№ 92
гр. Ямбол, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Г. Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско
дело № 20232300100333 по описа за 2023 година
Пред съда е депозирана искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД гр.София
против И. Г. Д. от гр.*****, с която се претендира да бъде прието за установено, че към
10.06.2022 г. (датата, на която е подадено в съда заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК) ответникът И. Г. Д. ЕГН ********** дължи на “Първа
инвестиционна банка" АД сумата от общо 92 802.00 лева, от които: просрочена главница в
размер на 78 985.04 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.06.2022г. до
окончателното плащане на дълга; договорна лихва, начислена за периода 20.05.2021 г -
15.05.2022 г., включително дължима на основание Раздел VI, т.11 от Договора в размер на 4
795.97 лева; наказателна лихва, начислена за периода 20.05.2021 г - 15.05.2022 г.,
включително дължима на основание Раздел VI, т. 11.4 от Договора в размер на 1 814.32
лева; разсрочени лихви съгласно раздел II, т.4 от Анекс 3 от 09.11.2020г. в размер на 6
005.71 лева; законна лихва, начислена за периода 16.05.2022г. - 09.06.2022г. включително в
размер на 548.51 лева; разноски и такси за връчване на покани за предсрочна изискуемост и
за застраховка на обезпечение в размер на 257.52 лева; комисионна управление за 2021 г.
дължима на основание II, т.6 от Анекс 3 от 09.11.2020г. в размер на 394.93 лева, както и
присъждане на направените по делото разноски в заповедното производство и в настоящото
исково производство.
Твърденията са за това, че на 27.05.2019 г. между „Първа инвестиционна банка" АД,
от една страна и „КОМЕРСИАЛ ФУУД" ООД, ЕИК ********* - Кредитополучател и И. Г.
Д. - Солидарен длъжник от друга страна е сключен Договор № 002LD-S-000196/27.05.2019 г.
за банков кредит, изменен и допълнен с Анекс № 1 от 25.11.2019 г., Анекс № 2 от 26.03.2020
г. и Анекс № 3 от 09.11.2020 г, по силата на който Банката е предоставила на
1
Кредитополучателя „КОМЕРСИАЛ ФУУД" ООД, ЕИК ********* банков кредит в размер
на 120 000.00 лева за оборотни средства, с краен срок за погасяване: 20.04.2027 г. съгласно
Анекс 3 от 09.11.2020г. Кредитът е усвоен на 29.05.2019г. - еднократно по сметка, открита
на името на кредитополучателя в банката. Кредитът е в просрочие, считано от 20.05.2021г. -
общо 386 дни към 09.06.2022г. включително като са просрочени 12 вноски по главница,
съгласно погасителен план към Анекс № 3 от 09.11.2020г. и 12 вноски по лихви. Поради
неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, на 27.04.2022г., на основание
т.28.2, буква „а" от Раздел ХIII от Договора за кредит, чрез ЧСИ Ирина Христова - ЧСИ с
район на действие Окръжен съд Ямбол, с рег. № 878 на КЧСИ е връчил на
кредитополучателя и на солидарният длъжник И. Г. Д. покана за доброволно изпълнение на
задълженията по Договора с предоставен седемдневен срок за изпълнение от получаване на
поканата. Тъй като кредитополучателят и солидарният длъжник не са платили просрочените
задължения по Договора за кредит в предоставения им срок за доброволно изпълнение,
банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 16.05.2022г., както
и се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК за дължимите
вземания. Връчването на заповедта за незабавно изпълнение на солидарния длъжник е
станало по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което е довело до завеждане на настоящия иск.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. чрез назначения
му по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв.М. Т. от АК Ямбол. Искът се
оспорва изцяло по няколко съображения, първото от които е, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането на банката, тъй като поканата до съдлъжника Д. не е изпратена на
адреса на лицето посочен в договора за кредит, а адресът, на който е залепено
уведомлението не съвпада с посочения в договора за кредит, не се установява и дата на
връчване на длъжника, която е от съществено значение за определяне на началния момент
на предсрочната изискуемост. Избраният от кредитора способ за връчване е чрез възлагане
на частен съдебен изпълнител, който е в абсолютно противоречие със задължителната
практика на ВКС, обективирана с Решение № 25/03.05.2017 г. по гр.д. № 60208/2016 г. на
ВКС, 2-ро ГО. На следващо място - изпратената покана от ищеца до ответника няма
белезите на волеизявление, с което кредитора заявява, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Изпратеното писмо представлява покана за доброволно
погасяване на просрочените задължения в седемдневен срок от получаването й.
Оспорва се обстоятелството, че кредиторът е изпълнил договорните си задължения по
отпуснатия кредит - ищецът не е представил доказателства, от които се установява, че е
предоставил сумата на кредитополучателя по договора за банков кредит. Оспорват се и
размерите на претенциите за главница в размер на 78 985,04 лв. предвид липсата на
представени доказателства погасителни планове за формиране на задължението, както и
размерът на претендираната възнаградителна лихва в размер на 4795,97 лв. за периода
20.05.2021 г. -15.05.2022 г., тъй като от исковата молба не става ясно как е формиран този
размер за конкретния период. Оспорени са размерите на вземането за разсрочена лихва в
размер на 6005,71 лв., тъй като не е прецизирано на кой текст от договора за кредит се
2
основава, за кой период се дължи, както и е направено по отношение на същата възражение
за погасено по давност вземане за разсрочена лихва. Оспорен е размерът на претенцията за
наказателна лихва поради за нищожност на същата - с оглед обстоятелството, че плащания
по договора са и вноски за лихви, първото възражение за нищожност е на основание чл. 26,
ал. 1, предложение 1, поради противоречие на закона в чл. 10, ал. 3 ЗЗД, т.е. налице е
анатоцизъм и второто възражение за нищожност е на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената наказателна надбавка е
прекомерно висока - 20 пункта.
Направено е възражение за нищожност на клаузите по договора за банков кредит,
даващи право на Банката едностранно да променя лихвения процент, съгласно т. 11.3 и т.
11.4 от Договора, както и клаузата по т. 19 от Договора, клаузата по т. 31 от Договора,
клаузата по т. 34, буква „г" от Договора и уговорените в Анекс №3 клаузи, Банката да
извършва служебно всички действия по пълно и/или частично погасяване, както и всички
необходими действия по преоформяне на задълженията. По отношение на ответника, който
е физическо лице-съдлъжник по договор за банков кредит, същият има качеството на
потребител по Закона за защита на потребителите и може да се позовава на неравноправност
на клаузите в договора за кредит.
В съдебно заседание ищецът редовно призован чрез своя юрисконсулт Р. поддържа
предявения иск.
Ответникът също редовно призован не се явява, а назначеният му особен
представител адв. Т. поддържа становището по отговора на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д. № 1586/2022 г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК със заявител „Първа инвестиционна банка“ АД
и солидарни длъжници „Комерсиал Фууд“ ООД гр. Ямбол, представлявано от управителя
И. Г. Д., както и И. Г. Д. лично като солидарен длъжник. В заявлението е посочено, че се
претендира парично вземане въз основа на договор за банков кредит № 002LD-S-
000196/27.05.2019 г., изменен и допълнен с анекс № 1/25.11.2019 г., анекс № 2/26.03.2020 г.
и анекс № 3/09.11.2020 г. Претендират се следните суми: непогасена главница в размер 78
985.04 лв.; договорна лихва начислена за периода 20.05.2021 г. – 15.05.2022 г. включително,
дължима на основание раздел 6, т.11 от Договора в размер 4 795.97 лв.; наказателна лихва
начислена за периода 20.05.2021 г. – 15.05.2022 г. включително, дължима на основание
раздел 6, т.11, т.4 в размер 1 814.32 лв.; разсрочени лихви съгласно раздел 2, т.4 от Анекс №
3/09.11.2020 г. в размер 6 005.71 лв.; законна лихва начислена за периода 16.05.2022 г. –
09.06.2022 г. включително в размер 548.51 лв.; разноски и такси за връчване на покани за
предсрочна изискуемост и за застраховка на обезпечение в размер 257.52 лв.; комисионна
управление за 2021 г. дължима на основание раздел 2, т.6 от Анекс № 3/09.11.2020 г. в
размер 394.93 лв. и законната лихва считано от 10.06.2022 г. до окончателното изплащане на
дълга.
3
Съдът е уважил искането по заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 785/13.06.2022 г. като е разпоредил
длъжниците „Комерсиал Фууд“ ООД и И. Г. Д. да заплатят солидарно да кредитора „ПИБ“
АД претендираните по заявлението суми, включително и разноски – ДТ в размер 1856.04 лв.
и 150 лв. юрисконултско възнаграждение. Тъй като длъжникът И. Г. Д. е бил уведомен по
реда на чл.47 от ГПК, ЯРС с определение № 1227/21.06.2023 г. е постановил на основание
чл.415, ал.2 от ГПК спиране принудителното изпълнение по образуваното въз основа на
заповедта изпълнително дело, както и е указал на заявителя „ПИБ“ АД, че може да предяви
иск за вземането си против солидарния длъжник И. Г. Д.. В указания едномесечен срок
„ПИБ“ АД е предявил процесния иск с правно основание чл.422 от ГПК.
С исковата молба е представен договор за банков кредит № 002LD-S-
000196/27.05.2019 г., по който „ПИБ“ АД е предоставила на „Комерсиал Фууд“ ООД в
качеството на кредитополучател и И. Г. Д. в качеството на съдлъжник кредит в размер
120 000 лв. за оборотни средства със срок на усвояване на кредита до 19.06.2019 г. и
погасяване на кредита до 21.01.2020 г. По чл.11 от договора е посочено, че
кредитополучателят и съдлъжникът се задължават да заплащат на банката годишна лихва в
размер на лихвен процент базиран на спестяванията за лева прилаган от банката, увеличен с
надбавка от 5.849 два пункта, но не по-малко от 6.1 %, като дължимата лихва се заплаща
периодично в размер и на падежи подробно описани в погасителен план – приложение № 1
неразделна част от договора. Съгласно чл.19 от договора плащания дължими, но
неизвършени в срок поради недостиг на авоар по сметката за обслужване на дълга се
отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в т.11 раздел 6 от настоящия договор лихвен
процент, увеличен с наказателна надбавка от 20 пункта, считано от деня следващ датата на
падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
В раздел 13 страните са договорили предсрочната изискуемост на договора като в
случая банката се позовава на чл.28.2, а именно, че има право да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя и съдлъжника за срок
определен от банката в случай, че не извършат, което и да е плащане по договора /не
осигурят авоар по сметката за обслужване на дълга/ повече от 5 работни дни след датата, на
която плащането е станало изискуемо. В последния раздел на договора е записано, че
кореспонденцията по този договор се води в писмена форма на адресите на
кредитополучателя и съдлъжника, които са идентични – гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог“ бл.18.
Представени са впоследствие сключените към договора за банков кредит анекс №№
1, 2 и 3 както и приложенията към тях, отразяващи погасителния план. Анекс № 1 е сключен
относно промяна на погасителен план като крайният срок за погасяване на всички
задължения е станал 20.07.2020 г. и погасителният план е бил променен и заменен изцяло с
погасителен план по приложение № 2. Анекс № 2 е сключен също за промяна на крайния
срок за погасяване на всички задължения, който е 20.10.2020 г., като е променен и
погасителния план към договора, който вече е съгласно приложение № 3 към този анекс.
Договорено е също така, че отпада задължението на кредитополучателя и съдлъжника по
4
т.20, б.“б“ от договора за кредит – да осигури минимални средномесечни нетни кредитни
обороти по своите сметки открити при банката в размер не по-малко от 20 000 лв.,
изчислени на тримесечна база. С анекс № 3, с който се променят условията на основния
договор и на предходно сключените две анекса, страните са приели за установени и
безспорни следните факти – че към датата на сключване на този анекс на 09.11.2020 г.
задълженията на кредитополучателя и солидарния длъжник са в общ размер 85 847.52 лв.,
като по пера са посочени размерите на редовна главница, просрочена главница, текущо
начислена лихва, просрочена договорна лихва, наказателна лихва за забава, просрочена
комисонна управление. Считано от последния подписан анекс е променен и крайният срок
на погасяване на всички задължения на 20.04.2027 г., както и е приет нов погасителен план
приложение № 1 към този анекс № 3. Приложени са също така погасителните планове към
съответно сключения договор за банков кредит и към всеки един от допълнително
сключените анекси към договора.
За удостоверяване уведомяването за предсрочна изискуемост ищецът е представил
покана до кредитополучателя „Комерсиал Фууд“ ООД и до съдлъжника И. Г. Д. с която
покана същите са уведомени от банката, че поради неизпълнение на задъженията им по
договор за кредит към 15.02.2022 г. в общ размер 90 345.40 лв. просрочени и изискуеми
вземания посочени по пера, са поканени в седмодневен срок от получаване на поканата
доброволно да погасят всички просрочени задължения по договора в пълен размер, в
противен случай след изтичането на срока и без да им бъде изплащано повторно
уведомление банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем и ще бъдат
предприети всички предвидени в закона действия за принудително изпълнение. Заявено е,
че тази покана следва да се счита за писмено уведомление по смисъла на т.28 т.2, б.“а“ от
раздел 13 от договора за кредит.
За удостоверяване връчването на тази покана и уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита ищецът е представил писмо от ЧСИ Ирина Христова № 878, която е
върнала на банката поканата за доброволно изпълнение по договор за банков кредит от
27.05.2019 г. до И. Г. Д., връчена при условията на чл.47 от ГПК, тъй като лицето е търсено
на постоянен и настоящ адрес в продължение на 1 месец, не е намерен на адреса, както и не
е намерено лице което да е съгласно да получи съобщението, като връчителя е залепил
уведомление по чл.47 от ГПК. Посочено е, че книжата не са получени в законоустановения
срок, както и съгласно справка за трудов договор лицето не работи. Към това писмо е
приложено уведомлението залепено на 14.04.2022 г. на адрес ж.к.****, бл.**, вх.**, ет.**,
ап.**, изпратен е и протокол за невръчено съобщение на И. Г. Д. на същия адрес, който е
постоянен и настоящ с отразяване, че Д. е бил търсен на 14.03.2022 г. /понеделник/ в 16.30
ч.; на 26.03.2022 г. /събота/ в 12.00 ч. и на 14.04.2022 г. /четвъртък/ в 15.00 ч. като при
последното посещение е записано, че дъщерята на лицето е дала данни, че той от четири
години не живее на този адрес, тъй като е разведен със съпругата си.
Относно уведомяването на кредитополучателя „Комерсиал Фууд“ ООД за
предсрочната изискуемост на договора за кредит са представени същите покана и
5
доказателства от ЧСИ за това, че документите са връчени при условията на чл.50, ал.2 от
ГПК – на адреса на управление не се помещава офис на търговеца, а е домашен адрес
въпреки вписването му в търговския регистър като седалище на дружеството.
По делото бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че на 29.05.2019 г. по сметката, посочена в т.2 б."е" от
Договора за кредит № 002LD-S-000196/27.05.2019 г., е предоставена и усвоена сума в размер
на 120 000 лв. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 10.06.2022 г. за
периода 29.05.2019 г. - 07.03.2022 г. по договора за кредит са извършени плащания в размер
на общо 53 232,29 лв., с които са погасени следните задължения: главница 41 014,96 лв.;
договорна лихва раздел VI, т.11 - 7 144,85 лв.; наказателна лихва т.19 - 2 840,57 лв.; такси и
разноски по кредита 2 231,91 лв. След депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК на
10.06.2022 г., за периода 10.06.2022 г. - 06.02.2024 г. по процесния договор са извършени
плащания в размер на общо 14 949,50 лв. Според изчисленията на експертизата, към датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 10.06.2022 г., непогасените задължения по
договора за банков кредит са в размер на общо 92 819,58 лв., от които: просрочена
главница 78 985,04 лв.; договорна лихва раздел VI, т.11 за периода 20.05.2021 г.-
15.05.2022 г. - 4 795,97 лв.; наказателна лихва по т.19 за периода 20.05.2021 г. - 15.05.2022
г. - 1 831,86 лв.; разсрочени лихви, съгл. раздел II, т.4 от Анекс 3 от 09.11.2020 г. и
Погасителен план към него - 6 005,71 лв.; законна лихва за периода 16.05.2022 г. -
09.06.2022 г. - 548,55 лв.; разноски и такси за връчване на покани за предсрочна изискуемост
и за застраховка за обезпечение - 257,52 лв.; комисионна управление за 2021 г., съгл. раздел
II, т.6 от Анекс 3 от 09.11.2020 г. - 394,93 лв.
Вещото лице е изготвило вариант, в който не е съобразена клаузата на т.19 от
Договора и с извършените плащания по тази точка са погасени главница и договорна лихва,
съобразно подписаните от страните погасителни планове. В този случай, към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 10.06.2022 г., с внесените за периода 29.05.2019
г. - 07.03.2022 г. суми в размер на общо 53 232,29 лв. ще бъдат погасени следните
задължения: главница - 43855,53 лв.; договорна лихва раздел VI, т.11 - 7 144,85 лв.; такси и
разноски по кредита -2231,91 лв. Ако с извършените плащания, отнесени за погасяване на
наказателна лихва по т.19, бъде погасена главница, задълженията по договора за кредит и
Анексите към него ще бъдат в размер на общо 88 113,21 лв., от които: просрочена
главница - 76 144,47 лв.; договорна лихва раздел VI, т.11 за периода 20.05.2021 г. -
15.05.2022 г. - 4 795,97 лв.; разсрочени лихви, съгл. раздел II, т.4 от Анекс 3 от 09.11.2020 г.
и Погасителен план към него – 6005,71 лв.; законна лихва за периода 16.05.2022 г. -
09.06.2022 г. – 528,82 лв.; разноски и такси за връчване на покани за предсрочна
изискуемост и за застраховка за обезпечение – 257,52 лв. и комисионна управление за 2021
г., съгл. раздел II, т.6 от Анекс 3 от 09.11.2020 г. – 380,72 лв.
На поставените от съда допълнителни въпроси вещото лице икономист е дало
заключение като е изготвен вариант, в който не е съобразена клаузата на т.19 от Договора и
с извършените плащания по тази точка са погасени главница и договорна лихва, съобразно
6
подписания от страните първоначален погасителен план – приложение № 1. В този случай,
към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 10.06.2022 г., с внесените за
периода 29.05.2019 г. - 07.03.2022 г. суми в размер на общо 53 232,29 лв. ще бъдат погасени
следните задължения: главница - 48 544,73 лв.; договорна лихва раздел VI, т.11 - 3 307,56
лв.; такси и разноски по кредита - 1 380,00 лв. Ако с извършените плащания, отнесени за
погасяване на наказателна лихва по т.19, бъде погасена главница, задълженията по договора
за кредит от 27.05.2019 г. ще бъдат в размер на общо 72 209,05 лв., от които: главница - 71
455,27 лв.; законна лихва за периода 16.05.2022 г. - 09.06.2022 г. - 496,26 лв.; разноски
и такси за връчване на покани за предсрочна изискуемост и за застраховка за обезпечение -
257,52 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обективно
изготвено след съобразяване с доказателствата по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.430 от ТЗ, чл.121 и сл.от
ЗЗД.
Искът е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок, указан от заповедния съд
в хипотезата на чл.415 т.2 от ГПК – когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника
за липса на предсрочна изискуемост на кредита по отношение на същия, тъй като е бил
уведомен за нея от съдебен изпълнител. Действително съгласно даденото
разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит,
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на
Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават
право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице
обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не е предписал
конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения и кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на
съобщения. Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в
зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде
уговорен и в договора между страните. Редовността на връчването се преценява според така
избрания способ на връчване. При липса на уговорка в договора относно връчването на
кореспонденция, връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е
7
документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по
възлагане от нотариус (чл.50 ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл.43 ЗЧСИ). При
връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК, като
отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверят
от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
В настоящия случай съдът приема, че банката е изпълнила посочените по-горе
изисквания за надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по отношение
на ответника Д. в качеството му на съдлъжник на кредитополучателя. Д. е уведомен по реда
на чл.47 от ГПК със залепване на уведомление, след изтичане на срока на което не е взел
книжата за връчване от службата на ЧСИ. Неправилно е твърдението, че банката е избрала
грешен способ за връчване на поканата за предсрочна изискуемост, а именно чрез ЧСИ.
Съгласно съдебната практика допустимо е връчването да бъде изпълнено, както от нотариус
(чл.50 ЗННД), така и от частен съдебен изпълнител (чл.43 ЗЧСИ) в зависимост от избора на
банката, ако в договора за кредит не е уговорен конкретен способ за връчване, който би
следва да е спазен.
При установената предсрочна изискуемост на кредита, следва да бъде разгледано
възражението на ответника относно размера на задължението по отношение на него в
качеството му на физическо лице-съдлъжник. Процесният договор за кредит е с
кредитополучател юридическо лице „КОМЕРСИАЛ ФУУД" ООД, ЕИК ********* и
физическо лице-съдлъжник И. Г. Д., поради което по отношение на ответника следва да
бъдат приложими правилата на ЗЗП, тъй като той като физическо лице има качеството на
потребител. В настоящия случай съдът счита, че разпоредбата на чл.19 от договор за банков
кредит № 002LD-S-000196/27.05.2019 г. е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Съгласно чл.19 от договора плащания дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на
авоар по сметката за обслужване на дълга се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения
в т.11 раздел 6 от настоящия договор лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 20
пункта, считано от деня следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от
това дали падежът е в неработен ден. Така уговореното допълнително наказателно
олихвяване на задълженията, които са просрочени от една страна е неравноправна клауза, а
от друга е и нищожна поради това, че при прилагането й се стига до капитализиране на
лихвите към главницата. Неравноправността на клаузата следва от това, че същата е
сключена в нарушение на принципа на добросъвестност, във вреда на потребителя, създава
неравнопоставеност между страните, както и не е индивидуално договорена. Няма данни за
водени предварителни преговори между страните по договора за кредит, за да се приеме, че
и клаузата на чл.19 от него е индивидуално договорена, а не предварително изготвена от
банката.
Така уговореното допълнително олихвяване на просроченото задължение, съдът
приема, че води до нищожност на тази клауза, както и на сключения анекс № 3, ведно с
погасител план към него, с които е договорена дължима към този момент главница по
договора за кредит, състояща се от главница и лихви, обособени на вноски, върху които се
8
дължи лихва, както е и включена начислена наказателна лихва по чл.19 от основния
договор. Анекс № 3 има за предмет предоговаряне на кредит като задълженията на
солидарния длъжник наред с кредитополучателя, са определени въз основа на
неравноправни клаузи на първоначалния договор, което обстоятелство води до нищожност
на анекса. Съгласно решение № 50053/18.07.2023 г. по т.д.№ 614/2022 г. на 2 ТО на ВКС
уговорките в допълнително споразумение към договор за кредит, по които страна е
физическо лице – потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли
лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, са нищожни на основание чл. 26,
ал. 4 във връзка с чл. 10, ал. 3 ЗЗД, тъй като представляват анатоцизъм, който е допустим
само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането по
чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява
предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3
ЗЗД.
В тази връзка е и заключението на вещото лице по допълнителната експертиза, което
е изготвило изчисления без да съобразява клаузата на т.19 от Договора, а с това, че с
извършените плащания по тази точка са погасени главница и договорна лихва. В този
случай, към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 10.06.2022 г., с внесените
за периода 29.05.2019 г. - 07.03.2022 г. суми в размер на общо 53 232,29 лв. ще бъдат
погасени следните задължения: главница - 48 544,73 лв.; договорна лихва раздел VI, т.11 - 3
307,56 лв.; такси и разноски по кредита - 1 380,00 лв. Ако с извършените плащания,
отнесени за погасяване на наказателна лихва по т.19, бъде погасена главница, задълженията
по договора за кредит от 27.05.2019 г. ще бъдат в размер на общо 72 209,05 лв., от които:
главница - 71 455,27 лв.; законна лихва за периода 16.05.2022 г. - 09.06.2022 г. - 496,26 лв.;
разноски и такси за връчване на покани за предсрочна изискуемост и за застраховка за
обезпечение - 257,52 лв.
Сключените анекси № 1 и № 2 не касаят преструктуриране на задължението по
договора за кредит, поради което не са засегнати от сочения порок, водещ да
недействителността им.
С оглед изложеното и след като съдът стига до извод за нищожност на клаузата по
чл.19 от процесния договор и клаузите на сключения анекс № 3/9.11.2020 г., ведно с
изготвения нов погасителен план към него, то са налице хипотезите на чл.26 ал.4 от ЗЗД и
чл.143 ал.5 от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части, а според разпоредбата на чл. 146, ал. 5 ЗЗП наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност,
ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В такъв случай исковата претенция се
явява частично основателна и следва да бъде уважена относно посочените от вещото лице
размери на задължението, изчислени без съобразяване с клаузата на чл.19 от договора за
9
кредит, а именно: след като с извършените плащания по договора е погасена главница,
задълженията по договора за кредит от 27.05.2019 г. следва да са в размер на общо 72 209,05
лв., от които: главница - 71 455,27 лв.; законна лихва за периода 16.05.2022 г. - 09.06.2022 г.-
496,26 лв.; разноски и такси за връчване на покани за предсрочна изискуемост и за
застраховка за обезпечение - 257,52 лв. При установената нищожност на клаузата на чл.19 от
договора и анекс № 3, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен за
главница в размер над 71 455,27 лв. до размера на 78 985.04 лв.; договорна лихва, начислена
за периода 20.05.2021 г - 15.05.2022 г., включително дължима на основание Раздел VI, т.11
от Договора в размер на 4 795.97 лева; наказателна лихва, начислена за периода 20.05.2021 г
- 15.05.2022 г., включително дължима на основание Раздел VI, т. 11.4 от Договора в размер
на 1 814.32 лева; разсрочени лихви съгласно раздел II, т.4 от Анекс 3 от 09.11.2020г. в
размер на 6 005.71 лева; комисионна управление за 2021 г. дължима на основание II, т.6 от
Анекс 3 от 09.11.2020г. в размер на 394.93 лева и законна лихва, начислена за периода
16.05.2022г. - 09.06.2022г. включително за размера над 496,26 лв. до размера на 548.51 лева.
При този изход на делото съдът следва да се произнесе относно разноските, дължими
както в заповедното, така и в настоящото установително производство. Съобразно
уважената част от претенцията в заповедното производство ответникът следва да заплати на
ищеца направените разноски в размер 1444,18 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер 150 лв., а в установителното производство разноските дължими от ответника на
ищеца са в размер 6346,20 лв. съразмерно с уважената част от иска и юрисконсултско
възнаграждение в размер 150 лв.
Отделно от това ищецът следва да заплати по сметката на съда сумата 600 лв.
възнаграждение за вещо лице.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр.чл.430 от ТЗ, чл.121 и
сл.от ЗЗД, че И. Г. Д., ЕГН ********** от гр.*****, ж.к.***№ **вх.**, ап.** в качеството на
солидарен длъжник, съгласно Договор № 002LD-S-000196/27.05.2019 г. за банков кредит,
изменен и допълнен с Анекс № 1 от 25.11.2019 г., Анекс № 2 от 26.03.2020 г. дължи на
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №
111 П общо сумата 72 209,05 лв., от които: главница - 71 455,27 лв., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 10.06.2022 г. до окончателното плащане на дълга; законна лихва
за периода 16.05.2022 г. - 09.06.2022 г. в размер 496,26 лв.; разноски и такси за връчване на
покани за предсрочна изискуемост и за застраховка за обезпечение - 257,52 лв. като искът за
главница в размер над 71 455,27 лв. до размера на 78 985.04 лв.; за договорна лихва,
начислена за периода 20.05.2021 г - 15.05.2022 г., включително дължима на основание
Раздел VI, т.11 от Договора в размер на 4 795.97 лева; за наказателна лихва, начислена за
10
периода 20.05.2021 г - 15.05.2022 г., включително дължима на основание Раздел VI, т. 11.4
от Договора в размер на 1 814.32 лева; за разсрочени лихви съгласно раздел II, т.4 от Анекс
3 от 09.11.2020г. в размер на 6 005.71 лева; за комисионна управление за 2021 г. дължима на
основание II, т.6 от Анекс 3 от 09.11.2020г. в размер на 394.93 лева и за законна лихва,
начислена за периода 16.05.2022г. - 09.06.2022г. включително за размера над 496,26 лв. до
размера на 548.51 лева като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И. Г. Д., ЕГН ********** от гр.*****, ж.к.***№ **вх.**, ап.** в
качеството на солидарен длъжник, съгласно Договор № 002LD-S-000196/27.05.2019 г. за
банков кредит, изменен и допълнен с Анекс № 1 от 25.11.2019 г., Анекс № 2 от 26.03.2020 г.
да заплати на основание чл.78 ал.1 от ГПК на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 111 П направените в заповедното
производство разноски съразмерно с уважената част от заявлението в размер 1444,18 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв.
ОСЪЖДА И. Г. Д., ЕГН ********** от гр.*****, ж.к.***№ **вх.**, ап.** да заплати
на основание чл.78 ал.1 от ГПК на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********,
гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 111 П направените в настоящото установително
производство разноски съразмерно с уважената част от иска в размер 6346,20 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
11