№ 34562
гр. София, 27.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110117408 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„Т...” АД, ЕИК ..., против Д. Р. А., с която са предявени искове с правно основание чл.
422 от ГПК вр. с чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба не е постъпил в
срок отговор от ответника.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Ищецът е направил искане за конституиране като трето лице – помагач на „Б.Б“
ООД. Съдът намира, че следва да бъде конституирано като трето лице-помагач на
страната на ищеца „Б.Б“ ООД, тъй като с оглед твърденията на ищеца, че между тях е
налице валидно облигационно отношение по извършване на услугата дялово
разпределение, то е налице и обоснован правен интерес от участието на подпомагаща
страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания за задължаване на третото лице-помагач да представи
документи, намиращи се в държане на последния, по реда на чл. 190 ГПК, както и да
бъдат допуснати съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи със задачи,
посочени в исковата молба.
Съдът намира, че доказателствените искания на ищеца са допустими, относими и
необходими за установяване на фактическите твърдения на ищеца и изясняване на
спора от правна страна. С оглед процесуалното поведение на ответника, следва да бъде
отложено произнасянето по направените от ищеца доказателствени искания за
назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и за
задължаване на третото лице-помагач да представи документи, намиращ се в държане
на последния, по реда на чл. 190 ГПК, за първото по делото публично съдебно
заседание.
1
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните и третото лице помагач съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като
с оглед изложените в исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени
да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или
друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните
могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК „Б.Б“ ООД със седалище и
адрес на управление гр. С.. като трето лице – помагач на страната на ищеца.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по доказателствените искания на ищеца за
назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и за
задължаване на третото лице-помагач да представи документи, намиращ се в държане
на последния, по реда на чл. 190 ГПК, за първото по делото публично съдебно
заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.10.2024г. от 10:45 часа, за когато да
се призоват страните като им се връчи и проект за доклад.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
Съобщава на страните:
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът твърди в исковата молба, че депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Р. А. и Б.Р.И. в условията на
разделна отговорност при равни квоти от ½ същите да заплатят сумата от 1 304,79 лв.-
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.
05.2019 г. до м.04.2021г. за реално потребена енергия, сумата от 220,13 лв. - мораторна
лихва за забава от 16.10.2020 г. – 09.12.2022 г., сумата от 26,36 лв., представляваща
цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м.11.2019 г. до м.04.2021 г., и сумата от 5,64 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. – 09.12.2022 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 23.12.2022 г. до окончателното
плащане на сумите. Поддържа, че е постъпил отговор от Б.И., с който навеждала
2
доводи, че през 1982 г. с брат си Д. А. в качеството си на наследници на баща им Р.. А.,
сключили споразумение по гр. дело № 794/27.01.1982 г., с което процесният недвижим
имот ап. 42, находящ се в гр.С.. бил предоставен в изключителна собственост на
ответника. Поддържа още, че с писмена молба с правно основание чл. 232 от ГПК
ищцовото дружество оттеглило иска спрямо Б.И. за ½ от процесната сума. Заявява, че
ответникът в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот имал
качеството на клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т...” ЕАД на потребители в гр.
София, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил
определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. С оглед така установения
срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е
изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума.
Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от
„Б.Б.“ ООД, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл.112, ал.1 от
ЗЕЕ /139б ЗЕ/.
Искането е съдът да осъди ответника да заплати на ответното дружество сумата в
размер на 652,40 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2019 г. до м.04.2021г. на реално потребена енергия, ведно със
законната лихва, считано от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 110,07
лв. - мораторна лихва за забава от 16.10.2020 г. – 09.12.2022 г., сумата от 13,18 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., и сумата от 2,82 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. –
09.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 23.12.2022 г. до
окончателното плащане на сумите. Претендира разноски.
2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба не е постъпил
в срок отговор от ответника.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото е обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 вр. с чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
Ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно
на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна
лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично
вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответника в забава за изпълнение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
IV. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се посочат обстоятелствата,
които са безспорни между страните.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не
3
сочат доказателства.
Ищецът сочи доказателства и е направил доказателствени искания за
правнорелевантните факти.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4