№ 406
гр. П., 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20251230101089 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.
Ищецът К. Ц. Р., с адрес в гр. П., ул. „И.“ № 6, ЕГН **********, е предявил
срещу ответника „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Ал. М.“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, ЕИК ***, искове, както следва:
- главни искове – за обявяване на недействителност по чл. 22 ЗПК на
договор за потребителски кредит, сключен между тях, и
- евентуални искове – за прогласяване на нищожност по чл. 26, ал. 1,
предл. 3 и 1 на клауза от същия договор, уреждаща предоставянето на обезпечение по
кредита.
Ищецът твърди, че на 04.12.2024 г. между него (като кредитополучател) и
ответника (като кредитодател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с №
1408830, за сумата от 2 400 лв. Смята, че договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК,
тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 9 и т. 11 и на чл. 19, ал. 4 от с. з. Изтъква,
че съгласно чл. 5 от него, той трябва да сключи и договор за обезпечение на кредита с
чуждестранното дружество „М. Б.“, срещу заплащане на сумата от 2 352 лв. Счита, че
ако договорът не бъде приет за недействителен по чл. 22 ЗПК, то тогава нищожна е
уговорката, уреждаща посоченото обезпечение, тъй като влиза в колизия с добрите
нрави (заради характеристиките й, описани в обстоятелствената част на исковата
молба) и противоречи на повелителни норми на ЗЗП (визирани също в исковата
1
молба). Претендира съдебни разноски и предлага в полза на адвоката, който му е
предоставил безплатна правна помощ по делото, да бъде определено съответно
възнаграждение.
Ответникът намира ищцовите претенции за неоснователни и настоява за
отхвърлянето им. Излага доводи, че както кредитният договор, така и оспорваната
негова клауза са валидни и не страдат от пороците, заявени от ищеца. Прави искане за
присъждане на съдебно-деловодни разходи.
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за
ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването на
процесната сделка помежду им, включително и по отношение на клаузата за
обезпечение.
От съдържанието на договора и на погасителния план, копия от които са
приобщени към доказателствения материал, стават ясни и базисните параметри на
кредитното правоотношение, а именно:
- главница – 2 400 лв.;
- годишен процент на разходите – 49,11 %;
- годишен лихвен процент – 23 %;
- обща стойност на плащанията, обхващаща главницата и договорната
лихва – 2 952 лв., от което следва, че размерът на договорната лихва е 552 лв.;
- погасяване – чрез 12 месечни вноски, с крайна падежна дата 29.11.2025 г.;
- в чл. 4 от договора е посочено единствено, че годишният процент на
разходите по кредита е изчислен по реда на чл. 8.4 от общите условия, които не са
представени по делото;
- според чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство
представено от „Multitude Bank” /“М. Б.“/ в полза на кредитодателя, а с одобряването
от последния на предоставеното в негова полза обезпечение уговорката, свързана с
обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето,
предоставило обезпечението.
Анализираният договор разкрива признаците на такъв за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от 12.05.2010 г.).
Ищецът е физическо лице, за което няма данни при встъпването в кредитното
отношение да е действало при упражняването на професионална или търговска
дейност, а ответникът е търговско дружество, част от чиято базова дейност е
кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно,
при сключването на договора, ответникът е действал в качеството на „кредитор“,
според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът е имал качеството на
2
„потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.
Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за
потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина,
определен в Приложение № 1 към закона. Става въпрос за ясна императивна
разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма
за действителност на договорите за потребителски кредит. В коментирания аспект
допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по
потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).
Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в
Приложение № 1 към закона (чл. 19, ал. 2 ЗПК).
Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за
потребителски кредит само на цифровото изражение на годишния процент на
разходите не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези
разпоредби. Целта на нормативния текст на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да
се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. Затова е нужно в потребителската кредитна
сделка да бъдат ясно упоменати и компонентите, съставящи годишния процент на
разходите, както и математическият алгоритъм (методиката), по който (която) тези
компоненти формират самия годишен процент на разходите (вж. в този смисъл
Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/17 г. на Окръжен съд – гр. П., Решение
№ 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил, Решение
№ 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г. на Окръжен съд – гр. Разград, Решение №
260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик, както и
Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д. № 670/23 г., І т. о. на ВКС).
В този контекст се налага констатацията, че договорът за потребителски кредит,
оспорван от ищеца, наистина не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в
него отсъства ясно и конкретно визиране как всъщност е бил формиран годишният
процент на разходите, щом като не е уточнен конкретният начин, по който е била
получена крайната му величина.
Както беше изяснено, отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
имат за последица недействителността на потребителския кредитен договор по чл. 22
от с. з.
3
В обобщение на казаното дотук трябва да се подчертае, че първият главен иск за
недействителността на оспорвания договор, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, е основателен, поради което не подлежат на разглеждане по същество
другите такива, които са ориентирани към идентичен процесуален резултат, но на
различно основание – за недействителност на същата кредитна сделка, съгласно чл. 22
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 и във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.
Аналогично е положението и с евентуалните претенции по чл. 26, ал. 1, предл. 3
и 1 ЗЗД, свързани с нищожността на клаузата за обезпечение на кредита.
2. По съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищеца (чл. 78,
ал. 1 ГПК).
Съдебно-деловодните разходи, които му се полагат, включват заплатената
държавна такса по делото – 120,28 лв.
Ищецът е получил безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в
производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който му я е предоставил –
М. В. М. от Адвокатската колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „Парк „О.
и К.““ № 3Б, ет. 3, ап. 11, трябва да бъде присъдено възнаграждение (по чл. 38, ал. 2
ЗАдв.). То е нужно да се фиксира в размер на 240 лв. (с включен ДДС от 40 лв.).
Определянето му е извършено на базата на действителната фактическа и правна
сложност на делото и при зачитане на принципните постановки, приети в Решението
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на
общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не са длъжни
да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален размер на
адвокатските възнаграждения, ако този размер не кореспондира с действителната
фактическа и правна сложност на конкретното дело. А преценката на съда в една така
ситуация трябва да се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по
съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на
производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания,
като също така не следва да се забравя, че все пак се касае за строго квалифициран
труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи завишена
отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на разглеждания
казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира напълно с
проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от правна страна. В хода
на съдебното производство е изготвена подробна искова молба, която обаче е
ориентирана към доводи за недействителност/нищожност на процесните кредитен
договор и обезпечителна клауза от него. Проведено е само едно открито заседание, в
което процесуален представител на ищеца не е взел лично участие. Събрани са
единствено писмени доказателства и то в много малък обем. Спорният предмет е на
4
сравнително ниска материална стойност. Разгледаната правна проблематика е с
невисок интензитет на сложност, включително по нея има трайно установена съдебна
практика.
Тъй като адвокатът, на когото се присъжда възнаграждението за безплатната
правна помощ, е регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представеното
удостоверение от Националната агенция по приходите, в него е включен и дължимият
ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС,
Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г., II т. о. на ВКС и Определение
№ 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II т. о. на ВКС).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 22 ЗПК, за недействителен Договор за
потребителски кредит с № 1408830/04.12.2024 г., сключен между К. Ц. Р., с адрес в
гр. П., ул. „И.“ № 6, ЕГН ********** (като кредитополучател) и „Ф. Б.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ал. М.“ № 51, бл. 0, вх. А, ет.9, офис 20,
ЕИК *** (като кредитодател), поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА,на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление в гр. С., бул. „Ал. М.“ № 51, бл. 0, вх. А, ет.9, офис 20, ЕИК ***, да
заплати на К. Ц. Р., с адрес в гр. П., ул. „И.“ № 6, ЕГН **********, сумата от 120,28
лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Ал. М.“ № 51, бл. 0, вх. А, ет.9, офис 20, ЕИК ***,
да заплати на адвокат М. В. М. от Адвокатската колегия – гр. П., с адрес на
кантората в гр. П., ул. „Парк „О. и К.““ № 3Б, ет. 3, ап. 11, сумата от 240 лв. –
възнаграждение, с включен ДДС, за безплатната правна помощ, оказана на
ищцовата страна по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5
6