Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Радомир, 29.09.2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в
публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л.
С.
При секретаря М.М., като
разгледа граждански дело № 502/2014 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, чл.
221, ал. 1 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД .
Образувано е по искова молба от
Н.Ц. А., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** против „Бесттехника ТМ” –
Радомир ПАД – гр. Радомир, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, Индустриална
зона, представлявано от изпълнителните директори Е. Т. Е. и А. П. М..
Ищецът твърди, че е работил при
ответника по трудово правоотношение, което е прекратено по негова молба, поради
системно неплащане на дължимото трудово възнаграждение от страна на
работодателя на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 09.09.2013 г.
със заповед № . г.
Сочи, че за периода месец април
Твърди, че ответникът не му е
заплатил и дължимото му се обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие в размер на 1381.31 лв. върху това вземане в
размер на 107.65 лв., считано за периода 09.09.2013 г. - 24.04.2014 г.
Искането към съда е да осъди
ответника да изплати на ищеца сумата от 4789.34 лв., представляваща неизплатени
части от трудови възнаграждения за периода месец април
Заявена е претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответното дружество на 26.06.2014 г. В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор, с който са оспорени предявените искове. Сочи се, че
липсват доказателства относно обстоятелството, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответника през процесния период. Оспорва се твърдението, че
претендираните трудови възнаграждения се дължат от първо число на месеца за
който се отнасят. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Заявено е
възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение на
насрещната страна.
В съдебно заседание ищецът е депозирал молба, с която е заявил, че
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове.
Ответникът чрез процесуалния
представител – юрисконсулт К.. Поддържа отговора. Моли съда да се съобрази с
приетата съдебно-икономическа експертиза и да отхвърли иска за присъждане на
обезщетение за забава, претендираното върху обезщетение за прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие.
Като прецени допустимостта на
предявените искове взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните
по делото доказателства, съдът намери следното:
Исковете са предявени от
надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са
процесуално допустими.
Разгледани по същество са
основателни.
За уважаване на предявените
искове по чл. 128, т. 2 от КТ в тежест на ищеца е да установи наличие на
трудово правоотношение с ответника през спорния период и размера на трудовото
възнаграждение.
В тежест на ответника е да
докаже правоизключващите и правопогасителните факти.
От представените по делото
писмени доказателства – удостоверение № . г., издадено на основание чл. 128, т.
3 от КТ, заповед .г. и приета и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза се установява, че през процесния период - месец април 2013 г. – месец септември
Частично основателни са и
акцесорните искове за присъждане на лихва за забава върху неизплатените размери
за трудови възнаграждения. От съдебно – икономическата експертиза се
установява, че трудовите възнаграждения на ищеца са дължими в края на месеца,
следващ месеца, за който се дължат. Затова периодът на олихвяване е 31.05.2013
г. – 24.04.2014 г. А размерът на дължимото обезщетение за забава е установен от
вещото лице и е 356.20 лв. Затова предявените искове за присъждане на
обезщетение за забавено плащане следва да се уважат до посочения размер от
356.20 лв. и за периода 31.05.2013 г. – 24.04.2014 г. , като за разликата от 80.78
лв. и за периода 01.04.2014 г. – 30.05.2013 г. исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
За уважаване на иска с правна
квалификация чл. 221, ал. 1 от КТ ищецът трябва да установи, че се е намирал в
трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на някое от посочените в
цитираната разпоредба основания. Безспорно установено е по делото, че страните
са били в трудово правоотношения по между си през процесния период. Трудовото
правоотношение между ответника и ищеца, възникнало на основание трудов договор
и е прекратено, считано от 09.09.2013 г. на основание чл. 327, ал. 1 т. 2 от КТ.
Размерът на обезщетението по чл. 221,
ал. 1 от КТ е равен на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. В тежест на ищеца е да установи основанието за прекратяване на
трудовото му правоотношение и размерът на брутното му трудово възнаграждение.
Видно от представената по делото
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, същото е
прекратено на основание чл. 327, т. 2 от КТ, поради което му се дължат
обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ.
Трудовият договор на ищеца е
безсрочен, поради което срокът на предизвестието за прекратяването, съгласно
чл. 326, ал. 2 от КТ е тридесет дни. Размерът на дължимото обезщетение е
установен от вещото лице и е 1381.31 лв. По делото е установено, че така
дължимото на ищеца обезщетение не е заплатено от ответника. Затова искът е
основателен и следва да се уважи.
Частично основателен е акцесорният иск
за присъждане на обезщетение за забава върху дължимото обезщетение. Основание
за заплащане на същото е прекратяването на трудовия договор,което е станало на
09.09.2013 г. Следователно от този момент се дължи заплащането му. Следователно
периодът на олихвяване е 09.09.2013 г. – 24.04.2014 г. Размерът е установен от
вещото лице и е 87.66 лв. До този размер искът следва да бъде уважен като
основателен. За разликата от 19.99 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати и държавна такса в размер на 264.58 лв. и 50 лв. –
разноски по делото за възнаграждение за вещо лице в полза на бюджета на
Съдебната власт.
Ищецът по реда на чл. 80 от ГПК е
посочил, че направените от него разноски по делото за адвокатска защита са в
размер на общо 1850 лв. За удостоверяване плащането на сумата е представена
разписка, която не е оспорена. Направено е възражение от ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото съдът намира за основателно
и счита, че следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл. 7,
ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който с оглед защитения интерес е 660 лв.
По изложените съображения,
Съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА „Бесттехника ТМ –
Радомир” ПАД – гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано от изпълнителните
директори Е. Т. Е.и А. П. М. да заплати на Н.Ц. Александорва, ЕГН **********,
със съдебен адрес:*** сумите както следва:
- на основание чл. 128, т. 2 от КТ 4789.34 лв. /четири хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и тридесет и
четири стотинки/, представляваща трудови възнаграждения за периода месец април
2013 г. – месец септември 2013 г., ведно с лихва за забава в размер на 356.20
лв. /триста петдесет и шест лева и двадесет стотинки/, считано за периода
31.05.2013 г. – 24.04.2014 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 80.78 лв., претендирана
като лихва за забава за периода 01.04.2013 г. – 30.05.2013 г. като
неоснователен;
- на основание чл. 221, ал. 1
от КТ 1381.31 лв. /хиляда триста осемдесет и един лева и тридесет и една
стотинки/, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие, ведно с лихва за забава върху тази сума в
размер на 87.66 лв. /осемдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/,
считано за периода 09.09.2013 г. – 24.04.2013 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 19.99 лв., претендирана като
лихва за забава;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Бесттехника ТМ – Радомир” ПАД – гр. Радомир, Индустриална зона,
представлявано от изпълнителните директори Е. Т. Е. и А. П. М. да заплати по
сметка на Районен съд – Радомир, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата
от 264.58 лв. /двеста шестдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща държавна такса и сумата от 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща разноски за експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във
вр. с ал. 5 от ГПК „Бесттехника ТМ – Радомир” ПАД – гр. Радомир, Индустриална
зона, представлявано от изпълнителните директори Е. Т. Е. и А.П. М. да заплати
на Х. М. П., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** сумата от 660 лв.
/шестстотин и шестдесет/, представляваща разноски за адвокат.
ДОПУСКА на основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта, в която са
присъдени трудови възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.