото, за установяване на вида и характера на вредите е бил извършен съвместен между застрахован и застраховател оглед, като резултатите от същите са обобщени и обективирани в Констативен протокол.
Съгласно представените в процеса застрахователна полица, Общи условия и приложение- клаузи към последните застрахователят е приел да поеме риска от настъпване на застрахователно събитие, а при настъпването му се е задължил да заплати застрахователно обезщетение. Покритите рискове са изрично изброени в застрахователната полица, като сред тях са "А1", "Б7" и др.. Застрахователно обезщетение се изплаща за тези рискове, които могат да доведат до пълна загуба или частична загуба на застрахованото имущество. По смисъла на Клауза "А1", застрахователят се е задължил да покрива вреди вследствие пожар в застрахованото жилище и последиците от гасенето му в застрахованото или в друго съседно жилище, като подробната характеристика на събитието се съдържа в раздел клауза А1 на приложение- клаузи към ОУ.
Предвид изложеното, съдът приема, че в рамките на договорения от страните застрахователен период, в обект, попадащ в обхвата на застрахователната закрила, а именно имота на ищеца на адрес гр. Ихтиман, ул. „………“ №., е възникнало застрахователно събитие – "Пожар", имащо характер на покрит застрахователен риск.
По делото не са направени възражения за наличие на някоя от визираните в чл. 408 КЗ хипотези за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.
Горното обосновава извод за настъпило на покрито от договора застрахователно събитие, поради което и за застрахователя възникнало задължение, за заплащане на застрахования застрахователно обезщетение.
Спорен момент в производството е въпросът относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която разпоредба обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид. Съгласно легалната дефиниция на чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Целта на законодателството е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск. По изложените съображения всякакви клаузи, уговорки и изявления, които дерогират тези императивни законови правила, не могат да бъдат противопоставени на застрахования.
При имуществена застраховка обезщетението е до размера на застрахователната сума и в нейните рамки се определя стойностният еквивалент на вредите, подлежащи на обезщетяване. За този еквивалент се вземат предвид уговорките между страните в застрахователната полица. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие. Действителната му стойност не може да надвишава пазарната му стойност. В този смисъл: Решение от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 109/14.01.2009 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І т. о. Съгласно разпоредбата на чл. 389, ал. 1 КЗ, освен в случаите по чл. 387, ал. 1, ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума.
В случая, от представената по делото застрахователна полица се установява, че при сключването на застрахователния договор застрахователната сума е била определена в размер на 60000 лв. за жилищната сграда, 6000 за техника и уреди и 3000лв. за обзавеждане, над който отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана.
От заключението на вещото лице, което се кредитира от съда от обективно и компетентно изготвено, се установява, че средната пазарна стойност на увреденото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие е в размер на общо 11010,17лв., от които 4000лв. за кухненски шкафове от масив, 190лв. за електроуреди, 350лв. за изхвърляне на боклук в чували в контейнер, 77,47лв. за боядисване вследствие на повреди при гасенето на пожара и остатъкът от 6392,70лв. за подробно описани от вещото лице дейности по възстановяване на жилищната сграда.
Касателно „кухненски шкафове от масив“ вещото лице е посочило стойност от 4000лв.., т.е. това е действителната стойност и тя надвишава уговорената застрахователна сума за тази група имущество- „обзавеждане“, която е в размер на 3000лв.. Предвид това, че действителните вреди по отношение на кухненските шкафове надвишават уговорената от страните застрахователна сума за обзавеждане, то дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи на база уговорения в полицата предел от 3000 лв., а не въз основа на определения от вещото лице размер от 4000 лв.
По отношение на жилищната сграда и електроуредите действителната стойност на вредите не надвишава уговорената от страните застрахователна сума за групи имущества „жилищна сграда“ и „техника и уреди“, поради което застрахователят следва да заплати стойността на тези две групи вреди- 6392,70лв. за „жилищна сграда“ и 190лв. за „техника и уреди“.
Касателно сумата от 350лв. за изхвърляне на боклук в чували в контейнер съдът намира, че същата се дължи от застрахователя, тъй като, както вече беше посочено, съгласно клауза „А2- разходи за разчистване“ от приложение- клаузи към ОУ разноските за отстраняване, разчистване и извозване на отломки, развалини и остатъци от застрахованото имущество в резултат на настъпило застрахователно събитие се обезщетяват от застрахователя до размер 5% (3500лв.) от общата застрахователна сума (70000лв.).
По отношение на сумата от 77,47лв. за боядисване вследствие на повреди при гасенето на пожар. Ответното дружество прави възражение, че не дължи обезщетение за вредите в магазина за риба, тъй като същият не е обект на застраховане по процесната полица. Действително съгласно т.4.6 от ОУ не се застраховат движими и недвижими имущества, използвани за производствени и търговски цели, какъвто е процесният магазин за риба. Вещото лице в съдебно заседание на 10.09.2019г. изрично уточнява, че в заключението си не е включило стойността на вредите, причинени на магазина за риба. В съдебно заседание на 18.06.2019г. вещото лице уточнява, че сумата от 77,47лв. касае разходите за боядисване вследствие на повреди при гасенето на пожара по отношение на кухнята, която е част от този магазин и се намира на долния етаж. Както вече беше посочено, съгласно клауза „А1“ от приложение- клаузи към ОУ щетите при пожар включват и щетите в застрахованото или друго съседно жилище причинени при неговото гасене. По отношение на този магазин съдът намира, че не се дължи сумата от 77,47лв., но не защото магазинът не е обект на застраховане по процесната полица, а защото магазинът не представлява жилище, тъй като “жилище” съгласно пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, а в случая се касае за магазин, в който се извършва търговска дейност. В този смисъл сумата от 77,47лв. не следва да бъде включена в дължимото застрахователно обезщетение.
По делото не се установиха запазени части и материали, които да бъдат отчетени при определяне на размера на обезщетението.
Следователно дължимото застрахователно обезщетение е 9932,70лв. , от които 3000лв. за група имущество „обзавеждане“, 190лв. за група имущество „техника и електроуреди“, 350лв. за изхвърляне на боклук съгласно клауза „А2- разходи за разчистване“ от приложение- клаузи към ОУ и 6392,70лв. за подробно описани от вещото лице дейности по възстановяване на жилищната сграда.
От Преводно нареждане (л. 68 от делото) се установява, че ответникът е наредил по сметка на ищеца на 23.01.2018г. сумата от 2810,43лв. на основание щета №*********/2017г., поради което искът е основателен за сумата от 7122,27лв. и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 7200лв.
Неоснователно е възражението на ответното дружество, че причина за увреждането е късо съединение и за този риск страните са договорили лимит на застрахователната отговорност до 3% от общата застрахователна сума. На първо място с приетия за окончателен доклад по делото е отделено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно между страните обстоятелството, че на 29.06.2017г. е възникнал пожар, като представителят на ответното дружество в първото по делото заседание на 18.06.2019г. заявява, че дружеството не спори за пожара. На следващо място ответникът, при условията на чл. 154 ГПК носи доказателствена тежест да установи твърдяното от него основание за намаляване на отговорността си. Такова доказване, въпреки указаната му с доклада по делото тежест в процеса, ответникът не е сторил. В този смисъл в Оценка на щета и в Телефонограма №57/29.06.2017г. е посочено, че вероятна причина за пожара е късо съединение, а от друга страна според възложена от ответника на „Фламтех“ ЕООД техническа експертиза по пожарна безопасност е възможно възникването на пожар в електросъоръжение без наличие на късо съединение, т.е. късото съединение не е посочено като причина за възникването на пожара. На последно място съгласно т.9 от ОУ се покриват вреди в резултат на един или няколко от уговорените и посочени в полицата рискове, сред които в конкретния случай е и пожар, и късо съединение, като ищецът в исковата молба твърди, че имуществото му е увредено вследствие именно на пожар. Дори обаче да се приеме, че е налице късо съединение, то без съмнение е налице също така и пожар, при който риск не е уговорен лимит на застрахователната отговорност. Ето защо съдът намира, че възражението на ответното дружество за лимит на застрахователното обезщетение до 3% от застрахователната сума е неоснователно.
По разноските:
Ищецът е заплатил 288лв. за държавна такса, 150лв. за депозит за вещо лице и 800лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1224,63 лева, представляваща извършени по делото разноски, определени съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът е заплатил сумата от 50лв. за депозит за вещо лице и е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, за което представителство съдът по аргумент от чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ намира, че дължимото възнаграждение е 150лв.. С оглед изхода на спора и отправеното искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 2,16 лева, представляваща извършени по делото разноски, определени съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Съдът намира, че следва да присъди разноските по компенсация. По компенсация означава, че след изчисление на сумата, дължима на ищеца, съобразно уважената част от исковете и след изчисление на сумата, дължима на ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете, и след приспадане между двете суми остава една сума, която едната страна дължи на другата. След съответните изчисления /1224,63 – 2,16 = 1222,47/, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 1222,47 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 1 КЗ „………….“ АД, ЕИК …………, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „……..“ №., представлявано от Д. Х. Д., Ж. М. Д.а, Ю. К.К., Р. Ц. Д., да заплати на Г.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 7122,27лв., представляваща остатъка от дължимо застрахователно обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат на покрит риск от пакетна застраховка „Дом“ съгласно полица №……….., а именно: пожар от 29.06.2017г. възникнал в недвижим имот с адрес гр. Ихтиман, ул. „……“ №., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 22.02.2018г., до окончателното ѝ заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7122,27лв. до пълния заявен размер от 7200лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „……….“ АД, ЕИК …………….., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „………“ №.., представлявано от Д. Х. Д., Ж. М. Д., Ю. К. К., Р. Цв.Д.., да заплати на Г.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1222,47 лева, представляваща разноски по делото, определени по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: