№ 1201
гр. София, 11.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20221100900344 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от “Р. И КО” АД, ЕИК ****, против “Б.” ЕООД, ЕИК ****, и “Б.
И.Л.” (в администрация) – Великобритания, с която са предявени искове по
чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване нищожността на решение на “Б. И.Л.” в
качеството му на едноличен собственик на капитала “Б.” ЕООД по т. 2 от
протокол от 31.12.2021 г., поради противоречие със закона и при условията на
евентуалност поради невъзможен предмет, поради липса на съгласие и поради
симулативност.
В исковата молба и уточнителни молби ищецът твърди, че е кредитор
на ответника “Б.” ЕООД. Твърди, че правният му интерес за предявяване на
исковете за нищожност произтича от обстоятелството, че процесното
увеличение на капитала на “Б.” ЕООД ще влоши ликвидността на този
ответник и ще го натовари с изискуеми публични (привилегировани)
задължения за заплащане на корпоративен и местен данък. Сочи също, че по
дефиниция всеки кредитор с парично вземане има правен интерес да
препятства действия, чрез които длъжникът влошава своята ликвидност и
създава в патримониума си нови изискуеми и привилегировани вземания,
доколкото чрез тези действия се засяга хирографарния кредитор и намаляват
възможностите за удовлетворяването му. Сочи, че корпоративно-правните и
облигационните последици на процесното решение на едноличния собственик
на капитала на “Б.” ЕООД засягат правната сфера и на двамата ответници,
поради което исковете са насочени и срещу двете дружества, за да бъдат
обвързани от силата на пресъдено нещо. Сочи, че това следва и по аналогия
на исковете за нищожност на договор, при които когато искът се предявява от
трето лице, като ответници следва да бъдат конституирани всички страни по
договора. Сочи, че “Б. И.Л.” – Великобритания няма вземане, което да
апортира в дъщерното си дружество, а целта на това е привидно погасяване
(чрез сливане между кредитор и длъжник) на апортираното вземане, за да се
отрази на финансово-икономическото състояние на дъщерното дружество.
Твърди, че апортираното вземане не е достатъчно индивидуализирано. Сочи,
че процесното решение на едноличния собственик на капитала е симулативно.
Сочи, че вписването на увеличението на капитала в Търговския регистър ще
1
породи преки облигационни и свързани с тях фискални ефекти в
патримониума на “Б.” ЕООД, на които ищецът не може да се противопостави
по друг начин, освен чрез процесните искове.
При така направените от ищеца твърдения, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно приетото в т. 1 и т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2002 г. от
06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, решенията на общото събрание са особен вид
сделки, за които критериите за нищожност и унищожаемост по ЗЗД са
неприложими. За решенията на общото събрание са приложими специфични
критерии, въведени в ТЗ. Прието е, че нищожно е липсващото (невзето)
решение на общото събрание, което обаче е отразено като съществуващо в
протокола на общото събрание или в протоколната книга на дружеството, а
така също и ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и решението на
общото събрание, което е извън пределите на неговата и на другите органи на
дружеството компетентност, определена от закона и учредителния акт.
Нищожни са и решенията, извършени в противоречие с влязло в сила
решение на съда, съгласно чл. 75, ал. 2 ТЗ.
Прието е също, че нищожност на решението на общото събрание може
да се установи чрез самостоятелен установителен иск, който не е ограничен
със срок, като активно легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес,
са както членове на дружеството, така и трети лица, като искът е подсъден на
окръжния съд по седалището на ответника. Когато се касае за решения,
подлежащи на вписване решения, които не са вписани, или решения, които не
подлежат на вписване, ищецът има възможност да се защити с общия
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК при наличието на правен интерес.
Същите разрешения са приложими и касателно решенията на
едноличния собственик на капитала при еднолично търговско дружество.
В случая ищецът оспорва валидността на решението на едноличния
собственик на капитала на ответното дружество “Б.” ЕООД по т. 2 от
протокол от 31.12.2021 г., като нищожно поради противоречие със закона и
при условията на евентуалност поради невъзможен предмет, поради липса на
съгласие и поради симулативност. По своята правна същност решението на
органа на едно юридическо лице, какъвто е общото събрание на едно
търговско дружество, представлява вид сделка, която се отличава по начина
на сключването й и приложното й поле. При приемане на решение на органа
на едно търговско дружество, няма противоположни страни, а една страна,
чиято воля се формира. За тази цел се формира и изразява волята от лицата,
които формират (участват в) съответния орган на дружеството. За разлика от
многостранните сделки, които се сключват по съгласие на всички участници,
при решенията на органа на търговското дружество не е необходимо
съгласието на всички лица, а волята се постига от едно или много
волеизявления на лицата, формиращи органа на търговското дружество, и за
приемане на решението се следва принципа на единодушие или принципа на
висшегласие (в този смисъл § 65. Видове сделки, Гражданско право на НРБ,
Обща част, Дял II на В.Т. – издание 2001 г.).
Предвид така очертания специфичен характер на решението на общото
събрание/едноличния собственик на капитала в търговското дружество, при
оспорване валидността на същото критериите за нищожност по ЗЗД са
2
неприложими, а специфични критерии за нищожност са въведени в ТЗ, както
е посочено в т. 1 от горецитираното Тълкувателно решение № 1/2002 г.
Следователно въведените от ищеца основания за нищожност по ЗЗД не могат
да бъдат приложени за процесното решение на едноличния собственик на
капитала. Не се твърдят от ищеца обстоятелства, които да се субсумират като
липсващо решение, решение извън компетентността на органа на
дружеството, решение в противоречие с влязло в сила решение на съда, за да
сочат на специфичните критерии за нищожност на решение на органа на
търговското дружеството по ТЗ. Поради горното съдът намира, че
предявените искове са недопустими.
В случая от изложените от ищеца твърдения не може да бъде изведен
правнозащитим интерес, обуславящ допустимостта на предявените
отрицателни установителни искове. Ищецът претендира да бъде осъществен
косвен съдебен контрол върху решения на едноличния собственик на
капитала на българското дружество, на което излага твърдения да е кредитор.
Не сочи да е в членствени правоотношения с българското дружество
ответник. Дори да бъде уважен предявеният установителен иск за
нищожността на оспореното решение на едноличния собственик на капитала
на “Б.” ЕООД, това няма да се отрази пряко върху правната сфера на ищеца.
Освен недопустима, такава намеса е и неоправдана, тъй като за третото лице
за дружеството (ищеца) решенията на органите на “Б.” ЕООД не са
задължителни. Изложените от ищеца твърдения относно финансово-
икономическото състояние на това дружество не обосновават правен интерес
у ищеца, дори и да имат характер на икономически интерес. С оглед на
горното съдът намира, че предявените искове са недопустими и поради липса
на правен интерес (така в Определение № 680/24.02.2017 г. по ч.гр.д. №
714/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, 9 състав; Определение №
524/10.02.2017 г. по ч.гр.д. № 5686/2016 г. по описа на Софийски апелативен
съд, 13 състав).
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че пасивно
легитимиран ответник по исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК за нищожност на
решенията на органите е самото дружество, в чиято правна сфера се отразяват
пряко атакуваните решения. Едноличният собственик на капитала на
дружеството - “Б. И.Л.” - Великобритания, който се твърди да е приел
процесното решение, не се явява пасивно легитимиран да отговаря по
исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Несъстоятелни са доводите на ищеца за
пасивната легитимация на двете страни по сделката, доколкото при решение
на орган на търговско дружество не са налице противоположни страни, както
е посочено по-горе, и разпоредбите за нищожност на сделките по ЗЗД не са
приложими. Поради това исковете срещу чуждестранното юридическо лице
се явява недопустими и на това основание.
По изложените съображения съдът намира, че предявените отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се явяват
недопустими. На основание чл. 130, изр. първо от ГПК исковата молба заедно
с приложенията следва да бъде върната, а производството по делото -
прекратено.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
3
ВРЪЩА искова молба с вх. № 9008/17.02.2022 г., подадена от “Р. И
КО” АД, ЕИК ****, против “Б.” ЕООД, ЕИК ****, и “Б. И.Л.” (в
администрация) – Великобритания, ведно с приложенията, на основание чл.
130, изр. първо от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 344/2022 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд – София в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4