№ 39
гр. Кубрат, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана П. П.а Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. П.а Енева Административно
наказателно дело № 20243320200094 по описа за 2024 година
и в присъствието на прокурора ........... , като разгледа докладваното от съдията АНД №
94 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0290-000362/ 2023г. на началник група към
ОДМВР – гр. Разград, РУ – гр. Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/ 02.12.2021 г., на С.
Ш. С., ЕГН **********, с адрес: ** е наложено административно наказание глоба в размер
на 20.00 лв., на основание чл. 185 ЗДвП, за това, че на 07.09.2023 г., около 20.45 часа, в град
Кубрат по улица „Стара планина“ и в посока ул. „Витоша“, управлявал индивидуално
електрическо превозно средство – марка „Шауми“, модел „Про 2“, черно на цвят с номер на
рама 2VAK121C1B6, неустановена собственост, и като водач не контролира управляваното
пътно превозно средство, в следствие на което пада в отвор, запълнен с пясък, на пътното
платно пред блок № 4 на улица „Стара планина“, настъпва ПТП с пострадал, поради
виновно извършено нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Недоволен от така издаденото НП е останал С. Ш. С., който го обжалва с оплаквания
за незаконосъобразност. Не е извършил нарушението, за което е санкциониран, а й в
образуваното срещу него административнонаказателно производство не се установява, че е
осъществил ПТП с пострадал, поради виновно извършено от него нарушение по чл. 20, ал. 1
ЗДвП.
Въззиваемата страна поддържа издаденото срещу жалбоподателят наказателно
постановление и счита същото за правилно и законосъобразно; заявява възражение за
1
прекомерност на претендираните разходи за адвокатско възражение - становище вх. № 1197/
04.04.2024 г., л. 22 от делото.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено
следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Безспорно, чрез показанията на разпитания по делото свидетел Ал. А., се установи, че
на посочената дата, време, и място – на 07.09.2023 г., около 20.45 часа, в гр. Кубрат по улица
„Стара планина“ , в посока към ул. „Витоша“, жалбоподателят е управлявал индивидуално
електрическо превозно средство – марка „Шауми“, модел „Про 2“, черно на цвят с номер на
рама 2VAK121C1B6, неустановена собственост, когато на хоризонтална права пада в отвор
на пътното платно, запълнен с пясък, при което пострадал самия той - счупил ръка,
съставляващо според него в качеството му на мл. авконтрольор, настъпило ПТП с пострадал.
Относно т.нар. „отвор“ в пътното платно, цитирам показанията му: „дупката е затворена и
запълнена с пясък, и ПТП-то е настъпило за това, че превозното средство се управлява прав,
трябва да се балансира и при навлизането в пясъка тежестта(има предвид на водача) и
малкия диаметър на гумите, е изиграл като спирачка и господина – има предвид жалб. С. С.,
е паднал“. Видно от показанията на свидетеля, в длъжностното му качество – мл.
автоконтрольор, заедно с колегата му Р. Р., по постъпил в управлението на МВР – Кубрат
сигнал е посетил настъпило пътнотранспортно произшествие на посоченото място, което
било неосветено, а дупката не била сигнализирана, тъй като била обезопасена – затворена и
запълнена с пясък. - На мястото на произшествието установил самоличността на
единственото участвало лице, което било пострадало и отведено за лечение в лечебно
заведение в гр. Русе. След извършения оглед на място и след завръщането на жалбоподателя
от болницата, в дома му, на 16.09.2023 г. актосъст. Ал. А. приел, че жалбоподателя не е
контролирал управляваното от него ППС, в следствие на което е паднал в отвор на пътното
платно, запълнен с пясък, виновно е извършил нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и в
следствие на това е причинил ПТП с пострадал. Съставил АУАН серия ЖА № 913787/
16.09.2023 г., с който повдигнал обвинение по отношение на жалбоподателя за
констатираното нарушение и го предявил, като водача не е вписал възражения, както и не
представил в 3-дневния срок писмени възражения. Актосъставителят регистрирал
съставения от него АУАН и го предал на Началника на РПУ на МВР – Кубрат за
произнасяне, след като в указания на нарушителя 3-дневен срок не са постъпили изходящи
от него допълнително обяснения или възражения. В резултат на сезирането,
упълномощения надлежно с МЗ № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. Началник група към ОДМВР –
гр. Разград, РУ – гр. Кубрат, е издал атакуваното в настоящото производство НП, с което е
приел, въз основа на изложената в АУАН фактическа обстановка, че жалбоподателят
виновно е нарушил разпоредбата на чл.20, ал. 1 ЗДвП, и наложил размера на
административното наказание, предвидено в разпоредба на чл.185 ЗДвП - “глоба” в размер
на 20.00 лв..
2
От събраните по делото гласни – показанията на свидетелите Ал. А. и Р. Р., и писмени
доказателства – Протокол за ПТП № …/ 16.09.2023 г., се установява изложената по – горе
фактическа обстановка; не се твърди и не се установява наличието на ограничителни
скоростта на движение или забранителни движението на превозни средства пътни знаци,
бариери, както и за указателни за неравности – дупки, по пътя и пр.; не се твърди и не се
установява действителната скорост на движение на ППС - индивидуално електрическо
превозно средство – марка „Шауми“, модел „Про 2“, избрана от водача, да е измерена с
техническо средство или установена с помощта на автотехническа експертиза, поради което
съдът не може да приеме за установено по несъмнен начин, че единствена причина за
произшествието е виновно поведение на водача, произтичащо от неконтролиране на
управляваното от водача превозно средство, или както уточнява актосъставителя – водачът
на превозното средство, преминавайки с него през опесъчения изкоп, паднал, а е бил длъжен
да намали или да заобиколи, а не да мине през пясъка на попътното за водача платно на
пътя. Доказателствената непълнота не се отстранява и с заявени от въззиваемата страна в
образуваното съдебно производство доказателствени искания по разследването механизма
на ПТП, напр. изготвяне на автотехническа експертиза, на база данни от протокол за оглед
на местопроизшествие от посочената дата.
Въз основа на така изложените факти, съдът направи следните правни изводи:
Съдът, в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно наказателното производство констатира,
че както АУАН, така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица.
От друга страна, констатира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно: АУАН, и
издаденото въз основа на него НП, не отговарят на формалните изисквания, предвидени в
нормите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, съгласно ал. 2 от цитираната - водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Това е примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат
значение за упражняване на непрекъснат контрол над ППС, за избиране на съобразена
скорост за движението, за извършване на маневри – в случая за заобикаляне на
препятствието на пътя, каквото съставлява запълнен с пясък отвор или дупка на пътното
платно. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на
тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволя превозното средства да бъде
спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т. е. при пътни условия и
ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на
транспортно произшествие. В обжалваното НП административнонаказващият орган приел и
3
описал като нарушение това, че с действията си жалбоподателят е нарушил посоченото по-
горе задължение да контролира непрекъснато ППС, което е управлявал, като вместо това е
загубил управлението над него – паднал е заедно с него в опясъчения, за да се напълни отвор
в пътното платно на съответния участък.
С НП на жалбоподателя е наложена санкция по чл. 185 ЗДвП, за нарушение
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като в обстоятелствените части на акта и НП липсва
описание на съществен елемент от визираното в нормата нарушение - не става ясно каква е
действителната скорост на движение на ППС - индивидуално електрическо превозно
средство, управлявано от наказаното лице, за да се приеме, че тя не е съобразена със
състоянието на пътя, в частност: „отвор“ в пътното платно, или дупка, на пътно платно,
покрита с пясък, в съответния участък, както и какво прави същата предвидимо препятствие
на пътя на движение на управляваното от жалбоподателя превозно средство. При
изслушването му в о.с.з. очевидеца на проверката и съставянето на акта дава подробно
обяснения, че не е изследвана с техническо средство неравността на пътя, наличието под
пясъка на ръб на асфалта, както и на скоростта на движение, както и че колегата му
актосъставител е направил извод за загуба на контрол върху превозното средство,
единствено с оглед на несъмнено установения резултат – падане на самото превозно
средство и падане на водача, управляващ го прав, от превозното средство на пътя,
съставляващо настъпило ПТП с пострадал – самия водач.
Посочването на тези обстоятелства – обективно установена скорост на движение,
връзката на същата и наличните в участъка пътни знаци, пътна маркировка и другите
средства за сигнализиране, посочването на наличен в съответния участък отвор на пътното
платно, неговия размер – площ и дълбочина, означаването му като препятствие на пътя, без
да се изясни механизма на ПТП, не позволяват да се направи извод относно причинната
обусловеност – загуба на контрол над превозното средство, между твърдяното като
извършено от него нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и несъмнено настъпилото ПТП с
пострадал, което е задължителен елемент от индивидуализацията на нарушението, за да е
налице съставомерно административно нарушение по чл. 185, във вр. с чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Допуснато нарушение е съществено, съответно е достатъчно основание за отмяна на
НП на процесуално основание, доколкото препятства организирането на защитата на
нарушителя, който трябва да има пълна яснота относно фактите, срещу които се брани.
С оглед приетата по горе за установена фактическа обстановка и след преценка на
събраните по делото доказателства, съдът счете, че НП е издадено и в нарушение на
материалния закон, доколкото АНО е наложил санкция за нарушение по ЗДвП, без да посочи
пълно и съотнесе фактите към хипотезата на правната норма. С оглед на изложено по-горе,
съдът счита, че не се установява по делото от административнонаказващия орган по
несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушение
по чл. 185, във вр. с чл. 20, ал. 1 ЗДвП, поради което обжалваното НП се явява издадено в
нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят заявява искане за присъждане в тежест на
4
административнонаказващия орган направените от него разноски по делото, като представя
доказателства – л. 12 от делото, за договорено, но неплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 600.00 лв..
Жалбоподателят е получил безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА.
Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Направено е и възражение за прекомерност.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C -438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС във
връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по -
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна органзация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения
и практики.
Ето защо съдът намира, че при преценка съответствието на адвокатския хонорар с
действителната фактическа и правна сложност на делото не е обвързан от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В такъв случай съдът
намира, че справедливо възнаграждение с оглед ниската фактическа и правна сложност на
делото и неговия резултат следва ОДМВР – Разград да бъде осъдена да заплати на адв. Ст. Р.
сумата от 200.00 лева за предоставената безплатна правна помощ.
Воден от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0290-000362/ 2023г. на началник група
към ОДМВР – гр. Разград, РУ – гр. Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/ 02.12.2021 г., с
което на С. Ш. С., ЕГН **********, с адрес: ** е наложено административно наказание
глоба в размер на 20.00 лв., на основание чл. 185 ЗДвП, за това, че на 07.09.2023 г., около
20.45 часа, в град Кубрат по улица „Стара планина“ и в посока ул. „Витоша“, управлявал
индивидуално електрическо превозно средство – марка „Шауми“, модел „Про 2“, черно на
цвят с номер на рама 2VAK121C1B6, неустановена собственост, и като водач не контролира
управляваното пътно превозно средство, в следствие на което пада в отвор, запълнен с
пясък, на пътното платно пред блок № 4 на улица „Стара планина“, настъпва ПТП с
пострадал, поради виновно извършено нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция МВР – Разград да заплати на адв. С. Ю. Р., АК – Варна,
сумата от 200.00 (двеста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя в настоящото съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Разград в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6