РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
09.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Девети Септември през Две хиляди и Двадесета година
в състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от председателя
Чиликов А.Н.Д. 1528 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно
постановление № 20-1228-001112 /23.04.2020 г. на началник група при ОД на МВР град Стара Загора сектор
Пътна Полиция.
Жалбоподателят недоволен от
наложеното му административно наказание моли съда да го отмени. Бланкетно
оспорва наказателното постановление.
В писмено становище чрез
адвокат П. поддържа жалбата.
Въззиваемата редовно
призована не изпраща представител в с.з. и не взема становище по делото.
От събраните по делото
доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на
свидетеля – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане
становищата на страните съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в
срок и от лице имащо право на
жалба, поради което и на основание чл.
59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
Административно-наказващият
орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за
установено, че жалбоподателят В.Ж. на 28.03.2020 г. около 17.05 часа в град
Стара Загора, кв. „ Три чучура „ – юг срещу блок № 2 в посока север- юг като
водач на МПС – „ БМВ „ с рег. № Х 6852 КР при движение с несъобразена скорост с
релефа на местността / ляв завой/ губи контрол над МПС, напуска пътното платно
в ляво по посока на движението и си удря в бетонов бурдюр, с което допуска ПТП
с материални щети по МПС. Не спира да установи какви са последиците от
произшествието.
Не е изпълнил задължението си да плати в законоустановения срок наложените
му глоби с влезли в сила фишове и наказателни постановления .
Не носи контролен талон.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на св. В. В. , протокол за ПТП , фото
снимки.
В с.з. не се събраха
доказателства, които опровергават изложената фактическа обстановка и на
основание чл. 189, ал. 5 ЗДП и въз основа на посочените по-горе доказателствени
средства съдът я приема за доказана по несъмнен и безспорен начин.
При така посочената
фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че с отделни
деяния е нарушен чл. 190, ал. 3 ЗДП и чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП,123, ал. 1 т. 1
ЗДП, 20, ал. 2 ЗДП и съответно на
основание чл. 185 ЗДП е наложил административно наказание Глоба в размер на 20
лева и чл. 183, ал. 1 т. 1 ЗДП е наложил административно наказание Глоба в
размер на 10 лева, чл. 175, ал. 1 т. 5 ЗДП глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, на основание чл. 179,
ал. 2 ЗДП Глоба в размер на 200 лева.
За административното
нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДП.
Разпоредбата на чл. 190,
ал. 3 ЗДП регламентира седем дневния
срок за заплащане на наложените наказания глоба с влязъл в законна сила акт –
наказателно постановление, фиш или съдебен акт. Тя обаче не съдържа забрана за
управление на МПС от водач, който не е платил доброволно наложената глоба като
административно наказание, поради което съдът приема, че неплащането в срок на
наложената глоба не е административно нарушение.Неизпълението на това
задължение води до принудително изпълнение с всички законови последици в това
число и до заплащане на законната лихва за държавно вземане.В този смисъл
неизпълнение на задълженията по чл. 190, ал. 3 ЗДП не е административно
нарушение и няма основание за налагане на административно наказание по чл. 185
ЗДП.
В подкрепа на горния извод е и
систематическото място на чл. 190, ал. 3 ЗДП . Същата се намира в края на глава
Административно-наказателни разпоредби от ЗАНН и е значително след общата
санкционна норма на чл.185 ЗДП.
Не на последно място по
значение при описание на претендираното нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДП не са
посочени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на
административното нарушение. Макар и да са конкретизирани фишовете и
наказателните постановления, кога са влезли в законна сила, какъв е размера на
наложената глоба не е посочен конкретния срок за всяка глоба кога изтича. С
този пропуск не е изпълнено изискването на законодателя в чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН за посочване в пълнота на всички факти и обстоятелства релевантни за
състава на нарушението.
Следователно съдът приема, че
жалбоподателят не е извършил административно нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДП и
наказателното постановление в тази част е опорочено по форма, поради което
подлежи на отмяна в частта, с която е наложено административно наказание по чл.
185 ЗДП – глоба в размер на 20 лева.
За административното
нарушение по чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП.
Установената в с.з.
фактическа обстановка и посочена в наказателното постановление дава основание
на съда да направи изводи в няколко насоки :
-
Жалбоподателят Ж.
като водач на МПС чрез бездействие е осъществил деяние.
-
Задължението за
активно действие произтича от правната норма на чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП.
-
Това деяние е
противоправно – в нарушение на чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП е нарушен редът на
държавно управление относно безопасността на движение при управление на МПС.
-
Деянието с нормата
на чл. 183, ал. 1 т. 1 ЗДП е обявено за наказуемо.
-
Деянието е
извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е съзнавал обществено
опасния характер на деянието / Знаел е , че управлява МПС / ,предвиждал е
обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е
съзнавал обективните признаци от състава на нарушението не е изпълнил
задълженията си за активно действие, които произтичат от чл. 100, ал. 1 т. 1
ЗДП да носи контпролен талон/.
Следователно жалбоподателят В. Ж.
с деянието си е извършил формално административно нарушение по смисъла на чл.
6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени
всички обективни и субективни признаци
от състава на нарушението по чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП.
Санкцията е от категорията на
абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация, поради което
наложеното административно наказание се явява законосъобразно.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че
административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният
закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение.
Следователно в тази част
наказателното постановление следва да се потвърди.
За административното
нарушение по чл. 123, ал. 1 т. 1 ЗДП.
Установената в с.з.
фактическа обстановка и посочена в наказателното постановление дава основание
на съда да направи изводи в няколко насоки :
-
Жалбоподателят Ж.
като водач на МПС чрез бездействие е осъществил деяние.
-
Задължението за активно
действие произтича от правната норма на чл. 123, ал. 1 т. 1 ЗДП – при настъпило
ПТП да спре и да установи причинените щети, а не да продължи движението.
-
Това деяние е
противоправно – в нарушение на чл. 123, ал. 1 т. 1 ЗДП е нарушен редът на
държавно управление относно безопасността на движение при управление на МПС.
-
Деянието с нормата
на чл. 175, ал. 1 т. 5 ЗДП е обявено за наказуемо.
-
Деянието е
извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е съзнавал обществено
опасния характер на деянието / Знаел е , че управлява МПС, че е настъпило ПТП /
,предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им /
въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на нарушението не е
изпълнил задълженията си за активно действие, които произтичат от чл. 123, ал.
1 т. 1 ЗДП да преустанови движението и да установи настъпилите щети /.
Следователно жалбоподателят В. Ж.
с деянието си е извършил формално административно нарушение по смисъла на чл.
6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението по чл. 123, ал. 1 т. 1 ЗДП.
Санкцията е от категорията на
абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация, поради което
наложеното административно наказание се явява законосъобразно.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че
административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
материалният закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение.
Следователно в тази част
наказателното постановление следва да се потвърди.
За административното
нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДП.
Установената в с.з.
фактическа обстановка и посочена в наказателното постановление дава основание
на съда да направи изводи в няколко насоки :
-
Жалбоподателят Ж.
като водач на МПС не е избрал подходящата скорост за движение съобразно релефа
на местността, което е станало причина и за ПТП, с което е осъществил деяние.
-
Задължението за
избор на съобразена скорост произтича от правната норма на чл. 20, ал. 2 ЗДП –
такава, която да му позволява да управлява безопасно МПС.
-
Това деяние е
противоправно – в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДП ЗДП е нарушен редът на
държавно управление относно безопасността на движение при управление на МПС.
-
Деянието с нормата
на чл. 179, ал. 2 ЗДП е обявено за наказуемо.
-
Деянието е
извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е съзнавал обществено
опасния характер на деянието / Знаел е , че управлява МПС, възприел е релефа на
местността и особеностите на пътя / ,предвиждал е обществено опасните последици
и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните признаци от
състава на нарушението не е изпълнил задълженията си, които произтичат от чл.
20, ал. 2 ЗДП да избере подходящата съобразена скорост/.
Следователно жалбоподателят В. Ж.
с деянието си е извършил формално административно нарушение по смисъла на чл.
6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени
всички обективни и субективни признаци
от състава на нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДП.
Санкцията е от категорията на абсолютно
определените и не подлежи на индивидуализация, поради което наложеното
административно наказание се явява законосъобразно.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че
административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
материалният закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение.
Следователно в тази част
наказателното постановление следва да се потвърди.
Правилно и законосъобразно
съгласно чл. 18 ЗАНН за отделните административни нарушения са наложени отделни
административни наказания.
Съдът приема, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган и компетентно длъжностно лице
по смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДП. В
наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с която издателят е
упълномощен от Министъра на Вътрешните работи да издава наказателни
постановления и да налага административни наказания.Същата е приложена и като
доказателство по делото.
Следователно
издаденото
наказателно постановление следва да се измени, като в една част се отмени,
а в останалите потвърди.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-1228-001112 /23.04.2020 г. на
началник група при ОД на МВР град Стара
Загора сектор Пътна Полиция,с което са наложени административни наказания на В.Т.Ж.
***, ЕГН – ********** , съдебен адрес ***, офис 18 както следва :
ОТМЕНЯ наказателното
постановление в частта за извършено административно нарушение по чл. 190, ал. 3
ЗДП и наложеното административно наказание ГЛОБА в размер на 20 / Двадесет /
лева на основание чл. 185 ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част за извършено административно нарушение по чл.
100, ал. 1 т. 1 ЗДП и наложеното административно наказание ГЛОБА в размер на 10
/ ДЕСЕТ / лева по чл. 183, ал. 1 т. 1 ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част за извършено административно нарушение по чл.
123, ал. 1 т. 1 ЗДП и наложеното административно наказание ГЛОБА в размер на
100 / СТО / лева и 2 / ДВА / месеца лишаване от право да управлява МПС по чл.
175, ал. 1 т. 5 ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част за извършено административно нарушение по чл.
20, ал. 2 ЗДП и наложеното административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /
ДВЕСТА / лева по чл. 179, ал. 2 ЗДП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: