РЕШЕНИЕ
№ 1121
гр. Бургас, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120105903 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по Г. К. Б. срещу „Кредирект“ ЕООД, иск с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД да бъде прогласена за нищожен сключеният между страните Договор за
потребителски кредит № ***/04.02.2024 г. поради противоречието му с чл. 22, вр. чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Съединени за общо
разглеждане са предявен от „Кредирект“ ЕООД срещу Г. К. Б. иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3400 лева, представляваща главница
по сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***/04.02.2024 г., ведно със
законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – на 15.11.2024 г., до окончателното
изплащане на задължението, а в условията на евентуалност предявен от „Кредирект“
ЕООД срещу Г. К. Б. иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3400 лева, представляваща главница по сключен
между страните Договор за потребителски кредит № ***/04.02.2024 г., ведно със законна
лихва от депозиране на исковата молба в съда – на 15.11.2024 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Твърди се, че между страните от разстояние е сключен Договор за потребителски
кредит № ***/04.02.2024 г., по силата на който на ищеца са предоставени 3400 лева, при
ГПР – 62,96 %, а възнаградителната лихва в размер на 50 %. Сочи се, че договора не
отговаря на изискванията за размер на шрифта по чл. 10, ал. 1 ЗПК. Изложено е, че в
договора не е посочено как се формира ГПР, а само, че същото е 62,96%, а лихвата е 50 %,
при което, при липса на посочени в договора други разходи по кредита, не може да се
установи, защо ГПР не е 50 %, а е 62,96%. Посочва се и че неустойката в размер от 6503,56
лева по чл. 18, ал. 1 от договора не е включена в ГПР, а ако бе включена последният щеше да
е около 100 %, което противоречи на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се и че уговорката за
1
неустойка сама по себе си е неравноправна, доколкото с нея кредитодателят прехвърля
тежестта да извърши преценка на кредитоспособността на потребителя.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирала отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва се твърдението за нищожност на неустойката, като се сочи, че на ищеца е
предоставена възможност в 14 дневен срок да се откаже от договора, което гарантира
правата му. Оспорва се твърдението за нищожност на целия договор, като се сочи, че
евентуално нищожна би била само клаузата за неустойка. Сочи се, че ако неустойката е
нищожна, то същата не следва да бъде включвана в ГПР, при което при допустими 68,95 %
при сключване на договора, ГПР в същия е в размер на 62,96 %. Поддържа се, че клаузата за
неустойка е индивидуално уговорена, доколкото ищецът е сключил общо осем договора за
кредит, съдържащи такава клауза, след предварително запознаване с преддоговорната
информация и задълженията произтичащи от неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. Съединени за общо разглеждане в условията на
евентуалност са насрещни искове. Твърди се, че съобразно погасителния план на договора,
заетата сума от 3400 лева, ведно с лихвите и неустойката са разсрочени на 18 вноски, с
краен падеж 05.08.2025 г., от които не е заплатена нито една, поради което в исковата молба
на насрещните искове е инкорпорирано уведомление за обявяване на вземането по договора
за кредит за предсрочно изискуемо.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск и уважаване на насрещните
искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание ищецът не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание, ответникът не се представлява. Депозира становища от
21.03.2025 г. и 28.04.2025 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за
потребителски кредит № ****/04.02.2024 г., сключен между страните по делото, със
следните параметри: сума по кредита 3400 лева, срок на кредита от 18 месеца; размер на
вноската по кредита 4х141,67 лева и 14х325,43 лева лева; ГПР от 62,96 % и ГЛП 50 %; общо
задължение по кредита от 5122,70; дата на погасяване – пети ден от месеца и краен падеж на
05.08.2025 г. Съобразно чл. 18, ал. 1 от договора страните са уговорили неустойка в размер
от 6503,56 лева при непредоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора. Като част от
досието по кредита, са приети по делото и искане за отпускане на потребителски кредит и
подписан от клиента стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити и преддоговрна информация към него.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че усвоената сума по кредита е 3400 лева и липсват погашения, извършени от
кредитополучателя. Установява се, че във формално посочения ГПР от 62,96 % е включен
единствено фиксиран лихвен процент в размер от 50 %, а ако към ГПР бъде прибавена
уговорената в чл. 18, ал. 1 от договора неустойка за непредоставяне на обезпечение същият
ще е в размер от 631,481 %.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
2
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съединени за
общо разглеждане са искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а в условията на евентуалност чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК. За успешното провеждане на предявените искове, ищецът
следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи
за дължимост на главница, лихви и възнаграждения, по силата на който сумата по заема е
усвоена от ищеца. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения. По насрещния иск ответникът следва да установи наличието
на валидно облигационно задължение по твърдяния в исковата молба договор, по силата на
което ответникът е предоставил на ищеца кредитен ресурс в твърдяните размери и за същия
е възникнало задължение да върне заетата сума, ведно със уговорената възнаградителна
лихва. Ответникът следва да установи надлежното обявяване на предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит и че клаузите от договора, на които се основават
претендираните вземания не са неравноправни.
По делото не е спорно наличието на кредитно правоотношение между страните по
делото, по силата на което ответникът е усвоил сумата от 3400 лева. Това обстоятелство се
установи и от представения по същото Договор за потребителски кредит № ***/04.02.2024
г., сключен между страните по делото, със следните параметри: сума по кредита 3400 лева,
срок на кредита от 18 месеца; размер на вноската по кредита 4х141,67 лева и 14х325,43 лева
лева; ГПР от 62,96 % и ГЛП 50 %; общо задължение по кредита от 5122,70; дата на
погасяване – пети ден от месеца и краен падеж на 05.08.2025 г. Съобразно чл. 18, ал. 1 от
договора страните са уговорили неустойка в размер от 6503,56 лева при непредоставяне на
обезпечение по чл. 6 от договора.
Процесният договор за паричен заем е потребителски съобразно легалната
дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда.
Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в § 1, т. 1 "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен
вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а
именно тези за нейстойка по чл. 18, ал. 1 от договора. Уговорена в размер на 6503,56 лева
същата надвишава размера на заетата сума, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР
не съответства на действителния. Действията по предоставяне на обезпечение за отпускане
на кредит, респ. неустойката за непредоставянето, са свързани пряко или косвено с
кредитното правоотношение, а именно с усвояването на кредита, поради което следва да
бъдат включени в годишния процент на разходите.
В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024
г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Предмет на цитираното решение
са именно коментираните клаузи, включени в сходен договор между потребител и същото
дружество. В т. 1 от решението по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
3
потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи
разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието
"годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива
93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която
позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните
вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че
този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен
характер, когато по - специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на
отпуснатия заем. Настоящият случай попада в приложното поле, както на т. 1, така и на т. 4
от цитираното решение.
Клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение има неравноправен
характер, тъй като размерът надвишава отпуснатата в заем сума по договора за кредит,
което обосновава извод за нейната явна непропорционалност спрямо размера на отпуснатия
кредит. Нещо повече – по делото липсват ангажирани доказателства на потребителя да е
била предоставена равна възможност за одобряване на искането за кредит при липса на
изразено от него съгласие за предоставяне на обезпечение. В т. 2 от цитираното решение на
СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Налага се изводът, че невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на
целия договор на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по възложената съдебно-
счетоводна експертиза се установи, че заетата сума е в размер от 3400 лева и липсват,
извършени погашения от кредитополучателя, предвид което същата следва да бъде
присъдена в пълен размер.
С оглед горното, предявеният иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде
уважен. Следователно, неоснователен се явява предявеният на договорно основание, от
ответника насрещен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД /главен иск/, поради което същият следва да
бъде отхвърлен. Последното налага да бъде разгледан съединеният от ответника, в
условията на евентуалност насрещен иск по чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, който предвид
формираните по-горе изводи се явява основателен в предявените размери от 3400 лева,
представляващи чистата стойност по кредита, поради което следва да бъде уважен.
Уважената претенция следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението – 15.11.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 78,
ал. 1 ЗЗД на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно представените
доказателства. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в
размер от 465 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 900 лева. Последното
налага да бъде разгледано своевременно направеното възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Като съобрази ниската фактическа и
правна сложност на делото, материалния интерес на делото и извършената от процесуалния
представител на ответника, съдът приема, че възражението е основателно и следва да бъде
намалено до минималния размер установен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
4
за възнаграждения за адвокатска работа, която макар да не е задължителна за съда служи
като ориентир, като в случая предвидени в нея размер съответства на характера на делото и
осъществената от адвоката работа. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1105 лева, от които сумата от 465 лева за държавна такса и сумата от 640 лева за
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства в полза
на ответника се полага присъждане на направените от него разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Представени са доказателства за заплатена държавна такса в
размер от 136 лева, депозит за вещо лице в размер от 400 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 480 лева. Предвид това, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 1016 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. К. Б., ЕГН ********** с
адрес гр. Б***, ж. к. **** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление гр. С***, бул. ****, че сключения между тях Договор за потребителски кредит №
****/04.02.2024 г. е нищожен поради противоречието му с чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. С***, бул. ***** срещу Г. К. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ж. к. ****
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3400 лева, представляваща
главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит № ****/04.02.2024 г.,
ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – на 15.11.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. К. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ж. к. **** да заплати на
„Кредирект“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С***, бул. ****,
сумата от 3400 лева /три хиляди и четиристотин лева/, представляваща чистата стойност по
сключения между страните Договор за потребителски кредит № ****/04.02.2024 г., на
основание чл. 23 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
С***, бул. ****, да заплати на Г. К. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ж. к. ****, сумата
от 1105 лева /хиляда сто и пет лева/, представляваща направени по делото съдебно –
деловодни разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. К. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ж. к. **** да заплати на
„Кредирект“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С***, бул. ***, сумата
от 1016 лева /хиляда и шестнадесет лева/, представляваща направени по делото съдебно -
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдената в полза на „Кредирект“ ЕООД сума може да бъде заплатена по
банков път, по следната банкова сметка: IBAN *****, BIC: ****.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6