№ 840
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110217652 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на пети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 17652 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. М. К. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-4332-
010582/ 17.05.2024г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на К. М.
К., ЕГН- ********** са наложени административни наказания, както следва: по т.1- „Глоба“
в размер на 20 (двадесет) лева, на основание чл.185 от ЗДП за нарушение на чл. 20, ал. 1 от
ЗДП и по т. 2-„Глоба“ в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да упрвлява МПС за
срок от 2 месеца, на основание чл.175, ал.1, т. 5 от ЗДП, за извършено нарушение на чл. 123,
ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДП.
Жалбоподателят-редовно призован, не явява лично и не ползва процесуален
представител. Пледира за отмяна на НП по съображенията, изложени в жалбата. В жалбата
са наведени аргументи за неосъществен състав на нарушение. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована, не изпраща представител.
Приложено е писмено становище, в което се изразява становище по същество на
нарушението и неоснователност на жалбата. Изложени са доводи за доказаност
осъществените нарушения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатсктото вазнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното:
1
На 11.04.2024 г. мл.автоконтрольор в ОПП – СДВР-акт. С. Д., съставил на ж-ля К. М. К.
АУАН № 0582831/ 11.04.24г. , въз основа на докладна записка, в който отразил, че на дата
21.02.2024г. в 09:45ч. жалбоподателят К. К. е управлявал МПС- товарен автомобил
„Фолксваген“ с рег. № *** като се движел в гр. София, по бул.“Витоша“ с посока на
движение от бул.“България“ към ул.“Бяла черква“ и пред № 200 поради недостатъчен
контрол над управляваното МПС реализирал ПТП с престояващ т.а „Фузо Контер“ с ***
нанасяйки щети на ляво странично огледало. След ПТП-то водачът напуснал мястото без да
уведоми службата за контрол на МВР по територия. В АУАН било отразено, че към
преписката е съставен Протокол за ПТП № 1874574 от 21.02.24г.
В акта описаното било квалифицирано като нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДП и на чл.
123, ал.1, т.3, б“в“ от ЗДП.
Актът бил връчен на жалбоподателя, който попълнил декларация, в която оспорил
осъществяването на нарушенията.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
анализ на събраните писмени и гласни доказателства- показанията на акт. С. Д., на св. *** и
св. В. С., както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,вр. чл.
84 от ЗАНН – АУАН;НП; справка – картон на водача, Декларация от жалбоподателя;
Декларация от св. С.; Протокол за ПТП № 1874574 от 21.02.24г. и скица на ПТП; Заповед №
513з-242/12.01.2016г. на директора на СДВР; Заповед № 8121з-13318/ 28.10.2019г. и Заповед
№ 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на МВР ; Пълномощни и др.
При анализ на гореизброените доказателства следва да се отбележи, че от показанията на
актъсъставителя Ст.Д. и на св. А.Д. се установяват обстоятелствата, изложени в съставения
на 21.02.24г. АУАН и в Протокола за ПТП. Посочените свидетели съвместно са посетели
ПТП-то на бул“Витоша“, установили са свидетел-очевидец, извършили са оглед на т.а, и е
съставен Пропокол за ПТП. Напълно в съответствие с изложеното от тях са и показанията на
св. В.С., който е очевидец и е възприел реализирането на ПТП от водача на .а „Фолксваген“,
дава данни за нанесените щети по лявото странично огледало и напускането на мястото от
водача. От изложеното от него се установява също, че водачът не е спрял на мястото на
произшествието, а е продължил движението си, както и че не е успял да го настигне, след
което е подал сигнал. Съдът намери, че свидетелските показания на служителите на ОПП-
СДВР са единни и непротиворечиви и очертават фактите, свързани със съставянето на
процесните документи, послужили за издаване на НП. Като правдиви и незаинтересовани
съдът отчете и показанията на св. В.С..
Съдът кредитира събраните писмени докаателства по делото като констатира, че са
изградени в частност на база свидетелските показания на разпитания по делото св. В.С..
При този анализ съдът намери за доказано, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състаите на административно нарушение по чл.20, ал.1 от
ЗДП и по чл. 123, ал.1, т. 3, б“в“ от ЗДП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При извършената служебна проверка съсдът констатира, че АУАН и НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона и в предвидените в ЗАНН давностни
срокове.
Относно нарушението по т.1 на НП-на чл. 20, ал. 1 от ЗДП:
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.“ По делото беше безспорно установено, че на
процесната дата, час и място жалбоподателят К. К. като водач на т.а“Фолксваген“ с рег. №
*** не е упражнил достатъчен контрол върху превозното средство, в резултат на което
автомобилът ударил престояващия на булеварда т.а“Фузо Кантер“ в лявото странично
огледало.гтри спрели автомобила. Обстоятелството, че удареният автомобил е бил в покой
води до единствения възможен извод, че в момента на удара жалбоподателят не е
контролирал управлявания от него автомобил и това обстоятелство е довело и до
2
реализирането на ПТП.
Съдът счита, че нарушението е извършено виновно, при форма на вина непредпазливост
(небрежност), тъй като жалбоподателят като водач на МПС-то не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Същият е предвиждал причиняването на произшествието, но е бил длъжен да предвиди, че
като не упражнява непрекъснат контрол върху управлявания от него автомобил застрашава
останалите участници в движението и би могъл да причини ПТП. С оглед обстоятелството,
че липсата на контрол върху товарния автомобил от негова страна е довела до реализираното
ПТП, при което са причинени имуществени щети на друг автомобил, съдът намира, че
процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
За нарушение на посочената разпоредба липсва специална санкционна норма, поради
което е правилно АНО е приложил общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДП, съгласно
която за нарушение на ЗДП, за което не е предвидено друго наказание се налага глоба в
размер на 20 лева. Глобата е определена от законодателя в абсолютен размер, поради което
въпрос за нейното изменение не може да се поставя. С оглед изложеното съдът намира, че
НП в тази му част е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Относно нарушението по т.2 на НП- чл. 123, ал.1, т. 3, б“в“ от ЗДП: Съгласно разпоредбата
на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" ЗДП: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.“ От нормата произтича задължения за
участниците в ПТП с материални щети да не напускат местопроизшествието, да уведомят
съответната служба за контрол на МВР и да следват указанията й, като то е поставено при
условие- липсата на съгласие между участниците по обстоятелствата по настъпилия
инцидент. В случай на постигнато съгласие, не се изисква уведомяването на органите на
МВР, нито следването на техните указания, като предписание за този случай се съдържа в б.
"Б" от цитирания законов текст. Прецизният прочит на АУАН и НП сочи, че словесното
описание на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от
ЗДП е фрагментарно и непълно. При словесната формулировка компетентните органи са се
задоволили да посочат, че след като е причинил щети на друг автомобил в резултат на
предизвикано ПТП, водачът е напуснал мястото на инцидента, "без да уведоми службата за
контрол на МВР по територия". Съдът констатира противоречие между описаната
фактическа обстановка, дадената правна квалификация и доказателствата по делото относно
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б“в“ от ЗДП. Прочитът на АУАН и на НП показва, че
словесното описание на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не съответства на
произтичащото от цитираната правна норма поведение. Видно от АУАН в обстоятелствената
му част не е описано, че е възникнало разногласие м/у двамата водачи относно ПТП-то. От
своя страна в НП АНО от обективна страна е въвел като елемент-наличие на разногласие
м/у водачите относно обстоятелствата на ПТП-то. Изискване за сигнализиране на
контролните полицейски органи действително е въведено с нормата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
"В" от ЗДвП при установени вредни материални последици, но непроявената активност в
тази насока следва да се коментира като елемент, обуславящ съставомерността на деянието
и участието на нарушителя в осъществяването му, само ако тя е предшествана от отсъствие
на съгласие между водачите по повод настъпилия инцидентът. Както беше посочено по-горе,
по делото се установи с необходимата категоричност, че на процесната дата и час
жалбоподателят е причинил ПТП с имуществени вреди по автомобила на св. В.С., както и че
двамата водачи не имали комуникация и не са обсъждали ПТП-то. В хода на проведеното
съдебно следствие от показанията на разпитания свидетел, чието МПС е било ударено от
водача на товарния автомобил, се установи, че е реализирано ПТП, причинени са
материални щети, но не се събраха доказателства да е имало разногласие м/у участниците.
3
АНО носи доказателствената тежест в настоящото производство и като е издал НП без да
анализира в цялост фактическата обстановка и съотнесе доказателствата, приложени към
преписката към съответния състав на вмененото на жалбоподателя К. К. за осъщественото
нарушение, е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до съществено
ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
По изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено в частта по т.1 и отменено по
т.2.
По отношение на претендираното от въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение, същото следва да се присъди в тежест на жалбоподателя в минималния
размер в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, а именно - 80 лева, отчитайки представените
писмени бележки и неявяване на процесуален представител по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-4332-010582/
17.05.2024г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на К. М. К.,
ЕГН- ********** е наложено административно наказание по по т.1- „Глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева, на основание чл.185 от ЗДП за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДП.
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-4332-010582/ 17.05.2024г.,
издадено от началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на К. М. К. по т. 2 е наложено
азм.наказание -„Глоба“ в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да упрвлява МПС за
срок от 2 месеца, на основание чл.175, ал.1, т. 5 от ЗДП, за извършено нарушение на чл. 123,
ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДП.
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН- ********** да заплати на СДВР сумата от 80 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за една инстанция, съобразно уважената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4