Решение по дело №1815/2019 на Районен съд - Нова Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №

 

гр. Нова Загора, 05.10.2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Новозагорският районен съд в публично заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ

                                                                                                                                  

при секретаря: Валентина Колева 

и в присъствието на прокурора:                                разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр. дело № 1815 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и във вр. с чл.240 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Драган Цанков” № 37, чрез пълномощника си юрк. П.С.Х. против Н.Г.Т., с ЕГН ********** и С.А.Е., с ЕГН ********** ***, за установяване на вземане в размер на 1259.22 лева -главница, 475.56 лева - възнаградителна лихва, начислена за периода от 23.05.2012 г.до 23.01.2016 г. и 1764.01 лева - наказателна лихва за забава, начислена за периода от 23.03.2012 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2019г., представляващо неизплатено задължение по Договор за банков кредит от 23.01.2012 г.

В исковата молба се посочва, че на 23.01.2012 г. в гр. Стара Загора между страните бил сключен договор за банков кредит № 013LD-R-002040/23.01.2012 г., по който ответниците били солидарни длъжници. Размерът на заема бил 1280.00 лева, като служел за погасяване на съществуващи задължения по Договор за кредит № 013LD-R-001212/15.10.2010 г. Крайният срок на погасяване на кредита бил 23.01.2016 г. Сочи се, че възнаградителната лихва била в размер на Базовия лихвен процент (БЛП) на „Първа инвестиционна банка” АД за лева, увеличен с надбавка от 9,2093 пункта, като към датата на сключване на договора за банков кредит БЛП за лева била в размер на 8,7907 % годишно, а наказателната лихва за забава била в размер на законната лихва. Ответниците били запознати с общите условия на банката и с подписването на договора, като  декларирали това обстоятелство, както и с размера на лихвените проценти и начина и условията на начисляването им.

Твърди се, че на 23.01.2012 г. кредитът бил усвоен, чрез заверяване на разплащателната сметка на Н.Г.Т. в банката с IBAN ***.

От 22.03.2012 г. ответниците се намирали в забава, тъй като не били издължили 47 броя погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва, съобразно погасителния план, поради което дължали горепосочените суми, представляващи главница и възнаградителна лихва. Дължала се и наказателната лихва, също посочена по-горе, произтичаща от т.10 от Договора за банков кредит.

Ищецът твърди, че вземанията му спрямо ответниците са изцяло изискуеми от 23.01.2016 г., поради изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, като към 22.04.2019 г. общият размер на задължението възлиза на 3498.79 лева и включва посочените главница, възнаградителна и наказателна лихва.

На 23.04.2019 г. ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и в образуваното ч.гр.д. № 544/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора били дадени указания на ищеца, че може да заведе дело, тъй като длъжниците са били уведомени за наличието му по чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищецът моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят и разноските от настоящото производство и заповедното такова.

Процесуалният представител на ищеца отправя към съда доказателствени искания за допускане назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства и моли съдът да ги приеме.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен представител на ответницата С.А.Е. - адв. И.П.И. ***, с който същият е посочил, че е запознат с исковата молба и счита иска за допустим и частично неоснователен.

Oсобения представител сочи, че съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза по договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени конкретно регламентирани хипотези.  Чл.145 от ЗЗП предвиждал, че неравноправна клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или друг договор от който той зависи. Преценяването на неравноправната клауза не включвало определянето на основния предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението от една страна и услугата, която ще бъде доставена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи от договора са ясни и разбираеми. В чл.146 било посочено изрично, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, само ако не са уговорени индивидуално, както и че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В чл.144 били посочени изключенията при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи, визирани в чл.143 са неприложими.

От изложеното следвало, че за да е нищожна като неравноправна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следвало да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП, като същевременно не попада сред изключенията на чл.144 от ЗЗП. В конкретния случай процесния договор бил подготвен предварително от банката ищец, като ответницата не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, което налага извод, че клаузите му не са индивидуално уговорени. Следвало да се отбележи още, че ЗКИ и законодателят допуска дължимата лихва по договор за кредит да се определя, като променлива величина, подлежаща на актуализация, съобразно промяната на ОЛП, определен от БНБ за съответния период на действие на договора или в съответствие с промяна в курса на валутата, в която е предоставен кредита, спрямо друга валута, като уговорената договорна лихва съставлява по съществото си печалба, възнаграждение за кредитополучатели в замяна на предоставения от него кредит, поради което по силата на чл.145, ал.2 от ЗЗП било недопустимо извършването на преценка за неравноправност на клаузите, които е регламентират, ако те са ясни и разбираеми, доколкото е възможно с оглед предмета на договора и установената за такъв вид договори добра търговска практика. Но договорната клауза уреждаща дължимата наказателна лихва била неравноправна по смисъла на чл.143, ал.5 от ЗЗП, доколкото задължавала кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения, да заплати необосновано високо обезщетение, посредством което се стигало до обогатяване на банката, без правно основание. Размерът на законната лихва, дължима при забава на изпълнението бил определен в чл.86, ал.2 от ЗЗД, а размера на договорната лихва в т.4 от договора за кредит, като наказателната се явявала необосновано завишена спрямо двете и натоварваща кредитополучателя със задължения за неустойка, несъответстващи на вредата, която кредиторът би търпял при забава. Поради това считал, че клаузата по т.10 от договора за кредит, следвало да се счита нищожна и не обвързвала ответницата със задължението за заплащане на лихва за забава в размер по-висок от законната по чл.86 от ЗЗД.

Моли съда да отхвърли предявения иск за присъждане на наказателна лихва в размер на 1764.01 лв.

Претендира присъждане на разноски, съразмерно уважената част от иска.  

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор и от назначеният от съда особен представител на ответницата Н.Г.Т. - адв. Х.И.А. ***, с който същата е посочила, че е запозната с исковата молба и счита иска за допустим, но го оспорва изцяло. Не възразява да бъде допусната поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.

На 04.08.2020 г. ищеца е депозирал становище с вх. № 2803, с което поддържа предявените искове.

Оспорва изложените в отговора на исковата молба от адв. И. възражения за неравноправни клаузи и нищожност на договора. Позовава се обстойно на Решение № 153/13.03.2020 г. по т.д. № 1294/2015 г. по описа на II т.о. на ВКС с чл.4 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета   от 05.04.1993 г., Решение № 92/09.09.2019 г. по т.д. № 2481/2019 г. по описа на I т.о. на ВКС, Решение № 87/06.11.2019 г. по т.д. № 848/2017 г. по описа на I т.о. на ВКС, Решение № 9/27.02.2020 г. по т.д. № 62/2019 г. по описа на I т.о. на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС и Решение № 89/02.10.2019 г. по т.д. № 1214/2018 г. по описа на I т.о. на ВКС.

Съдът е назначил изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която вещото лице е депозирало на 20.08.2020 г. с вх. № 260039.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 

За установяване на вземанията си в настоящото производство ищецът е представил като писмени доказателства: Договор № 013LD-R-002040/23.01.2012 г. за банков кредит; Погасителен план - приложение № 1;    Общи условия на „Първа инвестиционна банка” АД за кредити на физически лица;         Извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка” АД, изх. № 231-214/23.04.2019 г.;        Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на „Първа инвестиционна банка” АД, изх. № 231-215/23.04.2019 г.; Платежно нареждане от 23.04.2019 г. заплащане на държавна такса от 69.98 лв. за издаване на заповед за изпълнение срещу Н.Г.Т. и С.А.Е.; Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 336/25.04.2019 г. по ч.гр.д. № 544/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора; Съобщение от 27.11.2019 г. по ч.гр.д. № 544/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора с приложено към него определение № 819/26.11.2019 г. по ч.гр.д. № 544/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора; ч.гр.д. № 544/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора; Пълномощно; Платежно нареждане от 10.12.2019 г. за довнасяне на държавна такса за настоящата искова молба;

Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца от „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК: ********* и ответниците Н.Г.Т., с ЕГН ********** и С.А.Е., с ЕГН ********** е бил сключен Договор за банков кредит № 013LD-R-002040/23.01.2012 г., по който ответниците са солидарни длъжници. Размерът на заема е бил 1280.00 лева и е предоставен на Н.Г.Т. по сметката ѝ в банката с IBAN ***, за погасяване на съществуващи задължения по Договор за кредит № 013LD-R-001212/15.10.2010 г. Банката им предоставила сумата 1280.00 лв. при лихва БЛП + 8,7907 % годишно, ГПР 23,44 %, със срок на издължаване на кредита 48 месеца, считано от датата на усвояването му – 23.01.2012 г. и падежна дата 23-то число на месеца.

Ищцовото дружество твърди, че от 22.03.2012 г. ответниците са в забава, тъй като имат неиздължени 47 броя погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва от 23.03.2012 г. до 23.01.2016 г. включително, съобразно погасителния план, поради което съгласно условията по сключения между страните договор дължат сума в общ размер 3498.79 лв., от които 1259.22 лв. -главница, 475.56 лв. - възнаградителна лихва, начислена за периода от 23.05.2012 г. до 23.01.2016 г. и 1764.01 лв. - наказателна лихва за забава, начислена за периода от 23.03.2012 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2019 г.

Твърди се също, че вземанията са изцяло изискуеми, считано от 23.01.2016 г., поради изтичане на крайния срок за погасяване на кредита.

Не е спорно, че ищцовото дружество е изпълнявало поетите ангажименти по Договора за банков кредит, докато ответниците не са изпълнили задълженията си по него, като са просрочили погасяването на дължимите от тях 47 месечни вноски и са допуснали забава в плащанията.

Кредитополучателят не са извършили действия за погасяване на задълженията си към Банката и това обосновава ищцовия интерес да потърси защита на правата си по исков ред.

На 23.04.2019 г. ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и в образуваното ч.гр.д. № 544/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора са дадени указания на ищеца, че може да заведе дело, тъй като длъжниците са били уведомени за наличието му по чл.47, ал.5 от ГПК.

Въз основа на подаденото заявление по чл.417 от ГПК в заповедното производство е издадена Заповед за изпълнение № 336/25.04.2019 г. и изпълнителен лист, които са образувани от банката в изпълнително производство пред ЧСИ Павел Георгиев към КЧС и район на действие - района на ОС - Сливен и е образувано изпълнително дело № 201983704011395/2019 г. по описа на същия ЧСИ. Съдебния изпълнител е изпратил заповедта на длъжниците и тя им е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Съдът назначи на ответниците особени представители, съответно на С.А.Е. - адв. И.П.И. ***, а на Н.Г.Т. - адв. Х.И.А. ***.

Адв. И.И. в отговора си на исковата молба посочва, че е запознат с исковите претенции и счита иска за допустим и частично неоснователен.

Навежда за неравноправни клаузи по договор, съгласно чл.143 от ЗЗП. Сочи също, че съгласно чл.146 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, само ако не са уговорени индивидуално. Твърди, че клаузите не са индивидуално уговорени, а са изготвени предварително и поради това ответницата в настоящото производство не е имала възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случая на договор при общи условия. Визирайки договорната клауза, уреждаща дължимата наказателна лихва, посочва същата, като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.5 от ЗЗП, доколкото задължава кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения, да заплати необосновано високо обезщетение, с което се стигало до обогатяване на банката, без правно основание.

Оспорва предявения иск за присъждане на наказателна лихва.

Адв. Х.И.А. в отговора си на исковата молба посочва, че счита иска за допустим, но го оспорва изцяло. Не възразява да бъде допусната поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.

На откритото съдебно заседание проведено на 03.06.2020 г. в Районен съд – Нова Загора ищецът, редовно призован – не се явява представител, за него се явава юрк. Х., редовно упълномощен.

Ответниците, редовно призовани – за Н.Т. се явява адв. Х.А. ***, за С.Е. се явява адв. М.П.И.-***, преупълномощена от адв. И.П.И..

Вещото лице С.К.С., редовно призовано – лично се явява.

Съдът уважи направеното искане и назначи изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е депозирано на 20.08.2020 г. с вх. № 260039 и според него:

1.Кредитът, предоставен от „Първа инвестиционна банка” АД на кредитополучателите - Н.Г.Т. и С.А.Е. по силата на договор № 013LD-R-002040/23.01.2012 г. за банков кредит в размер на 1280.00 лв. е усвоен на 23.01.2012 г., чрез заверяване на разплащателна сметка с IBAN *** Н.Г.Т. в „Първа инвестиционна банка” АД.

2.След сключване на Договор за банков кредит № 013LD-R-002040/23.01.2012 г., стойността на базовия лихвен процент на „Пър­ва инвестиционна банка” АД за лева, която към датата на сключ­ване на договора е била в размер на 8.7907 % годишно не е променяна.

3.Кредитополучателите Н.Г.Т. и С. А.Е. са в забава на плащанията по договор № 013LD-R 002040/23.01.2012 г., считано от 23.03.2012 г. на основание Раз­дел II т. 10 от договора.

4.Към 23.01.2016 г. кредитополучателите Н.Г.Т. и С.А.Е. не са погасили всички техни задължения към „Първа инвестиционна банка” АД, произтичащи от Договор № 013LD-R-002040/23.01.2012 г. за банков кредит. Внесена е сума в размер на 78.20 лв., с която е погасена 20.78 лв. главница и 57.42 лв. възнаградителна лихва.

5.Задълженията на кредитополучателите Н.Г. Т. и С.А.Е. по Договор № 013LD-R002040/ 23.01.2012 г. за банков кредит към датата на подаване на Заявлението от „Първа инвестиционна банка” АД за издаване на Заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 544/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора - 23.04.2019 год. са 3498.79 лв., както следва:

- Общият брой на неиздължените месечни вноски е 47 бр., от кои­то 2 бр. частично и 45 бр. в пълен размер на обща стойност 1734.78 лв., от които неиздължена главница - 1259.22 лв. и неиздължена възнаградителна лихва - 475.56 лв.

- Общият размер на неиздължената главница е - 1259.22 лв.

- Общият размер на неиздължената възнаградителна лихва е 475.56 лв., начислена съгласно т. 4 от Договора за банков кредит за периода от 23.05.2012 г. до 23.01.2016 г.

- Наказателната лихва за забава, начислена съгласно т.10 от Договора за банков кредит за периода от 23.03.2012 г. /датата на забава/ до 22.04.2019 г. /датата на подаване на Заявление то по чл.417 от ГПК / е в размер на - 1764.01 лв., от които: 856.68 лв. - начислена съгласно т.4 от раздел II от Договора, 907.33 лв. - законна лихва, съгласно т.10 от раздел II от Договора.

Към датата на изготвяне на настоящото заключение размерът на задължението на Н.Г.Т. и С.А.Е. остава същият - 3498.79 лв., тъй като няма постъпили нови погашения от тяхна страна.

Съдът и страните кредитират заключението на вещото лице по представената експертиза.

Процесуалния представител на ищеца поддържа предявените искове.

Особените представители възразяват за изтекла погасителна давност на цялото вземане.

Юрк. Х. счита, че погасителната давност тече от крайния срок за погасяване на кредита – 23.01.2016 г., а не от падежа на отделните вноски.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.

Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес.

Предявения иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 от ЗПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и във вр. с чл.240 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на неизплатени суми по Договор за банков кредит между „Първа инвестиционна банка” АД и Н.Г.Т. и С.А.Е..

По същество съдът намира иска за основателен и доказан в пълен размер.

Ищцовото дружество коректно е изпълнило задълженията си и е предоставило на ответницата Н.Г.Т. сумата по кредита, но солидарните длъжници Н.Г.Т. и С.А.Е. не са изпълнявали своите задължения, като влезли в просрочие и са допуснали забава в плащанията на главница и лихва, поради което кредитът е изцяло изискуем, поради изтичане на крайния срок за погасяване на кредита.

В настоящия случай изискуемостта е настъпила, поради падежиране на кредита на 23.01.2016 г., тъй като договора е бил сключен за 48 месеца, поради което неплатения остатък по кредита е изискуем изцяло.

Процесният договор за банков кредит е валиден и действителен, като при сключването му са спазени изискванията на Закона за потребителския кредит. Ето защо, съдът намира възражението на особения представител адв. И. за неравноправност, а оттам и нищожност на отделни клаузи на договора за неоснователно.

Неоснователно се явява и релевираното от особените представители на ответниците възражение за изтекла погасителна давност на цялото вземане.

Безспорно е, че в настоящия случай се касае за договор за банков кредит, при който престациите представляват задължение за неделимо плащане. Съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” от ЗЗД е изяснено с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т.д. № 3/2011 г., ОСГК. В задължителната съдебна практика, формирана с решения на ВКС по чл.290 от ГПК се приема, че при договора за паричен заем, при който връщането на заетата сума е уговорено да стане на вноски, е налице неделимо, а не периодично плащане. Изтъква се, че в този случай се касае до съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части /арг. от чл.66 от ЗЗД/, без това да превръща договора в такъв за периодични платежи /в т.см. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 795/2010 г., IV г.о., ГК и решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г.о., ГК/.

Посочените решения дават единствено задължително разрешение на въпроса какъв е приложимият давностен срок за погасяване на задължението по главницата на договора за заем, когато връщането на тази главница е разсрочено на отделни вноски /приема се, че това е общият петгодишен срок по чл.110 от ЗЗД, а не краткият тригодишен такъв по чл.111, б.„в” от ЗЗД/. Задължителната съдебна практика обаче не установява някакъв различен момент от този, установен в закона - чл.114, ал.1 от ЗЗД, от който да започва да тече давностният срок.

Съдът споделя становището на пълномощника на ищеца, че давността за всички непогасени вноски започва да тече от датата на падежа на последната погасителна вноска. Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай изискуемостта е настъпила, поради падежиране на кредита на 23.01.2016 г.

Приетото от страните и съда заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза потвърждава размера на претендираните искове за главница, възнаградителна лихва и наказателна лихва за забава.

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявения положителен установителен иск за дължимост на процесните суми, представляващи задължения по Договор за банков кредит, следва да бъде уважен.

Относно разноските:

При този изход на делото съдът намира искането на ищцовата страна за присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 1450.95 лв. общо, от които 100.95 лв. държавна такса, по 400.00 лв. възнаграждение за всеки от двамата особени представители, 250.00 лв. възнаграждение за вещо лице и 300.00 лв. юрисконсулстско възнаграждение.

Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответниците, съобразно изхода от спорното исково производство, дължат на ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 544/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, разноски в размер на 169.98 лв. общо, от които 69.98 лв. държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

Мотивиран от гореизложеното съдът  

Р   Е   Ш   И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, по отношение на Н.Г.Т., с ЕГН **********,*** и С.А.Е., с ЕГН ********** ***, ЧЕ ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Драган Цанков” № 37, представлявана от П.С.Х. - юрисконсулт, СУМАТА в общ размер 3498.79 лв. /три хиляди четиристотин деветдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/ от които: 1259.22 лв. /хиляда двеста петдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ дължима главница, 475.56 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 23.05.2012 г. до 23.01.2016 г., 1764.01 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и четири лева и една стотинка/ наказателна лихва за забава за периода от 23.03.2012 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2019 г. - датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с № 336/25.04.2019 г. по ч.гр.дело № 544/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.Г.Т., с ЕГН ********** и С.А.Е., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК: *********, сумата от 1450.95 лв. /хиляда четиристотин и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки/, разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА  Н.Г.Тодорова, с ЕГН ********** и С.Атанасова Е., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК: *********, сумата от 169.98 лв. /сто шестдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/, за сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 544/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр. Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                         П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: