Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 18.10.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Светла
Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 180 по описа
за 2022 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона
за държавния служител (ЗДСл).
Образувано по жалба (неправилно
озаглавена «искова молба»), депозирана от Т.С.Н. от гр.Шумен, чрез пълномощник
и процесуален представител адв.Н.К.от ВТАК, против Заповед №
РД-04-113/06.06.2022г., издадена от Директора на Областна дирекция «Земеделие»,
гр.Шумен, с която е прекратено служебното правоотношение на Т.С.Н., на длъжност
«юрисконсулт» с ранг III младши в Областна дирекция
„Земеделие“, гр.Шумен, Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска
дейност и човешки ресурси“, считано от 06.06.2022г. - на основание чл.108, във вр.с
чл.103, ал.1, т.2 от ЗДСл и във връзка с протокол от 06.06.2022г., според който
оспорващата, на длъжност «юрисконсулт» в ОД «Земеделие», гр.Шумен, не е
спазила двуседмичния срок по чл.122, ал.1 от ЗДСл за
явяване да заеме длъжността, която е заемала преди прекратяване на служебното й
правоотношение със Заповед № РД-10-27/27.04.2022г., отменена със Заповед №
РД-04-97/19.05.2022г., двете на Директора на ОД"Земеделие", гр.Шумен.
Оспорващата релевира доводи за
незаконосъобразност на издадената заповед, предвид липсата на законовите
предпоставки, визирани в чл.122, ал.1 от ЗДСл, както и поради допуснато
съществено нарушаване на правото й на защита. В тази връзка сочи, че в Заповед
№ РД-04-97/19.05.2022г. не е посочено дали подлежи на обжалване и в какъв срок,
което й е попречило да разбере от коя дата възниква правото й да се яви за
заемане на длъжността, която е изпълнявала преди прекратяване на служебното й
правоотношение. Наред с това счита, че Заповед № РД-04-97/19.05.2022г.
представлява индивидуален административен акт и в това си качество подлежи на
обжалване, респективно, с явяването си на 06.06.2022г. за заемане на длъжността
„юрисконсулт“, оспорващата го е сторила в законово регламентирания двуседмичен
срок, считано от датата на влизане на заповедта в сила. Твърди също, че
обжалваната заповед не притежава изискуемите съгласно чл.108 от ЗДСл реквизити,
доколкото в нея не са посочени дължимите обезщетения и придобития ранг на
държавна служба. Излагат се и доводи за допуснато съществено нарушение на
правото на защита на оспорващата, доколкото не й е връчен посочения в обжалвания
акт протокол от 06.06.2022г. Въз основа на изложените аргументи се отправя
искане за отмяна на Заповед № РД-04-113/06.06.2022г. за прекратяване на служебното правоотношение на
оспорващата, като незаконосъобразна, както и за присъждане на направените от последната
деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призована, не се явява и не се представлява. В молба рег.№
ДА-01-2127/19.09.2022г. по описа на ШАдмС процесуалният й представител адв.Н.К.от
ВТАК поддържа жалбата, както и искането за отмяна на атакуваната заповед, като
незаконосъобразна, повтаряйки аргументите, изложени в жалбата. Претендира и
присъждане на сторените от Т.Н. деловодни разноски.
Ответната страна - Директор на Областна
дирекция "Земеделие" - гр.Шумен, редовно призован, не се явява лично.
Същият се представлява от процесуален представител Г.Г.– адвокат от ШАК, който
в хода на устните състезания и в представено по делото писмено становище
оспорва основателността на жалбата. В тази връзка твърди, че Заповед №
РД-04-97/19.05.2022г. на директора на ОД“Земеделие“, гр.Шумен, с която
последният е отменил постановената от него предходна заповед за прекратяване на
служебното правоотношение на жалбоподателката, е била съобщена на последната на
20.05.2022г. и доколкото представлява оттегляне на административен акт, не
подлежи на самостоятелно обжалване. При това положение, считано от 20.05.2022г.
е започнал да тече двуседмичният срок по чл.122, ал.1 от ЗДСл за явяване на
оспорващата за възстановяване на заеманата от нея длъжност, изтекъл на
03.06.2022г., поради което, при явяването й за заемане на длъжността на
06.06.2022г. оспорващата го е сторила след изтичане на законово регламентирания
срок за това и служебното й правоотношение е прекратено законосъобразно.
Оспорва основателността на твърдението, че срокът по чл.122, ал.1 от ЗДСл е
започнал да тече след изтичане на 14-дневния срок за обжалване на заповедта от
19.05.2022г., тъй като в случая се касае за акт, който не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, респективно не
подлежи на обжалване, независимо от липсата на обективирано в него изрично
указание в този смисъл. С доводи, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, при съблюдаване на материалния закон и
неговата цел, процесуалният представител на ответника отправя искане съдът да
постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена.
Шуменският административен съд, преценявайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД
10-27-001/02.01.2020г. на директора на ОД“Земеделие“, гр.Шумен Т.С.Н. била
назначена на длъжност „юрисконсулт“ с ранг IV младши в дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и
човешки ресурси“ на Областна дирекция „Земеделие“, гр.Шумен, считано от
02.01.2020г. (л.33).
С последваща Заповед № РД
10-27-0066/28.02.2020г. (л.30) оспорващата била повишена от IV младши ранг в III младши
ранг, считано от 01.02.2020г.
Със Заявление вх.№ РД-12-05-107
от 14.04.2022г. Т.Н. сезирала Директора на ОД“Земеделие“, гр.Шумен с искане на
основание чл.105, ал.1, във вр.с ал.2 от ЗДСл, да бъде прекратено служебното й
правоотношение след изтичане на едномесечния срок от датата на подаване на
заявлението.
Със Заявление вх.№ РД-12-05-1071
от 27.04.2022г. Т.Н. оттеглила предходното Заявление с вх. № РД-12-05-107 от
14.04.2022г. за прекратяване на служебното й правоотношение
Със Заповед № РД
10-27-0030/27.04.2022г., издадена от Директора на ОД“Земеделие“, гр.Шумен,
служебното правоотношение на Т.Н. като юрисконсулт в ОД“Земеделие“, гр.Шумен
било прекратено на основание чл.105, ал.3 от ЗДСл, във вр.с чл.108 от с.з.,
считано от 27.04.2022г.
Несъгласна с цитираната заповед, Т.Н.
я обжалвала пред Административен съд-гр.Шумен, където на 12.05.2022г. било
образувано адм.д.№ 138/2022г. по описа на съда.
Със Заповед №
РД-04-97/19.05.2022г. (л.22), издадена на основание чл.121, ал.2 от ЗДСл,
Директорът на ОД“Земеделие“, гр.Шумен отменил изцяло своята Заповед с №
РД-10-27-0030/27.04.2022г. за прекратяване на служебното правоотношение на Т.С.Н.
на длъжност юрисконсулт с придобит ранг III младши при ОД“Земеделие“, гр.Шумен. Заповедта била изпратена на
оспорващата чрез куриерска служба „Еконт“ и й била връчена на 20.05.2022г.,
което се установява от приложената обратна разписка (л.24).
Видно от Протокол вх.№ РД-10-25
от 06.06.2022г., (л.26), на посочената дата оспорващата се явила в
ОД“Земеделие“, гр.Шумен за заемане на длъжността „юрисконсулт“.
Със Заповед №
РД-04-113/06.06.2022г. (л.25), издадена на основание чл.108, във вр.с чл.103,
ал.1, т.2 от ЗДСл, Директорът на ОД“Земеделие“, гр.Шумен прекратил служебното
правоотношение на оспорващата като юрисконсулт с ранг III младши в Областна дирекция „Земеделие“, гр.Шумен, дирекция
„Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“,
считано от 06.06.2022г. За да постанови
този правен резултат, административният орган приел, че Т.Н. не се е явила да
заеме длъжността в двуседмичния срок по чл.122, ал.1 от ЗДСл, изтекъл на
03.06.2022г., поради което е налице основание за прекратяване на служебното
правоотношение по чл.103, ал.1, т.2 от ЗДСл.
Цитираната заповед била съобщена
на оспорващата на 06.06.2022г., видно от положения от последната подпис върху
същата.
Несъгласна със заповедта от
06.06.2022г., Т.Н. я оспорила пред Административен съд-гр.Шумен, където е
образувано настоящото адм.д.№ 180/2022г. по описа на ШАдмС.
Междувременно Заповед №
РД-04-97/19.05.2022г. на Директора на ОД“Земеделие“, гр.Шумен била приложена по
адм.д.№ 138/2022г. по описа на ШАдмС с предмет – оспорване на Заповед № РД
10-27-0030/27.04.2022г. за прекратяване на служебното правоотношение на Т.Н.
