РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Благоевград, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Б. Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Б. Маркова Гражданско дело № 20211210102000 по
описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „КРЕДИТ ИНС” АД, със седалище и
адрес на управление: гр. С.****, ет. Мецанин, с ЕИК ***, чрез адв. Р. И. Д., със съдебен
адрес за призоваване: град С.****, ет. Мецанин, против В. Г. Д. ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Б.***.
С исковата молба се иска от съда да се постанови решение, с което да установи със сила
на присъдено нещо и да признае за установено по отношение на ОТВЕТНИКА В. Г. Д., ЕГН
**********, че дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД:
-Сумата от 1250.00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева и нула стотинки/ главница на
основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра” № 87271/17.05.2019г.
-Сумата от 180.00лв. /сто и осемдесет лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 1
7.01.2020г. - 17.05.2020 г.
- Сумата от 900.00лв./деветстотин лева и нула стотинки/ договорна такса „Гарант“ за
периода 1 7.01,2020г. - 17.05.2020 г.
-Сумата от 229.92 лв. /двеста двадесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ законна
лихва за забава за периода 18.01.2020г. - 05.04.2021 г.
-законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на
главницата.
Претендира се присъждане на направените разноски в заповедното и в исковото
производство.
Твърди се от ищеца, че „КРЕДИТ ИНС” АД, с ЕИК *** (с пр. данни „КРЕДИТ ИНС”
ООД, ЕИК ****, преобразувано чрез промяна на правната форма), е търговско дружество,
вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните
институции с pen № BGR00428 със Заповед № БНБ - 23940/21.02.2020г. на подуправителя на
Българска народна банка (БНБ) (пр. данни Заповед № РД22-2133/03.10.2012г. - pen №
BGR00288), с основна дейност - отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
1
възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата
на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с
предишно загл. -Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
Твърди се, че ответната страна В. Г. Д.. EI Н ********** е кандидатствала за получаване
на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg. като е
предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване,одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на
всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на
подадената заявка и предоставените от ответника данни, се твърди, че служител на ищеца се
е свързал с него/нея на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си,
истинността на предоставената информация и желанието си да получи от нас при условията
на дружеството, кредит в размер на 3000.00лв. След обработване на данните и одобрение на
кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен , на посочената от него електронна
поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с
избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” АД линк за потвърждение, сключването на
Договор за потребителски кредит„Екстра”№ 87271/17.05.2019г. и желаната сума й е била
преведена чрез системата е-рау и получена от същата на каса на партньорски офис на
„Изипей” АД, срещу представена от ответника лична карта.
Представя се копие от заявката, изпратена до дружеството от ответника, справка -
извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между страните. Сочи се, че
съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или
друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ по см.
на чл.З ал.1 от ЗЕДЕУУ. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ).
Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис
се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Твърди се, че от данните посочени в
заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и
единствено с ответника, който лично е предоставил на дружеството при кандидатстването.
Сочи се, че ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва
да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни.
Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З ЗЕДЕУУ), но допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане
на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай.
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен
документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството
на изявлението (чл.180 ГПК). В настоящия случай от ищеца се представя договора сключен
между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху
хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като
преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание.Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца,
съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез
предоставен e-mail адрес и телефонен номер се сочи, че е равнозначно на подписване на
това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1
ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от
страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползват е формална доказателствена сила
за авторството им. В тази връзка е и постановеното съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г.
2
на Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение,
гр.д. № 868/ 2012 г.
Съгласно формата за кандидатстване на ответника се твърди, че е имала възможност да
избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му
бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателя има сключен договор. С
оглед формата за кандидатстване е избрала опция да й бъде осигурен гарант за ползване на
кредита от „КРЕДИТ ИНС” АД, с което на основание т.4 от договора сключен между
страните, се е задължил/а към ежемесечната му/й вноска по кредита да бъде начислена и
такса „Г арант” за предоставената услуга.
Твърди се, че „КРЕДИТ ИНС” има сключен Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити 25.10.2014г. с „ВИКНЕЛ КОРП” ООД, pen номер
155538/23.10.2014г„ съгласно който „ВИКНЕЛ КОРП” ООД, в качеството на дружество
гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски
кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между кредитодателя и
кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при
подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1
ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция и по потребителски кредити,
кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата,
представляваща таксата „гарант” от кредитополучателя. В чл.1, ал.З е предвидено, че
дружеството гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с
договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като
последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се
суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им
изискуемост.
Твърди се от ищеца, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на
длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел
Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от
него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити”. Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС”, е поело задължение
да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и
такса „Гарант”, като общият размер на задължението - 5592.00 лв. е платимо ведно с
главницата на 12 месеца вноски със следните падежи: 17.06.2019, 17.07.2019, 17.08.2019,
17.09.2019, 17.10.2019, 17.11.2019, 17.12.2019, 17.01.2020, 17.02.2020, 17.03.2020, 17.04.2020,
17.05.2020. Сочи се, че първите седем вноски по кредита с падежи, настъпили съответно на
17.06.2019, 17.07.2019, 17.08.2019, 17.09.2019. 17.10.2019, 17.1 1.2019 и 17.12.2019 са
изцяло погасени от страна на длъжника.
Твърди се, че към дата 05.04.2021г. Кредитополучателят не е осъществил никакво
последващо плащане на вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на
17.01.2020, 17.02.2020, 17.03.2020, 17.04.2020 и 17.05.2020. Служители на дружеството
неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на
напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и
са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на
падежните дати, но В. Г. Д.не е осъществила никакво плащане или индикация, че желае да
направи такова на дължимата към дружеството сума.
Поддържа се, че съгласно чл.86 ЗЗД В. Г. Д.дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД обезщетение за
забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване
на заявлението възлиза на 229.92лв.
Сочи се, че ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като на 09.04.2021г. е
подал на основание чл. 410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. PC
Благоевград е образувал ч.гр.дело № 877/2021г. и по същото дело е издал заповед за
изпълнение, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С
Разпореждане на доверителя ми е указано да предяви иск на осн. чл. 415. ал. 1, т.2 ГПК.
3
Поддържа се, че общата стойност на непогасения паричен дълг на ответницата към датата
на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на: 2559.92
лв /две хиляди петстотин петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/, от които
1250.00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева и нула стотинки/ главница на основание сключен
Договор за потребителски кредит „Екстра” № 87271/17.05.2019г.180.00 лв. /сто и осемдесет
лева и нула стотинки/договорна лихва за периода 1 7.01,2020г. - 17.05.2020 г„ 900.00лв/
деветстотин лева и нула стотинки/ договорна такса „Гарант” за периода периода 17.01,2020г.
- 17.05.2020 г. и 229.92 лв./двеста двадесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ законна
лихва за забава за периода 1 8.01.2020г - 05.04.2021 г.
Към задължението са направени допълнителни разноски за образуване на Заповедното
производство по чл. 410 ГПК в размер на 371.20 лв. /триста седемдесет и един лева и
двадесет стотинки/, както и разноски за образуване на настоящото производство в размер на
501.20лв. /петстотин и един лева и двадесет стотинки/ и допълнително предстоящите
разноски по настоящото производство.
С Разпореждане № 881/23.09.2021г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за
редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в
съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на
установения по делото адрес по адресна справка от НБД Население. Съобщението за
връчване на исковата молба до постоянния и настоящ адрес е върнато в цялост с
отбелязване, че по данни на съседи сем. Стойчеви лицето не живее на адреса. Изискана е
справка за адресната регистрация на ответника от НБД Население, като видно от
представената такава е, че постоянен и настоящия адрес на ответника е този, на който е
изпратено съобщение. Изискана е справка от ТД на НАП за наличието на действащ трудов
договор, видно от постъпилата такава лицето няма регистриран действащ трудов договор. С
разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1 ГПК -
чрез залепване на уведомление, на постоянния и настоящия адрес на ответника. На
30.11.2021 г. връчителят е залепил на настоящия и постоянен адрес по адресната справка на
ответника уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на
разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано
от залепването ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи. С
оглед на това съдът с Определение № 776 от 17.12.2021г. на основание чл. 25, ал. 1 от
Закона за правната помощ /ЗПП/във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК е предоставил правна помощ
под формата на процесуално представителство по гр. дело № 2000/2021г. на ответника В. Г.
Д. ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б.***, като е изискал от АК Благоевград
определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на последния.
С Определение № 149/01.02.2022г. съдът е назначил адв. А. Л. Б., към АК Благоевград,
вписана под № 6 в Националния регистър за правна помощ, за особен 1 представител на
ответника В. Г. Д. ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б.***, по гр.дело № 2000/2021г.
по описа на РС Благоевград до приключване на делото пред всички съдебни инстанции.
Изпратеното съобщение до особения представител е връчено редовно на 16.02.2022г.
Видно от данните по делото в указания едномесечен срок на 16.03.2022г. е подаден
писмен отговор от адвокат Б.. Със същия се оспорва предявения иск, като се иска
отхвърлянето му. Сторени са възражения за нищожност на процесния договор, както и за
неравноправност.
Оспорва твърденията в исковата молба, че между търговското дружество "КРЕДИТ инс"
АД, и ответника са налице валидни облигационни отношения, основаващи на сключен на
договор за потребителски кредит "Екстра" № 87271/17.05.2019 год., както и че във връзка с
него в полза на Д. са предоставени сумите, посочени в исковата молба:
4
Сочи се, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК предвижда като условие за
действителност на договора за потребителски кредит, наличие на писмена форма. Съгласно
разпоредбата на чл.9 от ЗПК "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с
конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане,
лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Твърди се, че в настоящия
случай липсва писмен договор, което води до неспазване на изричното изискване за форма,
а от там и договорът, на който ищецът се позовава, е нищожен по см. на чл. 26 ЗЗД, за което
прави изрично възражение.
Сочи се още, че според приложените към исковата молба общи условия за договорите,
сключвани от ищеца, при кандидатстване за кредит в сайт на кредитодателя, заявката на
кандидата се изпраща на ищеца по електронен път чрез електронна форма - формуляр, в
който се въвеждат личните данни на кредитоискателя. Същият следва да е приел и общите
условия на договорите, чрез изрично отбелязване в електронно поле за целта , което
предоставя и възможност общите условия да бъдат прочетени. Въведените лични данни
могат да бъдат проверени от кредитодателя, след което на кредитополучателя по електронна
поща се изпраща електронна връзка за потвърждаване на заявката. Потвърждението може да
бъде извършено и /или чрез кратко текстово съобщение на мобилен телефонен номер, като
при всички положения , непотвърдени заявки не се разглеждат от кредитодателя. След
разглеждането на потвърдената заявка, следва поредно изпращане на електронна поща с
линк към договора , като заемателя следва да потвърди отново чрез маркиране на специално
поле, и то в срок от 48 часа. Едва след това потвърждение се счита , че между страните има
договор. Дори да се приеме обаче, че има отправено и получено от кредитодателя
волеизявление за сключване на договор, твърди, че същото не изхожда от ответника.
Записаните във формулярите лични данни не водят до извод, че именно Д. е договаряла с
ищцовото дружество за сключването на процесния договор. В тази връзка оспорва изцяло
твърденията на ищеца, че посочения електронен адрес е свързан с ответника, както и че
останалите данни са нейни. Наведените в тази насока твърдения са неоснователни, поради
което неоснователен е и искът, заявен за установяване на вземане на основание
облигационни отношения между страните.Твърди се, че поради липса на съгласие от страна
на ответника за сключване на договорът, предмет на претенцията, същия и на това
основание се явява нищожен по см. на чл. 26 ЗЗД и респ. не поражда действие.
Като последица от горното липсват облигационни отношения между страните и искът,
заявен на това основание, се явява неоснователен.
При условията на евентуалност, поддържа и следните оспорвания:
Сочи се, че съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Поддържа се, че в случая договорът
не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски
кредит съдържа " годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин". В конкретната хипотеза е посочен
размерът на ГПР, съгласно изложеното по - горе, но в договора е посочено единствено, че
размерът на годишния процент на разходите се посочва в договора за кредит. Уточнено е, че
размерът на ГПР се изчислява съгласно формулата, посочена в Приложение № 1 от ПЗР на
ЗПК /т.5.6./. В случая не е посочено при формиране на годишния процент на разходите кои
компоненти са взети предвид, поради което не са спазени цитираните норми на ЗПК и
договора за кредит е недействителен. По изложените по - горе съображения следва, че не е
спазена нормата на чл.11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, от което по цитираното правило на чл.22 от ЗПК
договорът е недействителен. Като такъв същия не поражда договорни задължения между
страните и предявените на това основание искове се явяват неоснователни.
При условията на евентуалност и ако се приеме, че в настоящото производство е
5
допустимо съдът да се произнесе по иска по реда на чл. 23 от ЗПК, то евентуално дължими
биха били само чистата стойност на кредита, но без лихва или други разходи по кредита.
При това положение общо дължима би била само сумата по главницата, която е 3 000 лв.
Доколкото самият ищец твърди до сега да е получил сума в размер на 3 262 лв, то на същия
не се дължат други суми, тъй като цялата главница следва да се приеме за погасена към това
Дружество.
Сочи се и че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Годишният
процент на разходите, посочен в процесния договор се равнява на 49,70 %. Съгласно
погасителния план към приложеният към исковата молба договор, кредитополучателят се е
задължил да заплати на ищеца и сумата от 2 160 лв, представляваща такса "Г арант”. В
общите условия на дружеството е посочено, че тази такса се събира от дружеството
кредитополучател със задължение да бъде предадена на дружеството гарант, на основание
сключен между двете дружества договор. Не става ясно обаче на какво основание самият
кредитополучател се е задължил да заплаща такава такса на дружеството - гарант чрез
ищеца, доколкото той реално няма сключен договор с дружеството - гарант, нито е изразил
изрично съгласие именно соченото от ищеца дружество да е дружество-гарант. Така не е
ясно какви са точно услугите, които се твърди, че кредитополучателят е следвало да заплати
със сумата от 2 160 лева, нито какви са правата и задълженията на страните по този договор.
Отделно от горното се поддържа, че клаузата за таксата гарант е неравноправна по
смисъла начл.143, т. 5вр. чл.143, ал.2 от Закона за защита на потребителите. Съгласно тази
норма неравноправна е клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая тази
такса е почти равна на сумата по главницата, за която се твърди, че е сключен договор и
респ. същата не отговаря на изискванията на ЗПК.П
Нещо повече - дори да се приеме, че именно ответника е страна по процесния договор
/което оспорва по изложените вече съображения/, то същия не е заявявал подобна услуга. От
данните в преддоговорната информация е видно отбелязване за ползване на банкова
гаранция, а не на фирма гарант. Ето защо се твърди, че са налице нарушения в изискванията
на разпоредбите на чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗПФУР, според които информацията за договорните
задължения, която се предоставя на потребителя преди сключването на договора,
задължително съответства на задълженията по договора, които биха възникнали съгласно
приложимия към договора закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при
условие, че договорът бъде сключен. Като втората алинея на разпоредбата гласи, че
информацията, която доставчикът предоставя на потребителя съгласно чл. 8 - 10, трябва да
бъде пълна, вярна, разбираема и да не въвежда потребителя в заблуждение. В настоящия
случай се поддържа, че тези условия не са изпълнени. Поради това искът за заплащане на
суми, представляващи договорна такса „Гарант” в размер на 900 лв., се явява неоснователен.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител.
Изразява становище по писмения отговор в писмена молба, в която поддържа и становище
за доказаност и основателност на предявените искове. Претендира сторени по делото
разноски.
В съдебно заседание ответницата се представлява от назначения особен представител
адвокат Б., която поддържа подадения отговор, изразява становище, че не се доказа в
процеса наличие на договорна връзка, че уговорката за такса „Гарант“ е неравноправна“, че
не е доказано предаване на сумата. Иска се отхвърляне на предявените искове.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са материалите по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 877/2021г. по описа на РС Благоевград. Допусната и назначена е
съдебно – счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на
страните, сочи на установено следното:
6
Въз основа на подадено от ищеца като заявител Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 877/2021 г. по
описа на Районен съд – Благоевград, приобщено към доказателствата по делото. Заявлението
е уважено и в полза на заявителя срещу длъжника е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 93395/14.04.2021г. по ч.гр.д. № 877/2021 г., с
която е разпоредено длъжникът В. Г. Д. ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б.*** да
заплати на кредитора „КРЕДИТ ИНС” АД ЕГН/ ЛНЧ/ ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, с адрес
(седалище/адрес управление):гр. С.*** ет. Мецанин, представлявано от законния
представител М.Г.А. ЕГН ********** - Изпълнителен директор, чрез пълномощник: адвокат
Р. И. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване: град гр. С.*** ет. Мецанин;
тел. 02/9078490, следните суми:
-сумата от 1250.00 лв./хиляда двеста и петдесет / лева, главница, представляваща
неизпълнено задължение за погасяване на потребителски кредит, на основание сключен
онлайн Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА” №
87271/17.05.2019 г. между страните В. Г. Д., ЕГН **********, в качеството на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ и КРЕДИТОДАТЕЛЯ „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК ***(с пр. данни
„КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК ****, преобразувано чрез промяна на правната форма), вписано
в Търговския регистър към Агенция по вписванията и в качеството на финансова
институция вписана в регистъра на БНБ с регистрационен № BG00428, ВЕДНО със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК –09.04.2021г. до
окончателното изплащане на дължимото;
-сумата от 180.00лв./сто и осемдесет/ лева, представляваща договорна лихва за периода от
17.01.2020г. до 17.05.2020 г.;
-сумата от 900.00 /деветстотин/ лева, представляваща лихва, /договорна такса „Гарант“/ за
периода от 17-01.2020 година до 17.05.2020 година;
-сумата от 229.92лв./двеста двадесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/
представляваща лихва за забава за периода от 18.01.2020г. до 05.04.2021г.
-сумата от 51.20 лв. (петдесет и един лева и двадесет ст.), внесена държавна такса;
-сумата от 320.00 /триста и двадесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
изчислено съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от заявителя е подадена искова молба за
установяване дължимостта на вземането по чл. 422 ГПК.
Както в заявлението, така и в заповедта за изпълнение, главното и акцесорните вземания,
са заявени и съответно присъдени на основание Договор за потребителски кредит
„ЕКСТРА” № 87271/17.05.2019 г. между страните В. Г. Д., ЕГН **********, в качеството на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ и КРЕДИТОДАТЕЛЯ „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК ***.
Със Заповед № БНБ-23940/21.02.2020 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ Управление
„Банков надзор“, ищцовото дружество „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С.*** вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 2 от
Закона за кредитните институции с регистрационен номер BGR00428.
По делото е прието като доказателство заявка № 87271 от 17.05.2019 г. от клиент В. Г. Д. с
ЕГН **********, в която е посочено информация за заявен продукт Екстра; информация за
кредита: искана сума – 3000,00 лв., сума за връщане – 6240, 00 лв., връщане на 17.05.2020 г.,
банкова гаранция – иска банкова гаранция, дата на одобрение – 17.05.2019 г. в 12:18:58, цел
на кредита- текущи нужди; информация за плащане – метод на плащане – Изипей.
По делото е приета разписка за извършено плащане номер № 2000000180197933, на
17.05.2019г в 14,47 часа, с наредител „Кредит Инс” ООД, получател В. Г. Д.. В разписката е
посочено превод в полза на В. Г. Д., посочено е ЕГН, лична карта, с описание- паричен
превод към EasyPay, Договор за кредит с № 87271/17.05.2019г., сума 3 000,00 лева, такса 8,
7
64 лв.
По делото е приета като доказателство в ОРИГИНАЛ разписка № 0700009056974508 от
17.05.2019г., 15:16:48, подписана от ответника В. Д., което доказателство е представено от
трето, неучастващо по делото лице по искане на ответника – “Изи Пей“ АД –, с която се
установява, че на посочената дата и час ответната страна е получил сумата от 3000, 00 лв.
Видно от разписката в същата са посочени личните й данни- три имена, ЕГН, номер и дата
на издаване на лична карта, основание за превода-номера и дата на договора
87271/17.05.2019г., наредител Кредит Инс, като получаването на сумата от 3000, 00 лева е
удостоверено с подпис на ответницата с изписване имената й.
По делото е приет като доказателство Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
87271/17.05.2019г., сключен между „КРЕДИТ ИНС“, кредитодател и В. Г. Д. -
кредитополучател. В договора е посочено, че кредитополучателят декларира, че е получил
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, Общите условия на договора за кредит, съгласява се с тях и ги приема като
обвързващи, приложими и представляващи неразделна част от Договора за кредит. В
договора е посочен вид на договора - потребителски кредит „Екстра“, размер на кредита –
3000, 00 лева, цел – задоволяване на текущи потребителски нужди, средствата по кредита се
предоставят съгласно попълнена онлайн регистрационна форма и изрично посочен от
кредитополучателя начин (в брой на каса на EasyPay, или по посочена от него банкова
сметка), срок за погасяване на кредита – 12 месеца от датата на подписване на договора,
краен срок за издължаване на кредита – 17.05.2020 г. В чл. 3 от договора е посочено, че
дългът по кредита се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 %, а
годишният процент на разходите е 49. 7%.
В чл. 4 е посочено, че кредитополучателят е избрал кредитора да ангажира дружество
„Гарант“ , което да гарантира връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да
заплати на кредитодателя такса „Гарант“, разсрочена към месечните му вноски съгласно
приложения погасителен план. Дължимата вноска включва главница – 250, 00 лв., лихва –
36, 00 лв. и „такса гарант“ – 180, 00 лв. или общо вноска от 466, 00 лв.,, като размерът им се
определя от размера на отпуснатия кредит, срока, за който е отпуснат и лихвения процент,
по който е отпуснат, съгласно погасителен план – Приложение 1, неразделна част от
договора (чл. 4.1 от договора). В договора е посочено, че всяко съобщение, получено на
посочения адрес на страните се счита за редовно връчено, с изключение на случаите, когато
някоя от страните е уведомила по надлежния ред, другата за страна за промяна в адреса.
Изрично в договора е предвидено правото на кредитополучателя да се откаже от договора в
14-дневен срок от сключването му или от датата на която е получил условията по договора,
както и законоустановената информация в случай, че тази дата е след сключването на
договора .
В представените Общи условия на „КРЕДИТ ИНС“, приложими към договорите за
предоставяне на потребителски кредит „Екстра“, е записан механизмът, по който се
сключват онлайн договорите. Съгласно чл. 4.1 от Раздел ІV от ОУ, чрез обявената на сайта
на дружеството-кредитодател информация, кандидатът избира вида, сумата и периода на
кредита, като се информира за размера на дължимите от него лихви и чрез приложената в
сайта на кредитодателя регистрационна форма, същият изпраща заявка за избрания вид
услуга. Кандидатът въвежда и личните си данни, актуален мобилен телефонен номер,
актуален e-mail. С маркиране на полето „Съгласен съм с Общите условия“ и натискане на
бутона „Потвърди“, кандидатът се съгласява с ОУ и обработването на личните му данни,
както и с използването им за определяне на кредитоспособността му. Предоставянето на
кредита подлежи на одобрение от кредитодателя и в случаите, когато кредитополучателят
кандидатства за кредит чрез онлайн регистрация на сайта на кредитодателя (както е в
настоящия случай), в срок от 30 минути от приемането на заявката получава електронно
писмо на посочената от него електронна поща, с което е уведомен дали е одобрен за кредита
или не, за каква сума и условията, за които е кандидатствал. Писмото съдържа и линк към
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
8
кредити, като кандидатът следва да се запознае с него и да го потвърди. След потвърждаване
на посочения договор се счита, че между кандидатът и кредитодателя има сключен договор
за потребителски кредит. Кандидатът трябва да потвърди сключването на договора в срок до
48 часа от получаване на линка към индивидуалния си договор. Съгласно чл. 8.1 от Раздел
VІІІ Гаранция по кредит, с цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички
дължими и изискуеми вземания на кредитодателя към кредитополучателя, последният
следва да представи лично или по пощата оригинал на банкова гаранция, покриваща пълния
размер на дължимата по кредита сума. Гаранцията следва да бъде предоставена до 3 дни
след одобрение на кредита, като в случай, че същата отговаря на всички законови
изисквания, кредитодателят ще предостави в полза на кредитополучателя одобрената сума.
Предоставянето на гаранция е задължително условие за отпускане на кредита. В случай, че
кредитополучателят не успее или не желае да предостави посоченото обезпечение,
кредитодателят може да предостави на кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено
от страните дружество гарант, като в този случай кредитодателят се задължава да събира
дължимите гаранционни такси от името на избраното от кредитополучателя дружество
гарант, като същия урежда отношенията си с дружеството гарант, съгласно условията на
договора.
Като доказателство по делото е приет и Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити от 25.10.2014г., сключен между „Кредит Инс“ ООД, в качеството на
кредитодател и „Бикнел Корп“ ООД, в качеството на дружество гарант, с предмет на
договора – дружеството гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по
отпуснати потребителски кредити, съгласно сключени договори за потребителски кредити
между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния
кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредита и същата е била
одобрена.
По делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Вещото
лице дава заключение, че е извършило проверка в счетоводството на ищцовото дружество
„КРЕДИТ ИНС“ АД и установило, че нa 17.05.2019г в 14,47 часа, Кредитодателят „Кредит
Ине” ООД е извършил паричен превод на сумата от 3 000,00 лева към „Изипей” АД в полза
на В. Г. Д. с посочено основание за плащането „Договор за кредит с № 87271/17.05.2019г”.
На същата дата - 17.05.2019г, в 15,16 часа с разписка № 0700009056974507, издадена от
„Изипей” АД, сумата от 3 000,00 лева е платена в брой на В. Г. Д.. Разписката за получаване
на сумата от 3 000,00 лева е подписана лично от клиента В. Д..
Към материалите по делото са приложени платежни документи за извършено плащане по
кредита от страна на ответника - в общ размер на 3 293,96, по отделни дати и суми на
плащане, които са взети предвид от вещото лице при изготвяне на заключението.
Според заключението на вещото лице счетоводството на ищцовото дружество е водено
редовно по отношение на извършените записвания в хронологичен ред по процесния
Договор за кредит; В счетоводството на Кредитодателя са отразени като задължение за
плащане на посочените в исковата молба суми по кредита за главница, договорна лихва,
законна лихва, такси и разноски, в непогасени размери, както следва: Главница по Договор
за потребителски кредит без поръчителство „Екстра” № 87271/17.05.2019г.-1250,00 лв.;
Договорна лихва за периода 17.01.2020г- 17.05.2020г.- 180,00 лв.; Договорна такса „Гарант”
за периода 17.01.2020-17.05.2020г.- 900,00 лв.; Законна лихва за забава за периода
18.01.2020-05.04.2021г.- 229,92 лв.
Според заключението на вещото лице в счетоводството на Кредитодателя са отразени
пращания по Договора за кредит на седем дати - в общ размер на 3 293,96 лева; С
постъпилата сума при Кредитодателя са погасени следните задължения: лихва за забава в
плащанията - 32,88 лева; договорна лихва - 252,00 лева; такса „Гарант” - 1 259,08 лева и
главница - 1 750,00 лева.
Вещото лице е дало два варианта на изчисление на общият размер на задължението на
ответника към „Кредит Инс” ООД общо и по отделни пера, включващо главница, договорна
лихва, законна лихва, такса и разноски. Вариант първи - по счетоводни книги на
9
Кредитодателя и вариант втори - по изчисления на експертизата, в случай, че с
извършените плащания се погасяват задължения за наказателна лихва; договорна лихва и
главница (без такса „Гарант”);
При вариант първи –задълженията по кредита са за: Главница по Договор за
потребителски кредит без поръчителство „Екстра” № 87271/17.05.2019г.-1250,00 лв.;
Договорна лихва за периода 17.01.2020г- 17.05.2020г.- 180,00 лв.; Договорна такса „Гарант”
за периода 17.01.2020-17.05.2020г.- 900,00 лв.; Законна лихва за забава за периода
18.01.2020-05.04.2021г.- 229,92 лв.
По вариант втори: в случай, че с извършените плащания се погасяват задължения за
наказателна лихва; договорна лихва и главница(без такса „Гарант”) според заключението на
вещото лице задълженията са в общ размер от 152,69 лева, по отделни елементи, както
следва: Главница по Договор за потребителски кредит без поръчителство „Екстра” №
87271/17.05.2019г.-дължима сума- 3000,00 лв.; платена сума- 2859, 88лв.; остатък- 140,
12 лв.; Договорна лихва за периода 17.06.2019г.- 17.05.2020г.-дължима сума- 432, 00 лв.,
която е платена изцяло; Законна лихва за забава за периода 18.06.2019- 05.04.2021г.-дължима
сума- 14, 65 лв., платена сума- 2, 08лв., остатък за плащане- 12, 57лв. за периода от
17.05.2020г.- 05.04.2021г.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възраженията на ответната страна са за липса на валидно сключен договор, а при
условията на евентуалност за недействителност на договора и на негови клаузи, а именно
сключването му при неспазване на разпоредбата на 18, ал. 1, т. 1 ЗПФУР, както и
нарушаване на императивни разпоредбите на чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД, чл. 11,
ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК.
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му - страни по настоящото дело са страните по заповедното
производство по ч.гр.д. № 877/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград. За ищеца е
налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като издадената по ч.гр.д. № 877/2021
г. по описа на Районен съд – Благоевград заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК е връчена на ответника – длъжник в заповедното производство по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. Настоящият иск е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Разгледан по същество, исковете са частично основателни предвид следните съображения:
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуването на вземането, по
начина, индивидуализиран в заявлението – по основание и размер, както и в оспорената
заповед за изпълнение.
Ищецът претендира вземане срещу ответника на основание сключен Договор за
потребителски кредит „ЕКСТРА” № 87271/17.05.2019 г. между страните В. Г. Д., ЕГН
**********, в качеството на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ и КРЕДИТОДАТЕЛЯ „КРЕДИТ
ИНС” АД, ЕИК ***, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по същия.
Основното възражение на ответника, направено с отговора на исковата молба е, че
липсват доказателства относно валидно сключен между страните договор за заем.
Изложените от ищеца твърдения са, че процесният договор е сключен при условията на
договаряне чрез средствата за комуникация от разстояние.
Правният режим на този договор е уреден както в специалния Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), така и в Закон за потребителския кредит (ЗПК),
уреждащ спецификите на договора с оглед начина на неговото сключване и доказването на
този факт, както и на общите правила на ЗЗД, уреждащи договора за заем.
Договорът за кредит е договор за паричен заем, който е неформален, консенсуален, реален
договор, по който страните постигат съгласие за предаване на заемната вещ срещу насрещно
задължение да бъде върната в определен срок. Основен белег на този договор е, че той е
10
реален. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а
заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на
писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на
волеизявленията.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства
за комуникация от разстояние - едно или повече. Особеното при договорите за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е, че както преддоговорните отношения, така и самото
сключване на договора, се осъществява чрез използване на средствата за комуникация от
разстояние. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, доставчикът следва да докаже както, че е
изпълнил задълженията си да предостави необходимата информация на потребителя и е
спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 и ал. 2, но така също и изразеното от потребителя съгласие
за сключване на договора. Според ал. 2 за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а
за електронните изявления- ЗЕДЕП. Електронното изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се
сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено
електронното изявление. По смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент
(ЕС) 910/2014 г. „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, включително в текстови запис. За „електронен подпис“ по смисъла на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. се считат данни в електронна
форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с
тях и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.
Съгласно чл. 4.1 от Общи условия на „Кредит Инс“, приложими към договорите за
предоставяне на потребителски кредит чрез обявената на сайта на „Кредит Инс“
информация кандидатът избира вида, сумата и периода на кредита, като се информира за
размера на дължимите от него лихви, и чрез приложената в сайта на кредитодателя
регистрационна форма изпраща заявка за избрания вид услуга.
От приетите по делото писмени доказателства се установи, че със заявка № № 87271 от
17.05.2019 г. от клиент В. Г. Д. с ЕГН **********, в която е посочено информация за заявен
продукт Екстра; информация за кредита: искана сума – 3000,00 лв., сума за връщане – 6240,
00 лв., връщане на 17.05.2020 г., банкова гаранция – иска банкова гаранция, дата на
одобрение – 17.05.2019 г. в 12:18:58, цел на кредита- текущи нужди; информация за
плащане – метод на плащане – Изипей, е поискано предоставяне на кредит. В заявката са
попълнени данни за ответника – три имена, ЕГН, месторабота, адрес по месторабота, номер
на лична карта, телефонен номер, електронен адрес, настоящ адрес, данни за роднина и пр.
В подадената заявка е налице препратка към стандартен европейски формуляр и към
договора, за който е отбелязано, че е видян от потребителя на 17.05.2019 г. в 14:43:45 ч.
В конкретния случай са представени доказателства, че е постигнато съгласие между
страните, чрез договаряне, осъществено посредством средства за комуникация от
разстояние. Установява се, че ответникът, посредством електронната страница на
заемодателя е подал искане за получаване на паричен заем, предоставил е необходимата
лична и друга информация, и се е съгласил да получи такъв. В ЗПФУР е предвидена
възможност за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между
страните в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора става не чрез
подписването му от заемополучателя, а посредством избиране на изпратена му препратка на
съответна интернет страница на заемодателя, като чрез активиране на въпросния линк се
счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по договора. С избора си да активира
съответната препратка потребителят е приел условията на договора, като е приел и общите
условия по него. С извършване на фактическите действия, посочени в общите условия,
11
договорът се валидира и страните се задължават по него. По тези съображения съдът
приема, че в случая е възникнало редовно правоотношение по такъв тип договор за заем, по
което всяко едно от лицата дължи изпълнение.
С представения договор за потребителски кредит № 87271/17.05.2019г., щецът, като
кредитодател, се е задължил да предостави на ответницата заем в размер на 3000, 00 лева,
който същата се е задължила да върне, заедно с лихва и такса „Гарант“ на равни месечни
вноски в срок от 12 месеца, с краен падеж- 17.05.2020 г. Уговорен е годишен процент на
разходите 49.7 % и лихвен процент 36 %.
В Решение № 70 от 19.02.2014 г., постановено по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о. на ВКС е
прието, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиката му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно
върху такъв носител като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представяне на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В случая такова искане
не е направено от ответната страна, поради което съдът приема за неоснователни
възраженията на ответника в отговора на исковата молба относно наличието на
правоотношение между страните по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
87271/17.05.2019г. В подкрепа на извода за възникнало между страните заемно
правоотношение, породено от процесния договор за потребителски кредит, сключен като
част от системата на предоставяне на финансови услуги от разстояние, е и приетата като
доказателство по делото разписка ОРИГИНАЛ № 0700009056974508 от 17.05.2019г.,
15:16:48, подписана от ответника В. Д., което доказателство е представено от трето,
неучастващо по делото лице по искане на ответника – “Изи Пей“ АД–, с която се
установява, че на посочената дата и час ответната страна е получил сумата от 3000, 00 лв.
Видно от разписката в същата са посочени личните й данни- три имена, ЕГН, номер и дата
на издаване на лична карта, основание за превода-номера и дата на договора
87271/17.05.2019г., наредител Кредит Инс, като получаването на сумата от 3000, 00 лева е
удостоверено с подпис на ответницата с изписване имената й. В тази връзка е неоснователно
стореното оспорване от особения представител на ответницата, че липсват доказателства за
предаване и получаване на сумата. Действително в експертното заключение е посочен друг
номер на разписка, но същото не може да игнорира представения оригинал на разписка по
делото, която не е оспорена. Налице са и данни за внасяне на вноски от страна на
ответницата за погасяване на кредита. Налице е извънсъдебно поведение на ответника –
получаването на определена сума с разписка, в която изрично като основание за превода е
отразен процесният договор за кредит и което освен доказване на получаването на сумата,
представлява признание на неизгоден факт – сключването на този договор, както и
погасяване на вноски по кредита. Подписът и съдържанието на разписката не са оспорени
от ответника, а същевременно по делото не е наведено твърдение и не са представени
доказателства за наличието на друго основание за получаване на сумата от 3000, 00 лв. и
друго основание за превод на суми от ответника в полза на ищцовото дружество.
С оглед на горното, съдът намира за доказано сключването на Договор за потребителски
кредит „Екстра“ 87271/17.05.2019г. и изпълнението на задължението на кредитодателя да
предостави заемната сума. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорена от страните, се установи, че по сключения договор, от
страна на ответника са внесени погасителни вноски в размер на общо 3 293,96 лева.
В настоящия казус ответникът е физическо лице, поради което кредитополучателят има
качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и разполага със защитата
срещу неравноправни клаузи. Съдът следи служебно за наличие по делото на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителските
договори. Като констатира наличие на тези обстоятелства, съдът следва служебно да се
произнесе по неравноправния характер на съответните клаузи.
В частта му, касаеща претендираната договорна такса "Гарант", договорът за
потребителски кредит противоречи на добрите нрави, като е налице и неравноправна клауза,
12
поради следните съображения:
От страна на ответника в отговора на исковата молба е направено възражение за
нищожност на договора. Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от
11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г., ВКС, ІІ т.о., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., ВКС, ІІ т.о., , ВКС, ІІ т.о., и Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017
г. Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г., ВКС, III г. о. и др.), съдът е
длъжен служебно да следи за съответствието на клаузите на договора с добрите нрави,
предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови клаузи,
поради което следва служебно да се произнесе по тяхната равноправност. Съдът счита, че
договорните клаузи за такса „Гарант“ са уговорени във вреда на потребителя и не отговарят
на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Изискването правните сделки да кореспондират с добрите нрави, за бъдат валидни,
предполага известна еквивалентност на насрещните престации на страните, когато става
дума за един двустранен договор. Наличието на явно несъответствие в престациите е
основание за извода, че добрите нрави са накърнени, което води до нищожност (вж.
Решение № 452 от 25.06.2010 г. по Г. д. № 4277/2008 г., І г. о. на ВКС, Решение № 615 от
15.10.2010 г. по Г. д. № 1208/2009 г., ІІІ г. о. на ВКС и Определение № 126 от 27.01.2014 г.
по Г. д. № 903/2012 г., IV г. о. на ВКС). Иначе казано, когато съществува явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът
на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В този смисъл добрите нрави
поставят предел на волята на страните по едно облигационно отношение досежно
уговарянето на насрещните престации. Хипотезата, разглеждана в сегашното дело, касае
потребителски паричен заем на невисока стойност, сключен от физическо лице, с цел
задоволяване на лични нужди от парични средства. В т. 4 от процесния договор за
потребителски кредит е уговорено, че кредитополучателят е избрал кредитодателят да
ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските по кредита, за което се е
съгласил да заплати на кредитодателя и такса „Гарант“, разсрочена към месечните му
вноски, без да се посочва конкретно кое е дружеството гарант.
В случая таксата „Гарант“ не е уговорена с оглед възможните вреди от неизпълнението, а
дължимостта й е предвидена кумулативно и независимо от изпълнението на основното
парично задължение на кредитополучателя – независимо от обстоятелството дали изобщо е
налице неизпълнение по договора от страна на кредитополучателя. В договора и в общите
условия към него не се изяснява конкретно при какви обективни критерии, фактори и начин
е формиран размерът на таксата – бланкетно в т. 4.1 от договора се сочи, че е на база
размера, срока и лихвения процент на отпуснатия кредит, а в Погасителния план е посочена
като глобална сума. Нещо повече, същата е определена в размер, близък до размера на
предоставения паричен заем и се кумулира към погасителните вноски, като по този начин
води до скрито оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на
едната от страните по сделката, в случая – на търговеца за сметка на потребителя. Подобен
прекомерен размер не би могъл да се оправдае с поетия от кредитора риск от
неизпълнението, доколкото таксата се дължи единствено с оглед факта на евентуално
бъдещо неизпълнение. Следва да се държи сметка, че освен лихва за забава в случая
кумулативно е уговорено дължимост и на допълнително плащане, с което се получава на
практика кумулиране на дължими от длъжника парични суми два пъти на едно и също
основание, което също води до недопустимо неоснователно обогатяване от кредитора.
На следващо място от представената по делото заявка за отпускане на кредит е видно, че
ответницата е избрала задълженията по кредита да бъдат обезпечени с банкова гаранция.
Вместо това обаче в представения договор е отразено, че е избрала кредитодателят да
ангажира дружество Гарант за обезпечаване изпълнението на задълженията по кредита, за
което се е съгласила да заплати в полза на кредитодателя т. нар. такса "Гарант", разсрочена
и включена към месечните вноски, съгласно погасителния план към договора. Предвид
изложеното, съдът приема, че в случая е налице разминаване на волята на страните по
13
отношение съдържанието на обсъждания обезпечителен способ, за което свидетелства
съдържанието на насрещните им волеизявления. Неоснователни и неподрекепи с
доказателства са твърденията на ищцовото дружество в писмена молба относно това какво
пише в заявката и какво всъщност означава отразеното „иска банкова гаранция“. Също така
дължимата за срока на договора такса "Гарант" в общ размер 2160,00 лева съпоставена с
размера на отпуснатия кредит от 3000 лева и с този на общо дължимата договорна лихва от
432, 00лева, води до извод за неравноправност на уговорката за плащане на таксата „гарант
по смисъла на чл. 145 от Закона за защита на потребителите / ЗЗП/ , което налага извод за
нищожността й по аргумент от чл. 146,ал. 1 от ЗЗП . Договарянето на заплащане тази такса
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на ищеца като доставчик на финансови услуги и ответницата като
потребител . В общите условия е предвидено, че в случай, че такава гаранция не се
предостави от кредитополучателя, то кредитодателят може да му предостави такава от
посочено и одобрено от страните дружество Гарант, в който случай се дължат гаранционни
такси . От текста на сключения между страните договор не става ясно какво точно
представлява услугата , за която се дължи такса "Гарант" и как може длъжникът да се ползва
от тази услуга. Лисват доказателства длъжникът да е одобрил дружество, което от негово
име да предостави обезпечение на задълженията му по договора за кредит . Договорката за
услугата "Гарант" е неясна и неопределена, противоречи на изискванията за
добросъвестност , предвижда заплащане на такса за услуга, която обективно длъжникът не
ползва , като противоречи и на изискването на чл. 10а,ал. 4 от ЗПК. За потребителя е
предвидена някаква неясна възможност някой да гарантира връщането на кредита му, но не
става ясно как точно ще се случи това- дали дружеството гарант ще встъпи в кредита и ще
започне да погасява вноските или ще предостави гаранция в пари или вещи. Реално срещу
тази "услуга" длъжникът не получава нищо. Няма и данни по делото ответникът да се е
възползвал от т. нар. допълнителни услуги, което само потвърждава тезата, че такива
всъщност не се предоставят.
Неотносими към предмета на настоящия спор са отношенията между кредитодателя и
дружеството Бикнел Корп ООД, съгласно сключения между тях договор от 25.10.2014 г.. В
процесния случай не се твърди и не се установява т. нар. дружество гарант да е извършило
каквато и да било услуга в полза на ответника – кредитополучател, както и в полза на
дружеството кредитодател, за да бъдат погасени вземанията му срещу ответника. Самото
понятие " такса" се тълкува като парична стойност на някаква извършена услуга. Тази такса
би се дължала само и единствено при доказване на извършване на услугата, каквито доказва
по делото няма.
Предвид гореизложеното съдът приема уговорката за заплащане такса Гранат за
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и като такава нищожна, поради което
претендираната от ищеца сума от 900, 00 лева – такса Гарант е недължима, съответно
предявеният установителен иск за тази сума е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изложеното по-горе, че е доказано сключването на процесния договор между
страните, то поначало ответницата дължи връщане на главница, договорна лихва, а с оглед
установените от вещото лице забави във внасяне на сумите и лихва за забава.
Предвид приетото за неравноправност на клаузата за такса „гарант“ обаче съдът намира,
че следва да се преизчислят внасяните от ответницата за погасяване на задълженията по
договора суми, като се вземе предвид вариант втори от заключението на вещото лице, при
който сумите са отнесени за погасяване само на наказателна лихва, договорна лихва и
главница.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза при този вариант е, че
дължимата и неплатени главница по договора след извършените плащания е в размер на
140, 12 лв., до която сума установителния иск е основателен, като за сумата над 140, 12 лв.
до предявения размер от 1250, 00 лв. искът е неоснователен. Относно договорната лихва
след извършените приспадания на платените суми, без суми затакса „Гарант“ се установява,
че договорната лихва е изцяло заплатено, поради което искът за същата е изцяло
14
неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на претендираната лихва за забава в исковата молба за периода от
18.01.2020г. до 05.04.2021г.
Доколкото се касае до парично вземане, което е лихвоносно ответника дължи и
претендираната лихва за забава считано от датата, следваща падежа на задължението. В
случая обаче се установи от заключението на вещото лице, че дължимата лихва за забава е в
размер на 14, 65 лв., от която са платени 2, 08 лв. и остава да се дължи лихва за забава в
размер на 12, 57 лв. за периода от 17.05.2020г. до 05.04.2021г. Предвид изложеното искът за
лихва за забава е основателен за сумата от 12, 57 лв. за периода от 17.05.2020г. до
05.04.2021г. и следва да бъде отхвърлен за периода от 18.01.2020г. до 16.05.2020г. и за
сумата над 12, 57 лв. до претендирания размер от 229, 92 лв. като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в
случая от 09.04.2021 г. Ето защо, ответникът Д. дължи законната лихва, върху главницата,
считано от 09.04.2021 г. до изплащане на вземането.
По разноските:
В исковата молба ищецът претендира разноските по заповедното и исковото
производство.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й
относно разноските отпада.
Видно е, че в заповедното производство са присъдени държавна такса в размер на 51, 20
лв. и 320,00 лв.-адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото по установителните
искове, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските по заповедното, съразмерно с
уважения размер на установителните искови претенции, а именно сумата от 22, 14 лв.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски в исковото производство, като е
представил доказателства за извършени такива в размер на 148, 80 лв. –довнесена държавна
такса, 300, 00 лв.- възнаграждение на вещо лице, 450, 00 лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение, 409, 19 лв.-възнаграждение за особен представител.
С оглед изхода от делото частично уважаване на предявените претенции, следва да бъде
осъден ответника Д., да заплати на ищцовото дружество сумата от 78, 02 лв. разноски за
исковото производство, съобразно уважения размер от претенциите.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между страните, че В. Г. Д. ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Б.*** дължи на „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.*** представляван от М.Г.А. чрез адв. Р. Д., съдебен
адрес: град С.****, ет. Мецанин, следните суми, които са предмет на Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК № 93395 от 14.04.2021г. ,
издадена по ч. гр. д. № 877/2021г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, както следва:
- сумата от 140, 12 лв. /сто и четиридесет лева и дванадесет стотинки/- главница на
основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № 87271/17.05.2019г.;
- сумата от 12, 57 лв. /дванадесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща
15
законна лихва за забава за периода 17.05.2020г. - 05.04.2021г.;
- ведно със законната лихва за забава върху главницата от 140, 12 лв., считано от подаване
на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК-09.04.2021г. до
окончателното заплащане на главницата,
КАТО отхвърля като неоснователни предявените искове за главница за сумата над 140, 12
лв. до предявения размер от 1250, 00 лв., изцяло иска за сумата от 180, 00лв. /сто и
осемдесет лева и нула стотинки/- договорна лихва за периода 1 7.01.2020г. - 17.05.2020 г.,
изцяло иска да сумата от 900, 00лв. /деветстотин лева и нула стотинки/- договорна такса
„Гарант“ за периода 17.01.2020г. - 17.05.2020 г. и иска за лихва за забава за периода от
18.01.2020г. до 16.05.2020г. и за сумата над 12, 57 лв. до претендирания размер от 229, 92
лв.
Осъжда В. Г. Д. ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б.*** да заплати на ищеца
„КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***
представляван от М.Г.А. чрез адв. Р. Д., съдебен адрес: град С.****, ет. Мецанин сумата от
22, 14 лв. /двадесет и два лева и четиринадесет стотинки/, представляваща сторени разноски
в заповедното производство съобразно уважената част от установителните искове и сумата
от 78, 02 лв. /седемдесет и осем лева и две стотинки/, представляваща сторени разноски в
исковото производство съобразно уважената част от исковете.
На основание чл.259, ал.1 ГПК, Решението може да се обжалва от страните с въззивна
жалба в 2- седмичен срок от връчването на препис пред БОС.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
16