Р Е Ш Е Н И
Е №.....
гр.Кърджали,
14.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: Дарина Байданова
при секретаря Марияна
Суркова като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1280 по
описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид:
Предявени
са искове с пр.основание чл.422, ал.1 от ГПК за приемане за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 541,01 лв.-
представляваща неплатена цена на доставена и реално потребена топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.10.2014г. до м.04.2017г., за която са издадени фактури с №№
**********/31.07.2015г., №
**********/31.07.2016г. и № **********/31.07.2017г., сумата 78,47 лв.- законна
лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 22.01.2018 г., 87,50 лв. –
главница за услугата дялово разпределение за периода м.10.2014г. – м.април
2017г. и 16,92 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода 16.09.2015г.- 22.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение /ЗИПЗ/ по чл.414 от ГПК – 02.02.2018г., по
което е образувано ч.гр.д. № 650/2018 г. на КРС до окончателното изплащане. Излагат
се съображения в ИМ, че ищецът е топлоснабдил за процесния периода имот на
ответника, находящ се в ***, аб. № ***, който е битов клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ
и като присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение е
длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл.140 ,ал.1 т.2 на отоплителните
тела в имота си и да заплаща цена на ТЕ при публично известни Общи условия за
продажба на ТЕ от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София
в сила от 14.01.2008г. и от ОУ в сила от 12.03.2014г. съобразно условията в Наредба №
16-334/06.04.2017г. за топлоснабдяването. Задължението за заплащане на
месечната цена на ТЕ е 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят,или, до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ за
ответника. Поради неплащане в срок и изтичането на последния ден от месеца ответникът
е изпаднал в забава и дължи законна лихва върху паричното си задължение. С ОУ
от 2014г. е въведено задължение за клиентите да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им в Интернет страницата на
дружеството, като обезщетение за забава се начислява само за задълженията по
изготвените изравнителни сметки. На осн. чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ
между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ,
какъвто в случая е сключен с „Бруната България“ ООД и съобразно чл.155,ал.1 т.2
от ЗЕ сумите за ТЕ са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като
след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2017г. за
топлоснабдяването и за предоставената услуга дялово разпределение, клиентите
дължат суми на „Топлофикация София“ за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия съгласно чл.61 от с.Наредба,
извършващо се възмездно от лице, вписано в публичния регистър и избрано
от клиентите. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание чрез упълномощен представител в писмено становище поддържа иска и
моли съда да го уважи.
Ответникът
чрез назначения особен представител в депозирания в срок писмен отговор оспорва изцяло предявените
искове,като излага съображения,че по
делото не били представени издадените фактури за извършената доставка на
топлинна енергия и претенцията се основавала на прогнозни разчети ,а не на
реално извършена доставка. Представеното извлечение не било индивидуализирано и
конкретно и не се съдържало обяснение за всеки сегмент от
антетката/извлечение.Същото не било озаглавено и подписано от издателя. Били
налице неточности между окончателните
суми в трите съобщения и представеното извлечение. Ищецът пропуснал да посочи в
исковата молба ,че става въпрос за месечни суми за топлинна енергия, определени
по прогнозна консумация. Моли искът да бъде отхвърлен, в т.ч. и искането за
присъждане на разноски. В съдебно заседание поддържа отговора на
исковата молба и счита,че общата дължима сума е уточнена след приемане на
заключението на назначените експертизи, в който смисъл моли да бъде постановено
съдебното решение.
Третото
лице помагач на страна на ищеца „Бруната България“ ООД, гр.София в срока по
чл.131 от ГПК в писмено становище намира иска да допустим и основателен с
аргумент,че отчитането и разпределението на ТЕ в имота на ответника и сградата,
от която същият е част, били извършени
при спазване на нормативната уредба в областта на енергетиката, като абонатът
не бил отправял до третото лице помагач възражения във връзка с отчетените
показания,не бил отправял искания за допълнителен отчет и/или преработване на
изравнителните сметки, не бил правил рекламация на извършеното дялово
разпределение , вкл. в нормативно установения преклузивен рекламационен срок по
чл.70, ал.5 и ал.6 от НТ. В съдебно заседание на изпраща представител и не
взема становище по исковете.
Съдът,
като прецени всички събрани по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите
и възраженията на страните, по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
От
приложеното ч.гр.дело № 650/2018г. по описа на КРС се установява,че по
заявление на ищеца, постъпило в съда на 02.02.2018г., е издадена заповед № 318 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.04.2018г.,с която е разпоредено длъжникът
– ответник да заплати на кредитора-ищец следните суми: 628,51 лв. за главница,
произтичаща от дължима стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода м.10.2014 г. до м.04.2017 г., дялово разпределение, както и
изравнителна сметка за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, както и
лихва за забава в размер на 95,39 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 22.01.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 75,00
лв., от които 25,00 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.1 от ГПК, поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск на осн. чл.415,ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК, което е
сторено в срок.
Установява
се по делото,че ищецът е ответникът са страни по валидно възникнала на
16.03.2001г. облигационна връзка по доставянето на топлинна енергия в обект ,
собственост на ответника за периода от м.10.2014г. до м.04.2017г., както и че
същият е присъединен към абонатна станция и е битов клиент на ищеца с аб. № *** за собствен имот, находящ се в ***
и че третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната България“ ООД е приел
да извърши в сградата, в която се намира имота на ответника - абонат услугата „топлинно счетоводство“ в
качеството му на изпълнител, за доставка и монтаж на индивидуални
разпределители, проверка и контрол на количеството доставена топлинна енергия в
абонатната станция, проверка на пломбираните радиатори без монтирани
разпределители, обработка по апартаменти на потребената топлинна енергия,
междинно отчитане на разпределителите и водомерите за първия отоплителен сезон
/по искане на абоната/, годишно отчитане на индивидуалните разпределители и
водомерите за топла вода и изготвяне на годишните изравнителни сметки след
приключване на отоплителния сезон, както и смяна на всички измерителни ампули в
момента на годишното отчитане на разпределителите. Уговорено е право на абоната
/раздел V/ от
договора за топлинно счетоводство на рекламация пред топлинния счетоводител
върху годишното количество разпределена топлинна енергия в срок от 15 дни след
получаване на годишните уравнителни сметки.
От изслушаното
заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, което не се оспорва от
страните и се възприема изцяло от съда, се установява, че през процесния период общия
топломер, монтиран в абонатната станция е отчитан ежемесечно, дяловото
разпределение на ТЕ е извършено в съответствие с нормативната уредба от третото
лице помагач „Бруната България“ ООД, след отчитане на разходите за ТЕ в края на
отоплителния сезон „Бруната България“ ООД
е изготвяна изравнителна сметка за разхода на ТЕ и ТЕ за подгряване на
вода за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ на база реални отчети на уредите за
дялово разпределение. Установява също, че дължимите суми за потребена ТЕ от
ответника за процесния период 557,92 лв., които суми са начислени в
съответствие с действащата към момента нормативна уредба в областта на
енергетиката съгласно Наредба № 16-334/06.04.2017г., като редът за отчитане на
показанията на уредите на клиентите , неосигурили достъп до имотите си е
съобразно ОУ на договорите в чл.149, чл.149б и 150 от ЗЕ. Установено е
количеството ТЕ за технологични разходи в АС,които са пресметнати и приспаднати
от общото количество ТЕ съгласно Наредба № 16-334/06.04.2017г. и Методиката за дялово разпределение на ТЕ в
СЕС. Направено е заключение ,че монтираният топломер е минал през метрологичен
контрол и през срок от 2 години минава последващ метрологичен контрол съгласно
действащата нормативна уредба.
От изслушаната
съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните, се установява размерът
на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период и процесния
топлоснабден имот,както следва: - 541,01
лв.- главница за потребена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2014г. до
м.04.2017г. по фактура № **********/31.07.2015г. на стойност 203,05 лв. с ДДС ,
по фактура № **********/31.07.2016г. на стойност 173,43 лв. с ДДС и по фактура №
**********/31.07.2017г. на стойност 164,53 лв., по които фактури е
установено,че липсва плащане от ответника; - сумата 78,47 лв.- законна лихва за
забава върху главницата от 541,01 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 22.01.2018
г.; - 75,00 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода
м.10.2014г. – м.април 2017г. и 14,57 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 16.09.2015г.- 22.01.2018г.
С
оглед горното, съдът намира предявените искове за частично основателни.
Не е
спорно,че ищецът е лицензирано дружество за производството, пренос и доставка на топлинна енергия на
територията на гр.София и че осъществява дейността си въз основа на одобрени от
ДКЕВР Общи условия, които към процесния период са били в сила. Ответникът, като
собственик на апартамент,находящ се в ***, през процесния период е бил битов
клиент по см. на §1 т.42 от ДР на ЗЕ и чл.153 ал.1 от ЗЕ с аб. № *** на
топплинна енергия, доставяна от ищцовото дружество. Установено бе по делото,че
през исковия период между страните е съществувало облигационно правоотношение с
предмет доставка на топлинна енергия и вода, че през същия период в жилището е
консумирана ТЕ, чийто обем според действащите през периода, надлежно одобрени
от компетентния орган цени, обуславят заплащането на исковата сума.
Съгласно чл.150 от ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия/ОУ/,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се
определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на
задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6.редът и
сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки
за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което
тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са
ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради
което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията между
същите. Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество-продавач и всички потребители на топлинна
енергия, в качеството им на купувачи, присъединени към топлоснабдителната мрежа
на територията на гр.София и са издадени на основание чл.150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда
договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта
на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и
ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
Или, с
оглед горното съдът намира, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на което
ответницата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди и като
такава дължи заплащането ѝ. Налице е облигационно отношение и с третото
лице-помагач в процеса относно топлоснабдяването на сградата, на основание
чл.146 ал.1 от ЗЕ и чл.51 от Наредбата за топлоснабдяването и сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда-етажна
собственост,както и по силата на взетото решение на Общо събрание на етажната
собственост за сключване на договор с „Бруната България“ ООД за извършване на
услугата „топлинно счетоводство”, от което бе установено, че етажната
собственост е била присъединена към топлоподаването.
Съобразно въведения в чл.155, чл.156 от ЗЕ принцип за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, респ. топла вода в сгради - етажна собственост, на база реално
доставената топлинна енергия и доколкото
цената на доставената ТЕ до абонатната станция на сградата подлежи на
разпределение между отделните собственици на имоти в същата сграда се налага
утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия, респ.
топла вода между собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми
обекти в сградата. В този смисъл всеки потребител на топлинна енергия, респ.
топла вода по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена, съответна
на реално потребеното при въведена система за дялово разпределение въз основа
на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела и водомери в жилището, и съответна част от
стойността на топлинната енергия, респ. топла вода, отдадена от сградната
инсталация, изчислена въз основа на отопляемия обем на имота. Отчитането на
доставената топлоенергия се осъществява посредством СТИ в абонатната станция, а
индивидуалното разпределение- посредством индивидуални разпределители или
топломери и водомери. Съобразно закона на разпределение подлежи подадената
топлинна енергия, след приспадане на технологичните разходи, като остатъкът се
дели на топлинна енергия за горещо водоснабдяване и за отопление, като топлинна
енергия за отопление на имот се сформира
от топлинна енергия за отопление на самия имот, топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части. След
измененията на ЗЕ /ДВ, бр.74/2006г./ дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър към Министерството на
икономиката и енергетиката, според чл.139 ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на
чл.139а от ЗЕ в публичния регистър към Министерството на икономиката и
енергетиката, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от потребителите. Такъв Договор при ОУ за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, е сключен с третото лице помагач „Бруната
България“ ООД. Съгласно чл.61 от Наредба№16-334/08.04.2007г. за
топлоснабдяването/обн. ДВ бр.34/2007г./, дяловото разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се извършва
възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ дяловото
разпределение, съгласно чл.139 ал.3 т.4 от ЗЕ. По силата на тези договорни
взаимоотношения цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на
търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите
дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното
дружество.
Установено
бе и че подаването на топлоенергия през процесния период на процесния абонатен
№ *** е извършвано в съответствие с нормативната уредба на ежемесечно
изчисляване на ТЕ на базата на прогнозни дялове и на изравнителна сметка и налично задължение за
процесния период в размер на 541,01 лв. – главница, представляващо стойност на
доставена , но незаплатена топлинна енергия по издадени фактури №
**********/31.07.2015г. на стойност 203,05 лв. с ДДС , по фактура №
**********/31.07.2016г. на стойност 173,43 лв. с ДДС и по фактура №
**********/31.07.2017г. на стойност 164,53 лв. и лихва за забава в размер на 78,47
лева за периода от 16.09.2015г.- до 22.01.2018г. Установено бе, на следващо място,че дължимата сума за главница
сума за услугата дялово разпределение за периода м.10.2014г. – м.април 2017г.
възлиза на 75,00 лв., до който размер установителният иск следва да се уважи, а
за разликата до пълния претендиран размер от 87,50 лв. същият следва да се
отхвърли като неоснователен. На последно място, с оглед установения размер на
дължимата лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на
75,00 лв. за периода 16.09.2015г.- 22.01.2018г., възлизаща на 14,57 лв. и този
иск следва да се уважи до посочения размер,а за разликата до пълния претендиран
размер от 16,92 лв. следва да се отхвърли. Следва да бъде постановено
главниците да се заплатят ведно със законната лихва върху тях , считано от 02.02.2018г.
– датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
им изплащане.
С
оглед изложеното тук, на осн.чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право от
направените в исковото производство разноски съразмерно с уважената част от
иска - 175,00 лв. – внесена държавна
такса, 300,00 лв. – възнаграждение за особен представител, 250,00 лева –
депозит за ССчЕ, 535,14 лева – възнаграждение по СТЕ и 300,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, общо
1560,14 лв., същият има право на 1528,14 лв.
Следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца от направените и в заповедното
производство разноски 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, разноски в размер на 73,46 лв.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г.Г. Х. – А., с ЕГН **********,***, че дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК ***, гр.София, ***, заплащане на следните суми: 541,01 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2014г.
– 01.04.2017г. по издадени фактури № **********/31.07.2015г. на стойност 203,05
лв. с ДДС , фактура № **********/31.07.2016г. на стойност 173,43 лв. с ДДС и
фактура № **********/31.07.2017г. на стойност 164,53 лв. с ДДС, 78,47 лв. – законна лихва за забава за
периода от 16.09.2015г.- до 22.01.2018г., 75,00
лв. – главница за дължима сума за
услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2014г. до 01.04.2017г., 14,57 лв. - законна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до 22.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 02.02.2018г. – датата на постъпване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда до окончателното им изплащане, за които суми е издадена
ЗИПЗ по чл.410 от ГПК № 318/26.04.2018г. по ч.гр.д. № 650/2018г. по описа на
КРС, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422,
ал.1 от ГПК за главница за незаплатена цена на дялово разпределение в
останалата му част и за разликата над 75,00 лв. до пълния претендиран размер от
87,50 лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1
от ЗЗД за законна лихва за разликата над 14,57 лв. до пълния претендиран размер
от 16,92 лв.
ОСЪЖДА Г.Г. Х. – А., с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК ***, гр.София, ***
направените в исковото производство разноски в размер на 1528,14 лв. и направените в
заповедното производство разноски в размер на 73,46 лв.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Бруната
България“ ООД, гр.София.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: