№ 660
гр. Варна , 18.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500289 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано
по частна жалба вх. № 261934/12.01.2021 г. на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“, № 1 срещу Разпореждане №
275037/17.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 16121/2019 г., на ВРС, XXXV с., в частта с
която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника М. М. А., ЕГН **********, с местожителство в ********, за сумата 328.25 лв.,
общ размер на неустойки за предсрочно прекратяване на Договор № ********* за
електронни съобщителни услуги, със системен партиден № М6135099, по вина на абоната и
за сумата 1304.32 лв., общ размер на неустойки за предсрочно прекратяване на Договор №
********* за електронни съобщителни услуги, със системен партиден № М4913726, по вина
на абоната.
По същество оплакванията в жалбата са за неправилност на обжалваното
разпореждане като се твърди, че не са били налице основанията за отхвърляне на
заявлението, доколкото неустоечните клаузи във всеки от сключените договори не са
неравноправни. По въпроса излага собствени доводи и сочи произнасяне на СЕС с Решение
от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г. По същество отправя искане за отмяна на
разпореждането и издаване на заповед за изпълнение и за посочените суми.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2
ГПК, насрещна страна в настоящото производство не се конституира.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
1
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
основателна, по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 13121/2020 г. на ВРС, ХXXV с., е образувано по
заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********
срещу длъжника М. М. А., ЕГН **********, за осъждането Й да заплати сумите: - 908.98
лв., главница за ползвани електронни съобщителни услуги; - 1680.08 лв., главница за
устройство по договор за продажба на изплащане; - 1304.32 лв., общ размер на неустойки за
предсрочно прекратяване, по вина на абоната, всички дължими по силата на Договор №
********* за електронни съобщителни услуги, със системен партиден № М4913726; -
113.06 лв., главница за ползвани електронни съобщителни услуги и – 328.25 лв., общ
размер на неустойки за предсрочно прекратяване по вина на абоната, всички дължими по
силата на Договор № ********* за електронни съобщителни услуги, със системен партиден
№ М6135099, ведно със законната лихва върху всички суми, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда до изплащането. Претендират се и разноски.
В т. 12 от заявлението молителят е посочил общ размер на вземанията по пера по
всеки договор. За обосноваване на неустойките се е позовал на съдържанието на съдебна
спогодба с КЗП, постигната по гр.д. № 12268/2014 г. на СГС.
Компетентният районен съд е сезиран с надлежен формуляр по чл. 410 ГПК.
След като разгледал депозираното заявление ВРС постановил атакуваното
Разпореждане № 275037/17.12.2020 г., с което искането за издаване на заповед по чл. 410
ГПК, било частично отхвърлено, досежно претендираните неустойки по всеки от
Договорите. Произнасянето е обосновано с неравноправност на неустоечните клаузи като
част от мотивите касаят договор за кредит, какъвто в конкретния случай не се твърди а е бил
сключван между страните.
Произнасянето на първоинстанционния съд се преценява като незаконосъобразно.
На първо място, прави впечатления, че в т. 12 от разгледаното заявление в
действителност липсва изложение на обстоятелствата, обосноваващи претенциите за
неустойка по всеки от договорите. Посочена е една обща цена на претендираната неустойка
като става ясно, че тя черпи основанието си и е формирана при приложението на две
различни и самостоятелни неустоечни клаузи, които обаче не са индивидуализирани от
заявителя, освен позоваването на чл. 54.12 от ОУ. Липсва индивидуализация на общо
посочената претенция за неустойка, освен по различни основания, така и по съответстващия
на всяко основание размер. Липсват и конкретни твърдения как е формиран размера на
всяка от неустойките, според посочения им вид, както и за какъв период е начислявана всяка
от тях. Междувпрочем, липсата на подробна индивидуализация не може да бъде преодоляна
нито от позоваването на сключената Спогодба с КЗП, нито с посочването на издадените за
неустойките фактури, по всеки от договорите.
2
Наличието на такава индивидуализация е било необходимо, както с оглед
формалните изисквания на чл. 410, ал. 2 ГПК, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, така и с оглед
извършването на преценка дали искането, за който и да е от компонентите на неустойката,
не се основава на неравноправна или вероятно неравноправна клауза от договор или общи
условия. При липсата на такава индивидуализация изводите на заповедния съд, че
претендираната неустойка по всеки от договорите се основава на неравноправни клаузи, се
явяват необосновани.
Ето защо въззивният съд намира, че ВРС най-напред е следвало да изпълни
задълженията си и да даде указания на заявителя за привеждане на заявлението в
съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК като индивидуализира в
достатъчна степен по основание, размер и период всяка от претендираните неустойки и едва
след това и при постъпване на уточнения, да извърши преценката по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3
ГПК, за наличието на противоречие със закона и добрите нрави или за наличието на
неравноправни договорни клаузи, на които се основават претенциите.
Посоченото налага отмяна на разпореждането в атакуваната му част и връщане на
делото на ВРС за даване на указания до заявителя за отстраняване на нередовностите на
заявлението.
Разноските направени за настоящото производство следва да се съобразяват при
произнасянето на ВРС, в зависимост от резултата по заявлението.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 275037/17.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
16121/2019 г., на ВРС, XXXV с., в частта с която е отхвърлено заявление на „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Кукуш“, № 1 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. М.
А., ЕГН **********, с местожителство в ********, за сумата 328.25 лв., общ размер на
неустойки за предсрочно прекратяване на Договор № ********* за електронни
съобщителни услуги, със системен партиден № М6135099, по вина на абоната и за сумата
1304.32 лв., общ размер на неустойки за предсрочно прекратяване на Договор № *********
за електронни съобщителни услуги, със системен партиден № М4913726, по вина на
абоната.
ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне от стадия на даване на указания за
привеждане на заявлението в съответствие с изискванията разписани в разпоредбата на чл.
410, ал. 2 ГПК, чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4