РЕШЕНИЕ
№ 1022
гр. Пловдив10.05. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 3841 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
2. Образувано е по жалба на С.М.Ш., ЕГН ********** и С.М.Ш.,
ЕГН ********** ***, срещу заповед № РД-18-1247/07.11.2018 г. на кмета на район
“Централен” при община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1, във връзка
с чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж:
“Четириетажна жилищна сграда с мансарден етаж”, находяща се в ПИ с
идентификатор ******, кв.**** по плана на Първа градска част, гр.Пловдив, с
административен адрес: гр. Пловдив, ул. “*****” .
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска
нейната отмяна. Поддържа се, че са допуснати съществени процесуални нарушения
при провеждането на административното производство и съставянето на констативния
акт за установяване на незаконно строителство. Твърди се, че административният
орган не е изяснил и обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за
производството. Поддържа се, че в конкретния случай е налице търпим строеж по
смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР ЗИД от ЗУТ, който не подлежи на
премахване. Иска се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
3. Ответникът – кмета на район “Централен” при община Пловдив,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., подържа становище за неоснователност
на жалбата. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. С.М.Ш. и С.М.Ш.
през 1998г. са придобили право на собственост върху дворно място от 177 кв.м.,
съставляващо парцел II – 1392, кв. 455
– А, Първа градска част – гр. Пловдив, с адрес: *****, заедно с подобренията и
построената в него жилищна сграда – едноетажна, паянтова със застроена площ от
42 кв.м., разположена в дъното на ПИ № 1392, на западната и северната дворищно
– регулационна граница.
7. Според скица №
15-313198/09.04.2019г. в Кадастралната карта на гр. Пловдив, одобрена със
заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК – София, в
поземлен имот к.и. **** (стар ПИ 1392, кв. ******), е отразено следното
застрояване: жилищна сграда – многофамилна с к.и. 56784.520.683.1, застроена
площ 74 кв.м, брой етажи 4.
Съгласно
данните в Кадастралния регистър към КК на гр. Пловдив, като собственици и
носители на вещни права върху поземлен имот к.и. **** и жилищна сграда к.и. *****
са записани следните лица: С.М.Ш. и С.М.Ш. -
собственици на имота и сградата без данни за идеални части по нотариален
акт № 126, том 12, рег. 4968 от 25.02.2016г. и притежатели на 1/10 ид. част от право на
ползване върху сградата за всеки от тях по нотариален акт № 33, том 112, рег.
39172 от 05.12.2017 г.; А. С. А., С. М. Ф., Г. С. Ш. и .С. Ш. – всеки
собственик на 1/5 и.ч. от поземления имот и по 1/5 ид.ч. от правото на
собственост от сградата - нотариален акт № 33, том 112, рег. 39172 от
05.12.2017 г.
8. Според
нотариален акт № 166, том 6, рег. №
7163, дело № 1103 от 2017г., вписан в Служба по вписванията – Пловдив, с
вх. рег. 40100, Акт № 33, том 112, рег. 39172 от 05.12.2017 г., С.М.Ш. и С.М.Ш.
са дарили на своите дъщери А. С. А., Г.С. Ш., Е. С. Ш. и на своя внук С.
Мендерес Фетинов по 1/5 ид.ч. (общо 4/5 ид.ч.) от правото на собственост върху поземлен
имот к.и. 56784.520.683 и сграда к.и. 56784.520.683.1 по КККР на град Пловдив.
9. На 08.05.2018 г.
длъжностни лица в служба „Районен строителен контрол“ при район „Централен“ на община
Пловдив, в отсъствие на оспорващите, са извършили проверка на строеж: “Четириетажна
жилищна сграда с мансарден етаж”, находяща се в ПИ с идентификатор ***** по
плана на Първа градска част, гр.Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ****.
В резултат на проверката е съставен Констативен протокол № 40/08.05.2018 г., в
които е отразено, че имотът и строежът са собственост на С.М.Ш. и С.М.Ш. същите
са посочени и като възложители на строежа, за който не са представени одобрен
проект и разрешение за строеж. Строителството е описано по следния начин: „На
мястото на старата едноетажна паянтова сграда в имота е изградена нова
четириетажна сграда с мансарден етаж. Сградата е с приблизителна площ в план от
74,00 кв.м, изпълнена от стоманобетонови
колони и стоманобетонови плочи, с ограждащи тухлени стени. Сградата е измазана и
боядисана с монтирани дограми и прозорци, улуци и водостоци. Същата е свързана
с електропреносната, водоснабдителната и канализационна мрежа и се обитава и
ползва за живеене. За сградата не са предоставени строителни книжа /одобрен
инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж, акт за узаконяване и
протокол за определяне на строителна линия и ниво./ Така изградената сграда не е предмет на
предвижданията на действащия ПУП, одобрен със Заповед № ОА1022/01.06.1994г. и
последващите изменение на ПУП и РУП. Изготвена е и графична част към
констативния акт, от която е видно разположението на констатираното незаконно
строителство и неговият обем.
При
тези данни проверяващите са установили, че строежът е изпълнен в нарушение на
разпоредбата на чл. 148, чл. 157 и чл. 178 от ЗУТ и е незаконен, което е
основание за започване на процедура по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за издаване на
заповед за премахването му.
Констативен
акт № 40 от 08.05.2018 г. е съобщен на С.М.Ш. и С.М.Ш.. По преписката са налице
данни, че оспорващите са подали възражение с вх. № 94012-18783/04.07.2018г.
10. Със заповед №
РД-18-1247/07.11.2018 г. кметът на район
“Централен” при община Пловдив, е наредил на С.М.Ш. и С.М.Ш. да премахнат “Четириетажна
жилищна сграда с мансарден етаж”, находяща се в ПИ с идентификатор ***** по
плана на Първа градска част, гр.Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ****.
В
мотивите си ответният административен орган е посочил, че строежът не е търпим,
тъй като има издадем Мотивиран отказа №3/26.01.2017г. на Главния архитект на
район „Централен“ при община Пловдив, влезнал в сила с решение № 1171 от
30.06.2017г. по адм. дело № 411/2017г. на Административен съд – Пловдив,
потвърдено с решение № 2475 от 26.02.2018г. по адм. дело № 8809/2017г. на
Върховния административен съд. Строежът е установен като такъв от IV - та категория,
без да са изложени конкретни мотиви относно годината на построяването
му. Възраженията на оспорващите са приети за неоснователни, без да бъдат
обсъдени.
11. След служебна
справка се установява, че предмет на адм. дело № 441/2017г. на Административен
съд – Пловдив и адм. дело № 8809/2017г. на Върховния административен съд е
оспорване на мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост с изх. №
3 от 26.01.2017 г. на главния архитект на район „Централен“ при община Пловдив
по реда на §127, ал.1 от ПРЗ към ЗИД на ЗУТ и по §184, ал.1 от ПРЗ към ЗИД на
ЗУТ в частта за кафе-аперитив и покрит
проход, попадащ в ***** по плана на Първа градска част - Пловдив, ******
12. По делото бе допусната Съдебно – техническа експертиза,
с вещо лице арх. М., чието заключение бе прието без резерви от страните и се
кредитира с доверие от съда. Според вещото лице в ПИ с идентификатор
56784.520.683 попадат две сгради: 1) многофамилна жилищно сграда с к.и. 56784.520.683.1,
състояща се от първи приземен етаж, три броя жилищни етажи и тавански жилищен
етаж и 2) едноетажна сграда (неотразена в КККР), с обособени са две помещения –
западно, ползвано като кафе
- аперитив и източно, осигуряващо
достъпа до жилищната четириетажна сграда.
Жилищната
града е с височина 11,50м на под таван, 13,00м височина при стреха и 14,66м кота
било - средноетажна с височина до 15м. Строежът е IV – та категория съгласно чл. 137, ал. 1, т.“б“ от ЗУТ и отговаря на чл.8, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи. Жилищната сграда е разположена в дъното на
ПИ 56784.520.683 по имотните граници: от север ПИ 520.677, от изток ПИ 520.682 и от запад ПИ 520.685.
Сградата е с фасада и прозоречни отвори към ПИ 520.677 и наклон на покрива към страничната
регулационна граница.
През
2003г. сградата е била до второ плоча. Към 1999г. за УПИ II-1392, кв.455а действащ план е ЗРП, одобрен
със Заповед ОА-1022 от 01.06.1994г. В
застроителния план за УПИ II-1392, кв.455а по плана на Първа градска
част - Пловдив, ул.'Цар Иван Страцимир” №
27 е предвидено ново един и три етажно свързано застрояване в лицевата част на
парцела, като съществуващата жилищна сграда ПЖ в дъното не се запазва. Към
настоящия момент е в сила одобрено със Заповед
№ОА-414/26.03.2001г. изменение на ЗП и КЗСП /графика № 3/. Одобреното по
предходен застроителен план три етажно
застрояване се завишава с един - четвърти етаж до височина на новопредвидената
жилищна сграда 11,90м., а на предвиденото едноетажно застрояване на улично
регулационната линия височината е 4,05м.
Запазва се предвиденото свързано застрояване по източната и западна
странични регулационни граници на разстояние 8 метра от дъното на имота.
ОУП
за територията на която е ПИ 520.683 предвижда зона „Жс”- средноетажно
застрояване с устройствени показатели Пл. застр.< 70%, К. инт. < 2 и Пл.
озел. > 30
Към
момента на реализация на процесния обект, респективно към настоящия момент няма
одобрен ПУП – ПРЗ, в който да е предвидено застрояване по двете странични регулационни
граници и вътрешната регулационна граница към дъното на имота.
Вещото
лице е посочило, че даденото в диспозитива на оспорената заповед описание на
обекта не предоставя нужната пълнота за еднозначното му индивидуализиране
съобразно данните в КК и КР, действащия ПУП и графичната част на Констативен
акт № 40/08.05.2018г. В Кадастралната карата на гр. Пловдив е нанесен обект с
идентификатор ******, който не е посочен в съставения констативен акт и в
оспорената заповед. Окомерната скица в съставения констативен акт е извадка от
КК със защриховане на жилищна сграда в имот *****. От приложената Графика 2 към
заключението, с наложеното застрояване върху действащия кадастрален план е
видно, че няма съвпадение на имотна граница по КК към ПИ 520,677 (в дъното на
ПИ 520.683 ) с регулационната граница на УПИ ІІ-1392, кв.455а по плана на Първа
градска част - Пловдив, *****.
13. По делото се събраха показанията на
свидетелите А.И.В. и К.С.К. – длъжностни лица участвали при проверката,
отразена в Констативен акт № 40/08.05.2018г. Свидетелите единодушно сочат, че
индивидуализирането на незаконното строителство е станало визуално и по данни
от предходни проверки, тъй като не им е бил осигурен достъп до имота.
Разпитан
бе и свидетелят Е. А.Д. - в добри приятелски отношения със жалбоподателите.
Свидетелката твърди, че през 1991 г. жалбоподателите живеели в кирпичена къща
на ул. ***. През 1997 - 1998 година кирпичената сграда била бутната и започнал
строеж на нова сграда. Около 1999г. два етажа били готови. Окончателният вид
бил завършен в рамките на 4-5 години след това.
14. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 13ОА556/05.03.2013
г. на кмета на община Пловдив, с която на кмета на район „Централен“ на
основание §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ е делегирано правомощието да издава заповеди
по чл. 225а от ЗУТ.
IV. За правото:
15. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед
за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла
на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на
констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в
администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните
лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е
неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и
на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
16. По смисъла на чл.
225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни
продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за
изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на
конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно
привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при
наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита
по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.
17. Според §5, т.38 от ДР
на ЗУТ „Строежи" са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните
поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански,
обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата
относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на
ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на
различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ
"сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното
застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни,
производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“
се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ
характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или
стопанска сграда (в този смисъл Решение №9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм.
д. № 3855/2010 г.).
18. При горната
фактическа и правна установеност настоящия състав на съда намира за
безспорно, че процесният строеж представлява жилищна сграда, обект на основното
застрояване, IV-та категория, по смисъла на
чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „Б“ от ЗУТ. В тази
насока е и становището на вещото лице инж. М.. При това положение се налага
изводът, че ответният административен орган е издал оспорения административният
акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална
компетентност.
19. Предвид липсата на разрешение за строеж и
строителни книжа (чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ), правилно процесният строеж е
установен като незаконно строителство. По тези обстоятелства няма спор.
20. Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от
23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати
на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат
собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на
незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на
незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 ЗУТ и се определя срок
за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай на смърт на
някои от посочените в чл. 225, ал. 6 ЗУТ лица отговорността се поема от техните
наследници съгласно Закона за наследството.
Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени.
По делото безспорно се установи, че към момента
на съставянето на Констативен акт № 40/08.05.2018 г. и издаването
на оспорената заповед С.М.Ш. и С.М.Ш. притежават общо 1/5 ид.ч. от правото на
собственост върху изградената в имот ПИ с идентификатор ***** многофамилна жилищна
сграда. Останалите 4/5 ид.ч. са собственост на Анифе Садулова Алиева, С.
Мендерес Фетинов, Гюлбаис Садулова Ш. и Емине Садулова Ш.. Правото на
собственост на посочените лица се установява както от приложения нотариален акт
№ 166, том 6, рег. № 7163, дело № 1103
от 2017г., вписан в Служба по вписванията – Пловдив, с вх. рег. 40100, Акт №
33, том 112, рег. 39172 от 05.12.2017 г., така и от данните в Кадастралния
регистър на недвижимите имоти. Въпреки това ответният административен орган е
провел административното производство без тяхно участие като не е съобразил
факта, че жилищната сграда е в режим на съсобственост без обособени
самостоятелни обекти в КККР. В резултата на допуснатото процесуално нарушение в
заповед № РД-18-1247/07.11.2018г. С.М.Ш. и С.М.Ш. са посочени като еднолични
собственици на незаконния строеж и с диспозитива на административния акт им е
наредено да премахната цялата сграда. Така формираната от административния
орган воля сочи на неясен предмет. Възлагането на задължения по премахване на
чужда собственост се явява в пряко противоречие с материалноправните норми и
води до незаконосъобразно ангажиране правната сфера на ненадлежни адресати
/така Решение № 12145/ 10.10.2018г. по адм. дело №
2885/2018 г. на ВАС; Решение № 1915 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8240/2016
г.; Решение № 5833 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 13410/2016 г./. Това съставлява и съществено процесуално нарушение на
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3 вр. чл. 35 от АПК, даващ самостоятелно
основание по чл. 156, ал. 5 вр. ал. 4 от АПК за отмяна на заповедта в тази й
част. От друга страна макар и за 1/5 ид. част от строежа оспорващите да са
надлежни адресати, премахването на идеални, а не реални части от страдат е
практически неосъществимо. Това обосновава извод за невъзможен предмет на формираната
от административния орган воля, респективно незаконосъобразност на заповедта и
в тази й част.
21. На следващо място следва да се отбележи, че при наличие на незаконно
строителство за да подлежи същото на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението
по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ и да бъде
извършена преценка за пропорционалността на намесата в правната сфера на
засегнатите лица спрямо охранения от закона обществен интерес. Съдът намира за установено, че част от строителството
е изпълнено до 31.03.2001 г., а останала част след крайния период за търпимост.
Строителството е в нарушение на правилата за застрояване спрямо застроителните
линии към дъното на парцела, респ. не са спазени и правилата за свързано
застрояване. Тези нарушения водят до извод за наличието на строеж, който не е
търпим, но не са достатъчни, за да се обоснове неизбежната нужда от
премахването му. Преди да пристъпи към тази крайна мярка административният
орган е бил длъжен да изследва всички аспекти имащи отношение към съразмерността
на държавната принуда: въпроса дали това е единствено жилище за всички живеещи
в него лица и семействата им; времето на изграждане на строежа и продължителността
на ползването му; социалното и имуществено положение на засегнатите лица;
обстоятелството, че строителството е изпълнено в собствен имот; степента на
засягане на установените строителни правила и нормативи. При липсата на такава
преценка и доказателства за посочените обстоятелства, съда е възпрепятстван да
формира извод за пропорционалност на оспорената заповед по смисъла на чл. 6 от АПК и съответствието й с чл. 8 от КЗПЧОС /така решение № 11731 от 03.10.2018г.
на адм. дело № 1517/2018 г. на ВАС/. В този аспект следва да се посочи, че
съдът не може служебно да допълва мотивите на административния орган.
Според специалните правила на ЗУТ и трайно
установената съдебна практика, собствениците на незаконното строителство, които
не са посочени като адресати на заповедта, не притежават и качеството на
заинтересовани страни в съдебната фаза, поради което спрямо тях не може да се постигне
и обвързващия ефект на силата на присъдено нещо. От друга страна тези лица имат
право на самостоятелна жалба, но до колкото заповедта не им е съобщена за тях
не тече и срок за оспорване, при което се прегражда възможността за окончателно
стабилизиране на издадения административен акт. В този аспект съществуването на
процесната заповед се явява и в противоречие с принципите за равенство,
процесуална икономия, достъпност, публичност и прозрачност, залегнали в
разпоредбите на чл. 8, чл. 11 и чл. 12 от АПК.
22. Мотивиран
от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма, но при допуснати
съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
основателна.
V. За разноските
23. Предвид изхода
на делото на жалбоподателите
следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на
1405,60 лева, от които 600 лева за адвокатска защита, 755,60 лева за
възнаграждение на вещо лице, 20 лева държавна такса и 30 лева разноски за
разпит на свидетели.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № РД-18-1247/07.11.2018 г. на кмета на район
“Централен” при община Пловдив.
ОСЪЖДА район “Централен” при община Пловдив да заплати на С.М.Ш.,
ЕГН ********** и С.М.Ш., ЕГН ********** ***, сумата от общо 1405,60 лв. (хиляда
четиристотин и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: