№ ......, 28.01.2021 г., гр. Пазарджик
РАЙОНЕН СЪД
ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в закрито заседание проведено на двадесет и
осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Ангел Ташев
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 1930 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод искова молба от „НОВА СТАЙЛ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул.
„Одрин“ № 63, представлявано от Йордан Чергаров, действащ чрез
пълномощника адвокат Я.Г.М., със съдебен адрес:***, тел. 0888 81 29 67, против М.А.С.,
ЕГН **********,***, и С.А.С., ЕГН **********,***.
Обстоятелства,
на които ищецът основава претендираното право и предявения иск:
В исковата молба се излагат
обстоятелства, че на
02.03.2012 г., ищецът е сключил договор за аренда с ответниците, по отношение
на Поземлен имот №040023 по плана за земеразделяне на землището на село
Мокрище, ЕКАТТЕ - 48876, община Пазарджик, с начин на трайно ползване: Пасище,
мера, с площ от 10,356 дка., трета категория на земята, в местността „Горен
Герен“, находяща се в землището на село Мокрище, ЕКАТТЕ - 48876, община
Пазарджик, който е образуван от имот №040022, при граници (съседи): №040012 -
Пасище, мера на Община Пазарджик, №040014 - Полски път на Община Пазарджик, №040024
- Пасище,
мера на Стоянка С.С. и №040025 - Пасище, мера на Косталинка Асенова А. и др.
Сочи се, че със съгласието на арендодателите, процесният имот бил облагороден,
като теренът е изравнен, водоснабден (чрез изграждане на помпена напоителна
система) и до него е прокаран път, след което върху него, въз основа на
разрешение за строеж (издадено на името на арендодателите и на арендатора) е
реализиран Проект „Полиетиленова оранжерия“, включващ проектирането,
изграждането и въвеждането в експлоатация на земеделско съоръжение - група от
оранжерии за отглеждане на зеленчуци. Инвестицията на арендатора в имота и
реализирания върху него проект, според твърденията на ищеца била в размер над
400 000,00 лева и цялата била направена със знанието и съгласието на
арендодателите. Посочено е, че направените разходи само за изграждането на оранжериите
и за консултирането по проекта (без разходите за разрешения, за строителен
надзор, за такси и прочие) са 465 668,05 лева, разпределени между доставчици,
като в исковата молба са посочени подробно по пера. Твърди се, че в резултат на
направената инвестиция, на 16.11.2013 г. е подписан акт за приемане на
конструкцията (Образец №14), в който ответницата М.С. дори е участвала като
експерт - инженер, а на 11.01.2014 г . е съставен констативен акт за
установяване годността за приемане на обекта (Образец №15) - който е подписан
от страните, а ответницата М.С. и като експерт, участвал в реализирането на проекта.
Строежът по проекта, е въведен в експлоатация, за което е издадено
удостоверение на името на ответниците. Твърди се, че инвестицията е
документирана поетапно в счетоводството на ищцовото дружетсво, която е подробно
описана в исковата молба. Сочи се, че независимо от направената инвестиция в имота,
през последните 3 години ответниците започнали да създават пречки на арендатора
да ползва имота и да изпълнява точно задълженията си по договора за аренда,
като дори няколко пъти го заплашват, че ще прекратят договора за аренда
предсрочно. В този смисъл, ответниците отказвали да получат плащанията на
арендите (дължими единствено в брой) и не представяли банкови сметки за
получаване на дължимите аренди, поставяйки ищецът в невъзможност да плати
дължимите аренди и да изпълнява договорните си задължения - несигурност в
отношенията, която силно е повлияла земеделската програма за производство на ищеца
и е довела до практическа невъзможност да използва имота за отглеждане на
земеделска реколта и да оползотвори своята инвестиция, като му е причинила
значителни по размери вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи). Излагат се
твърдения, че с нотариална покана от 21.11.2019 г., ответниците едностранно са
прекратили договора за аренда, позовавайки се на неизпълнение на паричните
задължения за плащане на аренда за стопанската 2017 год./2018 год. и за
стопанската 2018 год./2019 год., без да дават допълнителен срок за изпълнение
на паричните задължения и без да посочват данни за извършване на плащанията в
полза на ответниците (отказващи да приемат уговорените в брой плащания).
Независимо от липсата на съдействие от страна на ответниците и от изявлението
за прекратяване на договорните отношения, ищецът изпълнил паричните си
задължения към ответниците за стопанската 2017/2018 год., 2018/2019 год. и
2019/2020 год., по реда на чл.97, ал.1, изречение второ от ЗЗД, като депозира
на името на всяка една ответниците полагащите им се парични суми за посочените
стопански години (които за всяка от тях са в общ размер на 310,68 лева) в
платежна институция на тяхно разположение и ги е уведомил за плащането. Към
момента, паричните суми все още не са потърсени. Във връзка с изложеното,
ищцовото дружество не оспорва факта за прекратяването на договора.
Твърди се, че пазарната стойностна
земята, предмет на арендата по Договора е 400,00 лева на квадратен метър, а
предвид облагородяването на имота (заравняване за целите на извършеното със
съгласието на ответниците строителство; изграждане на фундаменти - които дори
при премахване на оранжерията ще останат в имота като трайно прикрепени;
сондирането за водоснабдяване) стойността на имота е завишена в стотици пъти
(като дори надхвърля настоящата балансова стойност на проекта). Независими от
това, ищецът счита, че към датата на прекратяване на договора „увеличената
стойност на имота“ по смисъла на чл.12, ал.2 от Закона за арендата в
земеделието е 313 000,00 лева (равна на балансовата стойност на инвестицията,
отразена към 31.12.2019 год.). Но към датата на покана на ответниците за
плащане се сочи, че ищцвото дружество претендира плащане по чл.12, ал.2 от
Закона за арендата в земеделието сумата, равна на балансовата стойност на проекта
към 30.06.2020 г., а не тази към 31.12.2020 г., предвид което претенцията им е
в размер на 301 188,73 лева, от която сума е й предявения им частичен иск.
Излагат се твърдения, че с Нотариална
покана с рег. №316 от 17.06.2020 г. по описа на Нотариус Виолета Кашукеева, с
район на действие Районен съд - Пазарджик, ищецът е уведомил ответниците за
правните последици от прекратяването на Договора за аренда и ги е поканил
доброволно да му платят сумата от 290 000,00 лева (представляваща част от
претендираните 301 188,73 лева), в срок до 14 дни от получаването на поканата. Сочи
се, че до момента, ответниците нито са платили част от сумата, нито са
възразили срещу поканата за плащане, нито са потърсили какъвто и да било
контакт с него.
Сочи се, че е издадена обезпечителна
заповед по ч.гр.д. № 1533/2020 г. по описа на РС Пазарджик, с която е наложена
възбрана върху процесния имот.
Във връзка с изложените се иска от съда
да постанови решение, по силата на което да осъди ответниците солидарно да
платят на ищцовото дружество сумата от 5
000 лева - предявена като частичен иск от пълния размер на вземането срещу
ответниците, равняващо се на 301 188,73 лева, както и законната лихва за забава върху сумата
5 000,00 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане
на сумата.
Претендират се разноски.
Правна
квалификация:
Предявен е иск с правно основание чл.12,
ал.2 от Закона за арендата в земеделието.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба, с който ответниците оспорват предявената искова претенция в
цялост. Сочи се, че обстоятелствата, на които се основават исковете не
съответстват на обективната действителност, поради което оспорват изцяло
тяхната истинност с изключение на обстоятелствата, че: на 02.05.2012 г. за
процесния земеделски имот е бил сключен десетгодишен аренден договор между
ищеца/като арендатор/ и ответниците/като арендодатели/; че арендодателите са
декларирали на 20.08.2012 г. нотариално заверено съгласие за извършване на
дейности в арендувания имот от страна на арендатора под формата на построяване
на „сезонна стоманено-полиетиленова оранжерия", без конкретни параметри; арендния
договор е бил прекратен предсрочно от арендадателите с изрично нотариално
уведомление, основаващо се на неизпълнено в срок от арендатора задължение за
плащане на арендните вноски за стопанската 2017/2018 г. и стопанската 2018/2017
г.; че в отговор на изпратена от арендодателите последваща нотариална покана за
освобождаване и предаване на арендувания от ищеца имот, поради отпадане на
основанието за неговото ползване, арендаторът е уведомил арендодателите чрез
насрещна нотариална покана че към 17.06.2020 г. е заплатил по сметка на
арендодателите дължимите от арендни вноски за стопанските 2017/2018 г,
2018/2017 г. и 2017/2020 г., като тези плащания не са приети от арендодателите;
че съгласно същата нотариална покана, арендаторът е приел прекратяването на
договора, като с оглед на това прекратяване и като последица от него той е
предявил извънсъдебно срещу арендодателите насрещна претенция за плащане на
обезщетение за извършените от него в имота подобрения в размер на 290000 лв.,
дължимо в срок от 14 дни от поканата, както и насрещно волеизявление за
едностранно упражняване на право на задържане върху арендувания имот до
окончателното плащане на обезщетението.
Оспорват да е имало недобросъвестен
отказ от страна на арендодателите за получаване на дължащите им се арендни
плащания по за стопанската 2017/2018 г. и 2018/2019 г.. Сочат, че плащането на
задълженията, чрез внасянето им в платежна сметка едва към 17.06.2020 г. е било
след като е изтекъл срокът за плащането им и е довело да разваляне на договора
за аренда поради неплащане. Посочва, че се договорът за аренда е бил прекратен
съобразно изискванията на ЗАЗ.
Твърди се, че изпратената от самия
арендатор нотариална покана до арендодателите не подкрепя основателността на
исковата му претенция, тъй като в нея било посочено, че подобренията към 17.06.2020 г са в размер на 290000 лева.
Относно твърдения за наличие на дадено
от страна на арендодателите съгласие за извършване на претендираните от ищеца
подобрения под формата на „група оранжерии за отглеждане на зеленчуци”,
ответниците заявяват, че това не отговаряло на обективната действителност.
Сочат, че било абсурдно срещу плащането на ежегодна арендна цена в размер на
около 200 лева за период от десет години, или срещу получаването на общо около
2000 лева за целия аренден период, двете арендодателки съзнателно би дали
съгласие в имота им да се извършат дейности на стойност от стотици хиляди
левове, които след прекратяването на договора да трябва да бъдат заплатени от
тях, и то в размер на увеличената в резултат на тези дейности стойност на
имота. Излагат твърдения, че в действителност на 20.05.2012 г. арендодателите
са декларирали в нотариална форма предварително съгласие единствено за
поставяне в имота на една „сезонна стоманено- полиетиленова оранжерия”, и то
без конкретно посочване на нейните параметри /вкл. квадратура/ и конструкция,
при наличие на целенасочено формирано от арендатора съзнание/убеждение, че след
прекратяване на договорните отношения за имота тази оранжерия безусловно ще
бъде разглобена и преместена от арендатора без каквито и да са имуществени
претенции от негова страна. В тази връзка сочат, че при осъществяване на всички
процедури по разрешаване, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на
процесната сглобяема сезонна стоманено-полиетиленова оранжерия, като възложител
бил действал само и единствено ищеца/арендатор, а не двете арендодателки.
Ответниците оспорват да са дали
последващо съгласие за
изграждане на някакъв друг /различен от декларирания/ обект под формата вече не
на една, а на цяла „група оранжерии" чрез подписване на представения с
исковата молба документ, представляващ „констативен акт за приемане на обекта”.
Твърдят, че обстоятелството, че едната ответница
М.С. е участвала в проектирането на процесиите оранжерии, и съответно е
подписала акта за приемането им като един от двамата проектанти, не можело да
санира липсата на съгласие от страна на другия арандодател – ответницата С.С.
за изграждане на оранжерии, евентуално имащи параметри и статут, които са
различни от първоначално одобрените от арендодателките, а именно на сглобяема /сезонна
стоманено-полиетиленова/ оранжерия.
Оспорват да са давали съгласие за
извършване на някакви други дейности от страна на арендатора, визирани в
исковата молба като „облагородяване" и „водоснабдяване” на имота.
Относно твърдението на ищеца, че
построената от него „група оранжерии" имала характер на „трайни
подобрения" по смисъла на чл.12 от ЗАЗ, поради което било налице и
основание за възникване на задължение за тяхното заплащане при условията на
същата правна норма твърдят, че няма вещните характеристики нито на „трайно
подобрение” по смисъла на чл.12 от ЗАЗ, нито пък характеристиките на „трайно
прикрепена към обекта вещ" по смисъла на аредния договор, тъй като
безусловно тази „група оранжерии”, подлежала на разглобяване и преместване от
арендатора. По отношение на „бетонни фундаменти” на „групата оранжерии“, сочат,
че обективно нямат характер на трайни подобрения по смисъла на чл.12 от ЗАЗ,
още по-малко пък същите са такива, които водят до обективно увеличаване на
стойността на имота, напротив до
неговото намаляване, тъй като ограничават възможността за ползване на имота
единствено и само до отглеждане на оранжерийни култури.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
насрещен иск от ответниците.
Обстоятелства, на които ответнциите
основава претендираното право и предявения насрещен иск:
В насрещната искова молба се твърди, че
по силата на договор за делба № 202, том I, рег. № 2514 от 01.06.2010 г. по
описа на Нотариус Христо Панчев, ищците по насрещния иск са съсобственици на
процесния имот. Сочи се, че на 02.03.2012 г. са сключили с първоначалния ищец
договор за аренда по отношение на горепосочения имот, представляващ
обработваема земеделска земя, за срок от 10 стопански години, при цена 20 лева
на декар за всяка стопанска година, или общо в размер на 207,12 лева. Договорили
се арендатора да няма право да променя начина на трайно ползване на обекта на
договора, да не извършва подобрения в него, които биха довели до трайна промяна
в предназначението, както и да не извършва строителни работи, за които се
изисква разрешение за строеж, освен с предварително писмено съгласие на
арендодателите /чл. 12, ал. 1/. Също договорили, че при прекратяване на
договора арендаторът да върне обекта в състоянието, в което го е приел, с
изключение на обикновеното изхабяване, дължащо се на ползването с грижата на
добрия стопанин, а също при прекратяване на договора арендаторът да има право
да вдигне вещите, които е привнесъл в арендувания обект, с изключение на трайно
прикрепените към обекта вещи, които стават собственост на арендодателя, като за
последните арендодателят дължи съответното обезщетение /чл. 14/. Твърди се, че с
едностранно писмено изявление рег. № 3238/21.11.2019 г. по описа на нотариус
Весела Гайдаджиева, връчено на ответника по насрещния иск на 25.11.2019 г.,
договора за аренда бил прекратен поради неплащането на арендните вноски за
стопанската 2017/2018 г. и стопанската 2018/2019 г.. Сочи се, че с нотариална
покана рег. № 2062/11.06.2020 г. по описа на нотариус Минчо Даскалов, връчена
на 16.06.2020 г., ищците поискали от ответник да върне имота, което последния
не сторил и продължавал да го държи.
Твърди се, че след получаване на първоначалната искова молба, ответниците по нея извършили оглед на процесния имот и констатирали, че освен полиетиленовата оранжерия /наречена така в първоначалната искова молба/, за която действително дали съгласие да бъде поставена на терена, ответникът е изградил без тяхно знание и съгласие и без строително разрешение още три сгради. Твърдят, че посочената в скица на поземлен имот № 15-559045-29.06.2020 г. на СГКК Пазарджик сграда с идентификатор 48876.40.23.1, със застроена площ 8585 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: Селскостопанска сграда, всъщност била сезонна стоманено- полиетиленова оранжерия изградена от метална конструкция - колони, дъгообразни ферми и столици. Металната конструкция била поставена с колоните върху бетонови готови блокчета, вкопани в земята и стоящи над прилежащия терен до 0,30 м., с размери в план 0,11/0,11 м. Върху тези стърчащи над терена бетонови блокчета била поставена конструкцията на оранжерията посредством метален кожух, нахлузен върху тях. Дъгообразните ферми били свързани помежду си с метални болтове и гайки и върху тях са поставени поцинковани телове, покрити с полиетиленово фолио. Във връзка с горното се сочи, че оранжерията не е използвана по предназначение поне две години.
Оспорват обстоятелството, отразено в
скица на поземлен имот № 15-559045- 29.06.2020 г. на СГКК Пазарджик, че
полиетиленовата оранжерия е обозначена като сграда с идентификатор
48876.40.23.1. Съгласно чл. 2 от ЗКИР в кадастралните карти се нанасят
недвижимите имоти, какъвто полиетиленовата оранжерия не била. Твръдят, че оранжерията
може да бъде отделена в цялост от повърхността и да бъде преместена в
пространството без да загуби своята конструктивна цялост и с възможност да се
ползва на друго място със същото предназначение, след като се разглоби от
свързващите елементи - болтове и гайки, тъй като същата представлява
"преместваем обект" по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - метална
конструкция, покрита с полиетиленово фолио.
По отношение на посочените в скица на
поземлен имот № 15-559045-29.06.2020 г. на СГКК Пазарджик сграда с
идентификатор 48876.40.23.2, със застроена площ 24 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение: Селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор 48876.40.23.3,
със застроена площ 5 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: Сграда за битови
услуги, се твърди, че са изградени с основи от бетон, свързан с прилежащия
терен посредством вкопаване, с ограждащи стени от тухли и с дървена покривна
едноскатна конструкция, покрита с вълнообразен ондолин. В имота е построен и
навес без оградни стени от ъглово желязо и черни метални тръби, покрити с триъгълни
метални ферми и поцинкована ламарина с размери 4,80/17,40 м. и застроена площ
83,52 кв. м. Същият бил разположен до южната имотна граница и е свързан с
терена посредством отлята бетонова настилка, в която са замонолитени
вертикалните колони. Цялата конструкция на навеса - колони, столици и ферми е
свързана посредством електродъгово заваряване. Сграда с идентификатор
48876.40.23.2, сграда с идентификатор 48876.40.23.3 и навеса със застроена площ
от 83,52 кв. м. не могат да бъдат отделени в цялост от повърхността и да бъдат
преместени в пространството без да губят своята конструктивна цялост и с
възможност да се ползват на друго място със същото предназначение. Същите са
трайно свързани с терена и при преместването им ще се разрушат. Представляват "строеж"
по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За тези три строежа се твърди, че са
незаконни, тъй като не са давали съгласие за изграждането им, липсва одобрена
строителна документация и издадено разрешение за строеж и като такива подлежат
на събаряне.
Посочено е, че сезонната
стоманено-полиетиленова оранжерия, сграда с идентификатор 48876.40.23.2, сграда
с идентификатор 48876.40.23.3 и навеса със застроена площ от 83,52 кв. м. пречи
на ищците по насрещния иск, да ползват имота си по предназначение - като обработваема
земеделска земя. Твърди се, че на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за арендата
в земеделието и чл. 14, ал. 1 от договора за аренда ответникът - арендатор
следва да върне обекта в състоянието, в което го е приел, с изключение на
обикновеното изхабяване, дължащо се на ползването с грижата на добрия стопанин.
Това означавало, че следва да премахне сграда с идентификатор 48876.40.23.2, сграда
с идентификатор 48876.40.23.3 и навеса със застроена площ от 83,52 кв. м., да
ги изнесе извън имота заедно със стоманено-полиетиленовата оранжерия и да им
върне имота в състоянието, в което го е приел - обработваема земеделска земя.
Във връзка с наведените твърдения се
иска от съда да постанови решение, по силата на което на основание чл.30, ал.1
от ЗАЗ да бъде осъден първоначалният ищец и ответник по насрещния иск, да върне
собствения им поземлен имот с идентификатор 48876.40.23 по КККР на с. Мокрище,
община Пазарджик в състоянието, в което го е приел, като преди това премахне
със свои сили и средства - сезонната стоманено-полиетиленова оранжерия,
посочена в скица на поземлен имот № 15-559045-29.06.2020 г. на СГКК Пазарджик
като сграда с идентификатор 48876.40.23.1, със застроена площ 8585 кв. м., брой
етажи: 1, предназначение: Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор
48876.40.23.2, със застроена площ 24 кв. м., брой етажи: 1, предназначение:
Селскостопанска сграда; сграда с
идентификатор 48876.40.23.3, със застроена площ 5 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение: Сграда за битови услуги и навес със застроена площ от 83,52 кв.
м. Претендират се разноски. Сочат се
доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока за отговор е постъпил такъв от
първоначалния ищец, в който се сочи, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен.
Твърди се, че към момента не е налице
основание за връщане на владението върху процесната земя, защото дружеството-ответник
по НИ е упражнило право на задържане по смисъла на чл.91, ал.1 ЗЗД като
обезпечение на изискуемите си вземания за подобрения, които са с основание
чл.12, ал.2 ЗАЗ, чрез изрично писмено изявление до ищците по насрещния иск,
обективирано в нотариална покана от 17.06.2020 г., връчена на 18.06.2020 г. и
на двете ищци. Сочи се, че заедно с упражняването на правото на задържане, била
обективирана и претенцията за подобрения на дружеството ответник и било
съобщено на ищците, че просрочените им вземания за аренда са изпълнени по реда
на чл.97, ал.1 ЗЗД. Във връзка с горното се посочва, че до пълното удовлетворяване
на претенциите на дружеството ответник за подобрения, е налице обективна пречка
за връщането на владението върху процесната земя, тъй като правото на задържана
изключва правата на ищците по чл.30, ал.1 от ЗАЗ и поради това предявеният иск
се явявал неоснователен.
Твърди се, че насрещният иск е
неоснователен и поради факта, че има невъзможен предмет - процесната земя
никога не може да бъде върната в състоянието, в което е била приета, тъй като при
сключването на договора за аренда, ищците са предоставили на дружеството ответник за ползване земя -
пасище-мера - която никога не е била обработвана и използвана за отглеждане на
земеделски култури. Сочи се, че дори сградите върху нея да бъдат премахнати,
процесната земя е различна - облагородена, защото е била обработвана регулярно
почти 10 години.
Твърди, че са неверни и подвеждащи съда
твърденията на ищците по насрещния иск, че без тяхното съгласие, дружеството
ответник било „променило начина на трайно ползване на обекта на договора“, било
извършило подобрения в него, които били довели до трайна промяна на в
предназначението му и бил извършвал строителни работи. Сочи че са неверни и твърденията
за незаконност на строежите, изградени в процесната земя и притежаващи
идентификатори 48876.40.23.2 и 48876.40.23.3.. В подкрепа на горното сочи, че тези
сгради имат характера на спомагателно строителство (задължителни съгласно
законодателството по безопасни и здравословни условия на труд) и строежът им е
разрешен за строеж № 2308/20.09.2012 г., издадено от Главния архитект на Община
Пазарджик в полза на възложителите М.С. и С.С. и на арендатора „Нова
Стайл" ЕООД. Сградата с идентификатор 48876.40.23.2 представлява сграда за
битови услуги - предназначена за съблекалня и почивка на работниците в
оранжерията, а сградата с идентификатор 48876.40.23.3 представлява сграда за
битови услуги - предназначена за тоалетна на работниците. Изграждането на двете
сгради е включено в строителната документация на строежа „Полиетиленова
оранжерия, с разгърната застроена площ - 8557,00 кв. метра", стоеж от V
категория, по указание на Главния архитект и с оглед спазването на задължението
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в производствената
сграда (оранжерията). Посочва, че изграждането на двете сгради е задължително
за Дружеството (като работодател) поради предназначението на основния обект на
застрояване - производствена сграда с капацитет до 50 работни места.
Оспорва твърденията на ищците по НИ, че в
процесната земя незаконно бил разположен навес и с това се увреждали интересите
на ищците – арендодатели, че
полиетиленовата оранжерия не е сграда и незаконосъобразно е нанесена в скица
№15-559045-29.06.2020 год. на СГКК - Пазарджик.
Във връзка с горното заявява, че всички
строежи в процесната земя са разрешени и одобрени от Община Пазарджик.
Твърди се, че построяването на
оранжерията, на сградите с идентификатори 48876.40.23.2 и 48876.40.23.3 и на
навеса не означавало промяна на предназначението на имота - каквото твърдят
ищците.
Твърдят, че ищците по насрещния иск
злоупотребяват с права, които
не само са дали изрично нотариално заверено съгласие за изграсвждане в имота им
на стоманено-полиетиленова оранжерия, но и са участвали (особено ищцата М.С.) в
изработването на строителните книжа на същата и при съставянето на документите
в хода на строителството - така те са били наясно за характера и мащабите на
строителния процес (включващ инвестиция в размер на повече от 400 000,00 лева).
Претендират се разноски. Сочат се
доказателства. Направено е искане да бъде издадено съдебно удостоверение, по
силата на което да се снабди с информация от Областна дирекция „Земеделие"
- Пазарджик дали преди 02.03.2012 г.., процесната земя (Поземлен имот №040023
по плана за земеразделяне на землището на село Мокрите, ЕКАТТЕ - 48876, община
Пазарджик, с начин на трайно ползване: Пасище, мера, с площ от 10,356 дка,
трета категория на земята, в местност „ГОРЕН ГЕРЕН", находяща се в
землището на село Мокрище, ЕКАТТЕ - 48876, община Пазарджик, който е образуван
от имот №04022) е била обработвана като земеделска.
Претендират се разноски.
Доказателствени
искания:
Направени са
доказателствени искания с ИМ, ОИМ, НИМ и ОНИМ за събиране на писмени
доказателства, приложени към тях, които искания съдът прецени, че са допустими
и относими към предмета на делото и от значение за правилното му решаване,
поради което следва да бъдат допуснати.
По доказателственото искане на ищците по
насрещния иск да бъде допуснат до разпит при режим на довеждане на едни
свидетел, с който да се доказва, че ответникът по НИ държи имота ведно с
построените от него сгради съдът намира, че не следва да се бъде уважено.
Обстоятелството, за което се иска неговото допускане се признава от ответника
по НИ и първоначален ищец.
По доказателствено искане на ответната
страна по първоначалния иск – да бъде назначена СТЕ, съдът намира същото за
допустимо и основателно, поради което следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено доказателственото
искане на ищцовото дружество да се издаде поисканото от него съдебно-удостоверение.
По делото липсват въведени, неподлежащи
на доказване факти, по смисъла на чл.154, ал.2 и чл.155 ГПК.
На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
Безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните е, че на 02.05.2012 г. за процесния земеделски имот е бил
сключен десетгодишен аренден договор между ищеца/като арендатор/ и
ответниците/като арендодатели/; че арендодателите са декларирали на 20.08.2012
г. нотариално заверено съгласие за извършване на дейности в арендувания имот от
страна на арендатора под формата на построяване на „сезонна
стоманено-полиетиленова оранжерия", без конкретни параметри; арендния
договор е бил прекратен предсрочно от арендадателите с изрично нотариално
уведомление, основаващо се на неизпълнено в срок от арендатора задължение за
плащане на арендните вноски за стопанската 2017/2018 г. и стопанската 2018/2017
г.; че в отговор на изпратена от арендодателите последваща нотариална покана за
освобождаване и предаване на арендувания от ищеца имот, поради отпадане на
основанието за неговото ползване, арендаторът е уведомил арендодателите чрез
насрещна нотариална покана че към 17.06.2020 г. е заплатил по сметка на
арендодателите дължимите от арендни вноски за стопанските 2017/2018 г,
2018/2017 г. и 2017/2020 г., като тези плащания не са приети от арендодателите;
че съгласно същата нотариална покана, арендаторът е приел прекратяването на
договора, като с оглед на това прекратяване и като последица от него той е
предявил извънсъдебно срещу арендодателите насрещна претенция за плащане на
обезщетение за извършените от него в имота подобрения в размер на 290000 лв.,
дължимо в срок от 14 дни от поканата, както и насрещно волеизявление за едностранно
упражняване на право на задържане върху арендувания имот до окончателното
плащане на обезщетението.
Следва да се укаже на ищеца, че носи доказателствената
тежест да установи
твърденията си, че е налице валидно сключен между страните договор за аренда,
който е прекратен, наличие на твърдените в процесния имот подобрения и периода
на изграждането им, писмено съгласие на арендодателите за изграждането на
подобренията, както и увеличената стойност на имота вследствие от извършените
подобрения.
Ответната страна следва да докаже възраженията
си.
По насрещния иск.
Следва
да се укаже на ищците, че носят доказателствената тежест да установят наличието
на валиден договор за аренда между страните, че се явява изправна страна по
същия, т. е., че е изпълнил поетите с договора задължения в уговорения обем и
качество и неговото прекратяване.
Ответното дружество следва да докаже
възраженията си, както и да установи точното си във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението за плащане на арендните задължения.
На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да
се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
Мотивиран от горното и на основание
чл.140 от ГПК, РС Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството
по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.03.2021 год. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение, а на ищеца по
първоначалния иск и от отговора на исковата молба. ДА СЕ ИЗПРАТИ НА ИЩЕЦА ПО
НАСРЕЩНИЯ ИСК ОТГОВОРА НА НИ.
СЪОБЩАВА
на
страните проекта си за доклад по делото.
ОСТАВЯ
без
уважение искането на ищците по насрещния иск да бъде допуснат до разпит при
режим на довеждане на едни свидетел.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ
на ищцовото дружество поисканото от него с отговора на насрещната искова молба СЪДЕБНО УДОСТОВЕРЕНИЕ.
ДОПУСКА
представените
с ИМ, ОИМ, НИМ и ОНИМ писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно- техническа
експертиза с вещо лице Вергиния Иванова-Вълкова и задача, след като се запознае
с материалите по делото и извърши оглед на място, да отговори на въпросите
посочени в отговора на исковата молба и в насрещната искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит, явяващ се възнаграждение за вещото лице в размер на 300 лева, вносим
от ответниците по първоначалния иск в
едноседмичен срок от съобщаването.
ДА
СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице, след внасяне на депозита, С УКАЗАНИЕ за представяне на заключението най-малко една седмица преди датата на насроченото съдебно
заседание и представяне на Справка-декларация по чл.23, ал.2 от НАРЕДБА № 2 от
29.06.2015г. на МП за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица.
УКАЗВА
на
страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
БЕЗСПОРНО
И НЕНУЖДАЕЩО
се от доказване между страните е, че на 02.05.2012 г. за процесния земеделски имот
е бил сключен десетгодишен аренден договор между ищеца/като арендатор/ и
ответниците/като арендодатели/; че арендодателите са декларирали на 20.08.2012
г. нотариално заверено съгласие за извършване на дейности в арендувания имот от
страна на арендатора под формата на построяване на „сезонна
стоманено-полиетиленова оранжерия", без конкретни параметри; арендния
договор е бил прекратен предсрочно от арендадателите с изрично нотариално
уведомление, основаващо се на неизпълнено в срок от арендатора задължение за
плащане на арендните вноски за стопанската 2017/2018 г. и стопанската 2018/2017
г.; че в отговор на изпратена от арендодателите последваща нотариална покана за
освобождаване и предаване на арендувания от ищеца имот, поради отпадане на
основанието за неговото ползване, арендаторът е уведомил арендодателите чрез
насрещна нотариална покана че към 17.06.2020 г. е заплатил по сметка на
арендодателите дължимите от арендни вноски за стопанските 2017/2018 г,
2018/2017 г. и 2017/2020 г., като тези плащания не са приети от арендодателите;
че съгласно същата нотариална покана, арендаторът е приел прекратяването на
договора, като с оглед на това прекратяване и като последица от него той е
предявил извънсъдебно срещу арендодателите насрещна претенция за плащане на обезщетение
за извършените от него в имота подобрения в размер на 290000 лв., дължимо в
срок от 14 дни от поканата, както и насрещно волеизявление за едностранно
упражняване на право на задържане върху арендувания имот до окончателното
плащане на обезщетението.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи твърденията
си, че е налице валидно сключен между страните договор за аренда, който е
прекратен, наличие на твърдените в процесния имот подобрения, писмено съгласие
на арендодателите за изграждането на подобренията, както и увеличената стойност
на имота вследствие от извършените подобрения.
ОТВЕТНИКЪТ следва да
докаже изпълнение на задължението си за заплащане на процесните суми, както и наведените
правоизключващи възражения.
По насрещния иск УКАЗВА на ищците, че носят
доказателствената тежест да установят наличието на валиден договор за
аренда между страните, че се явяват изправна страна по същия, т. е., че са изпълнили
поетите с договора задължения в уговорения обем и качество, неговото
прекратяване.
ОТВЕТНОТО дружество
следва да докаже възраженията си, както и да установи точното си във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на арендните
задължения.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за извънсъдебно
уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при
постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при
приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78,
ал. 9 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, че на
основание чл.238, ал.1 ГПК, ако
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, на
основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, последиците по чл. 238, ал. 2 от ГПК, че
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: