Мотиви
към Присъда № 260021 / 04.12.2020г. по НОХД № 44/2019г.
по описа на
Несебърския
районен съд
Районна прокуратура – Несебър е
внесла срещу подсъдимия С.Й.С. с ЕГН **********, турчин, български гражданин,
неграмотен, неженен, осъждан, безработен, с адрес: село Г., улица И.№ 9, община
Несебър, обвинителен акт, с който на
същия са повдигнати обвинения: 1) за това, че при условията на опасен рецидив,
около 21:33 часа на 28.01.2018г. в землището на град С.В., местност “Ю.П.П.”,
комплекс “Я.*” причинил на С.И. И. с ЕГН ********** ***, средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, което се квалифицира
като трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 3-5
месеца, при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл.131а, вр.
чл.129, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК, и 2) за това,
че при условията на опасен рецидив на 28.01.2018г. в землището на град С.В.,
местност “Ю.П.П.”, в комплекс “Я.*”, община Несебър, отнел чужди движими вещи: 5
лева, един брой мобилен телефон “Леново”, модел “А1000” с ИМЕЙ №
861724034522873 на стойност 96,66 лева и СИМ карта на стойност 5 лева, всички
вещи на обща стойност 106,66 лева от владението на С.И. ***, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК.
Производството по делото е протекло по
реда на Глава ХХ от НПК.
В съдебно заседание в хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа
обвинението като счита, че от събраните по делото доказателства то е доказано
по категоричен начин. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и за двете
престъпления, в които е обвинен, като за престъплението по чл.196, ал.1, т.1,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК, предлага да му бъде
наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, което да
изтърпи при първоначален строг режим, а за престъплението по чл.131а, вр.
чл.129, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК, предлага да му
бъде наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от шест години, което да
изтърпи при първоначален строг режим; на основание чл.23 от НК предлага на подсъдимия
С. да бъде определено едно общо наказание за двете престъпления в размер на
най-тежкото от тях, а именно шест години “Лишаване от свобода”, което да
изтърпи при първоначален общ режим.
Служебният защитник на подсъдимия
С.Й.С. – адвокат Д.С., акцентира върху мотивите за извършване на престъплението
по чл.131а, вр. чл.129, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК,
като намира, че по неговото извършване спор нямГ. Намира, че не е осъществен съставът
на другото престъпление – това по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК, тъй като не е имал намерение да присвоява
незаконно мобилния телефон и СИМ картата, а сумата в размер на 5 лева не може
да бъде предмет на престъпление. Моли да бъде приложена разпоредбата на чл.66
от НК с оглед тежкото семейно положение на подсъдимия.
Подсъдимият дава обяснения по
делото, в които заявява, че е провел телефонен разговор със С. И. като му се е
обадил да го попита дали свид. Р.Г.П. – жената, с която подс. С. живее на
съпружески начала, и с която същия ден по-рано са се скарали, не се намира
при него. Чул е свид. Р.П. да вика,
тогава накрал свой познат да го закара с автомобил до комплекс Я.” в град С.В.,
където знаел, че свид. И. пребивавГ. С. е видял, че свид.И. и свид. Р.П.
пътуват за С.Б.. С. останал в стаята на свид. И. за да ги чака да се върнат. Те
са се върнали в комплекса около 21:00 часа, като са прескочили мрежата, а не са
минали през вратата на комплексГ. Когато се приближили до помещението, където е
бил подс. С., последният е излязъл с намерена преди това лопата и го е ударил
два пъти с нея – в гърба и в ръката, при което свид. И. паднал на земята и си е
ударил главата в плочките. Преди да го удари с лопатата обаче, свид. И. е
ударил подс. С. с юмрук. Докато е лежал на земята, С. е решил да вземе от И.
намиращи се у него пари, като намерил пет лева в джоба му, а докато вземал
парите забелязал, че в джоба му е и телефона и решил да вземе и него. В правото
си на последна дума заявява, че не желае да влиза в затвора, въпреки, че знае,
че ще влезе.
Несебърският районен съд след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.Й.С. е роден на 23
април 1990г. в град Бургас, турчин е, български гражданин, неграмотен. Живее
постоянния си и настоящ адрес:*** на съпружески начала със свид. Р.Г.П., от
което съвместно съжителство понастоящем имат родени децГ.
Видно от приложената справка за
съдимост рег.№ 755 от 10.09.2019г., издадено от Районен съд – Несебър, същият
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт, е многократно
осъждан, като осъжданията, явяващи се от значение за определяне на
квалификацията на деянията по чл.131а, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.”А” и б.”Б” т НК и по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК, са както следва: 1) НОХД 1078/12 по описа на РС-Несебър, за извършено
на 18.05.2012г. престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което
на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, 2) НОХД № 414/2013г. по описа на РС-Несебър, за извършено на
12.05.2013г. престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1, чл.20, ал.2 от НК, за което на подсъдимия е наложено наказание
“Лишаване от свобода” за срок от четири месеца; 3) НОХД № 25/2014г. по описа на
РС-Несебър, за извършено на 08.05.2013г. престъпление по чл.198, ал.1, вр.
чл.20, ал.4 от НК, на подсъдимия е наложено наказание “Лишаване от свобода” за
срок от две години; 4) НОХД № 748/2014г. по описа на РС-Несебър, за извършено
на10.08.2011г. престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК, на подсъдимия е наложено наказание “Лишаване от свобода” за
срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три
години.
Свид. Р.П. се е познавала със
свид. С. И., още когато тя е била малка покрай нейния баща, който я е оставял
при свид. И. за да не бяга тя от вкъщи. На 17-18 март 2011г., когато свид. Р.П.
е била на 11 години, свид. И. я е лишавал противозаконно от свобода, като я е
завързал за десния глезен с верига и по този начин ограничил свободното й
придвижване. За това извършено от свид. И. престъпление същият е бил признат за
виновен по чл.142а, ал.3, вр. ал.1 от НК и с влязла в законна сила на
22.04.2012г. Присъда № 83/22.12.2011г. по НОХД № 663/2011г. по описа на
Несебърския районен съд, изменена с Решение № 119/22.04.2012г. на Окръжен съд –
Бургас, му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от една година и
пет месецГ. Престъплението е било извършено в едноетажна масивна постройка,
находяща се в комплекс “Я. ІІІ” в местност “Ю.П.П.” в землището на град С.В.,
където свид. С. И. е осъществявал дейност като пазач.
Малко след това свид. Р.П. била
настанена в Център за настаняване от семеен тип в село Бата, където прекарала няколко
години. След като е напуснала социалната институция, е родила дете, а
впоследствие е заживяла на съпружески начала с подс. С.С. ***.
На 28.01.2018г. около 10:00 часа
подс. С. и свид. Р.П., които тогава за живели заедно от няколко месеца, са се
скарали, при което последната се ядосала и се обадила от телефона на подс. С.
на свид. И. с молба да дойде в село Г. и да я изчака на спирката в селото, като
му е заявила, че иска да остане при него. Свид. И. е пристигнал в селото с
лекия си автомобил, а свид. П. и казала на подс. С., че отива при сестра си,
която също живее в село Г., и е излязла от дома си около 12:00 часГ. Когато
свид. И. и свид. П. са се срещнали, тя го е помолила да я откара при майка й в
град Несебър, но той се е опитвал да я разубеди и е настоявал да остане с него.
Първоначално двамата са минали през к.к. С.Б., където спрели да пият кафе, след
което я е отвел в град С.В.. По времето, когато двамата пристигнали в комплекс
“Я.*”, където свид. И. продължавал да осъществява дейност като пазач, подс. С.
установил от хронологията в телефона си, че свид. Р.П. е звъняла от него на
свид. И., когото той също е познавал от много години, при което той също му се
е обадил. По време на това обаждане свид. И. и свид. П. са се намирали в
обитаваното от първия помещение в комплекса, а свид. И., когато е отговорил на
обаждането, е излязъл навън за да разговаря по телефона, за да не може свид. П.
да чува разговорГ. Подс. С. е попитал свид. И. дали свид. П. не е при него, на
което свид. И. отговорил, че тя не е при него и че не знае къде се намира, след
което затворил телефонГ. Подс. С. продължавал да звъни на свид. И., но
последният първоначално не е отговарял като е отхвърлял обажданията, а
впоследствие е изключил телефона си.
След като се убедил, че свид. П.
е при свид. И., подс. С. е решил да отиде и да я прибере, като е бил убеден и
че двамата се намират в обитаваното от свид. И. помещение в комплекс “Я.*” в
град С.В., като и знаел и къде точно се намира то. За целта е потърсил свой познат
от селото на име Асен, който да го откара с автомобил до мястото. Свид. И. от
своя страна се е досетил, че подс. С. е разбрал, че свид. Р.П. се намира при
него и очаква той да я търси при него, поради което е решил двамата да напуснат
комплекса за известно време. Свид. И. се е качил отново на автомобила си заедно
със свид. П., и около 16:00 часа двамата са отпътували за село Т.. Докато
пътували в посока к.к. С.Б., в близост до магазин “Меркурий” видели подс. С.С.,
който е бил оставен в близост до там от своя познат, и който също ги е видял и
се е опитал да накара свид. И. да спре с автомобила си, даже му извикал, но
свид. И. е завил към него, а за да не го удари, подс. С. се е отдръпнал, след
което свид. И. е продължил пътя си. Той заедно със свид. П. ***, след което се
отправили за село Т., където останали на гости на познати на свид. И., като
свид. П. е употребила алкохол.
Подс. С. е решил да отиде в
помещението, обитавано от свид. И., за да чака той да се прибере там заедно със
свид. П.. Тъй като вратата е била заключена, подс. С. е разбил бравата за да
влезе в стаятГ. Той останал в стаята за да чака и дори спал там. В стаята
установил, че свид. И. криел под възглавницата на леглото си пистолет, като
подс. С. е преместил пистолета като го е сложил зад телевизорГ.
Свидетелите И. и П. *** около
21:00 часа, а докато пътували, свид. П. отново го е помолила да я отведе в дома
й за да види детето си, което тя е родила от предишното си съвместно
съжителство с друг мъж. Свид. И. не се е съгласил и е отвел свид. П. *** Влас.
Тъй като е очаквал подс. С. да се намира в комплекса, първо е скрил автомобила
настрани, и е предложил да влязат незабелязано в комплекса, като за целта е
наредил на свид. П. двамата да прескочат оградата на комплекса, изградена от мрежа,
след което свид. И. се е насочил към близката тоалетна за да провери дали подс.
С. не се е скрил вътре, но там не установил никой, като не предполагал, че
подс. С. ще се намира в стаята му, тъй като е знаел, че тя е заключенГ. Свид. И.
е бил изненадан след като от стаята неочаквано за него е излязъл подс. С. и с лопатата,
която се е намирала в него и която той е взел в близост до тоалетните в
комплекса, е нанесъл няколко удара по свид. И., като ударите попаднали и в
ръката му, която той е вдигнал за да се предпази. От ударите свид. И. паднал на
земята, а подс. С. е оставил лопатата и е подканил свид. П. да напуснат
комплекса, но се е върнал и е бръкнал в джоба на панталона на свид. И.,
откъдето взел намиращите се там пет лева за да се приберат с автобус. Тогава видял,
че в джоба си свид. И. носи и телефона си, който подс. С. също взел единствено
с цел за да не може свид. И. да се обади на полицията или да потърси помощ. Телефонът
е марка „Леново“, модел „А1000“, с ИМЕЙ
861 724 034 522 873, черен на цвят, ведно със СИМ карта в
него на „Теленор България“ ЕАД и батерия, а пазарната стойност на мобилния
телефон с батерията според заключението на вещото лице по извършената в
досъдебното производство съдебно икономическа експертиза, е в размер на 96,66
левГ. Подс. С. е решил да се върне втори път за да провери дали свид. И. не е
умрял, но него вече го е нямало на мястото на инцидентГ.
Подс. С. и свид. П. са отишли пеш
до к.к. С.Б., където са останали да спят в дома на познат на подсъдимия, а на
сутринта на следващия ден, докато чакали автобуса са село Г., той е бил видян
от полицаите, които вече са го търсили, и е бил отведен в сградата на
РУ-Несебър за да дава показания и където предал телефона, който е взел предната
вечер от свид. И., с протокол за доброволно предаване от 29.01.2018г. Там подс.
С.Й.С. е бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
а като основание в издадената Заповед за задържане от 29.01.2018г. на
полицейския орган, е посочено наличие на данни за извършено престъпление по
чл.129 от НК, за което вече е било образувано досъдебно производство.
Свид. И. е успял да се съвземе от
ударите, които е получил с лопатата и от падането си земята, където също се е
ударил, и успял да се свърже със свой колега, след което е била извикана
полиция и линейкГ. Свид. И. е бил откаран в УМБАЛ – Бургас“ АД, Неврохирургично
отделение, където същият е бил приет на 29 януари 2018г. и изписан на същия ден
по негово желание, където му е била поставена окончателна диагноза: Мозъчно
сътресение, без открита вътрешночерепна травма, с придружаващи заболявания:
Открита рана по окосмената част от главата; счупване на горния крайник на
лъчевата кост. Лявата му ръка е била гипсиранГ.
От заключението на извършената в
хода на досъдебното производство Съдебно-медицинска експертиза, се установява,
че свид. И. е получил разкъсно-контузни рани по главата и лицето, счупване на
лява лъчева кост, която е и гипсирана, които са довели до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, а счупването на лявата лъчева кост се
квалифицира като трайно затруднения движението на ляв горен крайник за срок
около 3-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Уврежданията са
получени от действието на твърд тъп предмет с ограничена повърхност и такъв с
ръб, каквато е лопататГ.
Дошлите
на мястото на инцидента полицейски служители са извършили оглед на местопроизшествието,
започнал в 01:10 часа и извършен в присъствието на поемни лица, за което
процесуално действие е съставен протокол за оглед на местопроизшествие от
29.01.2018г., според съдържанието на който, на три метра от входа на
помещението навън в югозападна посока се наблюдава петно с размери 25х15 см. с
неправилна форма, червено на цвят, от течност, наподобяваща кръв, а на 50 см.
От петното са е открита връзка ключове, и опаковка с личната карта на свид. И..
Тези намерени вещи не са били иззети с протокола за оглед, а са оставени от
полицейските служители вътре в помещението до телевизорГ.
По делото е извършена и
съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която се установява, че към
28.01.2018г. не са били налице обективни или субективни данни за наличие на
краткотрайно и/или продължително разстройство на съзнанието, нито пък умствена
недоразвитост у подсъдимия С., т.е. годността му за разбиране свойството или
значението на извършеното и способността за ръководене на постъпките е съхраненГ.
Съхранена е и психичната му годност да участва в досъдебното и съдебното
производство, да участва в съдебно заседание, да разбира и противодейства при
упражняване на психическо или физическо насилие, правилно да възприема фактите,
имащи значение за делото, и да дава правилно и достоверно обяснение за тях. Не
са налице обективни или субективни данни подс. С. да е изпадал в състояние на
продължително разстройство на съзнанието след датата на инкриминираните деяния.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът счита за установена по категоричен, несъмнен, а и по безспорен
начин от събраните по делото доказателства – частично от обясненията на
подсъдимия С.С. и частично от разпитите на свидетелите С. И. и Р.П., както и от
разпита на последната пред органа на досъдебно производство от 29.01.2019г.,
прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК; протокола за оглед
на местопроизшествие от 29.01.2018г. и фотоалбума към него, заключението по
съдебномедицинската експертиза от вещото лице д-р Г.М. № 23/2018г., заключение
на вещото лице Х.Я.Д. от 09.03.2018г. по съдебно икономическата експертиза,
протокол за доброволно предаване от 29.01.2018г., протокол за оглед на
веществени доказателства от 25.04.2018г. и фотоалбум към него, Заповед за
задържане на лице рег.№ 304зз-20 от 29.01.2018г., издадена от Невен С. Рапов –
инсп. „КП“ при РУ Несебър, Епикриза от 29.01.2018г. на МБАЛ – Бургас“ АД,
Неврохирургично отделение, от заключението по назначената от съда и извършена
от вещото лице д-р Г.В. съдебно-психиатрична експертиза от 19.10.2020г., и
служебно изисканите от съда справки за съдимост рег. № 755/10.09.2019г. и рег.№
783/19.09.2019г. на Несебърския районен съд.
От събраните доказателства е
безспорно установена обективната страна на деянието по чл.131а, вр. чл.129,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ от НК, механизма на
осъществяването му, както и авторството на престъплението, а именно, че
подсъдимият е извършил същото, което не се оспорва от него, с оглед направените
пред съда самопризнания, нито от защитата му, и което се потвърждава от
събраните по делото доказателствГ.
От съвкупността на този доказателствен
материал съдът счита, че С.Й.С. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.131а, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.“А“ и б.“Б“ от НК: на 28.01.2018г. около 21:33 в землището на град С.В.,
местност „Ю.П.П.“, в комплекс „Я.*“, община Несебър, причинил на С.И. И. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, което се
квалифицира като трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от
около 3-5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.
Деянието е извършено при пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал товГ.
Този извод следва от обстоятелствата, при които е причинено увреждането.
Деянието на подсъдимия С.Й.С. е
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“А“ от НК, защото е осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изтърпяването на което не е отложено по реда на чл.66
от НК, а именно по НОХД № 25/2014г. по описа на Несебърския районен съд, в сила
от 25.03.2014г., и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от две години, и не е бил изтекъл петгодишния срок по чл.30 от НК. Деянието се
квалифицира и по чл.29, ал.1, б.“Б“ от НК, предвид предишните му осъждания, с
които са му налагани наказания „Лишаване от свобода“, а именно: 1) по НОХД № 1078/2012г.
на РС-Несебър, по което е осъден на Лишаване от свобода“ за срок от две години,
чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок
от 4 години, като присъдата е влязла в законна сила на 07.12.2012г., 2) по НОХД
№ 414/2013г. на РС-Несебър, по което е осъден на лишаване от свобода“ за срок
от четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, като присъдата
е влязла в законна сила на 17.05.2013г.; 3) по НОХД № 25/2014г. на РС-Несебър,
по което е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което да
изтърпи при първоначален строг режим, като присъдата е влязла в законна сила на
25.03.2014г., 4) по НОХД № 748“/2014г. на РС-Несебър, по което е осъден на
„Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено за
изпитателен срок от три години, като присъдата е влязла в законна сила на
05.02.2015г.
При определяне на наказанието
съдът се съобрази с причините за извършване на престъплението – криворазбраното
усещане за въздаване на справедливост, подбудите за извършване на
престъплението – стремеж към саморазправа по неправомерен начин, липсата на
отегчаващи вината обстоятелства, както и многобройните смекчаващи такива – семейната
и трудовата ангажираност на подсъдимия, влошеното му здравословно състояние,
което налага постоянно приемане на медикаменти и медицински контрол, дадените
от него обяснения по делото, които допринасят в значителна степен за разкриване
на фактите, имащи значение за въпросите, които влизат в предмета на доказване,
съдействието, което е оказал през цялото наказателно производство за разкриване
на обективната истина, направените от него самопризнания.
Съдът не взема предвид като
отегчаващи вината на подсъдимия осъжданията му по НОХД № 1078/2012г., по НОХД №
414/2013г., по НОХД № 25/2014г. и по НОХД № 748/2014г., всички по описа на
Несебърския районен съд, тъй като същите имат отношение единствено към
квалификацията на инкриминираното деяние, предмет на настоящото дело, като такова
по чл.196, ал.1, т.1 от НК, и е недопустимо втори път същите да бъдат ценени
като отегчаващи вината обстоятелствГ. Съдът определи наказанието на подсъдимия С.С.
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, защото намира, че дори минималното
наказание от 5 (пет) години „лишаване от свобода“ се оказва несъразмерно тежко
за престъплението, извършено от подсъдимия С.С.. При определяне размера на
наказанието, съдът бе воден от разпоредбата на чл.36 от НК и за постигане в
пълна степен на целите на наказанието прие, че достатъчно и справедливо
определеното наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК да бъде в размер
на 2 (две) години и 6 (шест) месеца „лишаване от свобода“ при първоначален
режим на изтърпяване „строг“.
Съдът намира, че в конкретния
случай спрямо подс. С. обвинението за отнетата движима вещ – мобилен телефон
със СИМ карта и батерия, както и сумата от 5 лева от свид.С. И., е
неоснователно. Спрямо подсъдимия е налице хипотезата на „ексцес на умисъла“. В
потвърждение на това е обстоятелството, че подс. С. не е извършил грабеж,
съответно не е повдигнато такова обвинение, което означава, че насилието не е
било насочено с цел сломяване на съпротивата на владелеца за да се отнеме вещта
и парите. Същевременно докато е прекарвал време в чакане в помещението,
обитавано от свид. И., подс. С. не е присвоявал вещи на последния, които са се
намирали там. Отделно от това внезапното решение на подс. С. да отнеме, макар и
противозаконно, мобилния телефон не е продиктувано от намерение тази вещ да
бъде присвоена, като не е преследвал и такава цел, а само да бъде лишен за
определен период от време свид. И. да потърси помощ и да съобщи своевременно за
инцидентГ. Решението му да отнеме телефона е взето спонтанно след като е видял
телефона в джоба на свид. И., когато последният е бил в безпомощно състояние,
като не е знаел преди това, че същият носи мобилен телефон, макар и да е
предполагал, че този свидетел държи в себе си такава вещ.
По тези съображения съдът призна
подсъдимия С. за невиновен в извършването от него на престъплението по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1,вр. чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подс. С.Й.С. да заплати направените по делото разноски, възлизащи
на 101,10 лева по сметка на ОДМВР Бургас, както и 474 лева по сметка на
РС-Несебър.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
Град Несебър РАЙОНЕН
СЪДИЯ: