О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…………06.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на ………… юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия
Кирякова,
частно въззивно
търговско дело № 60 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.407, ал.1 от ГПК.
Образувано по частна
жалба вх.№ 60204/14.09.2019
г. /депозирана по пощата с пощенско клеймо от 12.09.2018г./, уточнена с молба вх.№ 76550/21.11.2018 г.,
на Х.Р.Р. с ЕГН ********** от гр. Варна, чрез пълномощник адв.
Д.Д. САК с адрес ***, против Разпореждане №
36432 от 13.08.2018 г. за издаване на изпълнителен лист от 14.08.2018 г., въз
основа на Заповед за изпълнение № 770/02.02.2017г. на парично задължение по
чл.410 от ГПК, постановено по ч.гр.д. № 1390/2017 г. по описа на ВРС, 20-ти
състав, с искане за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно.
Частният жалбоподател счита, че изпълнителният лист за вземанията,
присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
770 от 02.02.2017г. по ч.гр.д. № 1390/2017г. по описа на ВРС, е издаден въз
основа на невлязла в сила ЗИ, т.к. вземанията по
същата са надлежно оспорени с предявяване на отрицателен установителен
иск по куриер на 28.02.2018г., по който иск е образувано гр.д. № 12105/2017г.
на ВРС. Сочи се, че ОУИ има функцията на възражение по чл.414 от ГПК, с
предявяването на който оспорването на вземанията е направено пред съд и
заповедта за изпълнение не влиза в сила до постановяване на окончателно решение
по ОУИ. Едновременно с това се твърди,
че определение № 12132/21.11.2017г., постановено по гр.д.№ 12105/2017г. по
описа на ВРС, с което производството по делото е прекратено е обжалвано пред
ВОС, който с определение № 2143 от 19.06.2018г., постановено по в.ч.т.д. № 179
по описа за 2018г. на ВОС, потвърждава прекратителното
определение на ВРС. Сочи се и се представят доказателства за депозирана по
в.ч.т.д. № 179/2018г. на ВОС частна касационна жалба срещу Определение № 2143
от 19.06.2018г., входирана под № 524 от 08.01.2019г.
С молба вх. № 1686 от 10.01.2019г. по ч.гр.д. № 1390/2017г. на ВРС е заявено
искане за спиране на производството по частната жалба по чл.407 от ГПК до
произнасяне на ВКС по частната касационна жалба.
В срока по чл. 276 от ГПК ответникът по
частната жалба „ ВиК- Варна“ ООД ЕИК *********
гр.Варна не е депозирал писмен отговор.
С влязло в сила определение № 355 от 29.01.2019г., постановено по ч.в.т.д. № 60/2019г. ВОС е спрял производството по
настоящото дело до окончателно произнасяне по частна касационна жалба
срещу определение № 2143 от 19.06.2018г.
по в.ч.т.д. № 179/2018г. по описа на ВОС.
При извършена служебна проверка се
установява, че с определение № 318 от 09.07.2019г., постановено по ч.гр.д. №
2108/2019г., ВКС, четвърто г.о. е допуснато касационно обжалване на определение
№ 2143 от 19.06.2018г. по в.ч.т.д. № 179/2018г. по описа на ВОС, като същото е
отменено, а гр.д.№ 12105/2017г. по описа на ВРС е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Налице са предпоставките за възобновяване на производството по
настоящото дело поради отстраняване на пречките за движението му, на осн.чл.230, ал.1 от ГПК.
СЛЕД като прецени данните по делото и
обсъди оплакванията на жалбоподателя и становището на ответника по жалбата, ВОС
приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима като
подадена в срок и от легитимирана страна. Съгласно
чл. 407 ал.1 от ГПК разпореждането, с
което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на
изпълнителен лист, може да се обжалва в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от връчване на поканата за
доброволно изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника
на 29.08.2018г. – лично, а жалбата е подадена по пощата на 12.09.2018г., т.е. в
двуседмичния законоустановен срок.
Производството по ч.гр.д.№1390/2017 г. на
ВРС, ХХ-ти състав, е образувано по заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК от „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД срещу длъжника Х.Р.Р. с ЕГН ********** за осъждането й да заплати
сумата от 6552.74 лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени
„В и К“ услуги по партида с аб. №1159272 за периода
от 17.04.2013г. до 23.01.2017г. за обект, находящ се в гр.Варна, ул.Плевен 53,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.02.2017г. до окончателното изплащане на задължението; сумата
от 650.49 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
28.05.2013г. до 29.01.2017г., ведно с разноски по делото.
В срока по
чл.411, ал.1 от ГПК, след като намира заявлението за допустимо и основателно,
ВРС постановява разпореждане №4918 от 02.02.2017г., с което уважава изцяло
заявеното искане въз основа на посочените обстоятелства и частично искането
относно разноските.
ЗИ е редовно
връчена лично на длъжника на 23.02.2017г. На 02.03.2017г. постъпва възражение
по чл.414 от ГПК, като с разпореждане от 15.03.2017г. по ч.гр.д.№1390/2017 г. на ВРС, ХХ-ти състав,
съдът указва на заявителя правото му да предяви иск за установяване на
вземането си. В срока по чл.415 от ГПК „Водоснабдяване
и канализация - Варна” ООД заявява пред надлежния съд искова молба срещу Х.Р.Р.,
въз основа на която е образувано гр.д. № 5385/2017г. по описа на ВРС. В
резултат на оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК, с определение № 9529 от
18.09.2017г. производството по установителния иск е
прекратено поради недопустимост, предвид стабилизиране на заповедта, по арг. от чл.416 от ГПК.
Частният жалбоподател твърди, че пред ВРС е образувано гр.д. № 12105/2017г. предявени от Х.Р.Р. ЕГН **********
с адрес: *** срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Прилеп” № 33, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6552.74лв., представляваща неплатена
главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен
№ 1159272 за периода 17.04.2013 г. – 23.01.2017 г., за които има издадени
фактури за периода 28.05.2013 г. – 23.01.2017 г., за обект, находящ се в гр.
Варна, ул. Плевен № 53, както и сумата 650.49 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода 28.05.2013г. – 29.01.2017г. Сочи, че с
определение № 12132 от 21.11.2017г. като образувано по недопустим иск
производството по гр.д. № 12105/2017г. по описа на ВРС е прекратено. В резултат
на въззивно обжалване постановеното определение е
потвърдено с определение № 2143 от 19.06.2018г. по в.ч.т.д. № 179/2018г. по описа
на ВОС. Представят се доказателства за заявена частна касационна жалба срещу
постановения от въззивния съд акт. Твърди се, че ОУИ
/по който производството е прекратено, съотв.
определението на съда - обжалвано с ЧКЖ/ и възражението имат един и същ предмет
и цел, като доколкото е налице подаден ОУИ преди подаване на възражението, то и
при оттегляне на последното, ЗИ не е влязла в сила, съотв.
ИЛ въз основа на същата не може да бъде издаден.
Както е посочено по-горе, при извършената
служебна справка се установя, че с определение № 318 от 09.07.2019г.,
постановено по ч.гр.д. № 2108/2019г., ВКС, четвърто г.о. е допуснато касационно
обжалване на определение № 2143 от 19.06.2018г. по в.ч.т.д. № 179/2018г. по
описа на ВОС, като същото е отменено, а гр.д.№ 12105/2017г. по описа на ВРС,
образувано въз основа на иска, предявен от Х.Р., с правно основание чл.124 от ГПК, е върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Заповед № 770/02.02.2017г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, изд. по ч.гр.д. № 1390/2017г. по описа на
ВРС представлява изпълнително основание по смисъла на чл.404, ал.1 от ГПК въз
основа, на което страната има право да се снабди с изпълнителен лист по реда на
чл.405 и сл. от ГПК.
В резултат на оттегленото възражение по
ч.гр.д. № 1390/2017г. по описа на РС Варна, издадената заповед за изпълнение е
влязла в сила, по арг. чл.416 от ГПК /в тази насока и
Определение №318 от 09.07.2019г. по ч.гр.д. № 2108/2019г. на ВКС, четвърто
гр.о/. Това обуславя правомерното присъждане с издаването на ИЛ на всички
вземания, предмет на заповедта за изпълнение. Като правилно и законосъобразно
разпореждане от 13.08.2018г. следва да бъде потвърдено.
Предвид резултата по спора разноски в полза
на частния жалбоподател не се присъждат.
По изложените съображения, СЪДЪТ :
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА
производството по ч.възз.т. № 60/2019г. по описа на ВОС.
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 36432 от
13.08.2018 г. за издаване на изпълнителен лист от 14.08.2018 г., въз основа на
Заповед за изпълнение № 770/02.02.2017г. на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановено по ч.гр.д. № 1390/2017 г. по описа на ВРС, 20-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.