№ 3222
гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110138502 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 5482/21.05.2021
г., с която от името на ........, ЕИК ...... против ИВ. АТ. АТ., ЕГН ********** са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 23027106/14.04.2021 г. ищецът е поискал издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ИВ. АТ. АТ. за суми, както
следва: 1/ сумата от 2476,29 лв., представляваща стойност на потребена
топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в имот –
апартамент № 4, находящ се в ....., абонатен № 277033, ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /14.04.2021 г./ до окончателното изплащане; 2/
1
сумата от 263,46 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за потребена топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. –
05.04.2021 г.; 3/ сумата от 58,49 лв., представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за имот – апартамент
№ 4, находящ се в ....., абонатен № 277033, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /14.04.2021 г./ до окончателното изплащане, както и 4/ сумата от 10,41
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 05.04.2021 г. На 16.04.2021 г.
е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414
ГПК. На 01.06.2021 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 01.07.2021 г. / в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че
има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият е клиент на
топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-
етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Техем Сървисис“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл.
155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Моли се за уважаване в цялост на предявените
искове, като бъде признато за установено, че ИВ. АТ. АТ., ЕГН **********
дължи в полза на ........ суми, както следва: 1/ сумата от 2476,29 лв.,
2
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в имот – апартамент № 4, находящ се в .....,
абонатен № 277033, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /14.04.2021 г./
до окончателното изплащане; 2/ сумата от 263,46 лв., обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за потребена топлинна енергия
за периода 15.09.2019 г. – 05.04.2021 г.; 3/ сумата от 58,49 лв.,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за имот – апартамент № 4, находящ се в .....,
абонатен № 277033, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /14.04.2021 г./
до окончателното изплащане, както и 4/ сумата от 10,41 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г. – 05.04.2021 г.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове. Прави се възражение за погасяване по давност на част от претенциите
на ищеца. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответника, с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата
молба имот. В тази връзка се оспорва обстоятелството, че ответникът е
собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва се, че монтираните в
процесния имот средства за търговско измерване са сертифицирани и са
минали метрологична проверка. Оспорва се, че процесният имот е бил
топлоснабдяван през посочения в исковата молба период. Оспорват се
претенциите за цена на услугата дялово разпределение, като се твърди, че
липсва валиден договор с фирма за дялово разпределение. Твърди, че
претенцията за лихва за забава е нищожна по смисъла на ЗЗП. Моли се за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание
3
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответницата с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и
качеството потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност
възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните
главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по
давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране
и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с
исковата молба претенции.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
4
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
5
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
6
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39, том III, дело № 0395/2017
год. на нотариус Валентина Благоева, от дата 15.05.2017 г. /т.е. преди
началната дата на процесния период/, ИВ. АТ. АТ. е дарила на децата си ......,
своя собствен недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в
........., като изрично е уговорено, че дарителката си запазва безвъзмездно
вещно право на ползване върху целия имот, докато е жива. По делото не са
представени доказателства и не са направени доказателствени искания за
установяване на обстоятелството, че вещното право на ползване върху
процесния недвижим имот, учредено в полза на ИВ. АТ. АТ., е погасено.
След като ИВ. АТ. АТ. е титуляр на вещното право на ползване върху
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в
........., то настоящият съдебен състав приема, че на основание на §1, т. 2а от
ДР на ЗЕ и съобразно чл. 57, ал. 1 ЗС именно между нея и ищецът е
възникнало и съществувало облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия през исковия период.
В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че страните не са били обвързани от валидно възникнало
облигационно правоотношение, с предмет доставка на топлинна енергия, през
твърдения в исковата молба период.
7
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този
имот) е била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през
процесния период е извършвано от Техем Сървисис ЕООД. Установява се
също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването
и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер
топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.
Установява се още, че в процесния недвижим имот, представляващ
представляващ апартамент № 4, находящ се в ........., през процесния период, е
имало 4 бр. радиатора с монтирани на тях индивидуални разпределители на
разход за отопление, като за отчетен период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е
осигурен достъп за извършване на отчет на уредите за дялово разпределение,
следователно топлинната енергия за отопление на имот е начислена на база
извършения реален отчет, като за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.,
абонатът не е осигурил достъп за извършване на отчет на монтираните в
процесния имот уреди за дялово разпределение, съответно е начислена
топлинна енергия на максимална мощност за този отчетен период.
Обстоятелството, че за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. не е
осигурен достъп до процесния имот за извършване на реален отчет на уредите
за дялово разпределение се установява и от представения и приобщен към
доказателствения материал протокол за неосигурен достъп /л. 72 от делото/,
от който се установява, че при посещения в сградата – етажна собственост, в
която се намира процесния имот, на 30.05.2020 г. и 08.06.2020 г., не е
осигурен достъп за извършване на отчет на уредите за дялово разпределение,
8
включително и в процесния апартатамент № 4, като горното обстоятелство е
удостоверено и подпис на представител на етажната собстеност.
Възраженията на ответника по отношения доказателствената сила на
горепосочения документ се явяват неоснователни. Не се ангажираха
доказателства, от които да се установи, че достъп до имот е осигурен от
ответницата, за да може да бъде извършен отчет на уредите за дялово
разпределение, монтирани в имота. Не се ангажираха и доказателства, нито
се направиха доказателствени искания, за установяване на обстоятелството,
че сочените в протокола за неосигурен достъп лица, представители на
етажната собственост, реално не са подписали протоколите. От заключението
на вещото лице по приетата в производство съдебно-техническа експертиза се
установява още, че през процесния период в процесния недвижим имот,
представляващ представляващ апартамент № 4, находящ се в ........., е
доставена и начислявана топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по
проект, като за процесния апартамент отопляемия обем по проект е 148
кубически метра. Установява се също, че за същите период и имот е
доставяна и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като за
отчетен период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., топлинната енергия за
подгряване на топла вода е определяна по отчет на един водомер, монтиран в
процесния имот, и е изчислена съгласно т.5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, а за отчетен период 01.05.2019 г.
– 30.04.2020 г., поради липса на осигурен достъп за извършване на отчет на
монтирания в процесния имот водомер, топлинната енергия за подгряване на
вода е определена при норма за разход на гореща вода от 140 л. на обитател
за едно денонощие /съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването/ - в случая за едно лице. От заключението на вещото лице
по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се установява
още, че за процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна
енергия за отопление на имот и отдадена от сградна инсталация на обща
стойност от 1428,36 лева и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на стойност от 1022,99 лева. Установява се също, че през
процесния период фирма за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД
редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално
потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по
9
компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума за
връщане в размер на 12,40 лева, която следва да бъде приспадната от общия
размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както
и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от
отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните
изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през процесния
период е функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият топломер в
абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни
метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в
производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 2438,95 лева, до който и
размер се явява основателен искът за главница за стойността на доставена и
потребена в процесния имот, през заявения период, топлинна енергия.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника ИВ. АТ.
АТ., ЕГН **********, е релевирано възражение за погасяване по давност на
сумите начислени от ищеца през исковия период. По отношение
възражението за погасяване по давност на претендираните в настоящото
производство от ищеца вземания, настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна
енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният
размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
10
вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни
задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид това в
разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен
срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ответниците за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то
съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и
началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение
започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с
изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията
за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на
възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията
са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщена
фактура през юли 2019 г. за вземания възникнали за период 01.05.2018 г. –
30.04.2018 г. и през юли 2020 г. за вземания възникнали за период 01.05.2019
г. – 30.04.2020 г., които са по изравнителни сметки и включват и начислени
задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да се сочи конкретно
потребление за процесните месеци, не е от естество да промени момента, от
който започва да тече погасителната давност за процесните вземания.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
11
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него
тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното
би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са
различни факти, от тях произтичат и различни последици. В случая
разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост на месечното вземане, което
не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването от
ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 14.04.2021 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност
на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г., то съдът приема,
че възражението за погасяване по давност на вземанията на ищеца,
претендирани в настоящото производство, се явява неоснователно, доколкото
по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението, когато е
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК /какъвто е настоящият случай/.
Следователно, доколкото се претендират вземания за период с начална дата
01.05.2018 г., то най-ранният момент, в който вземанията стават изискуеми е
16.07.2018 г., като до 14.04.2021 г. не е изтекла кратката тридогишна давност,
дори и за вземанията за м.05.2018 г. Като допълнение, следва да бъде
посочено и обстоятелството, че дори да се приеме, че искът следва да се
счита предявен от постъпване на исковата молба в съда /01.07.2021 г./, то
възражението за погасяване по давност на вземанията за цена на доставена в
имота топлинна енергия, отново се явява неоснователно, доколкото не е
изтекла кратката тридогишна давност, дори и за вземанията за м.05.2018 г.,
чиято изискуемост е настъпила на 16.07.2018 г.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
12
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума, представляващи стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до
размера от 2438,95 лева и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и следва да
бъде уважен до този размер, като за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 2476,29 лева, искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 263,46 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 05.04.2021 г., върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” ЕАД и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
от което се налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси
задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй
като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за
13
вземанията за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия възникнали след 01.07.2016 г., по отношение на който са приложими
ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с изтичането на определения в
чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 2438,95 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 15.09.2019 г. до 05.04.2021 г., която съдът определя в
размер на 259,51 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК/.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2019 г. – 05.04.2021 г. и за размер от 259,51 лева и
следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 263,46 лева, искът следва да се отхвърли.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за
лихва за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок,
установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображение и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията касаещи
процесния период и датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 14.04.2021 г., настоящият
съдебен състав намира, че възражението за погасяване по давност на
вземанията, предмет на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се
явява неоснователно.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
14
нищожност на клаузите на чл. 32 и чл. 33 от Общите условия на ищцовото
дружество, доколкото горепосочените клаузи са неравноправни по смисъла на
Закон за защита на потребителите. В тази връзка се цитира съдебна практика
на СГС, обективирана в решение от 18.08.2017 г. на IV въззивен състав, без да
се посочва номер на решение и дело, както и точно посочване на гр.д. и
съдебен състав, който е разгледал производството. Съдът намира, че клаузите
на чл. 32 и чл. 33 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите
на “Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016
г. на КЕВР не са неравноправни по смисъла на Закон за защита на
потребителите. Дори напротив, по становище на настоящия съдебен състав,
разпоредбата на чл. 33 от горепосочените Общи условия на ищцовото
дружество /приложими в конкретния случай с оглед заявения в исковата
молба период, за който се претендира главница за цена на доставена топлинна
енергия/, съгласно който, плащанията за съответния месец се дължат в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, са
благоприятни за потребителя, тъй като му предоставят сравнително дълъг
срок от 45 – дни след изтичане на периода, за който е натрупано
задължението, за да погаси последното и едва ако не стори това в
горепосочения срок, клиентът изпада в забава. Вероятно възражението за
нищожност на клаузите на чл. 32 и чл. 33 от Общите условия на ищцовото
дружество визира хипотеза, при която по отношение на задълженията за цена
на доставена топлинна енергия за съответния процесен период са били
приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по
т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „Топлофикация
София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, но
настоящият случай не е такъв.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 58,49 лева за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
15
условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. По
делото се установи, че фирмата за дялово разпределение точно и в
уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот,
поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. се явява основателна,
като от страна на ответника не са наведени възражения относно размера на
претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение, поради
което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 58,49 лева /изчислено по реда на чл. 162
ГПК/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. е основателна и
доказана за пълния предявен размер и следва да бъде уважена.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на
услугата дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде
уважавано, доколкото това вземане не е с периодичен характер, респективно
по отношение на него е приложим общият 5-годишен давностен срок, който
не е изтекъл към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 10,41 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 05.04.2021 г.,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
16
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 103,42
лева,; 2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. №
20870/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 56,17 лева; 3/ за
заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 250 лева; 4/ за
юрисконсултско възнагражение в заповедното производство по гр. д. №
20870/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 50,00 лева. От
ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът ИВ. АТ. АТ., ЕГН **********, с адрес: ........., ап. 4, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца ........, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: ........., сумата от 104,22 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 20870/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1
17
от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед
изхода на спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ИВ. АТ.
АТ., ЕГН **********, с адрес: ........., ап. 4, следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца ........, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: .........,
сумата от 445,07 лева, представляваща разноски в исковото производство по
гр.д. № 38502/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от исковете.
От името на ответника е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 20870/2021 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, а именно разноски за един адвокат, представлявал ответника в
хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 20870/2021 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав. Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 13.05.2021 г. сключен между ИВ. АТ. АТ. и адвокат Н. ИЛЧ.
ИЛЧ., за изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява
безплатна правна помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закон за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал
безплатна правна помощ на материално затруднено лице, при постановяване
на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът осъжда
насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал.
2 ЗА. Съдът определя възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ и съдействие на ответника в производството по ч.гр.д. №
20870/2020 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 300 лева. Предвид
горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от
Закон за адвокатурата, ответникът ........, следва да бъде осъден да заплати в
полза на адвокат Н. ИЛЧ. ИЛЧ. сумата от 5,52 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и
съдействие на ответника ИВ. АТ. АТ. в производството по ч.гр.д. №
20870/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
От името на ответника е направено искане за присъждане на разноски в
18
исковото производство по гр.д. № 38502/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, а именно разноски за един адвокат, представлявал ответника в хода на
исковот производство по гр.д. № 38502/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав. Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 04.08.2021 г. сключен между ИВ. АТ. АТ. и адвокат ........, за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна
правна помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна
правна помощ на материално затруднено лице, при постановяване на
благоприятно решение по спора за представлявания, съдът осъжда
насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал.
2 ЗА. Съдът определя възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ и съдействие на ответника в производството по ч.гр.д. №
38502/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 300 лева. Предвид
горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от
Закон за адвокатурата, ответникът ........, следва да бъде осъден да заплати в
полза на адвокат ........, сумата от 5,52 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на
ответника ИВ. АТ. АТ. в производството по гр.д. № 38502/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на ........, ЕИК
......, със седалище и адрес на управление: ......... против ИВ. АТ. АТ., ЕГН
**********, с адрес: ........., ап. 4, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че ИВ. АТ. АТ., ЕГН ********** дължи в
полза на ........, ЕИК ......, сумата от 2438,95 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 4, находящ
се в ........., абонатен № 277033, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 14.04.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
19
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.04.2021 г. по
гр.д. № 20870/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 2438,95 лева до пълния
предявен размер от 2476,29 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на ........, ЕИК
......, със седалище и адрес на управление: ......... против ИВ. АТ. АТ., ЕГН
**********, с адрес: ........., ап. 4, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ИВ. АТ. АТ., ЕГН
**********, дължи в полза на ........, ЕИК ...... сумата от 259,51 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 05.04.2021 г.,
дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
16.04.2021 г. по гр.д. № 20870/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр.
с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
259,51 лева до пълния предявен размер от 263,46 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на ........, ЕИК
......, със седалище и адрес на управление: ......... против ИВ. АТ. АТ., ЕГН
**********, с адрес: ........., ап. 4, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че ИВ. АТ. АТ., ЕГН ********** дължи в
полза на ........, ЕИК ......, сумата от 58,49 лева, представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в .........,
абонатен № 277033, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 14.04.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.04.2021 г. по
гр.д. № 20870/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на ........, ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: ......... против ИВ. АТ. АТ., ЕГН **********, с адрес:
........., ап. 4, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от
20
ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ИВ. АТ. АТ., ЕГН
********** дължи в полза на ........, ЕИК ...... сумата от 10,41 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 05.04.2021 г.,
дължима върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
16.04.2021 г. по гр.д. № 20870/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА ИВ. АТ. АТ., ЕГН **********, с адрес: ........., ап. 4, да
заплати в полза на ........, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: .........,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 104,22 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 20870/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ИВ. АТ. АТ., ЕГН **********, с адрес: ........., ап. 4, да
заплати в полза на ........, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: .........,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 445,07 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 38502/2021 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ........, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: .........
да заплати на адвокат ........, ЕГН **********, с адрес: ........, офис – партер, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата, сумата от 5,52 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на
ответника ИВ. АТ. АТ. в производството по гр.д. № 38502/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ........, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: .........
да заплати на адвокат Н. ИЛЧ. ИЛЧ., ЕГН **********, с адрес: ........, офис –
партер, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от
Закон за адвокатурата, сумата от 5,52 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на
ответника ИВ. АТ. АТ. в производството по ч.гр.д. № 20870/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
21
лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22