№ 1663
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330205426 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. П. Б., с ЕГН ********** против Електронен
фиш /ЕФ/ серия К № 4908493 на ОДМВР – Пловдив, с който е наложено на К.
П. Б., с ЕГН ********** административно наказание - глоба в размер на 300
лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи обосноваващи искането за отмяна на
издадения Електронен фиш.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна сектор “ПП“ при ОДМВР – Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител. С административнонаказателната
преписка е представено писмено становище на процесуален представител –
юристконсулт при ОДМВР Пловдив с което се излагат доводи по същество на
искането за потвърждаване на атакувания ЕФ като правилен и
законосъобразен.Прави възражение за прекомерност на адвокатското
1
възнаграждение. Претендира се за разноски – юристконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
На 23.02.2021г. в 16:59 часа в Област Пловдив, на Републикански път
- II – 86, км.19+240 посока на движение от гр.Пловдив към гр.Асеновград при
движението му е заснет със стационарна радарна камера система тип “Multa
Radar SD 580“ № 00209D32АСЕ1 лек автомобил МЕРЦЕДЕС ГЛ 500 4
МАТИК с регистрационен номер ****, собственост на Агро Грийнлайф
ЕООД , ЕИК *********. Водачът на посочения автомобил го е управлявал
при скорост на движение от 123 км./ч., което е разлика с 33 км./ч. в повече
над максимално разрешената 90 км./ч. за движение на това място, съгласно
ЗДвП. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като
нарушител е вписан жалбоподателя Б., посочен като ползвател на МПС от
собственика на автомобила, като дата и час на нарушението са вписани
показанията на техническото средство, а като място на нарушението е отразен
следното местоположение, Републикански път - II – 86, км.19+240 /Пловдив –
Асеновград/ посока гр.Пловдив - гр.Асеновград. Видно от приложените в
административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив
жалбоподателят е посочен като негов ползвател, с приложение на копие от
СУМПС, от представляващ ЮЛ собственик на МПС с декларация на
основание чл.189, ал.5 от ЗДвП. Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени доказателства, електронен фиш с
приложен снимков материал от заснетото с техническо средство стационарна
радарна система тип “Multa Radar SD 580“ № 00209D32ACE1.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59,
ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от
легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по
местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
2
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд, достигна до следните правни
изводи: Според разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи /МВР/,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство /МПС/, собственика, на когото е регистрирано превозното средство
или неговия ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, cметката или мястото на доброволното й
заплащане.
В настоящия случай съдът намира, че ЕФ серия К № 4908493 на ОДМВР
Пловдив предмет на разглеждане е издаден в съответствие с изискванията за
форма на фиша, който съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от
04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец предвид наличието
на всички изискуеми от закона реквизити. В проведеното производство съдът
констатира наличието на доказателства удостоверяващи, че представляващ
ЮЛ в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП да е упражнил
правото си да декларира писмено, че установеното на 23.02.2021г. движение
на МПС негова собственост, с превишена скорост в нарушение на правилата
по ЗДвП че е направено при управление на автомобила от друго лице а
именно в лицето на жалбоподателя Б.. На основание приетите доказателства и
във връзка с посоченото, съдът намира, че жалбоподателят е
наказателноотговорно лице по смисъла на чл.188, ал.1 от ЗДвП и след като не
е оборена презумпцията на закона, че друго лице е управлявало автомобила,
то издаването на процесния ЕФ именно против жалбоподателя Б. се явява
направено при правилно прилагане на закона. В хипотезата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения могат да се осъществят
само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено
и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.
3
/Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г./. От
приетите по делото и неоспорени от страните доказателства съдът намира, че
в конкретния случай контролните органи са ползвали стационарна радарна
система “Multa Radar SD 580“, с № 00209D32ACE1, която е одобрен тип
система и че притежава Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
с № 10.12.4888 от 08.12.2010г., със срок за валидността на направените
измервания на нарушенията на правилата за движение по пътищата до
08.12.2020 г., копие от която е приложено по делото. Посочената стационарна
радарна система представлява “средство за измерване“ по смисъла на §1, т.27
от ДР на субсидиарно приложимия Закон за измерванията (ЗИ). Относно
установеното превишение на разрешената скорост, съдът намира, че същата е
правилно посочена в издадения ЕФ, тъй като е отчетен толеранс на
измерената скорост от 3 %. Правилно е определен вида и размера на
наложеното административно наказание в съответствие с разпоредбата на
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач, при който
превиши разрешената скорост в случая 90 km/h, за превишаване от 30 до 40
km/h се наказва с глоба от 300 лв. Поради изложеното съдът счита, че
атакувания електронен фиш се явява законосъобразен и не следва да бъде
отменен.
Съобразено с изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63, ал.5 от
ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в
настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт
съгласно направено такова искане, като съдът отхвърля претенцията за
разноски на другата страна. Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е
единствено към максималния размер на възнаграждението, т.е. към сумата от
120 лева, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в
рамките на посочената максимална горна граница. Във въззивното
производство наказващият орган е не е защитаван от юрисконсулт, но е дал
писмено становище по спора. Съдът, като съобрази извършените следствени
действия в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, направените
доказателствени искания, проведените открити съдебни заседания и
материалният интерес по делото намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен
с правилата за определяне на възнаграждението. За заплащане на тези
4
разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса –
жалбоподателят К.Б., като разноските следва да бъдат присъдени в полза на
ОДМВР-Пловдив .
Ето защо и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4908493 на ОДМВР –
Пловдив, с който на К. П. Б., с ЕГН ********** е наложено административно
наказание - глоба в размер на 400 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. П. Б., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-
Пловдив сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр. Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5