като юрисконсулт в ОД“Земеделие“, гр.Шумен. Въз основа на същата съдът е приел,
че атакуваната пред него заповед е оттеглена, поради което с определение №
379/13.06.2022г. по адм.д.№ 138/2022г. по описа на ШАдмС оставил жалбата на Т.Н.
без разглеждане и прекратил съдебното производство – на основание чл.156, ал.1,
във вр.с чл.159, т.3 от АПК. Цитираното определение е влязло в сила на 30.06.2022г.
В хода на съдебното
производство по делото са приобщени писмените доказателства, събрани в хода на административното
производство по издаване на обжалваната заповед. Приложени са и материалите по
адм.д.№ 138/2022г. по описа на ШАдмС.
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя
от приобщените по делото писмени доказателства.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед № РД-04-113/06.06.2022г., издадена от Директора
на Областна дирекция "Земеделие" - гр.Шумен, с която на основание чл.108, във вр.с
чл.103, ал.1, т.2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на оспорващата
като юрисконсулт с ранг III младши в Областна дирекция
„Земеделие“, гр.Шумен, дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска
дейност и човешки ресурси - индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно
разпоредбата на 124, ал.1 от ЗДСл. Жалбата е подадена от адресата на акта -
надлежна страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващата
на 06.06.2022г., поради което жалбата, подадена по пощата на 20.06.2022г. и
постъпила в деловодството на Административен съд - гр.Шумен на 22.06.2022г., се
явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на жалбата е наличието на правен интерес, който
се извежда от засягането с административния акт на защитими от закона
субективни права на оспорващата. В случая е безусловно, че издадената заповед
за прекратяване на служебно правоотношение засяга правата на последната като
държавен служител. Доколкото административният орган не е оттеглил издадената
заповед и тя съществува в правния мир, жалбоподателката е активно легитимирана
да претендира установяване на нейната незаконосъобразност. По изложените
съображения жалбата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали
е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд
приема жалбата за основателна, по
следните съображения:
Видно от разпоредбата на
чл.3, ал.3, т.8 от Устройствения правилник на областните дирекции
"Земеделие", Директорът на ОД"Земеделие" назначава
държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях.
Доколкото оспорената заповед е издадена Директора на ОД"Земеделие" - гр.Шумен,
съдът приема, че същата е издадена от компетентния съгласно чл.92 от ЗДСл орган
по назначаването.
Заповедта притежава
съществените елементи на формата на индивидуален административен акт,
установени с чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК. Същата е издадена в писмена форма,
съдържа необходимите индивидуализиращи данни за държавния служител и заеманата
от него длъжност; посочени са фактическите и правни основания за издаването й. С
оглед изложеното, съдът приема, че при постановяване на административния акт не
са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма. В тази връзка
съдът не споделя тезата на оспорващия, че заповедта подлежи на отмяна поради
това, че в нея не са вписани дължимите обезщетения и придобития ранг на
държавна служба, тъй като в обжалваната заповед фигурира придобития от
оспорващата ранг, а липсата на данни относно дължими обезщетения (в случай, че
такива изобщо се дължат) не препятства възможността на последната да разбере
фактическите и правни основания за прекратяване на служебното й правоотношение
и да организира в пълен обем своята защита. Основание за отмяна на оспорван ИАА
могат да бъдат не всички нарушения на изискванията за форма, а само
съществените такива, т.е. тези, които рефлектират върху правото на защита на
засегнатите от акта субекти, каквото соченото от Т.Н. нарушение не се явява.
Съдът
намира обаче, че оспорената заповед за прекратяване на служебно правоотношение е
издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел.
Като фактическо основание за прекратяване
на служебното правоотношение на оспорващата е посочено, че не се е явила за
заемане на длъжността в двуседмичния срок от отмяна на заповедта за
прекратяване на служебното й правоотношение, което е сторено с нарочна заповед,
връчена на последната на 20.05.2022г., а именно – до 03.06.2022г. включително
(петък, присъствен ден). Прието е, че по този начин е пропуснат визираният в
чл.122, ал.1 от ЗДСл двуседмичен срок за явяване на държавния служител в
съответната администрация, който е започнал да тече, считано от датата на
връчване на заповедта на органа по назначаването за отмяна на предходното му
волеизявление за прекратяване на служебното правоотношение на Т.Н., респективно,
че е налице основанието по чл.103, ал.1, т.2 от ЗДСл за прекратяване на
служебното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.122,
ал.1 от ЗДСл, при отмяна на
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от
съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в
съответната администрация «в двуседмичен срок от влизането в сила на
административния акт или на съдебното решение». Чл.103, ал.1, т.2 от ЗДСл от
своя страна регламентира основание за прекратяване на служебното
правоотношение, а именно когато заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и
държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал.
1 от ЗДСл.
Спорният въпрос по делото е
началния момент, от който следва да се изчислява въпросният двуседмичен срок за
явяване на държавния служител за заемане на предишната длъжност. В тази връзка
административният орган счита, че срокът се изчислява от датата на съобщаване
на оспорващата на издадената от него заповед за отмяна на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение, тъй като тази заповед не подлежи на
обжалване. Оспорващата счита, че заповедта, с която Директорът на ОД“Земеделие“,
гр.Шумен е отменил заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение, е
влязла в сила след изтичане на 14-дневния срок за нейното обжалване,
респективно тя се е явила за заемане на предишната си длъжност в рамките на
двуседмичния срок по чл.122, ал.1 от ЗДСл.
Съдът споделя изводите на Т.Н.,
че се е явила в ОД“Земеделие“, гр.Шумен за заемане на длъжността „юрисконсулт“ преди
изтичане на срока по чл.122, ал.1 от ЗДСл, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.121, ал.3 от
ЗДСл дава възможност на органа по назначаването и по
свой почин да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В този случай, по силата на цитирания по-горе текст на
чл.122, ал.1 от ЗДСл, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в
съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на
административния акт или на съдебното решение. За неуредените в ЗДСл въпроси, касаещи споровете относно възникването, съдържанието
и прекратяването на служебните правоотношения, чл.124, ал.1 от ЗДСл препраща към разпоредбите на
АПК. В АПК са установени няколко хипотези, в които е
допустимо административният орган да отмени или измени своя акт. Първата от тях
е предвидена в чл. 91, ал. 1 от АПК и касае отмяната на индивидуален административен акт от органа,
който го е издал, във фазата на оспорването му по административен ред; втората
е предвидена в нормата на чл. 156, ал. 1 от АПК и касае отмяната на акта от административния орган във фазата на
обжалването му по съдебен ред, а в третата хипотеза, предвидена в чл. 99, ал. 1 от АПК, се допуска отмяна на влязъл в сила индивидуален административен
акт от органа, който го е издал, при наличие на някоя от визираните в нормата
предпоставки, при условие, че същият не е оспорен по съдебен ред. Чл.129, ал.2
от АПК от своя страна императивно разпорежда, че никой друг орган няма право да
приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.
От доказателствата по делото е
видно, че служебното правоотношение на оспорващата е било прекратено със
заповед № РД 10-27-0030/27.04.2022г., връчена й на същата дата. С жалба рег.№
ДА-01-1123 от 12.05.2022г. последната е атакувала заповедта пред ШАдмС, където
на същата дата е било образувано адм.д.№ 138/2022г. по описа на съда, като с
определение от 18.05.2022г. съдията-докладчик по делото е конституирал страните
по делото и го насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание. От
изложеното следва, че Заповед № РД-04-97 от 19.05.2022г. е издадена след
образуване на съдебно производство по оспорване на отменената с нея Заповед РД
10-27-0030/27.04.2022г., с която е прекратено служебното правоотношение на
оспорващата. По аргумент от чл.129, ал.2 от АПК, след като правният спор вече
се разглежда от съда, никой друг орган няма право да го приеме за разглеждане.
Това означава, че след като заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение на оспорващата е обжалвана пред съда, е отпаднало правомощието
на органа по назначаването по чл.121, ал.3 от ЗДСл сам да отмени своята
заповед, а същият разполага единствено с правомощие да оттегли издадения от
него акт при условията на чл.156 от АПК. При това положение, независимо, че в
диспозитива на заповедта за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение на оспорващата административният орган е заявил, че „отменя
Заповед РД 10-27-0030/27.04.2022г.“, по същество със същата той е оттеглил
по-рано издадения от него и обжалван пред съда административен акт, по реда на
чл.156 от АПК.
Оттеглянето на вече издаден
индивидуален административен акт по същество представлява изявление, адресирано
до съда, пред който се обжалва оттегленият ИАА. За да произведе своето правно
действие, е необходимо не само административният орган да заяви, че оттегля
обжалвания акт, а следва това волеизявление да е достигнало до съда, пред който
се обжалва оттегленият акт, респективно е необходимо произнасяне на съда по законосъобразността
на това оттегляне с влязъл в сила съдебен акт. Този извод се извлича от
разпоредбата на чл.156, ал.1 от АПК, предпоставящ наличието на съгласие на останалите ответници и на
заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен като основание за десезиране на
съда от търсената защита. Той следва и от чл.156, ал.2 от АПК, според който, за оттегляне на акта след първото по делото
заседание е необходимо съгласие и от оспорващия. След като законодателят е предвидил допълнителни
условия за валидното оттегляне на оспорен пред съда ИАА, преценката дали тези
условия са налице не може да бъде направена преди произнасяне на съда, пред
който е висящо съдебното производство по обжалване на отменения ИАА, с влязъл в
сила съдебен акт. В настоящия случай валидността на оттеглянето на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение на оспорващата е установена с
определение на ШАдмС от 13.06.2022г., което е влязло в з.с. на 30.06.2022г.,
респективно обективираното в Заповед № РД-04-97/19.05.2022г. на Директора на
ОД“Земеделие“ волеизявление за оттегляне на акта за прекратяване на служебното
правоотношение на Т.Н. е породило своето действие, считано от датата на влизане
в сила на прекратителното определение на съда по адм.д.№ 138/2022г.
От изложеното следва, че към
06.06.2022г. – датата на издаване на заповедта, предмет на обжалване по
настоящото дело, срокът по чл.122, ал.1 от ЗДСл не е бил изтекъл. От друга страна,
оспорващата е подала заявлението си за възстановяване на предишната й длъжност
преди изтичане на законоворегламентирания преклузивен срок за това, доколкото
същото е входирано в деловодството на ОД“Земеделие“, гр.Шумен на 06.06.2022г.
При това положение не са налице материалноправните предпоставки на чл.122, ал.1
от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на последната. Без
значение за този извод е обстоятелството, че заявлението е депозирано преди
датата, от която следва да се изчислява двуседмичния срок по чл.122, ал.1 от
ЗДСл, тъй като основание за прекратяване на служебното правоотношение е
единствено неявяването на лицето да заеме длъжността преди изтичане на този
срок.
От изложеното е видно, че като е
прекратил служебното правоотношение на оспорващата поради неявяване в съответната администрация в срока по чл.122, ал.1 от ЗДСл,
административният орган е постановил обжалваната в настоящото производство
заповед в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.
В тази връзка съдът намира за
необходимо да отбележи, че споделя тезата на ответната страна, че
волеизявлението за оттегляне на ИАА за прекратяване служебното правоотношение
на оспорващата на основание чл.156, ал.1 от АПК не подлежи на обжалване, тъй
като същото не представлява годен за оспорване ИАА. След като обаче оттеглянето
на ИАА по реда на чл.156, ал.1 от АПК не представлява ИАА, същото не обективира
подлежащо на изпълнение властническо волеизявление, преустановяващо последиците
от отменения с него ИАА, а изразява единствено намерението на административния
орган за отпадане с обратна сила на последиците от постановената от него
предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващата,
което намерение става факт след произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен
акт, установяващ наличието на предпоставките на чл.156, ал.1 от АПК.
Що се отнася до цитираната от
ответната страна съдебна практика, обективирана в решение № 2691/22.03.2022г.,
постановено по адм.д.№ 10858/2021г. по описа на ВАС (неправилно индивидуализирано
в писменото становище на ответника), същата не е относима към настоящия казус,
тъй като визира хипотеза на отмяна на заповед за прекратяване на служебно
правоотношение с неподлежащо на обжалване съдебно решение, което решение
поражда своето действие незабавно след постановяването му. Настоящият казус
обаче не е такъв, доколкото заповедта за отмяна на заповедта за прекратяване
служебното правоотношение на оспорващата не представлява индивидуален административен
акт, а основание за явяване на оспорващата за заемане на предишната длъжност е
влизането в сила на съдебния акт, с който съдът установява наличието на
законовите предпоставки за оттегляне на оспорваната пред него заповед, което е
настъпило на 30.06.2022г.
Относно цитираното в писменото
становище на ответника опр.5472/14.05.2015г. по адм.д.№ 3351/2015г. на 5-членен
състав на ВАС, II колегия, настоящият съдебен
състав намира, че от въпросното определение също следва извода, че за да породи
своето действие, изявлението за оттегляне на акта, направено от
административния орган в хода на инициирано съдебно производство по оспорване
на оттегления акт, подлежи на контрол от съда, пред който това право е
упражнено.
За пълнота следва да се отбележи,
че дори и да се приеме, че разпоредбите на чл.121, ал.3 и чл.122, ал.1 от ЗДСл
изчерпателно уреждат въпроса за отмяна на заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение по почин на органа по назначаването, респективно
изключват субсидиарното приложение на АПК, отново не може да се направи извод,
че двуседмичният срок по чл.122, ал.1 от ЗДСл започва да тече от датата на
съобщаване на заповедта по чл.122, ал.3 от с.з., с която органът по
назначаването по свой почин отменя заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение. Чл.122, ал.1, предл.1 от ЗДСл сочи, че държавният служител се
възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в
двуседмичен срок „от влизането в сила на административния акт“, което е индиция
за обжалваемост на волеизявлението по чл.121, ал.3 от ЗДСл. В противен случай
законодателят би използвал израза „от постановяване на административния акт“,
както е сторил това в разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗДСл.
Оспорваната Заповед №
РД-04-113/06.06.2022г. е постановена и в противоречие с целта на закона,
доколкото при нейното издаване не е спазен регламентираният в чл.6 от АПК принцип на съразмерност. По-конкретно,
по силата на ал.1 и ал.2 от цитирания законов текст, административните
органи са длъжни да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. В случая издателят на оспорваната заповед е
приел, че заповедта за отмяна на служебното правоотношение от 19.05.2022г. е
породила своето действие, считано от датата на връчването й на оспорващата – на
20.05.2022г., поради нейната необжалваемост. Никъде в заповедта не е отразено,
че заповедта не подлежи на обжалване поради това, че в качеството си на
заявление за оттегляне на ИАА по реда на чл.156 от АПК същата не представлява
властническо волеизявление по смисъла на чл.21 от АПК. При положение, че не е
разяснил на оспорващата посочените обстоятелства, с издаването на атакуваната
заповед административният орган е упражнил своето правомощие по чл.122, ал.1 от
ЗДСл недобросъвестно, доколкото сам е станал причина оспорващата да бъде лишена
от възможността да упражни правата си съобразно начина, по който издателят на
обжалваната заповед тълкува закона, респективно нейното право да бъде
възстановена на заеманата от нея длъжност преди прекратяване на служебното й
правоотношение е засегнато в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В подкрепа на извода за недобросъвестност на
административния орган е и цялостното му поведение по отношение на
жалбоподателката, доколкото е издал Заповед № РД 10-27-0030/27.04.2022г. за
прекратяване на служебното й правоотношение в деня, в който тя е оттеглила
заявлението от 14.04.2022г. за прекратяване на същото на основание чл.105 от
ЗДСл и преди изтичане на едномесечния срок по чл.105, ал.2 от ЗДСл. Действително чл.105, ал.3 от ЗДСл
дава право на органа по назначаване да прекрати служебното
правоотношение преди изтичането на срока по ал. 2, като заплати обезщетение на
служителя в размер на основната му заплата за остатъка от времето, но обстоятелството,
че не се е възползвал от това си правомощие при подаване на заявлението, а едва
13 дни по-късно и то в деня, в който оспорващата го е оттеглила, също е индиция
за тенденциозност в поведението на органа по назначаването.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че жалбата на Т.С.Н. е основателна, а Заповед № РД-04-113/06.06.2022г.,
с която Директорът на Областна дирекция
"Земеделие" - гр.Шумен е прекратил служебното й правоотношение на
основание чл.108, във вр.с чл.103, ал.1, т.2 от ЗДСл, е незаконосъобразна -
издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел, което съставлява
основание за отмяната на същата по аргумент от чл.146, т.4 и
т.5 от АПК.
При този изход на спора, съдът
намира за основателно направеното от оспорващата искане за присъждане на
разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая
претендираните от Т.С.Н. разноски в размер на 500 лева, представляващи
договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (съгласно Договор за правна защита и съдействие от 20.06.2022г.)
следва да се възложат в тежест на Областна дирекция "Земеделие" - гр.Шумен.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-04-113/06.06.2022г., издадена от Директора
на Областна дирекция «Земеделие», гр.Шумен, с която е прекратено служебното
правоотношение на Т.С.Н., на длъжност «юрисконсулт» с ранг III младши в Областна дирекция „Земеделие“, гр.Шумен,
Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки
ресурси“, считано от 06.06.2022г.
ОСЪЖДА Областна дирекция "Земеделие" -
гр.Шумен да заплати на Т.С.Н. с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване чрез Административен съд - гр.Шумен пред Върховен
административен съд на РБ - гр.София в 14-дневен срок от съобщаването му.
На
основание чл.138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК препис от решението да се
изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: