РЕШЕНИЕ
гр. Ихтиман, 15.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 140/2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Постъпила
е молба от адв. М.П.- Б. в качеството на пълномощник на жалбоподателя за
допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските.
Твърди
се, че жалбоподателят е представляван от адвокат, че на последния е заплатено
адвокатско възнаграждение, както и че своевременно е направено искане за
осъждане на АНО да заплати сторените разноски, но в постановеното по делото
решение съдът не се е произнесъл по искането. Моли да се постанови съдебен акт
като в полза на жалбоподателя се присъдят направените съдебни разноски в размер
на 350лв..
Препис
от молбата е изпратена на ответната страна с указания за право на отговор в
едноседмичен срок, като отговор не е постъпил.
Съгласно
разпоредбата на чл. 144 от АПК за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
Съдът
след като разгледа молбата счита, че същата е процесуално допустима, тъй като е
депозирана в срока по чл. 248 от ГПК. Не
е необходимо насрочването на делото в открито заседание.
В
становище от 20.07.2020г. пълномощникът на жалбоподателят е направил искане за
присъждане на разноски, като е представил пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, видно от който е заплатена сумата от 300лв..
С
решение от 05.08.2020 г. по настоящото дело е отменен атакуваният електронен
фиш, като съдът не се е произнесъл по горепосочените искания на жалбоподателя
за разноски.
С
оглед изхода на спора съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3, вр. чл. 143,
ал. 1 от АПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати, на
жалбоподателя разноски в размер на 300 лева, които от представения договор за
правна защита и съдействие се установява, че са платени в брой.
За
разликата до пълния размер от 350лв. молбата следва да бъде оставена без
уважение, тъй като не се представят доказателства за договорено възнаграждение
в размер от 350лв., както и не се представят доказателства за заплащането на
повече от 300лв. от страна на клиента.
Дори
обаче да се приеме, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 350лв., а не на 300лв., то е налице възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, направено от насрещната страна с писмо от
04.06.2020г.. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на законовия
минимум съгласно чл. 18, ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно-
300лв..
Воден
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК във вр.
с чл. 144 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ДОПЪЛВА Решение от 05.08.2020г. по НАХД № 140/2020
г. по описа на РС- Ихтиман в частта за разноските, като ОСЪЖДА ОДМВР София
да заплати на Е.П.Б., ЕГН **********,
сумата от 300 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за допълване на постановеното
по делото решение в частта му за разноските за разликата над 300лв. до пълния
претендиран размер от 350лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София
област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: