№ 4041
гр. Варна , 08.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100503051 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивната жалба от 23.09.2020 на М. Д. Н. в
качеството й на длъжник, срещу действията на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895, по изп.д.№
1358/2020, срещу определяне размера на разноските по изпълнението.Излага следните
оплаквания:
На 7.09.2020г получила съобщение за образуване на изп.д.№ 20208950401358, въз
основа на издаден в полза на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД ИЛ по
ч.гр.д.№ 2101/2020г на ВРС. Наред със съобщението била информирана, че задължението по
образуваното изп.дело възлиза на 7 091,94лв, от които:
1 802,50лв - главница;
97,13лв - законна лихва за периода 14.02.2020г до 26.08.2020г; 717,94лв - неолихвяеми
вземания;
100,41лв - присъдени разноски;
150лв - разноски по изп.дело,
752,22лв-такса в полза на ЧСИ съобразно по Тарифаката към ЗЧСИ;
3 471,74лв - публични задължения към ТД на НАП-Варна
С жалбата оспорва определения от ЧСИ размер на подлежащите на заплащане
разноски, а именно: 150лв - разноски по изп.д., и 752,22лв - таксата по Тарифата към
ЗЧСИ в полза на ЧСИ Л.Станев. Излага сл.съображения:
1/ сумата от 150лв - разноски по изп.д. се явява прекомерна с оглед фактическата и
1
правната сложност на изп.дело. По него нямало почти никакви действия, извършени от
взискателя, които да обосноват търсения размер. Затова счита, че посочената сума следва да
бъде намалена до минималния размер, установен с Наредбата № 1/2004 за минималните
размери на адв.възнаграждения, като счита за справедливо и нормално е да бъде редуцирана
на 100лв
2/ сумата от 752,22лв – размерът на дължимата в полза на ЧСИ такса по т.26 от
Тарифата също се явява прекомерен в сравнение с определения в самата Тарифа.
Разпоредбата на т.26 гласи, че „за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, както следва: от 1000лв до 10 000лв-100лв + 8% за горницата над 1000лв“.
Затова в настоящия случай размерът на таксата би следвало да бъде намалена на
587,35лв.Затова моли за намаляването й до посочения размер.
С оглед изложеното отправя искане до съда да постанови намаляването на
обжалваните разноски до посочените размери.
Отправя искане за присъждане на сторените за настоящото производство разноски, за
което предоставя и списък по чл.80 ГПК.
В срока по чл.276 ГПК въззиваемата страна „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.София Бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“ ет.2 офис 4, с представител Димитър Бориславов
Бончев, взискател в изп. производство, е депозирала писмен отговор вх.№ 15416/15.10.2020
със становище за недопустимост на жалбата.
По делото е приложено писмено становище от ЧСИ ЛЮДМИЛ СТАНЕВ, рег.№ 895,
със становище за недопустимост на жалбата, като излага следните мотиви:
Изп.дело № 1358/2020г е образувано на 20.07.2020г въз основа издаден от ВРС ИЛ по
ч.гр.д.№ 2101/2020гв полза на взискателя ,АСВ" ЕАД срещу длъжника М. Д. Н..
В молбата си взискателят е поискал да му бъде определено юриск.възнаграждение в
размер на 150лв, да бъде извършено проучване на имуществото на длъжника, да бъдат
наложени обезпечителни мерки и проведено принудително изпълнение.
С разпореждането за образуване на изп.дело е определено исканото
юриск.възнаграждение в размер на 150лв по чл.13 ал.2 и чл.27 от Наредбата за изплащане на
правната помощ вр.чл.75 ал.8 ГПК.
ПДИ е била връчена на длъжника на 7.09.2020г.
2
На 23.09.2020г длъжникът чрез процесуалния си представител адв.Д.Михайлов е
депозирала жалба срещу определените разноски за изпълнението, а именно–по отношение
размера на юриск. възнаграждение и по отношение таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ от 752,22лв.
При това положение счита жалбата за недопустима поради следното:
- Длъжникът, на осн.чл.248 ал.1 ГПК, е следвало първо да се обърне към ЧСИ с искане за
изменение на постановлението в частта му за разноските, инкорпорирано в ПДИ. Едва, ако
остане неудовлетворен от произнасянето на ЧСИ, да депозира жалба. В този смисъл е
трайната съдебна практика.
В евентуалност счита жалбата за неоснователна поради следното:
- На осн.чл.78 ал.8 ГПК в полза на ЮЛ се присъжда възнаграждение, ако е защитавано
от юрисконсулт, като размерът му се определя по реда на чл.37 от ЗПП и Наредбата за
заплащане на правната помощ. Съгл.чл.13 ал.2 от същата възнаграждението за подготовка
на документи за завеждане на дело е от 15лв до 50лв, а съгл.чл.27 за представителство в
изп.производство възнаграждението е от 50лв до 100лв. Размерът на юриск. възнаграждение
е определен в максимален размер, тъй като делото не е с ниска правна и фактическа
сложност, както се сочи в жалбата, а напротив. По делото имало присъединен взискател
НАП за сумата от 3471,74лв, като представителят на взискателя следва да положи
допълнителни усилия за събиране на вземането и на този привилегирован взискател.
Въпреки наложените обезпечителни мерки и предприетото изпълнение, по делото не били
постъпили суми, вкл. от доброволно изпълнение. Самият длъжник не бил изявил желание да
съдейства с цел доброволно погасяване на дълга си, а напротив от действията му било видно
точно обратното. Ето защо при така описаната обстановка нямало основание в полза на
процесуалния представител на взискателя да бъде определено възнаграждение в
минималния размер.
В случая, че длъжникът изявял желание да заплати доброволно, било то и разсрочено, на
осн.чл.78 ал.5 ГПК, при съответно заявено искане по чл.248 ал.1 ГПК, би могъл да бъде
определен по-нисък размер на възнаграждението за юрисконсулт.
По отношение размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ не било вярно, че същата е
752,22лв с ДДС, както се сочи в жалбата. Това бил общия размер на таксите по ТТРЗЧСИ,
вкл. и простите такси, като напр. за образуване на изп.дело, извършване на справки, запори
и т.н.. Ако длъжникът се бе възползвал от разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК, то изрично би
му било указано какъв е размерът на таксите ТТРЗЧСИ, вкл. и тази по т.26.
Посочва се още, че размерът на таксата по т.26, включена в получената от длъжника
ПДИ, е 656,62лв с ДДС /при направеното от длъжника изчисление е пропуснато да бъде
включен следващият се ДДС/. Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е формирана по сл.начин:
299,33лв с вкл.ДДС за вземането на взискателя ,АСВ"ЕАД и 357,29лв с вкл.ДДС за
3
вземането на присъединения взискател НАП.
Поради всичко изложено моли за оставяне без разглеждане подадената жалба като
недопустима, а в евентуалност–за оставянето й без уважение като неоснователна.
СЪДЪТ, като разгледа постъпилата въззивна жалба, макар подадена от надлежна
страна и в срок, намира същата за недопустима поради липсата на обжалваемо към
настоящия момент действие на ЧСИ, което да попада сред лимитативно изброените в
хипотезата на чл.435 ал.2 ГПК.
В случая не се касае са обжалване на разноските по реда на осн.чл.435 ал.2 т.7 ГПК, а
е отправено възражение за прекомерност на същите, по което компетентен да се произнесе
за първи път е ЧСИ по реда на чл.248 ГПК. Едва след това, в случай, че постановеният от
ЧСИ акт не удовлетворява страната, същата има право да обжалва акта пред въззивния съд.
Поради изложеното подадената въззивна жалба се явява преждевременна и като
такава е недопустима.
Необходимо е да се посочи и това, че обективираното в жалбата искане следва да се
тълкува като такова за изменение размера на дължимите от длъжника разноски по
изпълнението. По него, както сам ЧСИ е забелязал, компетентен да се произнесе е бил
самият ЧСИ. Затова, макар и наименована като жалба, е следвало да бъде задържана пред
него за произнасяне по реда на чл.248 ГПК. Едва след постановяването на акта си, е
следвало да укаже на страните, че разполагат с правото на жалба. Така предприетите от ЧСИ
административни действия са довели до неоснователното забавяне на произнасянето му по
искане, което е в неговата компетентност.
Воден от горното, СЪДЪТ
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 3051/2020 по описа на ВОС
ВРЪЩА на ЧСИ Людмил Станев, рег.№895, подадената от М. Д. Н. въззивната
жалба от 23.09.2020 по изп.д.№ 1358/2020, за произнасяне по обективираното в жалбата
искане за изменение размера на разноските за изпълнението, по реда на чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5