Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Ихтиман, 05.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и първи юли две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Цветелина Велева, като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
140/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С
Решение №5808/08.10.2019г. по КАНД №7747/2019 на АССГ е обезсилено Решение по
НАХД №2174/2018г. на СРС и делото е изпратено за разглеждане на РС- Ихтиман.
Производството
е образувано по жалба на Е.П.Б., ЕГН **********, срещу електронен фиш серия К
№1309208 на ОДМВР София, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“
в размер на 150 лв.
Твърди
се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като са нарушени разпоредбите на ЗАНН и
правото на защита.
Жалбоподателят
не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпило е писмено
становище, в което се поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, в писмено становище излага съображения за
неоснователност на жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването
му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването
на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай има данни за датата на
депозиране на жалбата (07.12.2017г.- видно от пощенски плик), както и за датата
на връчване на електронния фиш (27.11.2017г.- съгласно отбелязването върху
представения с жалбата екземпляр на ЕФ), поради което следва да се приеме, че
жалбата е подадена в срок.
На
17.07.2016 г. в 10,00 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо
дата, час и скорост на движение, е заснет на автомагистрала Тракия, 53
километър, посока гр. Пловдив, лек автомобил, който се движел със скорост от
112 км/ч..
Издаден
е електронен фиш № 1309208 на собственика, с който на основание чл. 182, ал. 2, т. 4
ЗДвП е наложена
глоба в размер на 150 лв. за превишаване на скоростта с 32 км/ч.
От
представения протокол № 3-41-16 от проверка на мобилната система за
видеоконтрол TFR-1M се установява, че е извършена последваща метрологична
проверка на 30.06.2016г.
От
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, издадено за
мобилната система за видеоконтрол на нарушени правила за движение тип TFR1-M,
се установява, че срокът на валидност е до 24.02.2020г.
От справка за собственост на МПС се установява, че същото е собственост на жалбоподателя.
С
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - 11 ЗДвП е въведена възможност за ангажиране
на административнонаказателна отговорност по опростена процедура, която се
основава на резултати от извършено наблюдение на движението по пътищата чрез
технически средства. В чл. 189, ал. 15 ЗДвП е предвидено, че изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Това
означава, че в случаите, когато нарушението е установено с такива технически
средства или системи, то следва да бъде доказано чрез заснетия от тях снимков
материал, от който се установяват дата, час, мястото на нарушението и МПС.
Наказващият
орган, който е носител на доказателствената тежест, е длъжен да докаже всички
елементи от състава на административното нарушение, предмет на съдържащото се в
електронния фиш административнонаказателно обвинение.
На
първо място, в нарушение на чл. 189, ал. 8 ЗДвП от страна на наказващия орган
не е предоставена надлежна информация относно участъка от пътя, където е
допуснато твърдяното нарушение, с описание на мястото и географските
координати, както и за действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Съдът не би могъл да идентифицира дали посочените в електронния фиш
географски координати отговарят на
участъка от пътя, за който се твърди, че е допуснато превишението на скоростта.
В този смисъл липсват също така и доказателства в процесния участък изобщо да е
въвеждано ограничение на скоростта. По делото не е представена Заповед относно
временна организация и безопасност на движението (ВОБД), по силата на която да
бъде ограничавана скоростта в процесния участък.
На
второ място към АНП липсва протокол по чл.10 от наредбата досежно ползването на
АТТС, като такъв протокол не е бил представен и в хода на съдебното следствие.
Този протокол е официалният удостоверителен документ, който удостоверява, че
АТСС е било използвано правомерно, от надлежен орган, и при спазване на всички
изисквания предвидени в наредбата, които са гаранция и за достоверността на
регистрираните и заснети данни, доколкото се касае за нарушение установено и
заснето от техническо средство. В случая липсата на протокол не дава възможност
на първо място да бъде установено дали изобщо техническото средство с което е
било заснето нарушението е било използвано от служител, оправомощен да борави с
такива средства и да осъществява контрол по ЗДвП. Няма яснота по отношение на
това къде е било разположено техническото средство, във време на движение ли е
било направено заснемането или не (при положение че е предвиден различен ред за
ангажиране на отговорност – в единият случай с АУАН на място, а в другия с ЕФ)
или АТСС е било временно разположено на пътя. Последното пък предполага
наличието на снимка, удостоверяваща разположението на уреда.
На
следващо място липсва и разпечатка от показанията на радарното устройство-
кадър от снимка. Следователно не може да се
определи със сигурност, че именно така отчетената скорост е била от МПС
с посочения в електронния фиш регистрационен номер, което е от съществено
значение за проверка на констатациите в електронния фиш.
С
разпореждане от 17.03.2020г. съдът е изискал от АНО да представи цялата
административнонаказателна преписка. Във връзка с разпореждането на
04.06.2020г. е постъпило писмо с приложения, в което се посочва, че се
представят всички налични материали по преписката. Независимо от това, с
разпореждането за насрочване на делото съдът отново е указал на АНО в
едноседмичен срок от уведомяването да представи снимка на разположението на
уреда съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532/ 12.05.2015 г., разпечатка от показанията на радарното устройство –
кадър от снимка; Заповед на ръководителя на АПИ относно временна организация и
безопасност на движението; протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г.; схема за организация на движението. Препис от разпореждането е
получено от АНО на 25.06.2020г., като в дадения срок указанията не са
изпълнени, респ. изисканите писмени доказателства не са представени.
По
изложените съображения от страна на АНО не бяха доказани всички елементи от
състава на административното нарушение, поради което обжалваният електронен фиш
следва да бъде отменен.
Поради
изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №1309208 на
ОДМВР София, с който на на Е.П.Б., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 150 лв .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София
област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: