№………./.......
05.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно
заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №1727 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
І. По
редовността на разменените книжа
С искова молба,
заведена с вх. №31189/29.10.2018г. по описа на Варненски окръжен съд, РГТО, от „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, подадена чрез
пълномощник адв. Р.М., АК – Видин, срещу
„ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 109 586,34 лева, представляваща остатък от дължимата, но
незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия,
произведена през м. октомври 2015г. от собствената на ищеца
вятърна електрическа централа, състояща се от два броя генератори тип „VESTAS
V90”, съответно „ВГ8“ и „ВГ9“, с обща
инсталирана мощност от
4.000 kW, находящи се в землището на гр. Каварна, за която е издадена
фактура №87 от 31.10.2015 г., ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на 32 122,36 лева върху
тази сума, считано от 30.11.2015 г. до датата на исковата молба, ведно с
законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на исковете до
окончателното заплащане на задължението.
Претендира се и
присъждане на сторените разноски за производството по делото.
С
разпореждане №10497/01.11.2018г. съдът е разпоредил да започне процедура по
размяна на книжа между страните.
В
хода на същата по реда и в сроковете на чл.367, чл.372 и чл.373 от ГПК са
депозирани отговор на искова молба вх. №34307/23.11.2018г., допълнителна
искова молба вх. №2987/30.01.2019г. и допълнителен отговор вх.
№6497/28.02.2019г., в които страните са изложили твърденията и възраженията си,
обосновали са и доказателствени искания.
С
определение №4228/26.11.2018г.
по молба на ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД обществения доставчик
на електрическа
енергия, нормативно задължен да заплати за изкупеното по реда на чл.94 ЗЕ количество електрическа
енергия по цената, по която енергията е заплатена от крайния снабдител, „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, е конституиран като трето
лице – помагач на страната на ответника.
В сроковете по
чл.367 и чл.373 от ГПК същият е подал само писмен отговор (становище) вх.
№36886/14.12.2018г.
Съдът
приема, че размяната на книжа между страните е надлежно осъществена.
II. По допустимостта на предявените искове.
Предявените от
ищеца искове са допустими.
Същите
намират своето правно основание в чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон ТЗ) и чл.31,
ал.5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), и чл.294,
ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С исковата молба ищецът
е представил доказателство за предварителното внасяне на дължимата за
производството държавна такса в общ размер на 5 668,35 лева, определена в
съответствие с разпоредбите на чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
(обн., ДВ, бр.22/2008г.).
Не е направено
възражение от страните относно реда за разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК). С оглед предмета на иска, отчитайки в тази връзка разпоредбите на чл.286
и чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ, както и предвид факта, че страните по делото са
търговци (чл.287 от ТЗ), съдът приема, че приложение в случая намира
разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК и делото следва да бъде разгледано по реда
на гл.32 ГПК.
ІІІ. По
доказателствените искания на страните.
Представените от
страните писмени доказателства съдът намира за допустими и
относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между тях. С оглед на това
същите следва да бъдат допуснати, а събирането им следва да се извърши в
първото по делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.
Съобразявайки
изричното възражение на ответника, направено в подадения допълнителен отговор,
както и факта, че представеното от ищеца с допълнителната искова молба писмо
изх. №Е-12-00-646/30.05.2008г. не касае страните в производството и не
представлява официален акт на ДКЕВР, съдът намира, че същото не следва да бъде
допускано като писмено доказателство в процеса.
Относно
представените от ищеца с допълнителната искова молба решения на ВАС и АС-София
град, както и представените от ответника отговора на допълнителната искова
молба решение на ВАС и протокол на КЕВР:
Касае се за
обикновени разпечатки на съдебни актове от публично достъпни електронни
сайтове, а не за документи (липсват подписи и надлежна заверка от органа, издал
тези актове, за влизането им в сила и верността им с оригинала). Независимо от
това, съобразявайки липсата на спор между страните, съдът намира, че същите
следва да се допуснат.
При възражение на
която и да е от страните за тяхното приемане като писмени доказателства
изложеното по-горе следва да се съобрази от страните, като при преценена
необходимост и поддържано искане за приемане следва да представи официално
заверени преписи от тези съдебни актове.
Наред с това
следва да се укаже на страните, че посочените съдебни актове са известни и
достъпни за съда чрез официалните интернет страници на Върховен административен
съд и Административен съд – София град.
В исковата си
молба ищецът е направил искане да му бъде предоставена възможност да поиска „възлагането на съдебно-икономическа експертиза
и/или съдебно-техническа експертиза, целящи да установят количествата
произведена и фактурирана електрическа енергия през периода и през предходни
периоди, достигнатите ефективни годишни часове и нетно специфично производство,
и доколко може да се определи принадлежността на вятърна електрическа централа
към ценова категория” като е посочил, че допълнително ще уточни въпросите
на експертизата.
В допълнителната си искова молба
заявява, че в случай, че ответникът приема за безспорни между страните фактите
и обстоятелствата, относими към предявения главен иск (в т.ч. поддържаната
между страните през предходните периоди практика на
фактуриране на количествата произведена ел. енергия до достигането на 2
250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и
заплащането й по преференциална цена по т.8 от Решение на
№Ц-10 от 30.03.2011г., съответно по преференциална
цена по т.9 от това решение след достигането на 2 250 ефективни годишни часове; практическата
невъзможност за предвиждане и/или предварително определяне дали дадена вятърна
електрическа централа, ще работи по-малко или повече от 2 250 часа
годишно; правилността на посочения в процесното дебитно
известие размер на допълнително дължимата сума), не възразява по делото да не
бъдат допускани съдебни експертизи.
В подадения допълнителен
отговор ответникът не приема част от предложенията на ищеца като изрично се
противопоставя да бъде приет за безспорен между страните
фактът, че ВяЕЦ е достигнала 2250 часа ефективна работа.
С оглед на това съдът намира за уместно да укаже на ищеца, че установяването на
този факт, както и на количествата произведена до този момент ел. енергия и
общият размер на заплатените от ответното дружество цени за нейното изкупуване
е в негова доказателствена тежест. Понастоящем същият не е посочил и представил
доказателства за тяхното установяване.
Наред с това в
подадените отговори на исковата молба ответникът поддържа искане да се допусне съдебно-техническа експертиза с конкретно
поставени задачи.
Искането се
преценява като допустимо и относимо към релевантни по делото факти, поради
което се уважава.
На ответника
следва да бъде указано да уточни изрично последователно излаганото в подадените
отговори твърдение, че приложимо в случая е единствено нетното специфично
производство, посочено в т.1.7 от Решение СП-1/31.07.2015 г., тъй като ВяЕЦ
на ищеца е с работа до 2 250 ефективни работни часа, като посочи (наведе
съответни твърдения) как (към кой момент) се определят пълните ефективни
годишни часове на работа на ветровите генератори; кой, как и кога е определил,
че електроцентрала (ще) работи до
2 250 пълни ефективни часа годишно.
Съдът намира за
уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на
допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно
заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по
делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се
указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.
Във връзка с
претенциите по чл.78 от ГПК за присъждане на разноските, сторени за
производството, съдът намира за уместно да предупреди страните, че следва да
представят списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание по делото (чл.80 от ГПК). Искането на страна, представлявана от
юрисконсулт, за плащане на адвокатско възнаграждение – чл.78, ал.8 от ГПК, ще се разгледа само ако е достатъчно
конкретизирано по основание и размер в списъка по чл.80 от ГПК.
Настоящото
определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект
за доклад по делото, като обсъждането им ще се извърши в първото по делото заседание.
Страните могат да
изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените
доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за
доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на
насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за
насрещната страна.
На страните следва
да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор,
например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.374 ГПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими осъдителни искове на ищеца „KEЙ ЕНД ЕС
ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”,
ул. „Твърдишки
проход” №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от управителя Каталина-Кристиана Драгои, съдебен адрес:***, Р.Ц., ет.4, Адвокатско Дружество В.Т., срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009,
район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” №258,
съдебен адрес:***, Адвокатско
Дружество „В.Ж.и п.”, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца:
1.
сумата 109 586,34 лева, представляваща дължим, но незаплатен остатък от продажната цена по т.8 от Решение на ДКЕВР №Ц-10 от 30.03.2011г. (188,29 лв./MWh) за количеството 533,180 MWh електрическа енергия, произведена през
м. октомври 2015г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа,
състояща се от два броя генератори тип „VESTAS V90”, съответно „ВГ8“ и „ВГ9“, с
обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находящи се в землището на гр.
Каварна, за която е издадена фактура №87 от 31.10.2015 г.,
2.
сумата
32 122,36 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата 109 586,34 лв., считано от
30.11.2015 г. до датата на исковата молба - 29.10.2018 г., включително;
3.
обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата 109 586,34 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.10.2018
г., до окончателното й плащане.
Така предявените
искове се квалифицират правно по чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон ТЗ) и чл.31,
ал.5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), и чл.294,
ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Наред с това
ищецът претендира и осъждане на ответника да му заплати направените разноски за
производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
Дължимата за
исковото производството държавна такса в размер на 5 668,35 лева е внесена
предварително от ищеца.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на
делото по реда на част ІІІ, гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”.
ДОПУСКА като писмени
доказателства писмените документи, представени от ищеца „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД с исковата
и допълнителната искова молби, и от ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД с отговора на исковата молба.
НЕ ДОПУСКА като писмено
доказателство представен от ищеца с допълнителната искова молба документ -
писмо изх. №Е-12-00-646/30.05.2008г.
ОБЯВЯВА на страните,
на основание чл.155 от ГПК, че публикуваните в публични и общодостъпни
програмни продукти (напр. АПИС 6, АПИС 7) и обявените на съответните електронни
сайтове на съдилищата в Р. България, съдебни актове, са служебно известни и
достъпни за съда и не се нуждаят от доказване.
ДОПУСКА съдебно – техническа експертиза със следните
задачи: Вещото лице, след като се
запознае с материалите по делото и след извършване на справка с относимата
документация, съхранявана у всяка от страните и в Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР), да
даде заключение относно следното:
1. През кой месец от
2015 г. централата на ищеца е достигнала нетно специфично производство от 2000
КВтЧ за единица инсталирана мощност от 1 КВтЧ?
2. Каква е цената на количеството електрическа енергия,
произведено от ищцовата ВтЕЦ през м. септември 2015г., изчислена по цените за
излишък на балансиращия пазар, определени от „Електроенергиен
системен оператор” ЕAД и публикувани на електронната му страница?
3. Какво е нетното специфично производство, използвано от
КЕВР при определяне на преференциалната цена на електрическата енергия,
произвеждана от вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа, в Решение №Ц-10 от 30.03.2011г. по т.8,
съответно нетното
специфично производство на вятърни електрически централи, работещи над 2 250
часа по т.9 от Решение №Ц-10 от 30.03.2011г.?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален
депозит за извършване на експертизата в размер на 250 лева, като
ЗАДЪЛЖАВА ответника
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна,
да внесе така определения депозит в
5-дневен срок от получаване на съобщението по сметката на Варненски окръжен
съд, с представяне с писмена молба на платежни документи за внасянето му в
деловодството на Варненски окръжен съд – търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д.М.Д.,
включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд, раздел „Съдебна
инженерно-техническа експертиза”, „Ел. специалисти”.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на
основание чл.199 ГПК, да представи заключението си най- малко една седмица
преди съдебното заседание.
ЗАДЪЛЖАВА страните
да окажат съдействие на вещото лице при изпълнение на задачата му като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА,
че при неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, чието доказване страните са препятствали, по реда на чл.161 ГПК.
УКАЗВА на
ответника да уточни изрично последователно излаганото в подадените
отговори твърдение, че приложимо в случая е единствено нетното специфично
производство, посочено в т.1.7 от Решение СП-1/31.07.2015 г., съобразявайки
изложеното в мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на
страните, че преклузията за посочване и представяне на
допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно
заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото
определение.
УКАЗВА на страните, че
могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените
доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за
доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на
насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за
насрещната страна.
УКАЗВА на страните, че
следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА
ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 от ГПК). В случай, че се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в
списъка по чл.80 от ГПК същото следва да е достатъчно конкретизирано по
основание и размер.
УКАЗВА на страните
възможността да уредят доброволно заявения за съдебно разрешаване
спор помежду си чрез медиация или спогодба, в който случай половината от
внесените държавни такси ще бъдат върнати на страните (чл.78, ал.9 ГПК).
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по
настоящото търговско дело №1727 по описа за 2018г. за 06.06.2019г. от 09,30
часа, за която дата да се призоват главните страни и третото лице –
помагач, като с призовките СЕ ИЗПРАТЯТ и преписи от настоящото
определение.
Съобщенията до
страните ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на посочените по делото съдебни адреси чрез
пълномощници.
Ведно с призовките
на страните по делото ДА СЕ ИЗПРАТИ и изготвения проект за доклад по
делото, като им се укаже възможността в съдебното заседание да изложат
становища във връзка с него.
На ищеца ДА СЕ
ИЗПРАТИ и препис от допълнителния отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД
по търговско дело
№1727/2018 г.
по описа на
Варненски окръжен съд,
търговско
отделение
1.
Предмет на делото е правото на ищеца „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, като производител на
електрическа енергия от възобновяем източник - вятърна
електрическа централа,
състояща
се от два броя генератора с обща
инсталирана мощност от 4.000
kW, изградени в поземлени
имоти в землищата гр. Каварна, присъединена към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север” АД (с предходно наименование „Е.ОН България Мрежи” АД) да получи в пълен размер дължимата продажна цена за произведеното през м.
октомври 2015г. и получено от ответното дружество „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, количество електрическа енергия в размер на 533,180 MWh.
2.
Същата се заявява в размер на
109 586,34 лева, определена като разликата между
платената цена за излишък на балансиращия пазар от
7 203,01 лв./ MWh по издадената фактура №87 от
31.10.2015 г. и дължимата при условията на Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР преференциална цена по
т.8 от Решение на ДКЕВР №Ц-10 от 30.03.2011г.
3.
Сумата
се
претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от падежа на
задължението - 30.11.2015
г., до
окончателното му погасяване чрез плащане, чийто размер до датата на подаване на
исковата молба в съда – 29.10.2018г., вкл., се заявява в размер на 32 122,36 лева.
4.
Така предявените искове се квалифицират правно по чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327,
ал.1 от Търговския закон (ТЗ) и чл.31, ал.5, т.1 от Закона за енергията от
възобновяеми източници (ЗЕВИ), съответно по чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
5.
Твърди се от ищеца „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД, че съгласно клаузите на сключения между страните Договор за изкупуване
на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №84 от
11.06.2009 г. (“договора за изкупуване”) дължимата цена за количествата
електрическа енергия, произведени и доставени от ищеца на ответника е
преференциалната цена, определена с Решение Ц-010/31.03.2010 г. на ДКЕВР
(приложимо в периода от 15.07.2009 г. – 14.07.2024 г.), а с Решение на ДКЕВР
№Ц-10 от 30.03.2011г. (“Решение Ц-10”) е въведена нова
преференциална цена на изкупуване. По силата на чл. 18, ал.2 от Договора,
преференциалната цена, определена съгласно Решение Ц-10, следва да се прилага
между страните.
6.
Определените с това решение преференциални цени са както следва: - за
вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа – 188.29 лв./МВтч (по
т.8), съответно за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа –
172.95 лв./МВтч (по т.9).
7.
Съгласно изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) общественият
доставчик („НЕК” ЕАД),
съответно крайните снабдители (каквото е ответното дружество) следва да
изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количествата, надхвърлящи това производство - по цена за излишък на
балансиращия пазар.
8.
Нетното специфично производство на електрическа енергия е определено в § 1,
т. 29 от ЗЕВИ, като в съответствие с изискването на § 17 от ПЗР на ЗИД на
Закона за енергетиката КЕВР е постановила Решение №СП-1/31.07.2015 г. (“Решение СП-1”), с което установява нетно специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени със съответни решения на КЕВР през периода 2008-2015 г. за
изкупуване на енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници.
9.
В т.1.7 и т.1.8 от това решение е установено, че нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз
основа на което са определени преференциалните цени в Решение №Ц-10 от
30.03.2011 г. на КЕВР е в размери 2 000 kWh, при определената цена –
188,29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2
250 часа, съответно 2 300 kWh, при определената цена - 172.95 лв./MWh, без ДДС,
за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа.
10.
С оглед на това ответникът следва да изкупува количествата електрическа
енергия, произведени от вятърната електрическа централа на ищеца, по
преференциална цена до достигане на максималното количество от 2 000 kWh
при условие, че вятърната електрическа централа не достигне 2 250 ефективни
годишни часове работа. В случай, че вятърната електрическа централа достигне и
надхвърли 2 250 ефективни годишни часове работа, то ответникът следва да
изкупува количествата електрическата енергия произведени от вятърната електрическа
централа на ищеца по преференциална цена по т. 8 от Решение Ц-10 за
количествата между 2 000 kWh (НСП) и 2 250 ефективни годишни часове
работа. Ако
производителят надвиши 2 250 ефективни часове работа, то произведената
електроенергия следва да се изкупува по т.9 от Решение Ц-10.
11.
През м. октомври 2015г. вятърната
електрическа централа на ищеца не е била достигнала 2 250 ефективни часа
работа, поради което се е прилагало нетното специфично производство от 2 000
kWh (като максимално количество подлежащо на изкупуване по преференциална цена).
12.
През м. ноември
2015 г., обаче, вятърната електрическа централа на ищеца е достигнала 2 250
ефективни часа работа, поради което следва да се прилага нетното специфично
производство от 2 300 kWh, което не е било достигнато през
месец октомври 2015 г.
13.
С оглед на това дължима за произведеното през м. октомври 2015г. и
доставено на ответника количество ел. енергия в размер на 533,180 MWh е преференциалната цена по т.8 от Решение Ц-10, а
именно 188,29 лв./MWh, без ДДС. Цената за излишък на балансиращия
пазар следва да се прилага след достигане на нетно специфично производство
2 300 kWh.
14.
Общият размер на дължимата цена за така произведеното и доставено на ответника количество електрическа енергия
за м. октомври от 533,180 MWh е 116 789,35 лева (с ДДС).
15.
Ищецът е издал фактура №87 от 31.10.2015 г. на стойност 116 789,35 лева (с ДДС), в която била отразена общо цената преди и след
достигането на 2 250 часа работа на ВяЕЦ, съответно за 333,180 MWh преди и 200 MWh ел. енергия след 2 250 часа.
16.
Ищецът изпратил на ответника фактурата на 06.11.2015 г., признание за което
се съдържа и в негово писмо от 09.05.2016 г. Съгласно чл.21, ал.4 от Договора,
последният следвало да заплати дължимите суми в срок до 15 работни дни след
получаване на фактурата, или до 30.11.2015г.
17.
Ответникът заплатил сумата само от 7 203,01 лв., а остатъка от
109 586,34 лв. изрично отказал да заплати на ищеца.
18.
В разменена между страните кореспонденция, ответното дружество,
обосновавайки се със становище на обществения доставчик НЕК ЕАД, изразено в
негово писмо с изх. №26-1632-130/28.10.2015 г. и липсата липсата на становище
по казуса от страна на КЕВР, отстоявало позиция, че „при
липсата на изрично становище по тълкуването на Решение Ц-10/30.3.2011
г. и Решение СП-1/31.7.2015 г. от страна на КЕВР, Енерго-Про Продажби АД е
принудено да заплаща по цени за излишък произведената електрическа енергия над
2 000 KWh нетно
специфично производство”.
19.
Като твърди, че позицията на НЕК не може да служи като основание на
ответника за неизпълнение на задълженията му по сключения с ищеца договор, тъй
като, от една страна, НЕК не е страна по този договор, а договорните му отношения
с ответното дружество не пораждат действия спрямо ищеца, а от друга, неговата
позиция и тълкуване на законодателството не са обвързващи за трети лица, ищецът
счита отказът на ответника да заплати остатъка от дължимата цена за доставената
ел. енергия за м.октомври 2015г. в размер на 109 586,34 лева за неоснователен.
20.
Като не оспорва основните фактически твърдения на ищеца, ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД аргументира становище, че не
дължи заплащане на произведената електрическа енергия от ищеца по посочената в
процесната фактура, доколкото същата не е съобразена с императивни правни
норми, с Решение №СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, както и с индивидуалните
договорености между страните по Договора за изкупуване.
21.
Изразява несъгласие с твърдението на ищеца, че т.1.7. и т.1.8. от Решение
СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР са приложими към една и съща ВяЕЦ, като счита, че
същото противоречи на заложеното в решението диференциране и обособяване на
отделни групи производители въз основа на специални критерии, а именно
производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния
енергиен източник.
22.
Твърди, с решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР размерът на нетното специфично
производство е въведен не само като ценообразуващ елемент, но и като
праг на произведената ел. енергия, изкупувана по преференциални цени, като тази
регулация съответства напълно на закона и в частност на нормата на чл.31, ал.5,
т.1 от ЗЕВИ в относимата й към релевантния за делото период редакция. Ето защо
след достигане на пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори за 2015г., следва да се вземе предвид нетното специфично
производство на електрическа енергия по т.1.7. от Решение №СП-1/31.07.2015 г.
на КЕВР, а след преминаването на този праг произведената ел. енергия подлежи на
изкупуване по цена за излишък на балансиращия пазар.
23.
Да се приеме противното, според ответника, т.е. да се възприеме разбирането
на ищеца, че след влизане в сила на ЗИД на ЗЕ (в сила от 24.07.2015 г., обн. ДВ
бр.56/2015 г.) и въведената с него нова редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ е
допустимо преминаването от една категория на Решение СП-1 в друга
категория след достигането на годишните ефективни часове по първата категория,
означава да се позволи постигането на резултат, който противоречи на целите на
закона, определени от законодателя в мотивите на законопроекта.
24.
Допълнително е обосновано и становище, че с издаването на процесната
фактура, ищецът е в неизпълнение на договорните си задължения по сключения с
ответника договор за изкупуване, доколкото не са приложени чл.18 от него и
Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, поради което не разполага с правото на иск
по чл.79 от ЗЗД.
25.
Моли за отхвърляне на предявените искове, като се позовава и на установена
съдебна практика по сходни дела на Варненски Окръжен съд и Варненски Апелативен
съд (Решение №15/12.01.2018 по в.т.д.527/2017 по описа на ВАпС; Решение
№284/18.12. 2017г. по в.т.д.354/2017 на ВАпС, Решение №890/20.12.2017г. по т.д.
№336/2017г. по описа на ВОС, Решение №15/12.01.2018г. по в.т.д., Решение №226
от 09.11.2017 г. по в.т.д. №303/2017 г. на ВАпС).
26.
Становище за неоснователност на предявените искове
изразява и третото лице – помагач на страната на ответника „Национална електрическа компания” ЕАД,
ЕИК *********, седалище гр. София.
27.
Сочи, че дължимата преференциална цена по Решение
№Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР следва да бъде определена след категоризиране
на централата в годишен или по-дългосрочен аспект като работеща до или над 2250
пълни ефективни работни часа в година. Преференциалната цена за един
производител е една и се прилага за съответното нетно специфично производство,
след което се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар, която винаги е
значително по-ниска.
28.
Нито в Решение Ц-10, нито в
което и да е друго ценово решение на регулатора не се предвижда прилагането на две преференциални цени за една и съща централа, а
точно обратното - решенията разделят производителите в отделни подточки именно
като са съобразени критериите за определяне на преференциалната цена до и над
2250 часа. При определяне на преференциалната цена за вятърни
електрически централи, работещи до 2 250 пълни ефективни часа годишно, КЕВР е
отчела по-малък наличен ресурс на първичния енергиен източник и затова е
определила по-високата преференциална цена. По-ниската преференциална цена е
определена за централите, разполагащи с по-голям наличен ресурс на първичния
енергиен източник и съответно - над 2 250 часове на работа на номинална
мощност.
29.
В конкретния случай производителят е определил, че наличният ресурс на
първичния енергиен източник за централата, е последната да работи до 2 250
часове на работа на номинална мощност, което предполага да се ползва от
по-високата преференциална цена. Именно по този начин е фактурирал
произведената и продадена на ответника електрическа енергия от началото на 2015
година до м.август същата година, поради което и след достигането на
определеното с Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР нетно специфично производство
2000 kWh произвежданата ел. енергия следва да се изкупува по цената по чл.31,
ал.5, т.2 от ЗЕВИ, а именно цена за излишък на балансиращия пазар.
30.
В допълнителната си искова молба ищецът „KEЙ
ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД оспорва защитната теза на ответника, че с Решение
СП-1/31.07.2015г. КЕВР е определила нетното специфично
производство по начин, който въвежда диференциация и обособяване на отделни
групи производители въз основа на специални критерии, при което за всяка
отделна ВяЕЦ се прилага само едната от преференциалните цени по т. 1.7 и т.1.8.
от решението, в зависимост от това, дали същата работи до или над 2 250 часа.
Този въпрос, според ищеца, не е разгледан и отразен нито в мотивите, нито в
диспозитивната част на решението, като същото следва стриктно структурата на
съответните решения на ДКЕВР, определящи размера на преференциалните цени за
производители на енергия от възобновяеми източници, включително за ВяЕЦ. Според него представените от страните доказателства
ясно сочат, че самият регулаторен орган счита, че при това диференциране първо се прилага първата преференциална цена, а в случай, че централата
достигне ефективна работа от 2 250 часа, се прилага съответно втората
преференциална цена.
31.
Оспорва като неверни и твърденията на ответника, че
с преминаването от една ценова категория на Решение СП-1 в друга ценова
категория, след достигането на годишните ефективни часове по първата ценова
категория, производителите на ел. енергия биха постигнали резултат, противен на
целите на ЗИД на ЗЕ.
32.
Твърди, че различните стойности на преференциалните
цени за работа на съответната ВяЕЦ до и над 2 250 ефективни годишни
часове се влияе само и единствено от
продължителността на работа на ВяЕЦ, а не от определени от ДКЕВР различни норми
на възвръщаемост. Сочи в тази връзка, че винаги през годините в решенията за
определяне на преференциални цени на ДКЕВР нормата на възвръщаемост за различните
преференциални цени, определени до и над 2 250 часа за производители на ел.
енергия от ВяЕЦ, е била еднаква. Именно поради това, според ищеца, и за да се
запази нормата на възвръщаемост за приходите, с които е надхвърлен прага от 2
250 часа, ДКЕВР е определила за една и съща ВяЕЦ, която, докато работи до 2 250
ч. на година, да получи по-висока цена, а след като надхвърли тези часове да
получи друга, по-ниска цена, за часовете работа след този праг.
33.
Ищецът оспорва и възражението, че е неизправна страна по договора, поради
което не е овластен да предявява иск с правно основание чл.79 от ЗЗД. Твърди, че през всичките години на договорна обвързаност с
ответника, включително и след поправката на ЗЕВИ, ДВ бр.
109/2013, в сила от 01.01.2014 г., до достигане на нетно специфично
производство от 2 250 ч. е издавал фактури с цена по т. 8 от Решение
Ц-10/30.03.2011 г., а именно 188,29 лв./МВтч., и след достигане на 2 250 ч. е
издавал фактури с цена по т. 9 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. от 172,95
лв./МВтч., които в съответствие и със сключения между страните договор за
изкупуване, са били заплащани надлежно от ответника. Наред с това сочи, че до
получаването на писмо с изх. №26-1632-130/28.10.2015 г. на
НЕК, за ответникът не е съществувало съмнение, че в отношенията му с ищеца са
приложими и двете преференциални цени по т.8 и т.9 от Решение Ц-10.
34.
Като се позовава на факта, че облигационните
отношения по повод производството на енергия от възобновяеми източници,
продажбата й по преференциална цена на крайните снабдители и последващото
вторично изкупуване от обществения доставчик се регулират от специални
императивни норми, които ограничават свободата на договарянето в името на
обществения интерес, съобразно които съществен елемент от продажбеното
правоотношение - продажната цена, не е предмет на свободно догаваряне между
страните, а се замества с определена по административен ред цена, в подадения
допълнителен отговор ответникът
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД сочи, че в сключения
договор за изкупуване страните са изявили съгласие да заместват изрично
уговорени параметри със съдържание, наложено с бъдещи нормативни промени
(чл.18, ал.1 и чл.38), в това число изрично и по отношение на корекция на вече
заплатена регулирана цена, ако последната е различна от нормативно определената.
35.
Именно поради промяната на
императивната норма на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., и Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, след
август 2015 г. ответникът е възприел различен начин за определяне на
количествата електрическа енергия, произведена от ВяЕЦ на ищеца, която следва
да заплати по преференциална цена, като приема, че клаузите от договора за
изкупуване №84/11.06.2009г., които
противоречат на тези промени, са неприложими в отношенията между страните.
36.
При така обоснованите насрещни твърдения между страните и в съответствие с
изричните им изявления в разменените между тях книжа, съдът приема, че следните
факти и обстоятелства са безспорни помежду им:
36.1.
Ищецът „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД,
ЕИК *********, седалище гр. София, е
производител на електрическа енергия от възобновяем източник - вятърна
електрическа централа, както е посочено в исковата молба;
36.2.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
седалище гр. Варна,
е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността
крайно снабдяване с електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от
ДКЕВР (допълнена с последващо Решение №И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР).
36.3.
Като краен снабдител по силата на чл.31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да
купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при
условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по
преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък.
36.4.
„Национална
електрическа компания” ЕАД, ЕИК *********, седалище гр. София, е обществен доставчик и титуляр на лицензия за извършване на дейността
обществен доставчик на електрическа енергия №Л-147-13/17.12.2004г., издадена от
ДЕКВР.
36.5.
Като обществен доставчик, по силата на чл.94 от ЗЕ, „НЕК” ЕАД е задължено
да купува от ответника, в качеството му на краен снабдител, количествата
електрическа енергия от възобновяеми източници, която същият е закупил от
производителите на лицензионната му територия;
36.6.
Процесните количества електрическа енергия са произведени и продадени от
ищеца на ответника в изпълнение на Договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №84 от 11.06.2009 г.,
сключен между „Енерго-Про Продажби” АД и „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД.
36.7.
За произведената през м. октомври 2015г. ищецът е издал на ответника
фактура №87 от 31.10.2015 г. на стойност 116 789,35 лв.
с ДДС, и е получил плащане от ответника в размер на 7 203,01
лв.
36.8.
Ответникът е отказал заплащане на остатъка от 109 586,34 лв. по
процесната фактура.
36.9.
До достигане на нетното специфично производство ищецът е продавал на
ответника електрическа енергия по преференциална цена 188,29 лв./МВтч -
преференциална цена, утвърдено c т. 8 от Решение №Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР
36.10.
След изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ДВ,
бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) преференциална
цена се дължи за количествата електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества,
надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на
балансиращия пазар.
36.11.
Нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, се
определя от Решение №СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, като относима към ищцовата
ВяЕЦ е т.1 от решението;
36.12.
Изкупените количества ел. енергия ответникът е продал на „Национална
Електрическа Компания” ЕАД, в изпълнение на нормата на чл.94 ЗЕ;
36.13.
Процесните количества произведена електрическа енергия са получени от
обществения доставчик „Национална Електрическа Компания” ЕАД, в изпълнение на
нормата на чл.94 ЗЕ;
36.14. Количествата електроенергия, отразени в
представената по делото фактура, са действително произведени от ищцовото
дружество;
36.15. Изпращането от ищеца съгласно приложимите норми и
получаването от ответника на процесната фактура, съответно разменената между
страните писмена кореспонденция, приложена по делото.
36.16.
С влязло в сила решение
№1177/23.02.2018г. по адм. дело №8522/2015г. на Административен съд – София
град, потвърдено частично с решение №1115/28.01.2019г. по адм. дело
№5284/2018г. на Върховен
административен съд, ІV отделение, решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР в
частта по т.1.7 е отменено.
37.
Спорът между страните е
правен и по същество се заключава в това, след изменението на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ (ред., ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) и
приемането на Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР
допустимо ли е след достигането на нетното специфично
производство на електрическа енергия от собствената на
ищеца вятърна електрическа централа в размер на 2 000 kWh (т.1.7 (отменена) от Решение №СП-1/31.07.2015
г. на КЕВР) и заплащането му от страна на ответника – краен снабдител по
преференциалната цена по т.8 от Решение №Ц-10 от 30.03.2011г. на ДКЕВР (188,29
лева/MWh, без ДДС), въз основа на твърдение за надхвърляне впоследствие на
прага от 2 250 ефективни годишни часове работа на централата да се претендира
приложимост и на т.1.8 от Решение №СП-1/31.07.2015 г., съответно заплащане на
разликата между нетните специфични производства по т.1.7 (отменена) и т.1.8 от
това решение по преференциалните цени както по т.8, така и по т.9 от Решение
№Ц-10 от 30.03.2011г., или за всички количества електрическа енергия над
нетното специфично производство от 2 000 kWh се дължи единствено цена за
излишък на балансиращия пазар.
38.
С оглед правилното решаване на този спор като релевантни се определят
следните факти:
38.1. Момента, към който ВяЕЦ на ищеца е
достигнала/надхвърлила 2 250 ефективни годишни часове работа;
38.2. Момента, към който електрическата централа е
достигнала нетното специфично производство от 2 000 kWh (по т.1.7 от Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР);
38.3.
Момента, към който електрическата централа е достигнала нетното специфично
производство от 2 300 kWh (по т.1.8 от Решение №СП-1/31.07.2015 г.
на КЕВР);
38.4.
Количествата произведена ел. енергия, надхвърлящи нетното специфично
производство от 2 000 kWh (по т.1.7 от Решение
№СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР) към м. октомври 2015г.;
38.5.
Общото количество произведена ел. енергия от ВяЕЦ на ищеца,
продадена на ответното дружество от началото на 2015г. до м. октомври 2015г., включително;
38.6.
Общият размер на платените от ответното дружество от началото
на 2015г. до м. октомври 2015г., включително, цени за
изкупените количества ел. енергия (в т.ч. по преференциални цени
и по цени за излишък на балансиращия пазар)
39.
Главната доказателствена тежест в процеса за установяването на тези факти
(т.41 от доклада) се възлага на ищеца „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1”
ЕООД.
40.
Като релевантни за спора факти и обстоятелства, доказателствената
тежест за чието установяване се дължи в процеса от ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД и от третото лице – негов помагач „Национална електрическа
компания” ЕАД, се определят следните положения:
40.1.
Наличието на нормативно и/или договорно основание, въз основа на което се
твърди, че вятърната електрическа централа на ищеца е определена предварително
като такава, работеща до 2 250 ефективни годишни работни часа, евентуално
40.2.
как (към кой момент) се определят пълните ефективни годишни часове на
работа на ветровите генератори на централата;
40.3.
При липсата на предварително основание (нормативно и/или договорно) за
определяне на вятърната електрическа централа на ищеца като такава, работеща до
2 250 ефективни годишни работни часа, да се установи основанието за отказ от
приложение на т.1.8 от Решение №СП-1/31.07.2015 г.
на КЕВР.
41.
За установяване на твърденията си страните са посочили и представили само
писмени доказателства, които, обаче, касаят основно безспорните между страните
факти и фактически положения.
42.
Допълнително следва да се укаже на страните,
че не сочат и представят доказателства за установяване на фактическите
положения, посочени в т.38 и т.40 от доклада.
43.
Доколкото в основната си част изложените от страните аргументи за
обосноваване на застъпваното от всяка от тях становище по основния спорен
въпрос (т.37 от доклада) съставляват правни доводи, то същите
следва да се ценят от съда при произнасянето по същество на заявените
претенции, след приключване на доказателствения процес и устните състезания
между страните.
44.
Съобразно разпоредбата на чл.375, ал.1, във вр. с чл.374, ал.2 от ГПК съдът
указва на страните да изложат становища по настоящия проект за доклад по
делото, разпределената доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване
факти, като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят
това и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с
писмена молба с препис за насрещната страна.
Съдия – докладчик по делото:
/Даниела Томова/