Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

13.10.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

16.09

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

71

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Ф.Ш.Х. от ***, действащ чрез пълномощника си адв.С.М., против Решение № 99/20.03.2020 г., постановено по АНД № 55/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-1947-000515/31.12.2019 г., издадено от началник РУ – Кърджали към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Ф.Ш.Х. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр.3 от ЗДвП, за това, че на 27.12.2019 г. в ***, ул.„***“, като водач на лек автомобил „БМВ 730Д“ с рег. № ***, не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършвал резки, рискови маневри, с което създал опасност за другите участници в движението.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е необосновано, немотивирано, постановено в нарушение на материалния и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правил.

Излага съображения, че първоинстанционният съд не е извършил обоснован анализ на релевантните по делото доказателства, от които не се установявало Ф.Х. да е извършил вмененото му административно нарушение. В тази връзка сочи, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля Т. М., които заявил, че на посочената дата и място жалбоподателят не е управлявал рисково процесното МПС и не е създавал опасност за останалите участници в движението. Счита, че неправилно е дадена вяра на показанията на полицейските служители, които се отличавали с вътрешни противоречия и освен това свидетелите нямали пряк визуален контакт към превозното средство.

Излага съображения, че след като не е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за случая, районният съд е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за отмяна на обжалвания акт.

Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 99/20.03.2020 г., постановено по АНД № 55/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява. От пълномощника адв.С.М. е постъпила молба, с която поддържа депозираната жалба, по изложените в нея доводи.

Ответникът по касация – началник РУ-Кърджали към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 19-1947-000515/31.12.2019 г., издадено от началник РУ – Кърджали към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Ф.Ш.Х. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр.3 от ЗДвП, за това, че на 27.12.2019 г. в ***, ул.„***“, като водач на лек автомобил „БМВ 730Д“ с рег. № ***, не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършвал резки, рискови маневри, с което създал опасност за другите участници в движението.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираното лице е осъществило състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение  се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства. Посочил е, че не кредитира показанията на св.Т. М., тъй като същите били изолирани, а  останалите гласни доказателства установявали, че при осъществяване на нарушението Ф.Х. е бил сам в МПС. Освен тона свидетелят бил в близки отношения с жалбоподателя, което водело и до съмнения относно обективността на изложените от него фактически обстоятелства, които, отделно от това, били твърде общи и неконкретизирани.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Ф.Ш.Х. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Въведените в жалбата твърдения, че доказателствата, събрани в производството пред районния съд, не установявали по несъмнен начин извършването на процесното административно нарушение, са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Касационният състав счита, че вмененото на Ф.Ш.Х. административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, което се установява от показанията на разпитаните в производство пред районния съд свидетели В. М. и С. Р., които са логични, непротиворечиви и кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на издадения АУАН № 515/27.12.2019 г. В тази връзка следва да се отбележи, че в показанията си свидетелите М. и Р. категорично и последователно сочат, как са възприели лек автомобил БМВ с рег. № ***, който от кръстовището между ул.„***“ и ул.„***“ в ***, в посока към *** по ***, потеглил рязко и с голяма скорост, която поддържал. Непрекъснато извършвал многократно резки маневри, навлизайки внезапно от лявата лента в дясната и обратно, без да се съобразява с станалите участници в движението, при което задната част на автомобила се хлъзгала и поднасяла. Наложило се да включат светлинен и звуков сигнал на патрулния автомобил, потегляйки след БМВ-то, но поради висока скорост на превозното средство, го настигнали едва в края на моста, където МПС било спряло поради  червен сигнал на светофара. При извършената проверка се установило, че автомобилът е управляван от Ф.Х., който бил сам в превозното средство. Св.М. сочи, че управлявал полицейския автомобил с 130 км/ч, но независимо от това не успял да настигне движещия се пред него лек автомобил БМВ с рег. № ***. Двамата свидетели категорично заявяват, че движението на процесния автомобил било изключително рисково, като освен високата скорост и резките маневри, трафикът по отсечката бил изключително натоварен и в този час била настъпила тъмната част на денонощието. Всичко това обосновава извода, че в конкретния случай, Ф.Ш.Х. целенасочено и съзнавайки действията си е предприел действия по рисково управление на МПС на процесната дата и място, при което пренебрегвайки останалите участници в движението и въведените правила за безопасност на движение по пътищата, е извършил множество резки маневри, съчетани с висока скорост, поднасяне на автомобила в различни посоки, като същевременно е предприемал и навлизане в лявата и дясната лента на платното за движение, създавайки значителна опасност за всички участници в движението. Това негово поведение, отличавайки се с явно демонстриране на незачитане на привилата за безопасност на движение, е създало пряка и непосредствена опасност за здравето и живота на останалите участници в движението, поради което според съда, аргументира извода, че начинът на управление на лек автомобил БМВ с рег. № *** от страна на Ф. Х. на релевантните дата, място и час, не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари.

По силата на въведената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумция, процесният АУАН № 515/27.12.2019 г. се ползва с формална доказателствена сила в административнонаказателното производство до доказване на противното, като в конкретния случай констатациите в акта не само не са опровергани пред районния съд, но и са потвърдени изцяло в хода на съдебното производство. Следва да се отбележи, че актът за нарушение е бил съставен в присъствието на Ф.Ш. и надлежно връчен на жалбоподателя, който не е въвел възражения по изложените в него фактически и правни основания.

Касационния състав изцяло споделя мотивите на районния съд, с които не са кредитирани показанията на свидетеля Т. М. В тази връзка освен, че същите се явяват в противоречие с всички останали доказателства, събрани по делото, то изложеното от свидетеля се отличава с уклончивост, липса на конкретизация и пълнота относно релевантните факти и обстоятелства.

Липсват допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила. В АУАН е описано подробно нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, в съответствие с чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Наказателно постановление съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложените към първоинстанционното дело Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., с които са определени длъжностните лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на Ф.Ш.Х. от ***, за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99/20.03.2020 г., постановено по АНД № 55/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.